Силите и темпераментите в човека

Неделни беседи

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.

Любовта дава живот (1938–1939)

Силите и темпераментите в човека

Отче наш.

Духът Божи.

Ще прочета няколко мисли от книгата: „Свещени мисли на Учителя.“

„Това, което образува вечен копнеж на човешката душа, е да търси Любовта. Най-великото в живота на душата е стремежът нагоре – към това велико начало.“

Сега аз ще се спра върху един научен въпрос. Научните въпроси са потребни, защото те организират. Чувствата на хората са неорганизирани. Мисълта е, която организира чувствата. Човечеството винаги е страдало от неорганизирани чувства и от непостигнати желания. Всеки човек мисли, че в някое желание се крие някакво вечно благо. Запример, онзи, който си е създал навик да пие вино, той го е създал благодарение на някакво желание в себе си. Първоначално като е видял червеното вино, то му се е видяло някак приятно. В първо време той пие сладко вино, но колкото повече стои, виното започва да реже и той го пие кисело. Колкото повече стои, виното става по-силно, старо вино го наричат. И като пие от него няколко чашки, то започва да му действа, но той си мисли, че ще се окаже по-силен. Колкото повече пие, главата му се отпуща и той се забравя. Така той придобива навик да пие. Българинът има навик, като изпие десетина чаши, сваля калпака си, като че се намира в черква. След това казва: „Искам думата, искам да кажа нещо.“ Ако е добър оратор, веднага ще развие една мисъл, ще покаже, че може да говори.

