Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
Скрити сили
— Само св'Ьтлинтъ илть на м*- дростьтаводи къмъ истината. — Въ истината е скритъ жи¬во т ъ т ъ. Като ученици, вие требва да работите съ мисъльта си, да правите опити, да използува- те скритите сили въ своя организъмъ, като лечебни средства. Въ човека има клетки, за¬дачата на които е да лекуватъ. Те се нари- чатъ лечебни клетки. Достатъчно е човекъ да отправи мисъльта си къмъ техъ, за да проя- вятъ те своето действие. Въ такъвъ случай човекъ не се нуждае отъ външни лекарства. Ако страда отъ треска, човекъ може мислено да приеме хининъ въ организъма си. Лечебни¬те клетки веднага ще проявятъ своята сила, ще се застжпятъ за организъма и ще му по- могнатъ. Отъ човека се иска само концентри¬рана и положителна мисъль. Всека отрица¬телна мисъль парализира действието на клет¬ките. Иска ли да се лекува, човекъ требва да подържа положителни мисли. Иска ли да реализира желанията си, той требва сжщо да подържа положителни мисли въ себе си. Некои животни прилагатъ закона за концен¬триране на мисъльта. Котките особено си слу-
90 жатъ съ този законъ. Когато иска да хване нЪкоя мишка, котката седи при дупката й съ часове, докато, съ силата на мисъльта си, я застави да изл-Ьзе навънъ. Щомъ мишката из-лезе отъ скривалището си, котката веднага я хваща. Когато е гладна, котката може съ ча¬сове да седи предъ вратата на господаря си, който, колкото да е заетъ, ще излезе отъ стаята си, да я нахрани. Тя го извиква съ мисъльта си. Разрешаването на великите задачи въ жи¬вота изисква голяма концентрация на ми¬съльта. Запримеръ, нЪкой виденъ математикъ се заеме съ решаването на една трудна зада¬ча. Той поглежда къмъ дадените елементи, но не може да я реши, вижда му се объркана. И започва той да мисли върху нея усилено, докато единъ день нещо проблесне въ ума му — той вижда, че може да я реши. Учените хо¬ра постигатъ голяма концентрация на мисъль¬та си чрезъ задачите и проблемит-Ь, които ре- шаватъ. Обикновените хора, които не се ин- тересуватъ отъ науката и не напрегатъ много мисъльта си, дохождатъ до концентрация чрезъ болестите. Болестите, които нападатъ човека, сж добро средство за съсредоточаване на мисъльта. Ако болките му сж силни, той не мисли за нищо друго, освенъ за техъ. Обаче, има опасность, като мисли много за болката си, да не я усили, или да не дойде до убеждението, че болестьта му е неизлечима. Да мисли човекъ, че болестьта му е неизле¬
91 чима, това значи, да изгуби вЬра въ разумно- стьта на природата. Ако те боли кракъ, не мисли, че ще окуц-Ьешъ. ЧовЪкъ може да оста¬не хромъ само тогана, ко1ато е изнършилъ ни¬какво гол-Ьмо престъпление, заради което, за предпочитане е да изгуби единъ удъ, откол¬кото да загуби душата си, т. е. Божественото начало въ себе си. Страшно е положението на човека, ко¬гато изгуби в-Ьра въ Великата Разумность на живота. Страшно е положението на човека, когато се усъмни въ своя добъръ приятель. Докато човекъ не е далъ пъть на съмнение¬то въ себе си, но го оставя свободно да минава и заминава, приятелските отношения продължаватъ. Задържи ли съмнението въ се¬бе си, човекъ се подпушва. Щомъ се подпу- ши, енергията на съмнението, която иде от- вънъ, предизвиква вътрешно напрежение въ човека и, като нема пъть да излезе навънъ, тя причинява отблъсване между двамата прия¬тели. Значи, когато двама души се отдалеча- ватъ, това показва, че енергиите действуватъ вътре въ техъ и предизвикватъ вътрешно на¬прежение. Всеко отдалечаване между хората е резултатъ на две еднакви мисли, чувства или желания въ техъ. Щомъ иислт% чувства¬та или желанията имъ се изменятъ, станатъ различни, те отново могатъ да се приближатъ. Такова отдалечаване или приближаване става не само съ хората, но и съ идеите на човека. Понекога между идеите на човека се
