Общ Окултен Клас ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1935-1936)
СЛУЖЕНЕ И ПРИСЛУЖВАНЕ
"Добрата молитва" "Духът Божи"
Прочете се втора глава от "Деяния на апостолите", от първи до тридесет и седми стих.
"Всичко в живота е постижимо"
Трябва да мислите върху темата, какви трябва да бъдат отличителните черти на всеки човек. Да кажеш няколко думи за човека, то е все едно да му кажеш "Parlez-vous francais?" на френски език или на английски "Do you speak English?", или на български "Говориш ли български?" Като кажеш "parlez", зад "parlez" има нещо.
Човек има слаби страни. Човек е едно дете, което се занимава с несъществени работи. Най-първо човек се занимава с неща, които не са съществени. Човек започва с несъщественото и дохожда до същественото. За пример най-първо той започва с плач. Защо плаче, и той не знае. После започва с яденето, и не знае защо яде. Започва с дишането, и него не знае. Чеше се по главата, и него не знае защо прави. Прегръща този-онзи, и него не знае. Казват, че детето прегръща майка си, защото е негова майка. Но когато се дави някой и се хваща за дърво, питам, това майка ли му е? Някои казват: "Да, този го обичаме и да го прегърнем." Отчасти е вярно това. Пазете се от криви крайни заключения. Казват: "Така е писано." Но както го разберете. Някой прегръща майка си, някой прегръща дървото или някой камък, някой прегръща чашата. Това са сравнения, чрез които се определя коя е права мисъл. Правата мисъл е път, по който човек трябва да върви.
Сега може да се даде едно възражение. Казвам, всички вие вървите по правия път, но знаете ли колко често човек се отклонява от правия път? Вземете следния пример: да ви представя едно малко дете ангелче, едно малко момиченце или момченце. Тези ангелчета постоянно прегръщат майка си и баща си. То расте, стане на петнайсет-шестнайсет години и един ден не прегръща вече баща си и майка си. Най-първо се връща рано вкъщи. После младата мома тури някое перце или цвете на главата си, а момъкът с другари с чаша в ръка, пие. Момата, която шеташе вкъщи, туря перцето на шапката си и излиза навън. Казват, такава е природата на човека. Никаква природа не е това, това е кривият път. Други казват: "Трябва да си търси хляба човек." Много добре, ще ви дам друго възражение. Право е, човек трябва да търси хляба си, но трябва ли да търси въздуха си, трябва ли да търси светлината си? Можеш ли да тръгнеш да търсиш светлината? Казваш, човек трябва да си кладе огъня. Че кой човек, като си е наклал огъня, е живял? Ние живеем с това, което не сме клали. Онова, което сме наклали, е залъгалка. Бог отдавна е запалил голямото светило, и ние искаме да приличаме на Бога, и казваме: "Чакай, както Бог запали слънцето, така и ние да запалим огъня." Но Бог е запалил от милиони години слънцето и то не изгасва, а пък ти запалваш огъня и за няколко часа изгасне.
Искам да ви наведа на следното: мисълта ви трябва да бъде свободна. Не се спъвайте върху неща, които спъват мисълта ви. Не се спъвайте върху крайните предели на някаква идея. Вие казвате: "Така е определено." Но какво трябва да разбираме ние под думата "определено"? Вие казвате: "Бог е определил така." Не знаете какво е определил Бог. Обаче някой може да се обезсърчи и да каже: "Понеже не знаем, няма какво да се занимаваме." Та именно ще се занимаваш с това, което не знаеш.
Сега вие ще кажете друго възражение: "Хубаво, ако този момък не се занимава със своите другари, той ще бъде в уединение. Животът му ще бъде скучен. Той трябва да намери тези другари. И ако младата мома не ходи на хорото, тя ще остане самотна и ще пострада." Питам, онова момиченце, което се занимава с кукли, какво е придобило? На правия път ли е? Баща му е купил четири-пет кукли. То всеки ден ги къпе, облича ги с рокли, но тези кукли не растат. На едната кукла се счупил кракът, на онази – ръката, на тази излязло окото и постоянно има оплаквания. Бащата казва: "Нищо от това, че кракът се е счупил, ще купим друга кукла." И детето ще поплаче за куклата и после със скръб ще се раздели с пострадалата. Онези възрастните казват: "То е дете." Някои от вас, като ви гледа едно същество от по-напреднала еволюция от другия свят, за него и вие се занимавате с кукли и плачете за счупения крак на куклата. Какво ще кажат те: "Дете е." Вие мислите, че в тази кукла е всичкото, но няма нищо в нея. То е едно занимание. И всички работи на земята имат все същия характер. Няма нещо съществено. Всичко е преходно. Един ден му омръзне куклата и то я хвърля. То разбере, че това занимание е глупаво. За да разбере, вие трябва да му дадете нещо по-съществено.
