Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
СКРИТИ СИЛИ
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит Животът.
Като ученици вие трябва да работите с мисълта си, да правите опити да използвате скритите сили в своя организъм като лечебни средства. В човека има клетки, задачата на които е да лекуват. Те се наричат лечебни клетки. Достатъчно е човек да отправи мисълта си към тях, за да проявят те своето действие. В такъв случай човек не се нуждае от външни лекарства. Ако страда от треска, човек може мислено да приеме хинин в организма си. Лечебните клетки веднага ще проявят своята сила, ще се застъпят за организма и ще му помогнат. От човека се иска само концентрирана и положителна мисъл. Всяка отрицателна мисъл парализира действието на клетките. Иска ли да се лекува, човек трябва да поддържа положителни мисли. Иска ли да реализира желанията си, той трябва също да поддържа положителни мисли в себе си. Някои животни прилагат закона за концентриране на мисълта. Котките, особено, си служат с този закон. Когато иска да хване някоя мишка, котката седи при дупката ù с часове, докато със силата на мисълта си я застави да излезе навън. Щом мишката излезе от скривалището си, котката веднага я хваща. Когато е гладна, котката може с часове да седи пред вратата на господаря си, който, колкото Да е зает, ще излезе от стаята си да я нахрани. Тя го извиква с мисълта си.
Разрешаването на великите задачи в живота изисква голяма концентрация на мисълта. Запример някой виден математик се заеме с решаването на една трудна задача. Той поглежда към дадените елементи, но не може да я реши, вижда му се объркана. И започва той да мисли върху нея усилено, докато един ден нещо проблесне в ума му – той вижда, че може да я реши. Учените хора постигат голяма концентрация на мисълта си чрез задачите и проблемите, които решават. Обикновените хора, които не се интересуват от науката и не напрягат много мисълта си, дохождат до концентрация чрез болестите. Болестите, които нападат човека, са добро средство за съсредоточаване на мисълта. Ако болките му са силни, той не мисли за нищо друго, освен за тях. Обаче има опасност, като мисли много за болката си, да не я усили или да дойде до убеждението, че болестта му е неизлечима. Да мисли човек, че болестта му е неизлечима, това значи да изгуби вяра в разумността на природата. Ако те боли крак, не мисли, че ще окуцееш. Човек може да остане хром само тогава, когато е извършил някакво голямо престъпление, заради което за предпочитане е да изгуби един уд, отколкото да загуби душата си, т.е. Божественото начало в себе си.
Страшно е положението на човека, когато изгуби вяра във Великата Разумност на живота. Страшно е положението на човека, когато се усъмни в своя добър приятел. Докато човек не е дал път на съмнението в себе си, но го оставя свободно да минава и заминава, приятелските отношения продължават. Задържи ли съмнението в себе си, човек се подпушва. Щом се подпуши, енергията на съмнението, която иде отвън, предизвиква вътрешно напрежение в човека и, като няма път да излезе навън, тя причинява отблъскване между двамата приятели. Значи, когато двама души се отдалечават, това показва, че енергиите действат вътре в тях и предизвикват вътрешно напрежение. Всяко отдалечаване между хората е резултат на две еднакви мисли, чувства или желания в тях. Щом мислите, чувствата или желанията им се изменят, станат различни, те отново могат да се приближат.
Такова отдалечаване или приближаване става не само с хората, но и с идеите на човека. Понякога между идеите на човека се вмъква особена енергия, която внася раздвояване в мисълта му и той ту се отдалечава, ту се приближава към своята идея, която е мислил да реализира. Дойде ли една светла идея в ума ви, не е достатъчно само да я приемете, но трябва да пристъпите към реализирането ù. Всяка идея се реализира във външния свят. Тя се ражда в човека, а се реализира вън от него. Преди да реализира една своя идея, човек все ще мине известно раздвояване, но целта е да се справи с него. Това раздвояване е резултат на прекъсване на връзката между личността на човека и неговата душа. Тази е причината, че на всеки човек липсва нещо. Съзнателно или несъзнателно, всеки човек иска да възстанови връзката между душата и личността си. Успее ли да постигне това, той става гениален. Инди¬видуалността в човека свързва личността, т.е. временния живот, с душата – живота на вечността. Гениалният разполага с ум, на който всички сили и способности са добре развити и се проявяват в положителна посока. Геният прави нещата достъпни за окръжаващите. Всеки човек има условия да бъде гениален. Това е въпрос на време.
