СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА
18 декември 1925 г., 16 ч., София
„И ако бъде там синът на мир, ще почине на него вашият мир; ако ли не, ще се повърне на вас.”
Лука 10: 6
Тайна молитва Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Интересно е защо Христос казва на учениците си никога да не поздравяват, когато вървят по пътя. Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравяваш, когато вървиш по пътя. Стихът е ясен сам по себе си: Христос казва, че ги изпраща като овце между вълци. Питам: когато една овца срещне вълк, как ще го поздрави? Думата поздравление подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват. Само разумните хора могат да се поздравяват един с друг; хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, не могат да се разговарят. Често многото говорене не постига целта, която се има предвид. Няма защо да се спирам, за да ви доказвам, че в живота е така, вие сами знаете това – когато някой говори много, малко работа свършва. Сега, каква е целта на вашите събрания, да ви говоря ли? Казвате: „Да се съберем.” Че в това няма нещо необикновено, кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кината се събират, в църквите се събират – навсякъде се събират, та и вие казвате: „Да се съберем!” Че кога не сте се събирали? Мен ми се вижда много обикновено това да се събирате. По-необикновено щеше да бъде да не се събирате и една да отиде на едно място в гората, друга – на друго място в гората, трета – някъде на един километър разстояние от първите, така че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не схващайте това в пряк смисъл, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на Живота там, дето го няма. Ако събирането става съзнателно, под давлението на Божествената Любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става поради съвсем други съображения, тогава и резултатите са други. Сега да дойдем до съществения въпрос: какви са качествата на събирането? Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже че сте завършили и четвърто отделение. В такъв случай, какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? При събирането всякога има едно увеличаване – с това се отличава то. Значи всякога, когато се събират, нещата се увеличават. При изваждането имаме обратен процес: когато изваждаме, нещата се намаляват, така че същинската идея на вашето събиране е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас, когато излезе от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране тялото на човека трябва органически да нарасне поне с една десетохилядна част от милиметъра. Човек, когато ходи на събрание, особено молитвено или каквото е нашето, по закона на събирането трябва да се е увеличил поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор готвач, който е приготвил десет най-хубави баници, каквито вам се нравят – една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н. Ако вие ядете от всичките тия баници, какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие ядете и от десетте баници, кой е спечелил повече? Вие, които сте яли от тия десет баници, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи. Преди да сте влезли в гостилницата сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но когато излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се. Следователно най-първото нещо при влизане в гостилницата е да постъпваш според закона на събирането – събираш от баниците, но когато излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането – вадиш от джоба си. При едното събираш, при другото вадиш, в резултат на което става неутрализиране, т.е. придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача да видим как ще я решите: имате една единица – можете ли да я разделите на повече от десет части? Не, единицата може да се раздели само на десет части; на повече от десет части тя не може да се раздели, без да се повторят тия числа. Например, ако я разделите на дванадесет или на тринадесет части, ще имате сумата на числата 1 и 2 или на 1 и 3 и т.н., значи същите числа до 9 пак се повтарят, а не са нещо ново. Следователно една ябълка може да се раздели само на десет части, на повече от десет части не може да се раздели. Такъв е законът, така е в Божествения свят: единицата може да се раздели само на десет части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части. Сега да пристъпя към важния въпрос. Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов – кои са качествата на Божествената Любов? Вие от толкова години търсите Божествената Любов, но знаете ли поне едно от качествата на тази Любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13-а глава на Първо послание към Коринтяните? Щом Любовта се прояви на физическото поле, вие всички знаете вече, че тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си: „Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб!”, нищо повече; ученикът казва на учителя си: „Ако ме обичаш, дай ми знания!” – това е едно малко по-високо състояние на Любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в Любовта материални работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно издържа и още десет души, и едного от тях субсидира с повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас. Недоволство има и в учението – онзи, който напредва в учението, и той е недоволен. Следователно истинската Любов започва, когато се дойде до