Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
Павлина Даскалова
СПОМЕНИ НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ГРАЖДАНИ ЗА УЧИТЕЛЯ
ОЛГА ГЕОРГИЕВА ЧАЛЪКОВА, по мъж Николова, родена на 20 май 1882 г. в град В.Търново, живяла на ул. „Христо Ботев" 24.
Аз бях член на женското дружество в града. Интересувахме се от всички мероприятия в града и ходехме на съборите на Дънов. Семейство Елена и Тодор Попови, учители, се считаха за едно от най-интелигентните семейства в града. Тодор Попов, химик-учител, беше станал директор на захарни заводи. Жена му Елена свиреше хубаво на пиано. Живееха на ул. „Цветарска" 19. Елена изказваше мнението си за Дънов пред всички ни: „Вижте движенията на Дънов, походката му - всичко в него е музика; на това отгоре е и красавец." На всички ни правеше следното впечатление (ходехме на неделните му беседи, които бяха на открито и на които присъстваха над 1000 души): Той говореше тихо, а се чуваше от всички еднакво.
ИВАН СТЕФАНОВ ИВАНОВ, ул. „Сергей Румянцев" 9, по професия инженер-химик.
Баща ми и чичо ми държаха хотел „България". По време на съборите аз бях малко момче, но баща ми вземаше файтон и цялото семейство ни завеждаше да слушаме беседите на Дънов неделен ден.
КИНА ПАРАСКОВА, родена в с. Беброво, начална учителка.
Мъжът ми беше началник на пощата в Килифарево. Имахме единствена дъщеря, Надка. Поради падане от височина лекарите твърдяха, че е получила тумор на мозъка. Продадохме всичко ценно и решихме да я заведем в Париж, на операция. Отседнахме в София при наши близки и те ни посъветваха да отидем при Петър Дънов, преди да заминем за Париж. Сварихме го да държи беседа, в която Той отговори от какво е болна дъщеря ни. Но ние пожелахме среща с него след беседата. На срещата Той определи друга диагноза, а не тумор. (К. Параскова ми я съобщи, но аз съм пропуснала да я запиша в тетрадката, бел. състав.) Дънов ни обясни как да излекуваме детето от това заболяване. Ние не му гласувахме доверие и отидохме в Париж. Там лекарите поставиха диагнозата, която Дънов постави. Дъщеря ни почина на операционната маса. Върнахме се без нея в България и искрено съжалявахме, че не послушахме доктор Петър Дънов.
Адвокатът АТАНАС ДОБРЕВСКИ
Запитал веднъж: „Можеш ли да съживиш мъртъв човек?" Учителя му казал, че може. Тогава А. Добревски отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му дадат един труп. Уверил ги, че Учителя ще го съживи. Имало едно момче, починало преди два часа, но когато се приготвил да откара трупа при Учителя, един от лекарите се възпротивил, правейки си следната сметка: „Ами ако той действително съживи момчето, какво ще стане с нашия авторитет?" Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето.
Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане и не можел да каже дума, без да изхълца. Не можел да пледира в съда. Събрали се на консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая. Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или, ако нямаш лимон - лимонтузу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти. Добревски не знаел, че имало такава чаша, и още по-малко, че била от дядо му, но я намерил. Направил всичко по предписанието и хълцането му веднага престанало. Отишъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и го попитали, как е станало това. Той им обяснил, а един от лекарите възкликнал: „Вярно, че така може." А братът отговорил: „Вярно, но преди няколко дни ти само вдигаше рамене и нищо не ми каза."