Кое е същественото в живота? Съществено е това, с което не се занимаваш. То не се нуждае от тебе. Съществено е само онова, което може да ти служи. Само умният може да служи, а ние можем само да прислужваме. Може да служи само умният човек. А пък онзи, който не знае, той може само да прислужва. Някой казва: "Аз съм станал роб. Не искам да ставам слуга, не искам да слугувам." Ти много хляб има да ядеш, докато дойдеш до положение да слугуваш. Като слугуваш, ти ще се освободиш от всички мъчнотии на живота. Докато имаш мъчнотии, ти не си слуга, а прислужник. А пък като се освободиш от всички мъчнотии, ти си слуга вече. Слугата чувства вече, че се е освободил. Слугата, това е пробният камък. Докато чувстваш неприятност от това, че си слуга, ти не си слуга, а прислужник. А пък като ти е приятно, че си слуга, тогава ти вече си излязъл от областта на временното, на преходното, от това, което причинява всички страдания. Ние много говорим за страданията. Човек страда – и от многото, и от малкото той все страда. Можеш да страдаш и от любовта, можеш да страдаш и от безлюбието. Има разлика дали човек страда от любов, или страда от безлюбие. Безлюбието ще те съблече гол и ще те остави. То ще ти вземе дрехите и ще си замине. А любовта ще те съблече гол, ще свали старите, окъсаните ти дрехи, ще те измие, ще те облече с нови дрехи. Тя ще вземе от старите ти дрехи и ще си замине. Кое е по-хубаво? Безлюбието ще те намаже с мед и ще те остави да те хапят мухите, а пък любовта ще те съблече, ще те облече с нови дрехи, ще те тури в стаята и ще ти даде книги да се занимаваш. Тя не ти дава никакъв мед. Що е безлюбие? С мед ще те намаже, но ще те остави вън да те хапят мухите. И тогава медът ще бъде не за тебе, но за мухите. Защото безлюбието отгоре на всичко ще ти свърже и ръцете. И ако питаш безлюбието: "Защо ми направи така?", то ще каже: "Искам да те науча на търпение." А любовта ще каже: "Искам да го науча да чете, да се занимава с работа." Безлюбието започва с търпение, а любовта – с учение.
Кое е по-приятно сега? Понеже не сте приели да бъдете учени от любовта, дошло е безлюбието да ви учи на търпение. Кое е по-хубаво тогава? Като ви учи безлюбието на търпение, ще знаете, че като дойде втори път любовта, да приемете нейния метод, а не да се възмущавате от метода на безлюбието. И от безлюбието ще се учите. Това са елементарни работи, които трябва да ви се напомнят.
Някой път вие седите като наследници, като царски синове, които очакват баща им да умре и най-големият син да стане наследник, да се възцари, а пък другите да се възползват и да придобият от баща си кой сто хиляди лева, кой двеста или триста хиляди лева на месец. Това е една заплата, с която малко ще се освободите от опекунството на вашия баща. Бащите царе са големи опекуни. От тях никой не е свободен. Правила имат те, от които главата на човека побелява. Само побелява главата, но хас бяла боя не става, но е такава бяла боя, която много цапа дрехите. Побелее ти главата, но много цапа бялата боя. Но после има и друго възражение. Казваме, че трябва да ни се говори. Но и трябва да се работи.