В света има редовни неща, но има и нередовни, т.е. изключителни. Изключителните неща донасят големи тревоги и големи нещастия на човечеството. Запример, болестта е едно изключително условие. Казва се, че болестта е нещо патологично, но какво представлява Патологията? Патологията е увеличаване на чувствителността. Болният става чрезмерно чувствителен и внушението работи в него чрезмерно много. По-суеверни хора от болните няма. Те могат да се хипнотизират и да им се внуши, че минават край някакъв огън, дето могат да изгорят. Като се събудят от това състояние, наистина ръката им е изгоряла, като от огън. Мисълта им е толкова силно напрегната, че електричеството, което е в мозъка им [нацеля им] и се образуват плюски като от изгорено. Целият съвременен свят си служи с внушение. Те допущат някои неща, които след време опровергават. Днес се пущат много неверни работи. Дойде домакинът в къщи и жена му го посреща и му казва: „Какво си така побледнял, като че си болен.“ Тя му тури един фитил в главата и после му казва: „Ти не трябва да ходиш на работа.“ И той, горкият, остане у дома си, легне на легло и започва да си мери температурата. „Да, имам температура.“ – „Колко?“ – „37 градуса и половина.“ Час след час мери температурата си, и тя се качва постепенно: 38–39–40 градуса. – „Ох, опасна работа, трябва да се вика лекар.“ Температурата се е повишила. Има обща температура на тялото, но има и локална. Къде седи опасността от температурата? Има една температура, при която капилярните съдове се свиват. Те постепенно изгубват своята еластичност, не са така подвижни, не могат да изпълняват своята функция. Това се вижда по хората от различните пояси. Хората от топлите места стават много лениви. Топлината разслабва човека. Един човек от топлите страни, като работи от един до четири часа най-много, счита, че е достатъчно работил. Хората от умерените и от студените пояси работят повече. Човек живее в три области: едната област наричаме динамична – област на човешките мисли. В тази област функционира човешкият мозък. Онези, които са изучавали човешкият характер казват, че от тази система се е образувал нервният темперамент. Нервната система е проводник на мозъчната система. Според учените хора умственият темперамент е мозъчният. Следователно, нервите са проводници на мозъчните сили. Чрез тях се изпраща електричеството и магнетизма по всички ония части на тялото, които се нуждаят от тия сили. Електричеството изпълнява голяма служба в тялото. Учените казват, че кръвта се разнася из тялото благодарение на свиването и разпущането на сърцето. Те не знаят, че свиването и разпущането на сърцето става благодарение на електричеството, което слиза от една специална зона. Мозъкът е, който регулира зоната на сърцето. Много хора умират преждевременно, защото се прекъсва онзи електрически ток, който иде отвън. Тъй както колелата се движат от една динамическа сила, така и сърцето се управлява от една космическа сила във вселената. Благодарение на тази сила, сърцето постоянно се свива и разпуща, т.е. в него стават постоянни приливи и отливи. При всяко свиване и разпущане на сърцето кръвта се приема и изпраща по цялото тяло. Онези хора, които не разбират законите, в тях може да се роди неврастения – излишно натрупване на енергия по цялото тяло. Най-безчувственият орган в човешкото тяло, това е мозъка. Можеш да го буташ където искаш, той нищо не усеща. Но когато се натрупа в него излишна енергия, той започва да страда. Правили са различни наблюдения над човешкият мозък и са дошли до заключението, че като се отвори черепа на човешката глава, може да се види как действат различните центрове. Запример, там, дето се проявява най-голяма активност, мозъкът на това място се издава навън във вид на шило. Като спре действието, той отново се прибира в себе си. В човешкият мозък са изследвани около 49 способности и чувства, на които отговаря специален център. И ако от всички тия дупки, т.е. центрове на главата, дето се проявява мозъчната дейност, излизат шила, ще видим, че човек е изцяло рогат. Когато стане човек религиозен, щяхте да видите как излиза навън във вид на шило религиозният център. Когато стане философ, философското шило излиза навън. Когато човек стане вярващ, шилото на вярата също така излиза навън. Навсякъде по мозъка има шила, което показва, че мозъкът работи с тия шила, както шивачът с иглата си пробива дупки в материята. През тези дупки той прекарва конците. Духовните хора казват, че страшно и чудно е създаден човек. Едва сега съвременната наука е започнала да доказва как е създаден човек. Казвате за някой човек, че има отлични очи. Но ако вие разглеждане под микроскоп строежа и направата на очите, вие не знаете всичко за тях. Вие не знаете къде са направени очите. Някои смятат, че очите са направени на земята. Не, материята, от която са направени очите, е приготвена на друго място, а на земята само се проектира. Това е същото, както правят някои машини тук. Частите на машината са направени на друго място, а тук само се сглобяват. Ако се случи човек да повреди някой свой орган, той не може да се поправи, защото частите на този орган не се намират тук, не могат да се направят. Тъй, щото и органът не може да се поправи. Нервната система, която управлява умствения или нервен темперамент, прониква из цялото тяло, като изпраща своите органи, чрез които се пренася кръвта по тялото. Нейните органи представят пътните съобщения за човека. Второто нещо, това са дробовете на човека, които имат връзка с динамичните сили, с електричеството и с магнетизма. Те се занимават с въздуха, с „праната“, така наречена от индусите. „Праната“ представлява такава жизнена енергия, която се възприема от дробовете и се предава на кръвта. Кръвта се пречиства чрез „праната“ и се пренася после по цялото тяло до най-отдалечените хранителни центрове. Така се е образувал сангвиническия въздухообразен темперамент. В новите времена се е създал сангвиничен мотивен темперамент. За да бъде човек здрав, дробовете му непременно трябва да бъдат силно развити. Ако умът в човека е по-силно развит от сърцето, тогава раменете в него са прави и образуват квадрат. Ако чувствата в човека са по-силно развити, раменете са закръглени. В жените, понеже чувствата са по-добре развити, раменете са закръглени. Малко жени има с прави рамене като у мъжете. Някои питат: „Какъв трябва да бъде човек?“ Смирен трябва да бъде човек. Когато раменете му са отпуснати надолу, той е смирен човек. Не взимайте думите ми в буквален смисъл. Това е в научен смисъл, но все пак се допущат известни изключения. Та казвам: Когато раменете в човека са закръглени, преобладаващо влияние имат чувствата. Но чувствата в човека трябва да се компенсират. Сангвиническият темперамент трябва да се компенсира с двигателния. Волята трябва да влезе в устройството на човека, да балансира този темперамент. Хора с въздухообразен сангвинически темперамент имат стремление навсякъде. Те си представят нещата така, както не са. Сангвиникът може да обещае днес в пет часа да се срещне със сто души. Ако на всеки човек даде по една минута време, трябват му сто минути, а той има на разположение само 60 минути. Той няма точна статистика за нещата, той няма център на времето в себе си. Особено ако пръстите му са къси и в основата си дебели, той в един час може да обещае среща даже на 200 души. И след това може много да се извинява – един англичанин никога не се извинява. Като закъснее някъде, българинът се извинява с това, че гости му дошли и го задържали. Но англичанинът никога не се извинява с гости. Каквито гости да има, щом става въпрос за една среща, която е обещал някому, той казва: „Довиждане!“ И си заминава. Ако гостите искат да останат, нека си останат.

След това иде жизненият темперамент. Той е темперамент на симпатичната нервна система, в която главно място заема стомахът. Според този темперамент най-хубавото в живота е яденето и пиенето. Човек с такъв темперамент мисли само за обеди, за вечери, за баници, за щрудели и т.н. От този темперамент се е родил „витивния“, или както някои наричат флегматичния. Във флегматичния темперамент преобладаващо влияние имат жлезите. Флегматиците са много бавни хора, те работят всичко бавно, полека и затова минават за хладнокръвни.

