Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
(„Изгревът" на Бялото Братство", т. III, София, 1995, стр. 66) Бяхме в село Арбанаси, Търновско, с една група млади хора. Останахме без пари и без храна. Кольо беше там и реши да ни нагости, като обяви, че ще ни направи сърми с ориз. Откъсна листа от лозите в двора — едни големи листа. После започна да завива с тях приготвения ориз. И станаха сърми колкото юмрук. Сложи ги в един бакърен съд и почна да ги вари. Но понеже бяха големи, те почнаха да поемат течността и станаха колкото два юмрука всяка една от тях. Тогава ги прехвърли в още три бакърени котли и започна да ги вари последователно. Ние го наблюдавахме и се облизвахме, а той тържес¬твено заяви, че тук вече се проявява Божието благословение и че от един стават три котли сърми. Всички се усмихвахме, пълни със слюнки в устата, защото бяхме много гладни. Накрая беше готов първия котел, започнахме да ядем. Кольо беше забравил да сложи сол. Нищо страшно, посолихме ги. После три-четири дни ядохме от сърмите му. След време се шегувахме, че сърмите на Кольо се умножили три пъти, благодарение на окултното му знание; значи е окултист три пъти и половина, щом от един котел сърми прави три котли и половина.