Някои казват, че трябва да ни се говори. Ако говориш, няма кой да те слуша. Аз съм срещал някои пияници. Той върви по улицата и си говори на себе си. Срещам един турчин, който си говори: "Е, Хасан, ти вярваш в Мохамеда, но какво си се напил? Как не се срамуваш? Какво ще кажат хората за тебе? Напил си се като магаре." Върви той и си разправя. С кого се разправя? Ти седиш и казваш: "Аз направих това и това. Направих една погрешка, не трябваше да я направя." Кому разправяш? Кой те слуша? И след това си казваш: "Не съм само аз, който правя погрешки. И другите хора ги правят." Утре Хасан се напие. Като си говори, изтрезнее, но утре пак ще се напие. И пак повтаря същото нещо: "Хасане, кога ще изтрезнееш?" Повтаря се.
Еднообразието в живота е това, което причинява скука. Има едно еднообразие, което причинява скуката, в която сега се намираме. Някой баща е разтревожен, че децата не го слушат. Влезеш в някой дом, майката е разтревожена, защото бащата не донесъл нищо. Отиваш при някой търговец, и той е разтревожен, понеже го ограбили. Отидеш при някой ученик – той е разтревожен, понеже го скъсали на изпит. Всички хора са в безпокойствия. И ти си един гадател. Казват ти: "Я ми кажи какъв ще ми бъде късметът?" Казвам: "Кой е господарят ти, безлюбието или любовта?" „Безлюбието." „Тогава ще служиш на търпението." Ти се безпокоиш за сина си, за дъщеря си, за жена си, за службата си. Търпение ще имаш, всеки ще ти каже да търпиш. Ако служиш на любовта, тогава ще учиш.
Та кои от вас се безпокоят? Кой учи търпението? Седи една млада сестра при мене и казва: "Ето, петнайсет години все уча, и нещо не съм постигнала." Аз я гледам и нищо не казвам. Тя казва, че животът няма смисъл. Аз я гледам, че тя е в безлюбието, тя учи търпението. Щом се безпокоиш, ти не си в любовта, ти учиш търпението. Ти пак се учиш, но търпението учиш, а учението на любовта е друго учение. То е новото учение.
Сега аз правя това разграничение, за да знаеш, че когато учиш търпението, то е предисловие на любовта. По едно съчетание вашите прадеди са ви оставили едно наследство с едно заблуждение, че са ви направили наследници и вие сте се заловили да изплащате техните дългове. Това е едно съчетание, обвързали сте се с един договор... и сега трябва да изплатите дълга според този договор. Ще го изплатите, наближава време да го изплатите, но не правете нов дълг. Като се освободите, в тази каша не влизайте да изплащате чужди дългове. Тъкмо изплатиш един дълг, станеш гарант на друг дълг. Който гарантира, той трябва да плаща. Какво се ползва човек, като стане гарант?
Наскоро дойде един вярващ, един правоверен, който ни доказа доколко е правоверен. Той казва, че е от славянско произхождение. Иска да го приема, защото от сутринта ме чакал. Не усещам разположение да го приема, но си казвам: "Чужд човек е, дошъл е отдалеч тук." И го приех. Той казва: "Слушал съм за тебе." Чел книгата на някой си руснак, та от противоречията на този руснак той се убедил, че аз съм на правата страна. "За когото говорят лошо, аз си съставям добро мнение за него. Искам да знам същественото в твоето учение, ти какво учиш." Казвам му: „Моето учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар и конете трябва да бъдат без подкови, да не ги коват, и конят сам да влиза и излиза, сам да се връзва и развързва и сам да отива и да се връща от гората." Той казва: "Прав си. Аз съм вегетарианец и съм дошъл до убеждението да не се колят животните, имам съчувствие към тях. Сега продавам само яйцата на кокошките, а кокошките не продавам, понеже не искам да ги коля. Сега търгувам с яйца." Много правоверен човек се представи. И като е толкова правоверен, казвам си: "Ще го опитаме." Викам един усърден брат и му казвам да му даде някои книги. Онзи продължава: "Аз съм в едно село. Там има осемнайсет души, все съмишленици на това учение. Ние искаме да се привържем към вашето общество. Сега, като се върна в село, нека дойдат някои братя да ни посетят." Казах на брата да го поканят в стаята. Братът каза: нека дойде гостът в сряда да чуе какво говоря. Аз го допуснах, той дохожда в клас. Той взе легло при нас, спа тука и после казал на едного: "Продадох яйцата си, но така се случи, че не съм предвидил нещо, не ми стигат четиристотин лева." Братът взел назаем от други и му дал четиристотин лева. След това каза, че му трябват още триста лева. Хайде, дадоха му се още триста лева и най-после станаха седемстотин лева. Той си остави своите туристически обуща, които са малко груби, че не могъл да ги носи из града. Братът му даде своите обуща, той остави туристическите си обуща. После, като правоверен, дадоха му няколко книги: "Царският път на душата" и други някои. Обаче той остави книгите, остави обущата си и казва на брата си, че се познава с еди-кой си големец, който може да услужи нещо. Казва на брата, че може да му уреди работата. После каза, че работата му даже е наредена вече, утре или други ден най-много работата ще се нареди съвсем. И дето обаче този господин го няма, не се е върнал...