Ще ви преведа един пример за такива хора. В Цариград, във времето на един от турските султани, няма да му кажа името, се наплодили много витависти, флегматици хора, или така наречените хайлази. Те се наплодили толкова много, че султанът започнал да мисли, какво да прави с тях. За тази цел той извикал един от министрите си и му казал: „Намисли какво да правим с тези хора. Големи разходи се правят около тях. Да ги избием, не става, грехота е това. Но трябва да се направи нещо с тия хора, не искат да работят.“ Тогава министърът казал на султана: „Султан ефенди, ще запалим дембехането. Които от тях изкочат навън, ще ги заставим да работят, а тези, които останат в дембехането, ще ги оставим.“ И действително, министърът заповядал да запалят дембехането. Като видели пожара, всички изкочили навън, само двама останали вътре. Тогава единият от тях казал на другаря си: „Ще изгорим тук.“ Другият отговорил: „Как не те мързи да говориш. Нали знаеш, че дембехането не гори.“ Министърът предал на султана цялата случка и тогава султанът казал: „Тези двамата са хасъл дембеханета. Те трябва да останат вътре, като пансионери на държавата, а всички останали ще се турят на работа.“ Да, има дембеханета в света, това е паталогическо, изключително условие в живота. Това показва, че в живота има някои дисхармонични прояви. И в нервните хора има особени прояви, нещо извънредно. Те са чувствителни хора. Нервният възприема много впечатления. Той вярва на всичко, което чете. Като дойдат вестниците и той не знае кое доколко е вярно. Според мен, в някои вестници само два процента е вярно, според други – само три процента. Сега по радиото съобщават различни работи: Германците говорят едно, поляците – друго, англичаните – трето. Как ще знаете кое е вярно и какво всъщност става. Някои пишат, че на бойното поле са паднали толкова и толкова хиляди души. Отде знаят точното число на падналите? Кой ги е броил? Горе от аеропланите не може да се прочете точното число, но като чуват много гърмежи, мислят, че са паднали много души и затова определят приблизително едно число от десет хиляди души. Българите имат силно развито чувство на преувеличаване. Изобщо, бялата раса обича да преувеличава нещата. Това чувство е силно развито в бялата раса. И в науката има преувеличавания. Запример, как са изчислили, че червената светлина има 400 билиона трептения? За виолетовата светлина пък се казва, че има 800 билиона трептения. Как са ги изчислили така точно? Че има нещо вярно, така е, но че изчисленията са точни, това е въпрос. Всеки цвят има и свои промеждутъчни тонове. Тъй, щото науката още не знае кой е същинският червен цвят и колко са неговите трептения. Освен това, от червения до портокаления цвят има известна зона, която учените не познават. Те знаят, че от червената светлина надолу трептенията се намаляват, от червената нагоре трептенията се увеличават. Сегашните учени търсят каква е пропорцията на тия трептения. Според различните учени има различни изчисления за трептенията. Учените са дошли до заключение, че за да може светлината да се проектира, нужни са известно количество трептения. Затова именно, светлината не може да се разпространява във всякаква среда. Има известни трептения на светлината, които са здравословни, но има и такива, които не са здравословни. Запример, има един керемиден цвят, който не е никак здравословен. Има черен цвят, който също не е здравословен. И в черния цвят има светлина и тъмнина, и той е на степени. Запример, казват, че някъде е много тъмно. Но от тъмнина до тъмнина има разлика.

Сега, като говоря върху научни въпроси, вие ставате нетърпеливи. Вие сте в положението на гладния, който иска да яде, а го разговарят, разказват му различни въпроси. В това отношение е интересен българинът. Като види някой гладен, той му наточи баница с яйца и сирене, полята отгоре с мляко. Баницата вече е готова, а той му разправя как е точена, кой я точил, кой е млял житото и т.н. Гладният слуша, слуша, че после казва: „Стига толкова приказки. Първо да ядем, че после ще говорим.“ Та сега и вие искате да знаете всичко изведнъж и казвате: „Баницата, баницата по-скоро. Как е станала баницата нас това не ни интересува, искаме да ядем баница.“ Да, но в духовния свят баници няма. И в духовния свят има нещо подобно на баница, но не е баница. И в духовния свят има нещо подобно на тъмнината. Мнозина искат да заминат за духовния свят, да се освободят от страданията: Те не знаят, че страдания има и в духовния свят. Ако в този свят на земята ти можеш да изкупиш едно страдание за десет години, в духовния свят ще го изкупиш за двеста години. Двама млади студенти, приятели от Кембриджския университет се наговорили, който от тях замине за другия свят по-рано, да съобщи на другия по някакъв начин какво е положението там. Случило се наскоро един от приятелите заминал за другия свят. Този, който останал на земята, започнал да прави сеанси, да влезе в съобщение с приятеля си. Направил около 500 сеанса, и най-после един ден приятелят му се обадил. Те имали написано едно мото още приживе на заминалия, по което познал, че приятелят му се обажда. Той му казал: „Моето положение тук не е особено завидно. Две години вече как се намирам в този свят, но още никаква работа не са ми дали.“ Някои мислят, че като отидат на другия свят веднага ще им дадат работа. Не, онзи свят е разумен. Този свят се намира във вашия мозък. Божественият свят се намира горе в главата, а духовният свят – в симпатичната нервна система, в чувствата на човека. Значи, вие имате една станция, с която можете да се съобщавате с другия свят. Значи, духовният свят регулира чувствата на човека, а Божественият – неговите мисли. Затова, като казваме, че мисълта спасява човека, разбираме онази мисъл, която се регулира от Божествения свят – от същества, каквито са учените, които са напреднали, които имат големи опитности. Те си имат начини за възпитанието. Още в първо време религиите се разглеждали като наука, свързана с духовния свят. Религиозният свят е свят на сърцето, а духовният – свят на ума. И вие трябва да правите тази разлика. За някои духовният и религиозният свят е един и същ. Не, религиозният свят е свят на чувствата, а духовният – свят на мисълта, свят, който подига човека и регулира чувствата му. Затова казваме, че светлата мисъл въздига и облагородява човешките чувства.

