Младежки окултен клас - ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1938-1939)
Скръб и радост
Отче наш.
Духът Божи.
Имате ли зададена тема? – /Имаме./ – Четете.
/Няколко души прочетоха свободната тема./ Публикувано изображение Фиг. 1Какво разбирате под думата „отношение“ (Фиг. 1)? – Една свободна тема. Какво разбирате под думата „отношение“ при каквито и да е връзки? Фиг. 2 Публикувано изображение Слугата има едно отношение, господарят има друго отношение (Фиг. 2). Какви са отношенията на слугата към господаря? И какви са отношенията на господаря към слугата? Фиг. 3По какво се отличават (Фиг. 3)? Публикувано изображение Кой е господар и кой слуга? Туй, което слиза, е господар, туй, което възлиза, е слуга. Защо е така? – Много проста работа, и децата трябва да го знаят. Питам: Де е противоречието в тази линия? Статически ако разглеждате двете линии, има противоречие, но щом ги разгледате динамически, те съставят едно цяло. Значи господарят е човек и слугата е човек. Де е различието сега?
Де е различието, когато страдате и когато се радвате? Де е противоречието сега? Противоречието произлиза, че ние разглеждаме страданието отделно и радостите отделно. Но те съставят едно цяло. Запример, вземете процеса на растенето и процеса на гниенето, той е един и същ процес. Туй, което не гние, и не може да расте, и туй, което не расте, не може да гние. Но туй, което не гние, не може да расте. Де е противоречието сега? Растене без гниене не може. Най-първо иде процесът на гниенето и после иде процесът на растенето. Сега де намирате противоречието? Казваме: Нещата гният. Едно семе, след като го посееш в земята, какво става? Започва да гние. Но гниенето вече се разширява, дават се условия и след туй започва растенето. От туй гниене, от тези гниещи елементи се турят в една нова форма. Най-първо вие вземате нахвърления материал отвън за един строеж на едно здание. То е гниене. След това иде процесът на растенето, на творчеството, да се съгради къщата. Взема се този материал, нарежда се по известни закони и се прави зданието. Противоречията във вашия живот или противоречията във всичките хора, това са разхвърления материал, от който трябва да се съгради нещо.
Едновременно ти си господар и слуга. Ти не можеш да бъдеш слуга, докато не си бил господар и не можеш да бъдеш господар, докато не си бил слуга. Вземете един прост процес, ходенето. Вие стъпвате на десния крак, левия дигате. Кой е господарят, кой е слугата? Поставяте тялото на десния крак, дигате левия, после пак престъпяте. Кой е господарят? Господарят е, който почива, слугата е, който работи, който носи тежестите в дадения случай. Туй, върху което стои тежестта, е слугата, носи онзи, който почива – господарят. Следният момент онзи, който почивал, ще носи тежестта, другият ще почива. Следователно, в природата съществуват смени на отношенията и смени на състоянията. Значи имаш едно тягостно състояние. То е слугата, който работи. Казва: „Защо да страдам аз?“ Ами кой ще носи товара? Ако ти не страдаш, кой ще страда заради тебе? Ти отделяш другите хора, искаш ти да не страдаш, а другите да страдат. То е неразбиране. То е процесът на отделните линии, имате и втори процес, където при тия условия в хамбара да израстне, да види слънцето, да се зарадва на онези работи, които Бог е създал. – Не може. Трябва да излезе от тия положения, от тия условия в хамбара и да влезе в една съвсем друга среда. Казва: „Между своите си.“ Между зърната няма влага. Щом (е) на земята между чуждите хора, влагата ще дойде, ще го намести. Всичкият фасон, който има, с царска дреха е облечен, с мантия, с корона, със скиптър, всичко ще изчезне от него, ще се снеме и корона, и всичко, което има. Казвате: „Отиде всичко това.“ Но при тия, неблагоприятните условия, се явява онзи, Божественият живот – зърното започва да расте. Следователно, всяко страдание е един признак, че нещо ново започва в света, което трябва да научиш. Всяко едно страдание показва, че ти си излязъл от едно състояние, от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамическо състояние, или в едно критическо състояние, за да научиш нещо ново. Тъй като се схванат нещата, имат смисъл. Не да кажеш: „Мене ми дотегнаха страдания.“ Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук. Да кажем, вие вземате един тон на цигулката. Като е опъната струната и я дръпнете, тя дълго звучи. Ти един момент дръпнеш, тя звучи дълго. Та и страданието е само един момент, ти страдаш повече, но то е отзвук на страданието. Може би 10, 15, 20, 30 минути, един час чуваш отзвука. Тебе ти се струва, че много страдаш. И при радостта е същият закон. Радостта, то е само един момент, вие имате вече отзвук на радостта. Този отзвук на радостта, това е растенето. Радост, която не расте, не е радост. И скръб, която не се намалява, не е скръб. Разбирайте определено. Защото скръбта, като се увеличава, става на радост и радостта, която се намалява, става на скръб. И затова, когато се смалявате, човек трябва да разбира страданието, и когато се увеличава, трябва да разбира радостта. Процесът на радостта е разширение, процесът на скръбта е процес на смаляване. И оттам, дето скръбта се смали, няма какво вече да прави, иде радостта и подема нейната работа. Скръбта слиза, радостта възлиза. Щом скърбиш, трябва да мислиш. Скръбта е господар, радостта е слуга, който възлиза. Злото е господар, доброто е слуга. Тогава религиозните хора, които не разбират, те разглеждат злото статически. Казва Бог: Да не ядете от плодовете на дървото на познание доброто и злото. Не разглеждайте нещата отделно, защото ще създадете злото. Не разглеждайте слугата и господаря отделно, ще създадете злото. Казваш: „Ти си слуга, ти си оправдан.“ Ти на слугата говориш едно, на господаря говориш друго. Ти създаваш злото. Говори за тях, че те съставят едно цяло. И слугата е необходим, и господарят е необходим. Нито без господар може, нито без слуга може. Колкото е важен господарят, толкова е важен слугата. И двамата са еднакво важни. Краката кого носят? Тогава нали дойде равенството? Кога поставяме равенство? Щом сме на двата крака, и господарят, и слугата са равни. Като вървим, единият е слуга, другият – господар. Щом се спрат двамата, те са равни. Понякой път пак има едно малко различие, че целият крак държиш на земята, на другия само пръстите подигаш. Кой е справедлив? И на двата си крака седи. Твърдият човек е справедлив човек, седи на едно място. Следователно, твърдостта, това е равенство.
Това е равенство между господар и слуга. Тогава стремежите са еднакви. Понякой път вие дойдете и се разочаровате, казвате: „Аз не искам да вярвам в нищо.“ Може ли да имате една вяра извън страданието и радостта? В какво ще вярвате? Кажете ми сега нещо извън радостта и скръбта. В какво ще вярваш? Измислете нещо, което да се не включва в радостта и в скръбта. Ако речете „почивката“, почивката е господар, работата е слуга. Ако речете сега „загуба“, загубата е господар. Този, който изгубил, дал нещо. Този, който взел, е слуга. Обраният е господар, който обира, той е слугата. Хубаво сега: Който може да направи доброто, кой е той, господарят или слугата? И кой ще направи престъпление от двамата, който е господар или който е слуга? Когато греши човек, какъв е? Когато прави добро, какъв е? Искаш да бъдеш господар, тогава прави добро. Фиг. 4 Публикувано изображение Геометрически може да се покаже да бъдеш господар и да бъдеш слуга (Фиг. 4). Когато се съединят, тогава е примирение. Геометрически това е примирение. Само тогава може да се примириш в себе си. Но сега вие намирате противоречие. Казвате: „Не си струва, лошо е човек да страда.“ Ами че знаеш ли, страданията на един са благо на други. Ако нямаше (хора) да боледуват, знаеш колко лекари щяха да измрат от глад. Ако хората не правеха престъпления, знаете ли колко адвокати щяха да измрат от глад? Ако майките не страдаха да раждат деца, какво щяха да правят учителите? Всички учители щяха да бъдат отвън, кой ще им плаща?