границата, където това недоволство изчезва. Гледам, че някоя майка обича много детето си, но това дете умира – тя плаче, страда и казва: „Не мога без това дете, защо ми го взе Бог?” Бог й дава друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без него, но не се минава много време, детето пораства и между майката и него настава един разрив – питам как отпадна тази любов, къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отгледа слугинята или някоя друга жена и виждаме, че след десетина години за детето тази жена представлява същото, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че без това дете не може, е права само по отношение към Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че без това дете не може: представете си, че вие имате една малка лампичка и казвате: „Без лампичката не мога.” Без какво всъщност не можете – без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? Вие не можете без светлината – светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете, а крушката е само проводник на тази Любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него аз не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на Светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго по-съществено нещо. Не е светлината това, която може да ни задоволи. Отваряме книгата на Живота, тази Светлина пада върху книгата и ние четем – значи тази Светлина е необходима, за да можете да четете книгата на Живота. Но не само четенето е смисълът, но това четене ни показва Пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви Светлината; Светлината е потребна, за да се прояви книгата и да четем; книгата ни показва Живота, разкрива скрития му смисъл, а Животът ни посочва Пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ние се радваме и тръгваме със Светлината към този Път. Същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света. Любовта, която съществува между хората, отношенията, които съществуват между тях, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и малко да е то, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той все ще прибави нещо в Живота си. Сега гледам, че в събранията всички вие сте започнали по обратен път – във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането и все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате, че еди-коя си сестра има някоя отрицателна черта. Като кажете така, знаете ли какво става? Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: „Знаете ли тази сестра какъв недъг има?” – хайде и втори лъч от лампичката изгасва. За някоя трета казвате: „Откак дойде в събранието, внесе само разединение!” – хайде и трети лъч изгасва. – „Ами тази пък, четвъртата, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха!” – хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите по същия начин отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настава най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на Светлината в нашия ум, в нашето съзнание – изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина. В ума ти всичко е загаснало и най-после казваш: „Господи, защо направи света така?” Господ казва: „Който гаси като тебе Светлината на своя ум, ще остане да живее в тъмнина и в мрак.” Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес: ще кажете: „Онази сестра там е започнала да се поправя, станала е отличен свирец, нека дойде да ни посвири!”; тя идва, сяда на пианото, започва да свири и хубаво свири – веднага лампичката светва. После казвате за друга някоя сестра: „Знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво, хайде да я викнем да ни прочете нещо!”; тя идва, прочита някое свое стихотворение, всички са доволни, радват й се – лампичката още повече светва. – „Ами онази сестра там била художничка, нека си донесе картините да й ги разгледаме!”; тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се – лампичката още повече светва. За друга казват: „Тази сестра е завършила някакъв курс по шев и хубаво работи, нека я накараме да ни проведе един курс!” – лампичката още повече светва. За още някоя казват: „Знаете ли тази сестра какви отлични баници прави, хайде, нека ни направи една баница!”; тя направи една баница, всички се радват, доволни са, а лампичката все повече светва. Колкото повече си изтъквате положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светва с всичката си мощ. И тъй, като се стремите към положителната страна на Живота, само така ще създадете в себе си характер – това е Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните черти в характера, ставате банални. Аз днес обяснявах един велик закон в Живота: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите – страхливци; единият вид мъже са герои, а другите – страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: „Страдания ще има!” От Невидимия свят ви питат като герои ли искате да страдате, или като страхливци. Ние, съвременните хора, искаме да избегнем страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: страданията в днешния век са условие за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат, но аз ви питам като герои ли искате да страдате, или като страхливци, кое е по-хубаво за вас? – Като герои! Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате, че това не е за вас; ако кажете, че трябва да страдате като страхливци, това пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие” – какво значи този стих? Той означава, че в душата на страхливия Любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте, затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: „В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее.” Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. За да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на Живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата – всичко това е емблема на една Сила, която иде от Любовта. Всеки от вас трябва да се спира и да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение на Божествения промисъл и да знае къде именно да го намери. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл, като ви дойде един добър подтик, като ви посети един добър приятел, като прочетете една добра книга, когато небето е ясно или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуща тия неща – всичко това е един говор от Небето. Щом тази звезда ти е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже тя. Сега ще ви представя една картина, за да видите как говори Небето: представете си, че се намирате в една тъмна бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте пътя, не знаете в коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Полярната звезда. Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката, показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде е север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете и да вземете изтока – там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава, затваря се и звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? Да, тя ви определя пътя... По-нататък по пътя виждаш, че някъде далеч свети свещ в някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети... Ще ви представя друга картина: представете си, че пътувате пак през тъмна бурна нощ, навън е голяма виелица и вие изгубвате пътя. По едно време виждате, че недалеч от вас светва някоя малка свещ – какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: „Ела нагости у нас, само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър, затова ние отворихме прозореца.” Така понякога и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: „Не искам да живея, дано се намери някоя болест да ме прати на онзи свят.” Но тъкмо по това време ще се намери отнякъде Светлина, която ще ви каже: „Ела в дома ни!” Значи чрез тази Светлина Бог проговаря на душата и казва: „Не бой се, има едно прибежище за теб!” Това говори тази Светлина в тъмната мрачна нощ. Тази Светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази Светлина изпраща Любовта си на световете. И всеки, който разбира езика на тази Светлина, ще види, че зад всеки неин лъч седи Божествената Любов – това значи да се разбира истинския смисъл на Светлината. Или казано на мистически език, вътре в душата си ти ще почувстваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в теб ще настане една вътрешна мекота, ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще започнеш своята работа. Та казвам сега на всинца ви: когато се събирате, не започвайте да изгасвате лъчите на Светлината. Изкуството да намирате погрешките на хората вече го научихте, па и децата го знаят. Даже и животинките, като те срещнат, оглеждат те и си казват: „Не те бива, знаем те, нямаме вяра в теб!” Срещне те някоя птичка, погледне те и си казва: „Познавам те” – и тя ти няма вяра, и тя загасва един лъч от Светлината. Тъкмо се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек минава покрай мен; като му тропна с крак, той хуква навътре между дърветата, скрива се и казва: „Не вярвам в твоята молитва” – и той заличава един лъч от Светлината на лампичката. Пиша си някоя поезия и току мине покрай мен някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч; и тя казва: „Не ти вярвам, аз съм опитвала такива поети като теб” – и тя заличава един лъч от Светлината. И птичките са неверни, и те прилагат тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките: някоя птичка лети, идва към мен и аз й казвам: „Ела тук на ръката ми!” Тя ме пита: „Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще е да си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти.” Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацвало на ръката ми, което е хванало вяра – другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. През 1917 година, когато бях във Варна, имах в хотела си един килер, в който държах кюмюр. По едно време там влязоха два косера – мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже зимата беше ледена, имаше големи виелици и в килера беше много студено. Казвам си: „Колкото трябва, ще платя за тях.” На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам край него да се грея. Мъжкият косер се уплаши, избяга и отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми, след което отиде до прозореца. После пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мен и се качи на ръката ми. Питам как бихте изтълкували това – защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: „Ти, жено, се разправяй с този човек, а аз съм опитвал мъжете, зная ги!” Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам, после хвръкна от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: „Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, за да си продължим работата.” Аз й говоря на птичи език: „Сега времето вън е лошо, бурно, когато се стопли, аз сам ще ви отворя да си отидете.” Тя отиде при мъжкия косер, говори му нещо и после утихнаха – легнаха си спокойни вечерта... Тази е единствената птичка, която напълно ми се довери. Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра и вие сега мязате на този мъжки косер – Господ ви прави Добро, но вие казвате: „Господ ни направи Добро, но кой знае?...” Колцина от вас приличат на женския косер? Казвам: ето един похвален пример. Всеки човек трябва да има такава Вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той може да попадне в килера, отдето Бог ще го вземе в стаята си – Господ ще промисли и за теб. Царството Божие с гледане навън няма да се вземе. Външният свят заради нас няма да се измени. Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме тази вътрешна промяна, това вътрешно смекчаване на човешкото сърце. Аз считам една бурна тъмна нощ за нещо много красиво и ще ви кажа защо: една такава нощ може да бъде едно благословение за мен. Представете си, че аз съм човек, който цял живот съм ходил насам-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така през тази тъмна бурна нощ, се заблудя някъде из гората и изведнъж виждам, че се отваря някъде един прозорец и светва една малка свещица. Аз се упътвам по направлението на тази светлина и влизам в колибката на един добър, благороден човек, който ми отваря книгата на Живота и ме упътва към Бога. Тази нощ не беше ли за мен едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че отивам при този човек, който ще ми покаже пътя към Бога, но минавайки покрай една кръчма, гледам вън насядали около масите мои другари, които пият и се веселят. Денят е красив, приятен, хубаво Слънце грее, като погледна към тях, казвам си: „Кой ще ходи сега при този човек, не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя!” Отбивам се и пропускам своето благо – този хубав ден успява да ме съблазни. Не мислете, че външната обстановка е нещо реално. Не, тя не е нещо меродавно и не мислете, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие – може би понякога в някоя болест се крие вашето щастие. Толстой сам е казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Понякога човек изглежда, като че ли нито е тук, нито е на Небето, но след това минава в една нова фаза. Тъй щото, истинското здраве седи в това човек да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на Земята или с онези хора, които живеят горе на Небето. Сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чистия Живот. Гледам, че сега между вас има едни особени навици, които си обяснявам съвсем другояче: всички вие сте влезли в една област на омагьосания свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква Светлина и кой колкото Светлина има, дотолкова осветява Пътя си – всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона ще се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата Светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: „Ти си такъв, ти си онакъв”, целият свят за тях е лош. Най-после, когато изгубите вярата, нахвърлят се усилено върху вас и ви казват: „Ами и ти не си от светците, като теб по-долен грешник няма в света, да не мислиш, че си тръгнал в правия път! Едно време и ние като теб тръгнахме в този път, но нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме!” Ако им повярваш, ще останеш жител на тази омагьосана област, за да им слугуваш. Сега, именно, няма защо да слушате чуждите съвети. Който минава през тази област, ще си запуши ушите, за да не ги слуша. Щом излезете от тази област, ще си извадите памука от ушите и ще чуете най-хубавите работи. Когато минава човек през тази област, трябва да бъде глух. Светът може да се поправи, но нас ни трябват методи. Бог притежава всички начини и методи за поправянето на света, Той ще го обърне. За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога. Често вие четете Евангелието и не можете да го разберете – защо? Защото духовното не може да се предаде на книга. Например вземате една нарисувана лампичка, но тя представлява ли светлината? Не, тя е само мнимо изражение на светлината. От нея може ли да излезе светлина? Не може да излезе никаква светлина. Та първото условие е, когато дойде Божественото в човека, в ума му да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава – да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е. Защото хилядите, милионите капки образуват изворите, многото извори образуват реките, многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки подтици, в тези малки добрини, които той може да направи. Всичко, което ви говорих, го разбрахте, нали? Учителя нарисува едно минаре. Вие знаете, че на тия минарета, на което стъпало и да се качи, ходжата все едно си говори. Така и вие, колкото високо и да се качите, все едно си говорите. Една сестра казва: „Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа” – и другата казва същото. Не, това е говорене на ходжата от минарето. Говори ли някоя сестра така, аз ще й кажа: „Да, сестро, ти говориш много хубаво, но хайде сега да отидем при един болен, да направим една молитва. Ти, понеже разбираш по-добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от по-дълго време служиш на Бога, направи каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям.” А пък вие казвате: „Не, сестро, с такива работи не се занимавам – кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да му помагаме.” Въпросът за кармата седи другояче: ти се притечи на помощ, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса: лошото, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпитва неговата сила. Лошото в човека е положителната страна на неговия Живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справя с тези силни движения в Живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое Добро. Не е лошо човек да се гневи – той ще хване гнева си и ще му каже: „Слушай, толкова години вече откак съм те родил, аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш!” Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: „Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш! Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед!” Той ще каже: „Слушам, ваше високоблагородие!” Той само ще седи и ще пита: „Време ли е да го хвана?” Той седи, точи си ножа ден, два, три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: „Започвай!” Като се върнем, питам го: „Доволен ли си?” – “Доволен съм.” Накарайте гневът да сече дърва, да маже – това е негова работа, той ще я свърши отлично. Сега да се повърнем към съществената мисъл: на всички ви трябва една вътрешна работа в Живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да го разправяте, а само плодът трябва да се покаже навън. Така трябва да работи музикантът, художникът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат упражнението на музиканта, те ще се отегчат, затова той сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? Когато завърши своето учение или когато завърши своята картина, или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко – не, ще мълчите за съществените работи! Ако разбираш буквално, ще млъкнеш и някоя сестра ще те пита нещо, а ти ще мълчиш, пак те молят да кажеш нещо, ти пак мълчиш. Не, това е буквата на нещата, аз говоря за същественото – само за него ще мълчиш. Някоя казва: „Ама Учителя казва да мълчим!” Не, това е разбиране по буква – ще мълчиш за същественото. При друг случай мога да кажа да говорите и тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори и то безспирно. Другите й казват: „Млъкни вече!”, а тя кара пет, десет, петнадесет, двадесет минути, че и половин час, не може да спре – „Ама Духът говори в мен!” Ако Духът говори в теб, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш, после пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз участвам в двадесет събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук пет минути и ще отида на другото събрание, там ще поговоря малко и ще отида на третото събрание, и там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, това значи, че на едно място ще млъкна, а на друго ще говоря. А вие разбирате, че като заговорите на едно място, трябва да не преставате през всичкото време. Малко ще говориш! Ще ме попита някой: „Ти вярваш ли в Бога и как вярваш?” Аз ще му кажа: „Ела утре нагости у дома!” Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го разведа из градината си, ще се поразговоря с него. – „Ама кажи ми нещо за Бога!” Аз ще му кажа: „Ела утре пак у дома!” Това е разрешението на въпроса, а няма какво да му разправям как вярвам в Бога. Щом ме пита, ще му кажа: „Ела утре у дома”, нищо повече. Какво нещо е свещта, какво нещо е нейната светлина? Какво нещо е книгата, какво е нейното съдържание? Какво нещо е човекът, какво нещо е душата, какво нещо е неговата мисъл? – Това е Животът на човека. Какво нещо е Духът? – Това е неговата Сила. Какво нещо е Бог? – Той е всичко. Това са философски отговори на тия въпроси. Когато излезете вън и ви питат за това, което съм ви говорил, какво ще кажете? Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща. Питам ви защо ви е Светлината. – За да четете книгата на Живота. Тази книга е самият човек и в нея той ще разбере себе си. Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате и кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много. И най-малкото приложение ще бъде добро. Накарайте тази лампичка да свети! Силата е в малкото. Всеки да намери в себе си един метод, да приложи и най-малкото, да направи едно най-малко Добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам да извадите едно малко приложение. Ще обясня думата приложение: представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Освен подпорите, които са нужни за моста, още какво се изисква? Изисква се една съединителна брънка отгоре. Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки. Следователно всеки човек, от каквато и категория да е, има съединителни нишки. Вие трябва да се стремите да не късате тия нишки, а колкото може повече от тях да образувате. Колкото повече такива нишки има, толкова повече Животът става по-хубав, по-красив. Или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова Животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за вас, толкова и Животът ви ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото; когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата. Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне в перо, за да напише нещо хубаво с него, а който е още по-умен човек, ще превърне копието на език и ще пее с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии слова. Та сега искам вашето копие да се смекчи и от желязо да се превърне на перо; перото да се превърне на един хубав, мек език, с който да изказвате най-красивото, най-доброто в света. Но трябва не само да го изказвате, а и да го прилагате.
18 декември 1925 г., 16 ч., София