Книгата на Великия живот - съборно слово 1932-1934 г.
Слизане и възлизане
Ще прочета 4-та глава от Евангелието на Йоана. Размишление върху стиха: „Аз съм живият гляб, слязъл от небето“. Ще ви дам няколко мисли за размишление. Прашният да се очисти от праха си; калният да се очисти от калта си. Бедният да се справи със сиромашията си; богатият да се справи с богатството си; ученият да се справи със знанието си. Добрият да слуша разумността си. Любещият да служи на ближния си. Само свободната вода тече и само свободният живот расте. Водата, която тече, търси жадния, и животът, който расте, търси бедния. Ако си жаден, водата е за тебе; ако си беден, животът е за тебе. Богатството е граница за бедния да намери живота си. Сиромашията е граница за богатия да не изгуби живота си. Където има сиромашия и богатство, там е животът. Познавай Любовта, с която Бог те оживява. Познавай Мъдростта, с която Бог те вразумява. Познавай Истината, с която Бог те избавя.
Богатството никога не се наслаждава от сиромашията, нито сиромашията се наслаждава от богатството. Богатството винаги отрича сиромашията, и сиромашията винаги отрича богатството. Когато сиромашията дойде при богатството, последното казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Когато богатството дойде при сиромашията, последната казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“. Следователно богатството и сиромашията са несъвместими неща. Те не могат да се примирят. Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“. Защо се примири? – „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него. Да казваш, че си станал богат, това подразбира, че си бил беден. Питам: възможно ли е човек да бъде сиромах? Може ли човек, който има живот в себе си, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има разум, да се нарече сиромах? Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи, да се нарече сиромах? Не, това е неразбрана идея. Сиромах или богат, това са само епитети. Дали човек е сиромах или богат, това се отнася до разбиранията му. Думата сиромах може да се замести с нищи духом, т.е. с толкова богат човек, който казва: „Нищо не ми трябва“. Сега ще обясня значението на думите „сиромах“ и „богат“. Думата „сиромах“ е съставена от „сир“, което значи мъдрец, и „мах“ – голям.
Следователно сиромах значи голям мъдрец. Думата „богат“ е съставена от „бо“, което значи място на Бога, и „атма“ – дух. Следователно богатството е място, откъдето Духът изтича. Съвременните хора са изгубили вътрешния смисъл на тези две понятия. Ако някой е сиромах, ще се оплаква; ако е богат, ще се хвали. Някой казва: „Сиромах съм аз“. Нека си отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“. – „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало да се радва. Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може да учи хората, да им дава наставления. Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва да каже: „Аз осиромашах, за да ви науча, да ви дам знания. Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“. Днес никой не иска да бъде сиромах. щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка! Искам да се освободя от нея“. Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма да му дотяга. И сиромахът трябва да се радва, и богатият трябва да се радва. Сиромахът да се радва, че може да учи хората, а богатият да се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича. Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за себе си, докато ги проверите и изпитате. След като се убедите в истинността им, можете да разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството. Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога да ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие да ми дадеш всичкото си богатство“. Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го! Давам ти всичкото си богатство“. Ако е богат, той ще каже: „Ще си помисля“. Прав е богатият, той знае, че не може да даде това, което има, т.е. той не може да даде мястото, откъдето Духът излиза. И сиромахът е прав, когато дава всичкото си богатство. Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва да ги предаде и на други, за да придобие нови. Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами да сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите. После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил. Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато. Като видяла кофата с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно? Нямам време да меся, но ще го продам на някого, да взема малко пари, да си купя нещо“. Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното. – „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото! Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него. Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота. Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него. Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“. – „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“. Бащата бил умен човек. Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“. Синът се намерил в чудо. Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си. И момата мислила, че се е осигурила. В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо. Едно време имах, но сега нищо нямам“. – „Ами тогава какво ще правим ние?“ – „И аз едно време мислих какво ще правим. Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще си поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат да се осигурят, да живеят охолно и тогава да познаят Бога. Бог разбира хората и умно постъпва. Той раздава всичкото си имане и казва на сина си: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“. – „Ами ние какво ще правим?“ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома си, ще бъдеш благодарен, че можеш да нахраниш жена си. Ще работиш да ѝ докажеш, че не можеш без нея! По същия начин постъпва и природата. Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени. Както и да си обяснявате, както и да тълкувате проявите на природата, те са строго определени. Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки. И без украшения, и с украшения, тя е все царска дъщеря. Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както си е, без никакви украшения. Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му. Мислите, чувствата и постъпките на човека вървят след него. Богатството и сиромашията също така вървят след него. Той не може да ги избегне. Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията. Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има. Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат. Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството. Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър. Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив. Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина. На високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината. Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо“. Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново“. Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината. И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията. Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство. Опасността се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва. Той предварително трябва да се изпари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха. За сиромаха няма такава опасност. И да се скъса въжето, той е лек като перце, ще остане във въздуха, няма да пострада. Падне ли богатият, той ще се сгромоляса и ще се убие.
Следователно, иска ли богатият да се качи на върха, той непременно трябва да се разтовари, да олекне. Сиромахът пък за да слезе в долината, непременно трябва да се натовари, да стане малко по-тежък. При възлизане към върха, сиромашията е благословение за богатия; при слизане към долината, богатството е благословение за сиромаха. Само по този начин те могат да пазят равновесие и да стигнат благополучно на определения път. Значи богатият трябва да стане сиромах, за да види красотата на високия връх, а сиромахът трябва да стане богат, за да опита благата на долината.
Беседа от Учителя, държана на 23 август 1932 г., 5 ч. сутрин.