Та казвам: Страданията в света създават условия в живота. Страданията и радостите, това са две течения в ромба, а животът е в центъра С. Дето се прекръстосват двете течения, се образува животът. Живот без противоречия няма в света. Онзи, хармоничният живот, е над живота на страданията и скърбите. Щом разбираме ние смисъла на страданията и на радостите, ние вече идваме до онзи, силния живот и ставаме силни. Тогава иде другото положение. Човек е силен, който разбрал какво е страданието и какво нещо е радостта, и двете ще ги впрегне на работа. То са две сили, то е поляризиране. Та сега според вашите схващания, всеки бяга от страданията. Вие като избягате от страданията, ще избягате и от радостите. Който бяга от страданията, изгубва и радостта. И всеки, който търси страданието, намира радостта. А всеки, който търси само радостта, намира страданието. Отглеждайте страданието, за да намерите радостта. Ако така не мислите, вие ще бъдете обикновени хора, вие ще имате състоянието на животните, рога ще ви изникнат, копита ще ви порастнат и козина ще изникне. То е пак хубаво, рогата не са лошо нещо. Да изникнат на човека рога на главата не е лошо нещо. В древността на великите хора туряха по един рог, на лошите туряха по два рога. Два рога са това. Дяволът е едно същество, което мисли да подчини всичките хора на себе си. Той мисли, че във всичките негови нещастия, които той има, на всичките несполуки човек е причина. За всички свои нещастия счита човека за отговорен и затова се занимава с хората. Мисли, че всички му правят зло. Може би положението на дявола е като на онзи гръцки свещеник, който не знаел да чете. Та на Великден турял кандилницата на земята, прескачал я три пъти и казвал: „Христос възкресе.“ Една година влязъл в черквата един гражданин, обикалял той, обикалял, че да каже „Христос възкресе“, но го срам и го страх от този гражданин. Минават два часа, седи, не казва „Христос възкресе“. Селяните го питат: „Дядо попе, кога ще дойде Христос възкресе?“ – „Докато е онзи дявол, Христос възкресе няма да дойде.“ И вие във вашия живот намирате някой гражданин. Разбиране трябва.
Следователно, законът за любовта е закон за примирение между доброто и злото в света. Да оставим доброто и злото. Примирение между страданията и радостите или разбиране. Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите на физическото поле. Човек е дошъл на земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са състояния на човешката душа, най-вътрешни състояния. Всеки от вас има неразположение, мъчно му е, не му се живее, казва: „Дотегна ми вече, не искам да живея.“ След няколко часа изгрее слънцето, казва: „Пак съм радостен, има смисъл животът, радост има.“ Щом залезе слънцето, веднага скръбта дойде. Противоречията на живота произтичат от закона на възпитанието. Има нещо внесено от миналите векове, цели системи, които са се заблудили, цялото човечество върви в крив път. Хората са влезли в задънена улица, сега се връщат назад. Коя е задънената улица? Що е инволюцията? Тъй, както разбират хората, задънената улица е неразбраната еволюция. След като дойдеш до края, какво ще правиш? Пътят, по който си дошъл, не може да тръгнеш. Значи, по крива линия ще се подвижиш. Инволюция, която не се сменя с еволюция, не е разбрана и еволюция, която не се сменя с инволюция, не е разбрана. Ако не излизаш от къщи и ако не влизаш в къщи, какво ще донесеш? Едно нещо се поддържа от излизането и влизането. Щом излизаш от къщи и щом влизаш в къщи, живееш. Така е с нас. Ти като дишаш, какво е? Като вдишваш, влизаш в къщи, като издишаш, излизаш от къщи, пак навън, пак навътре. Дишането е един процес да се учиш. Излизаш вън от себе си, влизаш вътре в себе си. Вие казвате, че човек е в тялото. Кажете: На кое място е човек? Толкоз време живеете във вашата къща, кажете, в коя стая на тялото живеете. Казвате: „В главата.“ Но на кое място в главата? Има само едно място. Аз наричам щастливи хора тия, които знаят, че имат място в главата. Вие в главата може да бъдете един слуга, нямате още определено място. Като станете господар, ще имате една стая някъде в мозъка. Когато си започнал да разбираш, ще имаш място в главата. Докато си кираджия вътре в себе си, положението ти е неразбрано. Ти гледаш някой път ръцете си и не ги харесваш. Господар ли си? Или ти не може да управляваш ръката си, или не може да управляваш мислите си, не може да управляваш чувствата си, господар ли си? Ти искаш да бъдеш господар на външния свят, разискваш защо Господ направил така криво. Ти себе си не разбираш, своите чувства не можеш да уредиш, своите мисли не можеш да уредиш, пък се занимаваш с грандиозни мисли. Тия въпроси остави настрани. Най-първо стани господар на своите мисли. Дойде ви едно страдание, дойде ви една болка, вие веднага търсите лекар да ви помогне. Заболи ви кракът, защо викате лекар? Какво лошо има, че ви заболял кракът? То е едно благо за крака, да си почине. Цяла година си го карал да работи, заболява кракът, да си почине. Какво лошо има? Казва: „Господарю, ще ми дадеш един месец отпуск, не съм взимал отпуск, дотегна ми да работя.“ Някой път трябва да дадеш отпуск на ръцете си. Да направиш една мисъл трезва, да дадеш почивка на своите мисли. Почивка, разбирам, да дадеш едно право направление, права посока на мислите си. Но не да дадеш такава посока, както този стрелочник в Румъния дал на трена. По една линия пътува един трен, по същата линия дава свободен път на друг трен, настигат се влаковете и сто души са убити и 300 души са ранени. Няма да пускаш по една и съща линия тренове, ще бъдеш много внимателен.