Та казвам: Вие трябва да изучавате себе си. Понякога вие се безпокоите и казвате: „Аз не съм разположен“. Защо не сте разположени? Преди всичко неразположението не е ваше. Вие сте яли храна, която не ви подхожда. Вие сте яли или ябълки, или череши, или месо не навреме, или когато не сте били неразположени. Има хора, на които месото не подхожда, но има хора, на които подхожда. Хора, на които месото подхожда, са от вълча порода. Когато ядат месо, те стават крайно нервни. Какво означава вълкът? Вие трябва да изучите какъв е бил първоначално вълкът. Има един анекдот, според който някога в древността вълкът е бил отлично куче. Той е пазил овцете на господарите си. Но в отсъствие на господаря си той взимал по една-две овци. За тази му кражба той бил изпъден от господаря си. И в последствие от изпъдените кучета се е създал вълкът. Вълкът е крайно жесток. На какво се дължи неговата жестокост? Като се правят измервания на кротките и на лошите кучета, забелязано е, че някъде при ушите на главата на кроткото куче била тясна, а на лошото – широка, силно развита. Причината за това била, че на това място се събирала извънредно много разрушителна енергия. За да се освободи от тази енергия, вълкът трябвало да издави няколко овце. След като издавял на 20–30 овце, олеквало му. Един лекар разправяше една своя опитност: Един болен дошъл при него да се лекува. Лекарят започнал да го разтрива зад ушите, но той така силно го разтривал, че болният му ударил един ритник. Защо? Така не се разтривало. Болният нямал търпение. Друг лекар разправяше една своя опитност: Във време на войните при него дохожда един войник, сериозно ранен. Трябвало да му се направи една операция, за която било нужно да се упои. Войникът казал: „Никаква упойка не искам. Режете, правете, каквото искате, няма да се мръдна.“ И наистина, те рязали, той не се мръднал – окото му не трепнало. Питам: Какво ще кажете за характера на такъв един човек? Той може да се владее. Някои от вас са толкова чувствителни, че едно малко бутване е в състояние да започнете да кряскате. Казвате, че някой ви обидил кръвно. Какво има в една обида? Казал ви някой, че сте невежа. Какво има в думата невежа? Не е ли невежа? Какво особено знае той? Ако го питате как е създаден, не знае. Как са създадени дробовете му, не знае. Как е създаден стомахът му, също не знае. Отде идат неговите деди и прадеди, не знае. Кога се е създала земята, не знае. Кога се е създало слънцето, не знае. Отде идат ветровете, не знае. Колцина от вас, ако сега ги запитат, как се е образувал дъжда и снега, ще могат да кажат? Все ще дойдете до някаква теория, но аз да ви кажа. Когато духне едно топло течение и след него дойде едно студено, веднага се образува град. Когато дойде едно студено течение и след него едно топло, образува се дъжд. Обаче, защо в първия случай иде топло течение, а после студеното, а в другия случай иде първо студеното течение, а после топлото? На какво основание отгоре? Има си причина за това. Защо един капелмайстор или един диригент, като дирижират музикантите, някога маха тихо и спокойно ръцете си, а някога силно, бурно? В първия случай той иска да изрази тихото свирене, а във втория случай трябва да свирят бурно, силно. Защо е така? Пиесата е такава. Някъде страданията са меки, а някъде са по-остри. Ще каже някой, че трябва да върви напред. Защо да върви напред? В природата няма такъв закон, всичко да върви гладко. Самата земя не е гладко кълбо. Някои искат всичко в живота им да върви по мед и масло. Най-първо това не е научно. Невъзможно е всичко да върви по мед и масло. Това е невъзможно. Даже и между ангелите, съвършените същества, и между тях е имало големи стълкновения. Половината от тях са слезли на земята, а другата половина е останала горе. И между тях е станала такава война, каквато светът не е виждал. Те са хвърляли в противниковия лагер големи гранати като луната и като земята. Като се били тези грандиозни богове, нахвърляли са в пространството тия грамадни гранати. Като ги гледал Господ, най-после взел тия гранати и от тях направил днешните планети – светове, които се въртят един около друг. От техният бой са произлезли днешните светове. Сега, това не е закон за вярване, това е наука. И днес нали виждате, че земята съществува? И слънцето, луната, звездите нали съществуват? Това са факти, които потвърждават обяснението за войната между възвишените същества. Ще кажете, че има други теории. Нямам нищо против тези теории, важно е да обясняват явленията. Ние се интересуваме от дадените факти, а как ще ги обясним, това не е важно. Светът не е произволно създаден.