92 вмъква особена енергия, която внася раздвоя¬ване въ мисъльта му, и той ту се отдалечава, ту се приближава къмъ своята идея, която е мислилъ да реализира. Дойде ли една св-Ьтла идея въ ума ви, не е достатъчно само да я приемете, но трЯбва да пристъпите къмъ реа¬лизирането й. ВеЬка идея се реализира въ външния св-Ьтъ. Тя се ражда въ чов-Ька, а се реализира вънъ отъ него. Преди да реализира една своя идея, чов-Ькъ все ще мине известно раздвояване, но цельта е да се справи съ не¬го. Това раздвояване е резултатъ на прекъс¬ване на връзката между личностьта на чов-Ька и неговата душа. Тази е причината, че на вс-Ь- ки чов-Ькъ липсва н-Ьщо. Съзнателно, или не¬съзнателно, вс-Ьки чов-Ькъ иска да възстанови връзката между душата и личностьта си. Усп-Ье ли да постигне това, той става гениаленъ. Ин- дивидуалностьта въ чов-Ька свързва личность¬та, т. е. временния животъ, съ душата — жи- вотътъ на в-Ьчностьта. Гениалниятъ разпола¬га съ умъ, на който всички сили и способно¬сти сж добре развити и се проявяватъ въ по¬ложителна посока. Гениятъ прави н-Ьщата до¬стъпни за окръжаващите. Вс-Ьки чов-Ькъ има условия да бъде гениаленъ. Това е въпросъ на време. Често съвременнит-Ь хора наричатъ та¬лантливия чов-Ькъ гениаленъ. вследствие на което изпадатъ въ заблуждения. Гениалниятъ чов-Ькъ коренно се различава отъ талантливия. Организъмътъ на гениалния е изтъканъ отъ
93 финна материя, нервната му система е добъръ приемникъ и предаватель, понеже нЪма ника¬кви наслоявания. Ако клетките на мозъка му се разгледатъ подъ микроскопъ, ще видите, че тЯ иматъ особена форма, различна отъ тая на талантливия човекъ. Некои казватъ, че ге¬ниалните хора били грозни. Грозотата или красотата на човека зависи отъ това, откжде и какъ го гледате. Гениалните хора не сж. грозни. Кажете ли, че планината е грозна, то¬ва показва, че вие я гледате вечерь, при за- лезъ слънце, когато хвърля сенки. Гледайте планината сутринь, когато слънцето я огрева, и ще видите, че е красива. Сжщото се отнася и до гениалния човекъ. Гледайте гениалния чо¬векъ сутринь, когато слънцето го огрева, да видите неговата красота. Гениалниятъ не мо¬же да бжде грозенъ. Грозенъ ли е, той не е истински гений. Гениалностьта подразбира сборъ отъ много таланти. Обикновено на сто години се раждатъ неколко гениални хора, на хиляда години — неколко светии, а на две хиляди години — единъ Великъ Учитель. Ге- ниятъ е тело на светията, светията — облек¬ло на Учителя, а Учительтъ—проява на Бога. Гениятъ е все още свързанъ съ земята, вследствие на което има поне една слабость. И за Толстоя, като гениаленъ човекъ, разпра- вятъ, че ималъ некаква слабость, която често го довеждала до желание да се самоубие. Като виждалъ, че животътъ нема смисълъ, той реша- валъ да се самоубие. За тази цель той оти-
94 валъ въ гората, дето се предавалъ на дълбо¬ко размишление. Като мислЯлъ дълго време, най-после гората, съ своитЯ сЯнки, го спася¬вала. СЯнкитЯ на дърветата му показвали сми¬съла на живота. Не само Толстой е дохо- ждалъ до мисъльта за самоубийство. Почти на всички гениални хора, които изпадали въ обезсърдчение, имъ дохождала мисъльта за самоубийство. ГениалнитЯ хора сж. крайно честолюбиви. ЛичнитЯ имъ чувства сж силно развити. ТЯ не позволяватъ да имъ правятъ забележки. Достатъчно е да ги погледнете само, за да разбератъ, че сж направили нЯ- каква погрЯшка, и бързатъ да я изправятъ. Само отъ погледъ тЯ разбиратъ, харесвате ли тЯхнитЯ произведения, или не. За да раз¬бере, дали произведенията му ще се при- ематъ отъ хората, Толстой ги е челъ първо на децата. Той казвалъ: Ако децата ме разбератъ. възрастнитЯ не могатъ да бждатъ извинени. Като ученици, първото нЯщо, което се изисква отъ васъ, е самообладание. Ако сте неразположени нЯщо, за да запазите мира си, кажете си: Азъ живЯя въ свЯтъ на пълна хар¬мония. Обиколенъ съмъ съ рззумни и възви¬шени сжщества, които сж готови да ми пома- гатъ. Знайте, че тЯзи сжщества сж разрешили всички въпроси, които вие не сте разрешили, и могатъ да ви помагатъ. ТЯ искатъ отъ васъ ра- зумность. Ако сте разумни и знаете, какъ да се отнасяте съ тЯхъ, тЯ всЯкога сж на ваше раз¬положение. Ще кажете, че сте глупави. Мисли¬
95 те ли така, вие обиждате Онзи, Който ви е създалъ. Бащата е готовъ всЬкога да помага на сина си, но синътъ требва да бжде разу- менъ, да не обижда баща си. Синътъ требва да се приближи къмъ майка си и баща си, да признае погрЪшката си. Щомъ признае погр-Ьш- ката си, сиромашията, недоволството, болести¬те ще се махнатъ. А тъй, да мисли човекъ, че е лошъ, че е глупавъ, това не е разрешение на задачитЪ. верно е, че понякога човекъ не постжпва добре, или не може да разреши за¬дачите си, но това не значи, че той изобщо е лошъ и не може да си решава задачите. Ще дойде день, когато човекъ ще реши всичките си задачи. Това е въ неговите възможности. Докато сте млади, работете за развиване на своята мекота. Придобиете ли мекота, стре¬мете се да я запазите. Мекотата прави човека пластиченъ, подвиженъ като водата, която, де¬то мине, всичко чисти и освежава. Изгуби ли мекотата си, човекъ става сухъ. Казватъ за некого, че ималъ сухъ умъ. Увеличи ли се су¬хотата, човекъ започва да се топи. Не е до¬бре човекъ да има много мазнини, но ако из¬губи всичките си мазнини, той става сухъ и коравъ. За да намазва колелата на своя ор- ганизъмъ, човекъ се нуждае отъ известно ко¬личество мазнини. Мазнините и водата въ ор-ганизъма требва да бъдатъ въ такова коли¬чество, което да подържа неговата постоянна топлина.
-96 Искате ли да бъдете здрави, пазете след- нитЯ правила: главата да бъде винаги хладна, а краката — топли. Въ областьта на слънче¬вия възелъ всЯкога трЯбва да усЯщате из¬вестна топлина. РъцетЯ и краката трЯбва да бъдатъ всЯкога топли, но не горещи. Има една топлина, която е приятна. Хванете ли ръката на човЯка и усЯтите тази топлина, вие изпит¬вате известна приятность. Тя е нормалната то¬плина на организъма. Ако ръцетЯ и краката съ по-топли или по-студени, отколкото трЯбва, това е лошъ признакъ. ЧовЯкъ трЯбва да взе¬ме мЯрки, да възстанови нормалната топлина на своя организъмъ. СегашнитЯ учени знаятъ много нЯща за слънцето, за планетитЯ, но не знаятъ по какъвъ начинъ да прекаратъ кръвь къмъ пръститЯ на ръцетЯ и на краката си, да ги стоплятъ. Ако не знае, какъ да изпрати кръвь къмъ показа¬леца си, човЯкъ не може да свърже приятел¬ство съ Юпитера; ако не знае, какъ да изпра¬ти кръвь къмъ срЯдния си пръстъ, човЯкъ не може да свърже приятелство съ Сатурна; ако не може да изпрати кръвь къмъ безименния си пръстъ, човЯкъ нЯма възможность да свър¬же приятелство съ Слънцето; ако не може да изпрати кръвь къмъ малкия си пръстъ, човЯкъ нЯма възможвость да свърже приятелство съ Меркурий. И най-после, не може ли да изпра¬ти кръвь къмъ голЯмия си пръстъ, къмъ па¬леца си, човЯкъ нЯма възможность да свърже