Вие искате да влезете в новата година. Сега на вас за новата година пътищата ви наред ли са до идната година? Едно ви трябва на вас. Човек трябва да образува правилни отношения с Бога. Трябва да разбирате пътищата на Бога и да сте умни. Вие не можете да разберете живота, без да оценявате Божията любов. За новата година, която иде, ви препоръчвам на всинца ви да оценявате любовта, която Бог ви е дал. Да оценявате очите, ушите, ръцете, краката си, да оценявате яденето, което ви дава въздухът, светлината, всичко, което Бог ви дава. Да се яви една оценка, да видите колко е велик светът, в който вие живеете. Да се учите, да знаете как да ги управлявате. Всинца вие сте такива господари, които не знаете как да се отнасяте с вашите слуги. Имате приблизително триста милиарда жители в тялото на физическото поле, доста разумни, не им знаете имената. Имате десет милиона слуги, които работят във вашия стомах. Много голямо предприятие, десет милиона работници, ако на всеки по един лев плащате на ден, имате десет милиона лева бюджет само за яденето на ден. В сто деня какво правят? Какъв грамаден бюджет само за яденето. Вие седите и мислите какво има. Десет милиона работници, ще мислиш, трябва да се плати на тях. На тия работници, които работят, ще изпращаш своята любов на тия длъжници и в стомаха. Ще одобриш работата, която са свършили вътре. Или като ядеш, ще трябва да благодариш на Бога, че ти е дал условие да ядеш. Казваш: „Това ядене не е хубаво.“ Че трябва да се плаща на десет милиона слуги, за това нищо не мислиш. Какъв господар сте вие, който нищо не плащате на слугите си? Аз, ако бях завел едно дело против вас, какво ще правите? Казвате, че ви е дотегнал животът. Но ако заведа едно дело против вас, тия работници ще кажат: „Толкоз години господарят не ни е плащал.“ Колко години би ви трябвало да изплатите на слугите, които са работили във вашия стомах? Вие седите и не разбирате. Имате някаква странна идея, че някакво перце нямате да се маха отзад и за туй перце вие ще дигнете цял въпрос, че перо на камилска птица нямало да се маха. Или ще дигнете цял въпрос някой път, че обущата не били такива, каквито искате или че апартаментът бил много малък, не е много широк, но стаята била два метра, не била три или четири метра, или пет. Една къща от два метра аз я считам скандална. Скандалните неща са от два метра. С един метър са къщи на притеснение, с три метра са свободни, а с четири, пет метра са още по-свободни. Ако имате една къща от десет метра широчина и десет метра дълга, каква ще бъде тя? Не ви трябват много големи къщи. Питам: Колко е голяма вашата къща, дето живеят 3 милиарда и 600 милиона жители в главата ви? Ако ви кажа, че главата има дължина 19 сантиметра, право ли е? Главата е дълга 19, 20, 21, 22 сантиметра на дължина. Ако ви кажа, че главата има 25 сантиметра широчина, има ли такава глава? Тогава ние продължаваме опашката на лисицата като онзи, който казвал, че опашките на лисиците във времето на Гедеона били по три метра. Един негов приятел му дал знак да намали, понеже това не е вярно. И той казва: „Предполагам, че три метра са много дълги, но два метра и половина трябва да са били.“ Онзи пак му дава знак. И той така намалявал, намалявал, че като дошъл до половин метър, казва: „Повече не съкратявам.