Казва се в Битието: „В началото Бог създаде земята и небето, но земята беше неустроена и пуста. И Духът Божи се носеше над бездната“. И после, когато Бог е започнал да говори, светът се е създал в шест дена. На шестия ден Бог направил човека. Когато се е създавал човека, всички низши сили са започнали да работят. Същевременно в създаването на човека са взели участие и ангелите, и архангелите. Най-после Бог направил човека, направил му главата, дробовете и стомах, да му покаже, че има три свята: единият свят е физически – свят на явленията; вторият свят е духовният – светът на дробовете и на човешкото сърце и третият свят е Божественият – светът на човешката мисъл, на човешката глава. И сега, като се дойде до човешката глава, според някои ясновидци, някой е стигал до десетата степен, друг до 15 степен, но аз бих желал някой от вас да ми покаже човек с два сантиметра високо чело и да каже, че той е добър философ. Не, философът трябва да има високо чело най-малко шест–седем сантиметра високо. Това е една линия. При това, той не трябва да е стиснат, широчина трябва да има. Онези хора, които имат тесни чела и възгледите им са такива. Главата на човека трябва да бъде не само закръглена, но има един център, дето всички части на главата се отразяват. Има една светлина, която показва степента на човешката интелигентност, т.е. силата на човешката интелигентност. Има една линия, която показва устоя на човека. Дължината на носа показва силата на човешката мисъл. Широчината на носа показва устоя на неговите чувства. От правилното, разумно устройство на човешкия череп зависи и състоянието на неговия ум, на неговото сърце. Като живее, човек трябва постоянно да преобразява своя череп, а също и своя мозък. Защото всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, която иде от човека, донася известна динамическа сила. Тя донася особена светлина, която е потребна за устройството на човешкия мозък. Тази динамическа сила донася специфична топлина, която е необходима за облагородяване на човешкото сърце. Тя донася сила, която е необходима за устройството на човешката глава. Вие никога не можете да срещнете светия с дебели пръсти в основата си. Това е изключение. Този човек обича удоволствията, да си хапне и пийне, но той е последен кандидат за светия. Той казва: „Не ми говорете за онзи свят, той не ме интересува. Този свят ме интересува.“ Това се дължи на особени напластявания в него, остатъци от минали поколения.

Сега може да се зададе въпроса: Какъв е смисълът на човешкият живот? Какъв е смисълът на човешката ръка? Ръката на човека съответства на неговата умствена дейност. Какъвто е умът на човека, такава е и неговата ръка. Каквото е разбирането на човека за справедливостта, такава ще бъде и неговата ръка. Има ръце на справедливостта, има ръце и на несправедливостта. Всички ръце не са еднакво справедливи. Има ръце работливи, има ръце на учени хора, има ръце на благородни чувства. Като погледнете пръстите на ръката, кожата и устройството на ръката, всичко това е от значение. Някои мислят, че човек може да бъде благороден въпреки едно грубо тяло. Това е невъзможно. Потенциално в ръката на човека се крият известни зародиши, които оказват влияние върху неговия характер. Когато се говори за ангел, ни най-малко не се разбира един обикновен човек. Всеки ангел, който разбира законите, може да се явява и да изчезва. Ангелът може да се яви в една обикновена човешка форма, но вие ще забележите, че той коренно се различава по устройство от обикновения човек. И като си замине, той ще остане паметен за вас. Затова именно всеки човек се стреми към Божественото в света. Божественото е идеал, то събужда човешкият ум. Всеки човек трябва да изучава себе си, но трябва да изучава и другите хора. Аз съм ви казвал и друг път, че човек трябва да си има едно огледало, в което да оглежда очите си при всяко свое състояние. Човек трябва да бъде художник във всеки един момент, при всяко свое възвишено състояние да рисува очите си и е забележи, че при всички тия случаи има разлика: когато има любов, вяра, надежда, все ще намери някакво различие. Когато в него действа благородната воля или благородното сърце, или смирението, той трябва да наблюдава очите си, да се изучава. Ако вие останете такива, каквито сте сега, мислите ли, че ще представяте важен предмет за изучаване на ангелите? Тази обвивка, която ви обвива, е подобна на онези мечи кожи, с които ескимосите се обвиват, в студените места. За да видиш какво представя той като човек, ти трябва да снемеш мечата му кожа. Запример, човек може да се представя външно тих и спокоен, да казва, че вярва в Бога, но знаете ли колко мъчно може човек да вярва в Бога? Имате един добър приятел, който всякога ви услужва, но един път, два пъти, три пъти, той не изпълнява вашето желание, и вие веднага се разколебавате в него. Това се дължи на неразбиране, на незнание. Че ако аз отказвам яденето на един болен, мислите ли, че това е зле за него? Ако яде, той ще умре. Ако не яде, ще живее. Това отказване не е ли на място? Мнозина са ме питали: „Я ми кажи, какво съм бил в миналото.“ Да ти кажа: „В миналото си имал волска опашка и волски рога. Отскоро са паднали волската ти опашка и волските рога. Пък според мене и досега още не си се отказал от волския навик да бодеш, нито от навика си да риташ. Да риташ и да хапеш, това е остатък от конски характер.“ Вземете децата особено обичат да ритат, да хапят, да бодат. Та ако ти и досега риташ, бодеш, хапеш, ти още не си човек. Ти сега едва си започнал да ставаш човек. Това са атавистичните прояви на човека. Не е лошо човек понякога да убоде или да ухапе, но след това се извинява, казва: „Ще ме извиниш, малко съм нервен, не исках, но и аз не зная как стана това.“ Този атавизъм особено се явява в религиозните хора. Като станат религиозни, хората често се ритат. Аз говоря общо за ритането. Обикновено конят рита своите неприятели, затова той казва: „В конския свят има закон: „Всеки, който е наш приятел, трябва да дохожда отпред. Който е наш неприятел, той иде отзад и тогава опитва нашите копита.“ На волския свят е обратното. Те казват: „Всеки, който е наш приятел, той трябва да дойде отзад.“ Те не ритат толкова, колкото коня, но бодат. Обаче, при известни случаи те могат и да бодат. Затова те казват: „Че у нас не може нито отпред да застанеш, нито отзад.“