97 приятелство съ съществата отъ Божествения снЪтъ. Изобщо, за да бжде човекъ здравъ, рж- цет-Ь му требва да иматъ приятна, умерена топлина. Същевременно, те требва да бъдатъ малко влажни. Голямата сухота и голямата влага, голямата горещина и гол^миятъ студъ съ ненормални прояви на организъма. За да бъде здравъ, човекъ требва мислено да се свързва съ здрави хора, които н-Ьматъ никак¬ви слабости и недъзи. Свързвайте се мислено съ добри, съ силни, съ здрави хора, за да приемете часть отъ тяхната енергия. ТЬзи хо¬ра сж свързани съ Божествения св-Ьтъ и сж проводници на Божествени енергии. Добри и разумни хора съществуватъ навсЪкжде. Безъ тЪхъ животътъ не може да протече правилно. Въ който градъ влезете, непременно ще наме¬рите такива хора. Ако въ единъ градъ н-Ьма поне десетина добри, здрави и разумни хора, той не би сжществувалъ. Свързвайте се съ та¬кива хора, за да бъдете и вие добри, здрави и разумни. Затова е казано въ поговорката: „Съ каквито дружишъ, такъвъ ще станешъ." Като ученици на окултна школа, вие треб¬ва да правите опити въ различни направления, но да се пазите отъ крайности, за да не се обезсърдчите. Каквито опити правите, започ¬вайте отъ малкит-Ь работи и постепенно вър¬вете къмъ големите. Ако искате да се разви¬вате физически, започнете съ дигане на малки тежести отъ елинъ килограмъ и постепенно 7
98 увеличавайте тежеститЯ, да дойдете до сто килограма. Ако нЯмате физически уреди, вие можете да правите упражненията мислено. Като дигате голЯми тежести, тр-Ьбва да се изпотите, да познаете, че действително сте направили известно напрежение. Това значи концентрира¬не на мисъльта. Ако искате да решавате задачи, пакъ започнете отъ малкитЯ и постепенно отивай¬те къмъ по-голЯмитЯ. Когато искате да реа¬лизирате една мисъль, умътъ ви трЯбва да бжде силно концентриранъ. По този начинъ вие ще привлЯчете къмъ вашата мисъль всич¬ки умове, които мислятъ върху дадения въ¬просъ. Вие ще бждете фокусъ, въ който ще се съсрЯдоточаватъ идеитЯ на хора, които ми¬слятъ каго васъ. Така се раждатъ гениалнитЯ мисли. ВсЯка гениална мисъль, макаръ че се е родила въ ума на единъ човЯкъ, сама по себе си, е колективна. Много умове сж работили върху тази мисъль, докато дойде единъ човЯкъ, нареченъ гений, чрезъ когото тя се ражда. Като разглеждате нЯщата по този начинъ, вие дохождате до смирението. ЧовЯкъ трЯбва да бжде смиренъ, да знае, че въ свЯта има мно¬жество високи върхове. Докато мисли за себе си, че е единственъ и самостоятеленъ връхъ въ свЯта, човЯкъ никога не може да бжде гениа¬ленъ. ЕнергиитЯ на планинския връхъ трЯбва да се стичатъ къмъ долинитЯ. Самъ за себе си той представя фокусъ, къмъ който се събиратъ енергии отъ всички посоки. Само
99 гениятъ, светията и Учительтъ могатъ да бж- датъ смирени. ТЯ сж върхове, които възприе- матъ енергиитЯ отъ възвишения свЯтъ и ги отправятъ къмъ долината на живота. ТЯ съзна- ватъ, че колкото да сж високи, безъ енергиитЯ на възвишения свЯтъ, представятъ голи, сту¬дени, неосвЯтени върхове. Дойдатъ ли Боже¬ствената свЯтлина и топлина, БожественитЯ мисли и чувства отгоре, тЯ ставатъ богати и могатъ да раздаватъ на всички, които сж подъ тЯхъ. Ако гениалнитЯ хора иматъ нужда отъ подържката на подобнитЯ си, колко повече това важи за обикновенитЯ хора. Възъ основа на този законъ се образуватъ семейства, обще¬ства, училища, да могатъ хората взаимно да си помагатъ по мисли, чувства и действия. Ако ученицитЯ въ единъ класъ се обичатъ и жи- вЯятъ въ хармония, тЯ се стимулиратъ вза-имно. Самъ човЯкъ по-мжчно учи, отколкото съ другари, съ които си хармонира. Възъ ос¬нова на този законъ се крепятъ сдружения¬та. Силата на сдруженията се заключава въ мисъльта и чувствата на сдруженитЯ. — Само свЯтлиятъ пжть на мж- дростьта води къмъ истината. —Въ истината е скритъ жи¬во т ъ т ъ.
27. Лекция отъ Учителя, държана на 3 априлъ, 1927 г. София.