“ Сега ние ще съкратим опашките на 19 сантиметра. Човешката къща, в която сега живее човек, има 19 сантиметра дължина, 15 сантиметра широчина и 15 сантиметра височина. Туй е един апартамент. Но в тази малка къща какви ли не велики работи не се строят. Аз, когато не харесвам някоя къща, знаеш какво правя. Аз излизам и отивам при Господа. Изляза в природата и казвам: Гост отивам на Господа. Колко е хубав Неговият апартамент, широк. После се върна в себе си. Като ми дотегне, като ми стане тежко, на Господа ходя на гости. Отвън понякой път казвам: Да не би да се загубя из голямата къща на Господа? Тогава пак се върна в моята малка къща. Като ми стане тясно, пак отивам на Господа на гости. И вие трябва да ходите често на Господа на гости. Като излезеш, цветя, реки, морета, въздух, звезди, ти се движиш. Като се уплашиш, върнеш се в твоята къща. Стане ти тежко, не е като на Господа. Там всичко има, в твоя апартамент е бедно. Ще знаеш, че си в дома, в себе си. Тебе като ти стане тежко, пак излез навън, иди на гости на Господа. Не е лошо да се ходи на гости. Според мене, когато човек се връща в себе си, той скърби; когато отива на гости на Господа, той се радва. Хубаво е човек в себе си да бъде, по-хубаво е да бъде на гости. Там всичките работи се уреждат. Сега тургам нещата във фигуративна форма. Непременно трябва да имате отношение към Великото в себе си, към Божественото, което живее във вас. Да го държите с всичкото почитание и уважение. Да уважавате себе си, да уважавате в себе си Божественото, което седи, което расте. Божественото е, което расте, човешкото е, което се смалява.
Та постиженията в света стават само в Божественото. Когато зачитаме в себе си само Божественото, всичко можем да постигнем. То е най-важното. Когато човек влезе в човешкото, тогава се приготовлява материалът. В човешкото се приготовлява материалът, в Божественото се реализира материалът. Това са два процеса. Тогава ще знаете законите. При страданията вие само приготовлявате материала, а при радостите вие започвате Божествения градеж. Тъй щото, колкото повече страдания имате, толкоз повече възможности се явяват в Божествения свят нещата да се реализират, това, което сте копнели.
Сега, какво искате да бъдете: Учени ли искате да бъдете или невежи? Никой не може да бъде учен, докато не е бил невежа. Забележете: Сега изучавате природата и правите едно сравнение, целият ден ходите и се радвате на всичките блага, които природата има. Така се стимулира вашият мозък, вие се уморявате от всички впечатления, които са натрупани в мозъка, усещате едно обременение, искате почивка. Като дойдете вечерно време, затворите очите, легнете на кревата, покриете се, всичко, каквото сте събрали, започвате да отбивате. Във вас все таки трябва да настане едно успокояване. Тази постоянна възбуда трябва да се спре. Постоянно да се възбужда човек не е хубаво. Ще затвориш очите си малко. Вие се намирате в положението на този рибар, който ходил в морето, хвърлил мрежата, молил се на Господа. Като отива в морето да лови риба, хванал едно човешко око. Взима окото и го занася на един цар. Пита го той колко да му плати. Рибарят казал, да му даде толкоз злато, колкото тежи окото. Взели окото, турили го на везните и започнали да слагат злато на другото блюдо. Турили килограм, два, три, пет, десет, не се дига блюдото, на което било окото. Всичкото богатство, което имал царят турили, и пак окото не се дига. Царят не може да заплати заради него. Намерил се в чудо какво да прави, нямал повече злато. Викнал един мъдрец да го посъветва и той избавил царя. Казал: „Трябва да се тури на окото малко прах.“ Като посипали окото с малко прах, то замижало и тогава се дигнало нагоре. Някой път трябва да сипеш прашец на окото, за да се задоволи. Другояче това искаш, онова искаш. Хубави са тия желания, но човек се товари с ненужни желания. Цялата вечност е една възможност за постигане на човешките желания. В дадения случай тебе ти трябва много малко. В дадения случай ти като реализираш едно твое желание, всеки един момент носи своите възможности за постижение. Благодари за постижението в дадения момент. Следният момент ще има същите постижения. Всичко, каквото става, е за добро.