Сега ние сме изпратени на земята да се учим, да учим това, което Бог е създал. Вие не трябва да бъдете като онзи турчин от Цариград, който за пръв път слушал фонограф. На фонографа турили да се говори на турски. Като слушал това, турчинът казал: „Чудна работа, кога дойде този в Цариград, та вече е научил турски език? За толкова малко време да научи турски език.“ Това е неразбиране. Той не знае, че плочата е научила това. Повече от това, което в дадения момент е изговорила, не знае. Това, което вие заучавате за кратко време, е една плоча, но то още не е никакво знание. Вие четете и казвате: „Това е казал Христос, онова е казал Христос. Това са казали пророците, апостолите.“ Обаче, от това, което Христос е казал, е валидно само онова, което вие сте приложили. Ето, повече от 20 години вече, как аз говоря за любовта, но какво е приложено? Велика наука е любовта. Много окултисти са ми казвали: „Кажи ми тайните на живота.“ Аз мога да ви кажа една от тайните: „Обичайте се. Това е една от великите истини.“ – „Но ние знаем това.“ – „Щом знаете, защо питате?“ – „Ама как да владеем всички тия работи? Как да владеем хората?“ – „Щом обичаш хората, ти ще можеш да ги владееш.“ За да ги владееш, ти ще се оставиш първо те да те владеят, а след това ти ще ги владееш. Като се научиш какво значи да владееш, тогава ти ще ги владееш. Тогава ще бъдеш на прав път. Ако искаш първо ти да ги владееш, ти си на крив път. Този е пътят към Божественото. Така постъпва и Бог. Първо той се оставил у нас ние да го владеем. Каквото искаме, Той го прави. Бог винаги изпълнява нашите желания. Крадецът иска да краде и Господ му помага. Някой иска да стане богат, Господ му помага. Някой иска да се жени, Господ му помага. После иска да ражда деца, Господ му помага. След това иска да стане учен, господ му помага. Господ помага на човека във всичките негови желания, но като дойде до плащането, Той те оставя ти да плащаш. И най-после, като опитаме света и видим, че погрешно сме го разбрали, тогава се обръщаме към Бога. Но тогава Той мълчи. Докато не сме дошли до положение да разберем нещата, каквото искаме от бога, той го дава. Каквото искаме от него да направи, Той всичко прави. Няма нищо, което да не сме поискали от Бога, и той да не го е направил. После казвате: „Защо са допуснати тия престъпления?“ Защото сте ги искали. Искате да се биете, Той ви оставя да се биете. Искате да се раждате, оставя ви да се раждате. Искате да умирате, оставя ви да умирате. Всичко, каквото пожелаете, и едното, и другото ви се дава. Като не разбират закона, хората се запитват: „Защо ни дойде това до главата?“ Защото не си повикал Господа, да кажеш: „Господи, как да разбирам Твоя закон?“ Глава имаш, трябва да избираш.

Преди години срещнах един български учител, който ми каза: „Дотегна ми вече да работя тази работа, искам да стана музикант.“ – „От колко време дойде тази идея в главата ти?“ – „От преди четири години. Слушах един добър оркестър и ми се поревна да стана музикант.“ „Слушай, казах му аз, от тебе цигулар не може да стане. Ти можеш да се научиш да стържеш на цигулка, но по никой начин не си роден музикант. Виж, добър учител можеш да станеш, добър търговец можеш да станеш, но за музикант по-добре не си губи времето.“ Той ме послуша. След няколко години го срещам, той станал търговец и ми каза, че работите му вървели добре. – „Там е твоето място.“