Често съвременните хора наричат талантливия човек гениален, вследствие на което изпадат в заблуждения. Гениалният човек коренно се различава от талантливия. Организмът на гениалния е изтъкан от фина материя, нервната му система е добър приемник и предавател, понеже няма никакви наслоявания. Ако клетките на мозъка му се разгледат под микроскоп, ще видите, че те имат особена форма, различна от тая на талантливия човек. Някои казват, че гениалните хора били грозни. Грозотата или красотата на човека зависи от това, откъде и как го гледате. Гениалните хора не са грозни. Кажете ли, че планината е грозна, това показва, че вие я гледате вечер, при залез слънце, когато хвърля сенки. Гледайте планината сутрин, когато слънцето я огрява и ще видите, че е красива. Същото се отнася и до гениалния човек. Гледайте гениалния човек сутрин, когато слънцето го огрява, да видите неговата красота. Гениалният не може да бъде грозен. Грозен ли е, той не е истински гений. Гениалността подразбира сбор от много таланти. Обикновено на сто години се раждат няколко гениални хора, на хиляда години – няколко светии, а на две хиляди години – един Велик Учител. Геният е тяло на светията, светията – облекло на Учителя, а Учителят – проява на Бога.
Геният е все още свързан със земята, вследствие на което има поне една слабост. И за Толстоя, като гениален човек, разправят, че имал някаква слабост, която често го довеждала до желание да се самоубие. Като виждал, че животът няма смисъл, той решавал да се самоубие. За тази цел той отивал в гората, дето се предавал на дълбоко размишление. Като мислел дълго време, най-после гората, със своите сенки, го спасявала. Сенките на дърветата му показвали смисъла на живота. Не само Толстой е дохождал до мисълта за самоубийство. Почти на всички гениални хора, които изпадали в обезсърчение, им дохожда мисълта за самоубийство. Гениалните хора са крайно честолюбиви. Личните им чувства са силно развити. Те не позволяват да им правят забележки. Достатъчно е да ги погледнете само, за да разберат, че са направили някаква погрешка и бързат да я изправят. Само от поглед те разбират харесвате ли техните произведения или не. За да разбере дали произведенията му ще се приемат от хората, Толстой ги е чел първо на децата. Той казвал: Ако децата ме разберат, възрастните не могат да бъдат извинени. Като ученици първото нещо, което се изисква от вас, е самообладание. Ако сте неразположени нещо, за да запазите мира си, кажете си: Аз живея в света на пълна хармония. Обиколен съм с разумни и възвишени същества, които са готови да ми помагат. Знайте, че тези същества са разрешили всички въпроси, които вие не сте разрешили, и могат да ви помагат. Те искат от вас разумност. Ако сте разумни и знаете как да се отнасяте с тях, те всякога са на ваше разположение. Ще кажете, че сте глупави. Мислите ли така, вие обиждате Онзи, Който ви е създал. Бащата е готов всякога да помага на сина си, но синът трябва да бъде разумен, да не обижда баща си. Синът трябва да се приближи към майка си и баща си, да признае погрешката си. Щом признае погрешката си, сиромашията, недоволството, болестите ще се махнат. А тъй, да мисли човек, че е лош, че е глупав, това не е разрешение на задачите. Вярно е, че понякога човек не постъпва добре, или не може да разреши задачите си, но това не значи, че той изобщо е лош и не може да си решава задачите. Ще дойде ден, когато човек ще реши всичките си задачи. Това е в неговите възможности.
Докато сте млади, работете за развиване на своята мекота. Придобиете ли мекота, стремете се Да я запазите. Мекотата прави човека пластичен, подвижен като водата, която, дето мине, всичко чисти и освежава. Изгуби ли мекотата си, човек става сух.
Казват за някого, че имал сух ум. Увеличи ли се сухотата, човек започва да се топи. Не е добре човек да има много мазнини, но ако изгуби всичките си мазнини, той става сух и корав. За да намазва колелата на своя организъм, човек се нуждае от известно количество мазнини. Мазнините и водата в организма трябва да бъдат в такова количество, което да поддържа неговата постоянна топлина.
Искате ли да бъдете здрави, пазете следните правила: главата да бъде винаги хладна, а краката – топли. В областта на слънчевия възел всякога трябва да усещате известна топлина. Ръцете и краката трябва да бъдат всякога топли, но не горещи. Има една топлина, която е приятна. Хванете ли ръката на човека и усетите тази топлина, вие изпитвате известна приятност. Тя е нормалната топлина на организма. Ако ръцете и краката са по-топли или по-студени отколкото трябва, това е лош признак. Човек трябва да вземе мерки, да възстанови нормалната топлина на своя организъм.