Та учете се сега. Какво е напрежение музикално? Отде ще започнете? Какво е движение? Трябва да превождате думите. Напрежението сега е „до“, движението – „ре“. Фасонът какво е? Фасонът е „ми“. Казва: „Пооперил се.“ Какво е? Пооперил се, е „фа“. Но разцъфтял се, разхубавил се, е „сол“. Узрял какво е? – „Ла“. Седнал да яде е „си“. Ето смисълът. Седнеш да ядеш с благодарност, слезеш в „си“. Във „фа“ слизаш и в „си“ слизаш. „Фа“-то и „си“-то са две врати, през които се влиза и излиза.
Изпейте сега една песен с напрежение. /Учителят пее думата „напрежение“./ В гръцкото пеене имате така. /Учителят пее гръцко църковно пеене./ На гръцки има една песен: „Да възлезе молбата ми към тебе, Господи!“ Как ще изпеете по сегашен начин: „Да възлезе молитвата ми към Тебе, Господи“? Да кажем, дадат ви една композиция: „Да възлезе молбата ни към Тебе, Господи“, отде ще започнете? Ако имаш желание, ще вземеш „до“. Ще дадеш ход на „ре“. И тогава ще дадеш формата. Да възлезе към Господа, трябва да има хубава форма, красива форма. Трябва да има съдържание. Трябва да има „до“, „ре“, „ми“. Ще ги размесиш. Зная, че не сте музикант, много мъчна работа е. Викате един ваш приятел музикант: „Ела.“ Как ще му кажете музикално: „Да ми дойдеш на гости. Ела ми на гости през празниците.“ Как ще го изпеете? Както някои от вас сте дошли сега. Понякой път вие искате да поканите някой ваш приятел, как ще го поканите? Вие имате един начин. Представете си, както бихте желали вас да поканят, така и вие поканете. Ако дойде един ваш приятел да ви покани, има един начин, който на вас да бъде приятен. Постъпете по същия начин. Тъй, както желаете вас да поканят, по същия начин поканете другите. Защо вас да ви поканят добре другите, да е правилно, пък защо да не е правилно вие да поканите другите по същия начин? Колко думи трябва да турите, като поканите един ваш приятел? Коя дума ще турите най-първо? Вие как каните вашите приятели? Как каните светлината? Очите няма да са затворени. Когато посрещате светлината, как я посрещате? Запример, като срещате един ваш приятел, няма да си отворите очите, тъй малко ще си отворите очите. Изобщо като срещате, погледът ви няма да е към земята, но малко подигнат нагоре. После ще се яви една малка усмивка на устата. После ръцете ви как ще бъдат? Но е хубаво един художник да има, да посрещате един ваш приятел. /Учителят си отваря ръцете./ То е една много хубава поза. Очите са много хубаво отворени, после има една много хубава усмивка на устата. Само един художник може да изрази това положение. После човек като остане пак в обикновеното състояние, той пак е тромав. При едно хубаво положение всичките мускули са нагласени много добре. Туй го наричам едно весело състояние. Казва: „Щастлив бях един ден.“ Туй щастливо положение очаква само някого. Като го видиш, радостен си. Като изгубиш това положение, пак ставаш нещастен. Дотогава, докато гледаш красотата с едно съдържание, с една мисъл, ти си щастлив, разбираш нещата. Щом изгубиш красотата, нейното съдържание и смисъла на живота, ти ставаш нещастен. Красотата е нещо живо вътре. Тя е външен израз на реалността. Съдържанието е туй, което носи в себе си вътрешния смисъл, то е животът. Ако един живот няма красота в себе си, ако един живот няма съдържание в себе си и ако няма смисъл в себе си, това не е живот. Животът е това, което има красота, има съдържание, има и смисъл. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да бъдат красиви, съдържателни, осмислени. Всяко едно чувство трябва да бъде красиво, съдържателно, осмислено. И всяка една мисъл трябва да съдържа нова идея. Всеки един от нас трябва да носи тази идея. То са новите времена. Следната епоха, която иде, като влезете в нея, ще бъдете готови.
Направете живота си красив без страх!
Направете живота си съдържателен без страх!
Направете живота си осмислен без страх!
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът!
XVIII година. 12 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 30 декември 1938 г., петък, 5. ч. с. София – Изгрев.