Следователно, човек не трябва да се спре само в една посока, да работи само в една професия. Макар, че хората се специализират! Добро нещо са специалностите, но човек трябва да работи във всички области, да развива всички свои способности, а да работи с най-силната от тях. Съвременните хора трябва да разбират закона, че нещата не стават произволно. Те стават закономерно. Запример, някой иска да стане добър оратор, да говори красноречиво. Ако очите ви са хлътнали, аз не ви съветвам да ставате оратор. С такива очи можете да станете отличен мислител, но не и оратор. За оратор очите ви трябва да бъдат изпъкнали. Вижте какви са очите на жабите. Като дойде пролет, през цялото време, цели три-четири месеца те крякат, разговарят се. Дойде ли зимата, те прекарват в летаргия, затова не се чува крякането им. Ако жабите станат хора, те ще бъдат големи оратори. Сега аз не искам да вярвате дали жабите могат да станат оратори или не. Но ако ангелът можа да стане змия, защо жабата да не може да стане човек? Че змията, която изкушаваше Ева, беше ангел под формата на змия. Под думата „змия“ според стария език се разбира същество много разумно, което може да се приспособява при всички условия. Бог като дойде, ще види всичките ви слабости. И хората сами виждат способностите си, но да виждаш слабостите си без да ги изправяш, това не е никаква наука. Науката седи в това, като вижда човек слабостите си, да може да ги изправя. Често някой човек говори много, но след това съжалява, изпитва някаква мъка, че е казал много думи. Защо му е мъчно? Защото всяка дума произвежда известно действие върху мозъчните центрове на човека. Запример, ти се заканваш на един човек, че ще го убиеш. Като чуе това, този човек започва да се страхува и това впечатление, което са произвели твоите думи върху него, събуждат центъра на страха в неговия мозък. След време, обаче, страхът ще се върне към тебе и ще почне да ти въздейства. Човек, който е убил някого, започва да се страхува. Който е откраднал, и той се страхува. Който е излъгал, и той се страхува. Значи, отрицателните и положителните енергии се връщат към този, от когото са излезли. Мнозина мислят, че могат да извършат известно престъпление, без то да окаже известно въздействие върху тях. Това е лъжливо схващане. Тъй, щото когато се казва, че трябва да извършим добро и да мислим добро. Това е, защото енергията на доброто, в колкото малка степен да е проявена, тя се връща към този, който я проявил. Тя действа добре върху нашия мозък. Затова е казано: „Добре говори, добре мисли, добре постъпвай.“ Който иска да се самовъзпитава, този е правилният метод. Ако не можеш да изпратиш към хората своето добро, ти добър човек не можеш да станеш. Каква нужда имаше Христос да слезе от небето между хората? Той дойде на земята да вложи добро чрез своя велик Дух. Той е оставил на земята своите добри мисли и чувства като велико благо, от което един ден всички хора да се ползват. Ето, виждаме, че вече две хиляди години след Христа са се изминали, и колко хора още се ползват от Неговото благо. Ако премерите температурата на светлината и на топлината тогава и днес, ще висите, че има голяма разлика. Ако днес ранят един войник на бойното поле, неприятелската страна ще го вземе, ще го лекува, ще го храни. Сега не убиват пленниците си, но ги разменят. Като четете Стария завет, вие виждате, какви са били жестокостите на тогавашните войни. Тогава всичко е отивало под ножа. Ако някой от тогавашните царе е превземал градове, той заповядвал жителите на града да се изведат навън и отгоре им да мине диканя. Голяма жестокост е съществувала тогава. Ако днес гонят евреите, гонят ги за това, което са извършили в миналото. Жестоки са били тогава! Те не са разбирали Божия закон. И Мойсей се оплакваше от евреите. Като ги изведе от Египет, те щяха да го убият с камъни. Той казваше: „Още малко и ще ме убият.“ Не им е дадено още да разберат Божия закон. От положението на евреите днес човек може да се възпитава. При това те бяха избран народ. Те имат 32 хиляди обещания от Бога, че всичко в света ще бъде за тях. Еврейският народ е минал през голяма дисциплина. И за този народ е казано: „Не може да се свърши народа ми, който е минал през голяма дисциплина.“ Наистина, аз съм срещал много надеждни хора между тях. Като дойдат страданията, казвам: Ти искаш да бъдеш човек, който да изпълнява волята Божия, затова ти трябва да изпълняваш закона. Ти не можеш да се оплакваш, че не си разбрал или че не можеш да изправиш погрешките си. Който може да направи една погрешка, той може да направи и едно добро. В погрешката се губи два пъти повече енергия от доброто. Затова доброто е много по-лесно да се прави, отколкото злото. Тогава никога не се лъжете, че не можете да не грешите. Някой натрупал грехове и очаква Христос да го спаси, да му прости греховете. Христос прощава греховете, но Той иска да работиш. След като ти прости греховете, ти трябва да отидеш да проповядваш на хората, как да се обърнат към Бог. Ти ще им разправиш през какви страдания си минал и как си се спасил. Не е достатъчно само да кажеш, че „Господ ми отне греховете“. Ето, Давид направи един грях и вече повече от две хиляди години, как се говори за неговия грях. Какъв цар е бил той! Всички говорят за греха му. Който чете, той трябва да се поучава от неговата постъпка. Но пророкът, който дойде при Давид, беше много по-учен от него. Той каза на Давид: „В един град имаше двама души. Единият беше беден човек, имаше само една овчица, а другият – богат, имаше големи стада. На богатия дойдоха гости, и за да ги угости, той не взе от своите стада, но заповяда на слугите си да заколят единствената овчица на бедния.“ – „Кой е този човек? – извика Давид – Той е достоен за смърт!“ – „Ти си този“ – казва пророкът. Геройство е да кажеш на себе си: „Ти си онзи престъпник, ти трябва да изправиш погрешката си“ – нищо повече. Ти си онзи богатият, който нямаш право да вземаш овчицата на бедния, но ще отидеш да вземеш една овца от твоите стада и ще я заколиш. И няма да се оправдаваш, че нямаш. Не, нито ще ги намаляваш, нито ще ги увеличаваш. Ако аз бях една мома и дойде при мене някой, иска да се жени за мене, ето какво бих казал на възлюбения: „Аз съм малко сприхава, да знаеш това. Доста съм устата, понякога не мога да се въздържам, пък обичам от време на време да удрям, да драскам. Имам всичкото добро желание да се освободя от тия недостатъци, но още не мога. Ако при тия недостатъци си готов да ме обичаш, добре, съгласна съм. Но ако не си съгласен, иди си намери някоя, която не дращи.“ Ако бях момък, ето какво щях да кажа на моята възлюбена: „Аз съм човек малко табиетлия, човек на навиците. Обичам сутрин, като стана, да намеря обущата, чорапите си до леглото. Дрехите ми да бъдат добре очистени и приготвени. Като стана, веднага искам вода да се измия, да ми се полее и т.н. Ако при тези условия можеш да ме вземеш, добре.“