Сегашните учени знаят много неща за Слънцето, за планетите, но не знаят по какъв начин да прекарат кръв към пръстите на ръцете и на краката си, да ги стоплят. Ако не знае как да изпрати кръв към показалеца си, човек не може да свърже приятелство с Юпитера; ако не знае как да изпрати кръв към средния си пръст, човек не може да свърже приятелство със Сатурна; ако не може да изпрати кръв към безименния си пръст, човек няма възможност да свърже приятелство със Слънцето; ако не да изпрати кръв към малкия си пръст, човек няма възможност да свърже приятелство с Меркурий. И най-после, не може ли да изпрати кръв към големия си пръст, към палеца си, човек няма възможност да свърже приятелство със съществата от Божествения свят.
Изобщо, за да бъде човек здрав, ръцете му трябва да имат приятна, умерена топлина. Същевременно те трябва да бъдат малко влажни. Голямата сухота и голямата влага, голямата горещина и големият студ са ненормални прояви на организма. За да бъде здрав, човек трябва Мислено да се свързва със здрави хора, които нямат никакви слабости и недъзи. Свързвайте се мислено с добри, със силни, със здрави хора, за да приемете част от тяхната енергия. Тези хора са свързани с Божествения свят и са проводници на Божествени енергии. Добри и разумни хора съществуват навсякъде. Без тях животът не може да протече правилно. В който град влезете, непременно ще намерите такива хора. Ако в един град няма поне десетина добри, здрави и разумни хора, той не би съществувал. Свързвайте се с такива хора, за да бъдете и вие добри, здрави и разумни. Затова е казано в поговорката: „С каквито дружиш, такъв ще станеш.”
Като ученици на окултна школа вие трябва да правите опити в различни направления, но да се пазите от крайности, за да не се обезсърчите. Каквито опити правите, започвайте от малките работи и постепенно вървете към големите. Ако искате да се развивате физически, започнете с вдигане на малки тежести от един килограм и постепенно увеличавайте тежестите, да дойдете до сто килограма. Ако нямате физически уреди, вие можете да правите упражненията мислено. Като вдигате големи тежести, трябва да се изпотите, да познаете, че действително сте направили известно усилие. Това значи концентриране на мисълта.
Ако искате да решавате задачи, пак започнете от малките и постепенно отивайте към по-големите. Когато искате да реализирате една мисъл, умът ви трябва да бъде силно концентриран. По този начин вие ще привлечете към вашата мисъл всички умове, които мислят върху дадения въпрос. Вие ще бъдете фокус, в който ще се съсредоточават идеите на хора, които мислят като вас. Така се раждат гениалните мисли. Всяка гениална мисъл, макар че се е родила в ума на един човек, сама по себе си е колективна. Много умове са работили върху тази мисъл, докато дойде един човек, наречен гений, чрез когото тя се ражда.
Като разглеждате нещата по този начин, вие дохождате до смирението. Човек трябва да бъде смирен, да знае, че в света има множество високи върхове. Докато мисли за себе си, че е единствен и самостоятелен връх в света, човек никога не може да бъде гениален. Енергиите на планинския връх трябва да се стичат към долините. Сам за себе си той представлява фокус, към който се събират енергии от всички посоки. Само геният, светията и Учителят могат да бъдат смирени. Те са върхове, които възприемат енергиите от възвишения свят и ги отправят към долината на живота. Те съзнават, че колкото да са високи, без енергиите на възви¬шения свят представляват голи, студени, неосветени върхове. Дойдат ли Божествената светлина и топлина, Божествените мисли и чувства отгоре, те стават богати и могат да раздават на всички, които са под тях. Ако гениалните хора имат нужда от поддръжката на подобните си, колко повече това важи за обикновените хора. Въз основа на този закон се образуват семейства, общества, училища, да могат хората взаимно да си помагат по мисли, чувства и действия. Ако учениците в един клас се обичат и живеят в хармония, те се стимулират взаимно. Сам човек по-мъчно учи, отколкото с другари, с които си хармонира. Въз основа на този закон се крепят сдруженията. Силата на сдруженията се заключава в мисълта и чувствата на сдружените.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
27, лекция от Учителя,
държана на 3 април 1927 г., София