Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
(„Изгревът" на Бялото Братство", т.II, София, 1995)
Търновското гражданство, подстрекавано от духовенството и църквата, не беше разположено към Братството. Те ги смятаха за чудаци, хора ексцентрични, които не ядат месо, не пият, не пушат, живеят някакъв живот, който те не могат да разберат и приемат (бел. състав. – най-много ги е смущавало посрещането на слънцето и ставането рано). Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани почнаха да се събират подписи против провеждане на съборите в техния град. Така успяха да съберат няколкостотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение, да не правим съборите на Братството в Търново. Учителя се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. (223 стр.)
Така търновци забраниха съборите с подписите си и оттогава този град започна да запада в духовно отношение, и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителя решението им, каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център, не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук, под земята, се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас." (166 стр.)