Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
1917 г.
През тази година събор не се провежда. България е във война, а месец юни Учителя е интерниран във Варна. Преди това Той отново успява да посети Търново.
Разучаването на беседите продължава, както се вижда от писмата. А нарядът за следващата година, който обикновено се дава на съборите, тази година Учителя изпраща в писмо от Варна. Поръчението е да се даде на членовете на Веригата, които са имали писмени покани за последния събор.
Запазени са четири писма до Иларионови и едно писмо, с обръщение до всички. От послеписа към едно от писмата се вижда, че Учителя се грижи за всяка душа, която го потърси – Той моли да се изтеглят 400 лева от братската каса за С.Симеонова, защото в момента е интерниран и не е в София, а при първа възможност Той ще ги възстанови със свои лични средства.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
В началото на 1917 г. от Габрово дойдоха г-жа Калпазанова с мъжа си – известен фабрикант. Тя се запозна с Учителя и искаше Той да й каже нещо. Той й каза: „Ти имаш две свекърви. И с двете живееш добре." Разказа й доста неща. Учителя не беше я виждал никога...
При една екскурзия се приближават към Учителя група войници и офицери. Те пожелават да им изнесе беседа. Учителя им казва между другото: „Казвам ви, че скоро ще се върнете от фронта!" В това време се приготовляваха за най-големи сражения и това им се видя невероятно. След една седмица, обаче, войниците напуснаха фронта и военните действия се преустановиха. Всички си отидоха по домовете.