Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
СПОМЕНИ НА ЖЕЛЬО ТОНЕВ НИКОЛОВ ОТ БУРГАС
Братовчед ми, Рашо Ленов, от с. Кирилово (Старозагорско) беше много беден селянин. Запознава се със Словото на Учителя, още когато Той обикаля България и изнася сказки. И въпреки че е бил необразован човек, с четвърто отделение, четял беседите, имал силна вяра и воля и всецяло бил отдаден да проучи и да знае всичко за делото на Новото учение.
През 1919 г. имал силно желание да отиде на събора в Търново. Но брат Ковачев, ръководител в Стара Загора, не му дал покана. Братовчед ми знаел, че съборът се охранява и не може да влезе. Освен това, нямал и пари за влака. Той си казал: „Аз трябва да преодолея всичко, но да присъствам на събора." Взел в дисагите си един самун хляб и както си ходел на село - с дебелите, селски дрехи, пешком и бос, минава Балкана и след няколко дни се озовава пред вратите на вилата. Гледа, че има поставени постове, които не пускат без покана. Той ги разпитва и разбира, че Учителя спи в Иларионови и сутрин рано идва по горния път над вилата, с братята и сестрите от града. Тогава постила сетрето си под едно дърво срещу входа и там преспива. Сутринта рано е на крак и като вижда, че пристига голяма група от града, бързо ги посреща. Отдалеч разпознава Учителя и Му казва: „Учителю, много искам да присъствам на събора, но брат Ковачев не ми даде пропуск. Учителя му отговаря: „Като си дошъл на събора, имаш покана, върви с нас." На вратата, началникът на охраната, капитан Петко Христов от Шумен, посреща Учителя и казва: „Учителю, тази нощ в лагера нямаше произшествия." Като влизат и се отдалечават от вратата, Учителя се обръща към брат Рашо и му казва: „Ето, че влязохме и без покана. Който има силна вяра и воля, и без покана може да влезе на събора, те са му гарантите." Брат Рашо изкарал до края събора и си отишъл възроден.
Когато на една екскурзия го ухапва пепелянка по босия крак и съобщават на Учителя за това, Той се усмихнал и казал: „Брат Рашо има силна вяра, нищо няма да му стане."
И трети случай за силната му вяра: брат Рашо, още като ерген, свирил на хорото с гайда. И като виждал, че в Братството има много цигулари, започнал да учи цигулка. Ръцете му, обаче, били груби, пръстите дебели. Но, долу-горе, научил мелодиите и все си носел цигулката. Веднъж Учителя поканил някои от видните цигулари да изсвирят нещо, но всички се спотаявали. Тогава брат Рашо излязъл с цигулката си и изсвирил, което могъл. След него, един след друг, излезли добрите цигулари. Като свършил концерта, Учителя ги поздравил и казал: „Всички хубаво свирихте, но благословението взе брат Рашо, понеже пръв излезе. Има смелост и силна вяра." Братовчед ми живееше естествен живот, без надценяване и подценяване. Имаше съпруга и трима сина, които също бяха в Братството.