Казвам, какъв е пробният камък? Ще кажете, как така този брат да се излъже. Кой от вас не се е лъгал? Има ли някой от вас, когото да не са лъгали и да не се лъже? Ако отвън не го лъжат, в мисълта се лъже, отвътре се лъже. Докато се освободим от тези правоверни братя, ние всякога ще се лъжем. Аз седя и казвам: "Доста е напреднал този брат. Той кокошки не иска да продава, а яйцата им продава." Рекох си: една стъпка му трябва до Царството Божие – като се откаже да продава и яйцата. Когато човек се намери в трудно положение, той става много изобретателен.
Казвам, пазете се. Ще дойде някой и ще разправя разни работи. Пазете се от хора, които искат да ви залъгват. Как ще познаете дали някой ви говори право, или ви лъже, как познавате това? Всякога истината тежи повече. Лъжата е много лека и обемиста е тя по видимому. Щом е тежък, има нещо в човека. Онези скъпоценните метали, които влизат в работа, са тежки, тежест има в тях. После, ако е скъпоценен камък, гледайте как разлага светлината. Ако я разлага много хубаво, той е скъпоценен камък. Някоя призма при разлагане на светлината и един скъпоценен камък, сравнени, има голяма разлика. Едно правило: когато в дома ви влезе човек, който говори истината, той носи спокойствие на ума и на сърцето. Когато един човек, който и да е, влезе вкъщи и не внесе спокойствие в сърцето и в ума на тия хора, в този човек има нещо криво. Ако успокоява ума ти, той е на правата страна. Това е едно правило. Да не се лъжете.
Преди няколко години дойде при мене един православен поп с благочестие, гледа изпод вежди като Тарас Булба, седи със скръстени ръце. Той каза: "Аз съм се убедил с вашето учение, искам да вървя по него, но ми трябва едно бяло джубе*. Черното джубе ми дотегна, искам да напусна православната църква." Казвам: "Не. Не напускай църквата. Не ти трябва бяло джубе." Свещеникът не седи в бялото джубе, но той иска да му дам пари да си направи такова джубе. Рекох: "Иди си сега. Аз виждам, че ти още не си свършил мисията си в православната църква. Ще отидеш там да работиш." Той казва: "Тези хора са некултурни там." Втори път пак дойде и пак говори за бялото джубе, и пак пари иска. Виждам, че той иска едно скъпо джубе и килимявка за около две хиляди и петстотин лева, които аз да му дам. Аз му казах: "Тази работа не седи в джубето." Питах го къде живее. Той каза, че живее в Пловдив. "Като ти е притупало толкова за джубе, ще видя, ако можем отнякъде да изкараме пари, ще ти дадем. Дайте си адреса." Той си даде адреса: свещеник еди-кой си, на еди-коя си улица. Даде си точния адрес. Натоварих един брат от Пловдив да изпита за него, казах му: "Виж този свещеник какъв е." Братът отива на посочения адрес и се оказва, че никакъв свещеник няма там.
Та казвам, дълбоки са пътищата на дявола. Още като говори, се хваща. Казвам, свещеници са това, според своите разбирания. Един ден, като се просветят, няма да постъпват така. Какви са подбудителните причини за това? Все си има някаква подбудителна причина. Ако не знаете подбудителната причина, вие съвсем можете да се оплетете.
