от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2

СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА

В. Търново, ул. „Зеленка" 28

От 1911 г. Учителя имаше стая в нашия дом – югоизточната – и винаги, когато дойдеше в Търново, спеше у нас. Във време на съборите сутрин всички ставаха рано и отиваха на вилата, където те се провеждаха. Докато беше у нас Учителя, у дома идваха много хора, най-вече търновци, за да получат съвет, да си изкажат мъките, болките. Един ден Учителя изпращаше гостите, а аз бях застанала между тях и си мислех: „Кога и аз ще стана голяма, за да мога и аз да разговарям с Учителя?!" Тогава Той се обърна към мене и каза: „Тя мисли, кога ще стане голяма." Аз се чудех, как е разбрал той какво мислех. Разбрах, че чете мислите и всичко знае. Затова се стараех да върша всичко, както трябва и да мисля само добро.

Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме.

Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до вилата.