Казвам: Тия дефекти ги нямат всичките хора, но затова пък те имат други, които са по-тънки. Запример, някой среща един богат човек и не го гледа като човек, но като такъв, когото като обърне към Бога, може да обърне и кесията му. Като проповядвате на богатия, проповядвайте му първо да обърне кесията си, а след това да обърне и сърцето си към Бога. На сиромаха пък като проповядвам, ще му кажа първо да напълни кесията си, а след това да напълни и сърцето си. По какво се отличават хората? Аз съм обяснявал значението на думата „сиромах“. Тя е доста добра дума. Не е лошо нещо сиромашията. Докато не осиромашее, човек не може да стане учен. Учеността е богатство, което той е придобил от сиромашията. Той трябва да мине през сиромашията. Всички възвишени души, които слизат от невидимия свят, забогатяват на земята и се връщат богати, по-богати, отколкото са слезли. Те се преобразяват, преобразяват, докато вземат най-нисша форма и оттам започват. Учените са намерили, че човек минава през 400 хиляди форми, докато дойде до положението на човек. И във всяка от тия форми той е живял най-малко по сто хиляди години. В някои форми е живял повече от сто хиляди години. Това е наука. Според окултистите, човешката форма се е явила на земята преди повече от 18 милиона години. В Библията е казано, че човек съществува на земята от 8 хиляди години. Които разбират законите, те знаят, че Божественият свят е свят на дълъг период важното е човек да учи, да изучава нещата добре, а колко време ще отнеме, това не е важно. Ти ще благодариш, че си преминал през всички тия форми и си научил нещо, защото всяка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява. Ще кажете, че известна форма е нисша, или че човек още не е дошъл до най-високата форма. Нищо от това, в природата нисши форми не съществуват. Низше е само онова, което ние не разбираме. Всяко нещо, което разбираме, е възвишено. Ученият човек разбира законите, при които растенията се развиват, и вижда, че те имат знания. Растенията разбират от химия и от физика. Те знаят как да акумулират слънчевите лъчи, знаят нещо и за цветята. Всички растения са взели различните краски и с тях се украсяват. Съвременните хора, като растенията, трябва да извлекат най-хубавото от живота, който е създаден за тях. Вие се готвите за изпит. След 50–60 години много от вас, които сте тук, или най-много след 120 години нито един от вас няма да остане на земята. Всички, които сега сте тук, ще заминете за другия свят. Там ще бъдете подложени на изпит.

Казвам: Стегнете се сега да изучавате вашата глава, вашите дробове и вашия стомах. Вие трябва да изучавате мозъка си, да изучавате дихателната си система, да изучавате въздуха, да изучавате всички ония хранителни елементи, от които ще се създаде онова възвишено бъдещо тяло. Сега всички трябва да работим за създаването на едно отлично тяло, в което грехът няма да съществува.

Живейте в светлината на вашия Божествен ум, в неговата топлина и в неговата сила!

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

Трийсет и осма неделна беседа от Учителя, държана на 10 септември 1939 год. 10 ч.пр.обяд. София – Изгрев