Сега ще приведа един пример, една приказка. Имало един пътник, който влиза в една къща, чорбаджийска къща. Чорбаджията току-що заклал една голяма гъска, сварена, хубаво приготвена. Той скрил сварената гъска от пътника в долапа. На пътника дали друго ядене, угостили го с боб. Той усетил миризмата на гъската. На сутринта той туря гъската в торбата си и тръгнал за път. "Останете да ви гостим." "Докато в нас царува цар Паторан, добре е за нас. А пък сега не царува." Станало е нещо в дома. Чорбаджията го запитал: "За какъв цар Паторан говориш?" Той си отишъл, те си казали: "Освободихме се от този гост." Поглеждат в тенджерата – патката я няма. Та в този път може да се натъкнете на два рода лъжи. Пазете се от тях. Има два вида лъжи. С едните лъжи забавляваме себе си, а с другите забавляваме другите хора. Повечето хора са се освободили от лъжите, с които забавляват другите, а не са се освободили от лъжите, с които забавляват себе си. Някой път ние искаме да залъжем себе си, но Божественото не се залъгва. Направиш една погрешка, и ти се извиняваш, но онзи отвътре ти казва: "Не е право, не е право." Та второто положение седи в това, да не се само-заблуждаваме. Развитието на човека седи в онази сила, която той ще придобие и в която той ще стане свободен и достоен да служи на Бога. Служенето да бъде радост за него. Служи онзи, който с радост служи на Бога. А пък онзи, който не служи с радост, той не е готов още. Човек не трябва да прави различие. Който служи с любов, той не трябва да прави разлика дали е на голяма, или на малка работа поставен. Изобщо той не прави различия. Дали помага на беден човек, или на богат, на животно или на растение, за него всичко има смисъл. Той всичко прави присърце. Това се отнася за онзи, който е разбрал Божественото. Някой, който се оплаква от своя живот, той не е разбрал още нещата. Вие сте се освободили от първото заблуждение, но от второто не сте още. Ти се обръщаш към Бога. Ти си един невежа, искаш Бог да ти обърне внимание. Трябват обуща, молиш се, и ако не ти ги даде, недоволен си ти. Искаш Бог, Който е направил света, да ти обърне внимание. Четири месеца има суша, едно дърво се моли за водица. Господ ти казва да му помогнеш, но ти казваш: "С него ли ще се занимавам. С това дърво ли ще се занимавам?" Сега същият закон се прилага и към вас. И Господ казва за тебе: "С тебе ли ще се занимавам." Както ти си позволяваш да искаш обуща от Господа, така и дървото иска да му се помогне. По отношение на дървото човек е като Бога. Всеки човек може да направи това, което растението не може да направи. Той може да донесе вода, а растението не може. Сега аз ви говоря за наследствените черти в човека. Прегради има, които ви спъват. Вие идвате до някои наследствени черти. Тъкмо намислиш да направиш нещо, и веднага казваш: не е време сега. Все не е време. И така отлагаш. Не е време за големите работи, а за малките работи всякога е време. За пример вкъщи, в стаята, може да е паднала някоя малка шушка*. Наведи се и я вдигни. Казваш: "Ще взема по-добре метлата." Не, някога е по-добре да я вземеш с ръката си, отколкото да я изметеш. Или имаш едно малко петно на дрехата си. Казваш: "Ще оставя жена ми да го очисти." Не, вземи ти сам да очистиш петното, нищо повече. Не оставяй нито на майка си, нито на жена си да чистят петната ти. Това са малките работи. Щом отлагаш тези работи, ще отложиш и по-големите работи. Създавай в себе си характер. Очистването на петното ще създаде една отлична черта в характера ти. Или пишеш нещо, но често изяждаш някои букви или в средата, или в края, или някоя запетая изпуснеш, изобщо някой препинателен знак. Или като говориш, не произнасяш някои думи добре. Научи се, като говориш, да говориш отлично, да те разберат. За пример казват ми на френски: N’est-ce pas?* Казвам, той не спа, не могъл да спи. Българинът казва: "Баща ми не спа снощи." Българинът разбира едно, а французинът – друго. Питам сега, откъде това съвпадение? Българинът мисли, че не е спал, а французинът разбира друго нещо. И някой казва "вълк", а друг казва "вук". Най-първо човек трябва да започне с такава реч, с която да облагородява произношението на думите. Някой път наблюдавам, че има нещо грубо в човека. Говори някой човек, но като се вслуша в говора си, чувства нещо грубо в себе си, в своя говор. Кажеш нещо, но и ти не си доволен. Има нещо грубо в думите ти. Ако другите ти кажат това, ти ще се обидиш, а пък ти сам си казваш, че е грубо. Изговори всяка дума музикално, произнеси я както трябва. Като слушам руския компонист*, музикант Прокофиев, той представя една музика, която изразяваше варваризма в живота – грубия живот го представяше музикално. Той направи големи дисонанси и после, както един работник, взима мистрията и нахвърля на стената от мазилката и после я изглажда хубаво. След това пак взима от мазилката, пак нахвърля на стената, и пак я заглажда. Така правеше той с дисонансите. Той е майстор да превръща дисонансите, да ги изглажда. Той е намерил начин да примирява мъчнотиите. Първо ще имаш мъчнотии, а после – примирение. Там е силата на човека. Значи онзи грубия живот той туря в музикална форма. Взима мистрията и заглажда.
N’est-ce pas? Какво бихте извадили сега от тая дума? Българинът казва: "Снощи баща ми не спа." А пък французинът казва: N’est-ce pas? Какво искат да ви кажат и двамата? В живота трябва да се внесат нови неща. В науката трябва да се внесе нещо ново. Класическата музика е хубава, тя е много изгладена, много полирана, но тя не е истинска класическа. В истинската музика, в истинския говор и един може да говори, и друг може да говори. Ние говорим истината, когато нашите думи имат влияние, имат въздействие върху нас. Ако кажеш на себе си една дума, трябва да видиш какво въздействие оказва тя. Някога и на себе си човек говори истината. Казваш си: ще се оправят работите ми. Но нещо в тебе ти казва: я се оправят, я не се оправят. И после се казваш: кой знае. Щом кажеш, че работите ти ще се оправят, и вярваш в това, ти говориш истината на себе си. Ти казваш някому: ти ще оздравееш, но в себе си мислиш, че я оздравее, я не. Ти не говориш истината. Кажи: "Ще оздравееш" и не се съмнявай. Аз не съм намерил изключение в думи, казани с увереност. Преди няколко време дойде при мене един господин да ме безпокои да иска нещо. Казах му: "Махни се от главата ми, иди си. Ще оздравее жена ти." Той каза: "Как ще оздравее? Това е грубо." След пет-шест месеца той дойде да ми благодари, че жена му оздравяла. "Макар че ме изпъди грубичко, но жена ми оздравя." "Кое е по-хубаво, рекох му, за да загладя своята погрешка, аз излекувах жена ти. Бих могъл да ти кажа меко, че жена ти ще оздравее, Господ ще помогне. А пък аз ти говорих рязко, че ще оздравее жена ти." При първото дохождане аз му говорих, че трябва да вярва, за да оздравее жена му, но кой ме пита какво нещо е вярата. Аз му казах: "Нямам време да те слушам сега. Жена ти ще оздравее." Той искаше да каже, че трябва да го посрещна добре. Аз му казах: "Имайте вяра, но не такава, каквато сега имате." Какво нещо е вярата? Вярата е запалена свещ. А слабата вяра какво е? Тя е свещ, която постоянно се пали и изгасва. Нещо мъжделее, но не свети, и в работа не влиза. Вярата е запалена свещ, като я запалиш, вървиш ясно. С вяра всичко е възможно. И ако нещата не стават както трябва, причината за това е, че в нас не е запалена свещта ни. Онова, от което човек има нужда, всякога може да го постигне. Същественото в живота, от което ние се нуждаем, то е постижимо. Има неща, които не са постижими днес, засега. Не им е дошло още времето. Искаш да бъдеш силен, богат, не му е дошло времето още. Кога ще му дойде времето? Ти ще благодариш. Бъди благодарен на сегашното, което имаш. Сегашното е добро. Благодари за сегашното разбиране, което имаш. Аз говоря за днес какво трябва да бъде. Бъди благодарен от него. Утре ще се смени състоянието. Другият ден носи друго предназначение, което Бог е дал. Та всеки ден си има своя програма. Днешният ден е за днес. Утрешният ден е за утре. Днешната работа не е за утре. Днешната работа, ако остане за утре, ще сгрешиш. Ако оставиш лук на силен огън, и го пържиш повече, отколкото време е определено, лукът ще прегори. Някой път искаш много рохки яйца. Ако искаш много рохки яйца, като заври водата, спусни яйцата и гледай часовника, само три минути да се варят. Ако ги държиш пет-десет минути, ще имате твърди яйца, ще ги преварите. За рохки яйца – три минути, за твърди – пет-десет минути най-много. Същото се отнася и до доброто. Ако превариш нещата, ще ги изгориш. Според ръководството на духа ви трябва да постъпвате. Често вие казвате: "ако дойде Духът" или "като дойде Духът". Има някои, на които Духът говори, но те говорят на езици, които хората не разбират. Но тези, на които Духът говори, всички хора разбират. А пък при сегашните хора, на които Духът говори, един от тях говори на еврейски. Какъв ти еврейски. Никакъв еврейски не е. Казват, че някой говори английски. Никакъв английски не е. Някои казват, че говори френски. Никакъв френски не е това. Това е един свят на заблуждение. Духът, като дойде, Той ще говори нещо разумно, което хората ще разбират. Ако ти научиш един език по дух, този език е като зазоряване, ти можеш да стоиш в една страна и езикът ти ще изгрее в тебе, както изгрява слънцето. Ти слушаш, слушаш, докато един ден думите ще се наредят и изведнъж ще ти стане ясно всичко. Като че си бил французин или англичанин. Другояче едно ще научиш, друго ще забравиш. Това са невежите духове – едното научиш, другото забравиш. А Божественото държи всичко в съзнанието. Тебе ти е приятно, лее се, лее се. Когато в живота едната страна се подобрява, а другата се разваля, ти си на крив път. Същият закон е и тук. Сега това е метод. Можете да не ме разберете. Някога, като говоря, някои ме разбират много криво. Аз ни най-малко не засягам вашите убеждения, това, което вие знаете. Дошъл някой да ми разправя за онзи свят, какво е видял, какво е сънувал. Мен сънища и видения не ме интересуват. Не ме занимават сънища и видения. Защо? И този живот не ме занимава. Казвам, не ми говорете за онзи свят, понеже не го разбирате. Аз живея там. Ти си ходил снощи само на разходка, а пък аз живея там. Ти си ходил само до границата. Грамадна разлика има между това, което разправяш, и това, което аз зная. Ти разправяш как си видял ангелите. Такива ангели, каквито ги описваш, там няма. Този човек ще ми разправя за актьорите на сцената. Онзи си играе ролята там. Това не е нещо реално. Онзи е на сцената. Той ще ми разправя за сцени от онзи свят. Това не е животът на онзи свят. В онзи свят като срещнете съществата, в техните думи има живот, живот дишат думите им. Не е в дрехите им, но в погледа им е тяхната сила и красота. Те са облечени със светлина. Приятно ти е да видиш едно от тия същества. Достатъчно е само да зърнеш едно същество от другия свят, за да помниш с години. Като видиш един ангел, през целия си живот няма да го забравиш. Може да си видял нещо ангелско, това е отражение само. Ангелите въобще рядко слизат на земята. Когато някой ангел е пратен за работа, той не може да слезе много ниско. Има и други ангели и ангелчета, и служебни духове. Има десет категории духове. Напредналият дух, ангелът, остава горе, а другите по-ниски от него, слизат долу. Те представят една верига, спусната в кладенеца. Онова въже, което е горе, и това, което е долу в кладенеца, се различават. Горното е чисто, а долното е оцапано.
Аз ви приведох примера с правоверния, за да ви предпазя от такива братя, които идват и продават само яйца, а кокошките не продават. За мене онези, които продават яйца и които продават кокошки, са все едно, без разлика. Аз ви привеждам примера, за да видите, че и вълкът може да каже същото. Той може да каже: "На основание на Свещеното писание, дето е казано, че "ако не пиете кръвта Ми и не ядете плътта Ми, нямате живот в себе си", и понеже Бог живее в овцата, то аз мога да ям овцата, за да влезе Божият живот в мене." Логически е това, но то е по буквата. Христос казва: "Думите, които Аз ви говоря, са живот, а плътта нищо не ползва."
Сега да дойдем до хубавата страна. Вие искате някога Господ да ви слуша, нали така. Искате да бъде Той разположен добре към вас. Бог всякога може да бъде добре разположен към вас. Когато искате Господ да бъде добре разположен към вас, идете при някоя вдовица, при някой беден и направете една малка услуга. Тогава и Господ ще бъде добре разположен към вас. Ако вие мислите, че можете да влезете в Царството Божие, без да правите услуги на другите хора, това не е животът на невидимия свят. Малките услуги. Правете малки услуги, не големи. Бъдете точни в малкото. Това няма да ви отнеме време. Малките неща ще ви отнемат четири-пет минути най-много. Вие може да пожертвате на ден по тридесет, четиридесет, петдесет минути за услуги. Някой казва, че нямал време да направи едно добро. Всеки има тридесет минути на разположение за доброто. И най-бедният разполага с тридесет минути. Всеки ден влагайте по тридесет минути капитал във вашия живот, за да успявате. Тридесет минути. Никаква друга работа не върши за себе си тогаз. В тези тридесет минути не мисли за себе си, не мисли и за домашните си. Мисли само за Господа и за Неговата работа. Мисли, но на свят мисли. Казваш, какво ли ще излезе от това мислене? Ще излезе много повече, отколкото очакваш.
Сега аз ви давам една задача. За цяла седмица ще вложите по тридесет минути на ден. В тридесет минути колко петорки има? Шест. Значи, че всеки ден ще правите по шест услуги, по пет минути на всяка. Седем деня, по шест услуги на ден. За седем деня, това са четиридесет и две услуги. Да не дойдете да правите тези услуги на мене. Правете тези услуги на тези, които се нуждаят от тях. Не само на вашите приятели правете услуги, но и на по-далечните от тях. Правете една малка услуга, от която да му е приятно, че правите услугите, без да ви ги искат. Но да бъде такава услуга, от която да се нуждаят тия, на които ги правите. Това е задачата, която ви давам: половин час да посветите на Господа. Ако сте вкъщи, половин час ще напуснете работата си. Ще разпределите времето си от сутринта до вечерта така, че да може да направите задачата си. Ако някои от вас са заняти сутринта, можете да посветите половин час на обед или вечер. За пример вие сте чиновник, ще посветите половин час, след като излезете от работа. Онези, които имат служба, излизат от работа в шест часа вечерта. Ще тръгнете из София и ще видите кой има нужда да му помогнете. Ако видите някой хамалин, който е уморен, ще се приближите при него и ще поискате да му поносите товара пет минути, докато той си почине. Или ако някой хамалин не може да вдигне товара на гърба си, ще му помогнете, ще настаните товара му добре и ще си заминете. Ако пък срещнете някоя стара баба, която едва носи кошница с провизии, ще вземете кошницата в ръката си и ще я поносите пет минути. После може да помогнете на някое малко дете, което едва носи нещо. Ще кажете: с такива малки работи ние не се занимаваме. Тогава идете при някой генерал, който е закъсал в нещо, и му помогнете. Посетете някой учител или професор, който е закъсал. Ако пък не искате да направите това, ако искате някоя духовна работа, идете да посетите някой закъсал свещеник или владика. После влезте в някой дом, дето живеят млади мъж и жена, които са закъсали в отношенията си и им кажете: "Много ми е приятно, че сте се оженили, радвам се. Нали знаете, че в живота стават разни неща. В живота има ред несгоди, но прощавайте си." Кажете им: "Ние ще ви оставим нашето благословение. Ще се оправят работите ви, само не се карайте." Като излезете от този дом, мъжът ще каже: "Господ е пратил този човек." И веднага двамата ще се прегърнат и ще се примирят. Като се върнете, Духът ще ви каже: "Много добре сте направили." Всички благословения на шестте души, на които сте направили услугата, ще дойдат върху вас. Те ще изпратят своето благословение върху вас. Тогава ще имате и Божието благословение.
"Божият Дух носи всичките блага на живота." (три пъти)
Всеки да изпълни задачата си, както я разбира. Който не я разбира, да направи, както аз казвам. Но всеки от вас да бъде свободен.
6 ч. 30 мин.
24 лекция на Общия окултен клас
4 март 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта
София, Изгрев
Небето чисто, звездно. Времето тихо и меко.