Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)
КНИГА: Наука за живота, изд. София, 1999 г.
същата лекция може да се прочете в КНИГА: Божественият център, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.
Сила и безсилие
Сряда, 5 ч сутринта
„Отче наш“
„Всичко в живота е постижимо“
„Сила и безсилие“ – върху тая тема всинца не сте писали. Всинца не мислехте, защото откак сте се родили, все за сила и безсилие живеете. Защо не ви вървят работите? Защото сте слаби. Защо ви вървят работите? Защото сте силни. Защо ви вървят работите? Защото сте умни. Защо не ви вървят работите? Защото сте глупави. Защо ви вървят работите? Защото сте добри. Сега онези, които са слаби, се разправят по един начин. Силният се разправя по друг начин, право търси, да му дадат правото. Силният сам си дава правото. Срещне Иван силният Драгана слабия. Казва: „Драгане, ти си говорил нещо заради мене.“ – „Говорих.“ Вземе, удря му една–две плесници, казва: „Още един път да не говориш!“ Слабият Драган дава заявление, че е бит. Сега казвате, че Бог ще отдаде правото на слабия. Вие разбирате буквално смисъла. Как ще отдаде Бог правото, като не сте умни? Как ще ви отдаде правото, като не сте станали силни? Защото, и да ви даде правото, вие ще го изгубите. Защо ще дадеш храна на един болен човек, който не може да я яде. Хубава, отлична храна – не може да я яде. Сега като говоря по този начин, вие идвате и по стария начин казвате: „Какво да се прави?“
Снощи събрах няколко братя и сестри да им покажа Месечината. Като гледат, казват: „Колко е пъстра“ за туй, което го виждат, но ако наблюдава Месечината отначало, минават през разни форми. В пълнолуние се показва такава, каквато не е. Аз седя и ги слушам. Всеки си дава мнението. Казват: „Колко е пъстра, колко е светла.“ Всеки гледа и мисли: много светли точки има на нея. Казвам: Тия всичките светли точки представят циркуси, които са осветени отвътре. Циркусите имат дълбочина. Че, ако вие сте на Месечината, опасна работа е. Тия циркуси са по 1000 метра дълбочина, пък са толкоз начесто, че ако вие пътувате, може да хлътнете вътре. Тия циркуси отвътре са осветени с голяма светлина, че да не би като хлътнете да се убиете. По земному говорим. Защо са тия циркуси? Те са складове за хващане на слънчевата енергия, в която жителите на Месечината живеят. Сега не искам туй да вярвате, считайте го като „Хиляда и една нощ“. Сега ще го приемете като приказка.
Аз не искам да имате моите възгледи, защото ако имате моите възгледи с вашето разбиране, ще направите нещастие. Една приказка само го имайте, както аз съм превождал един пример за един български свещеник. Той е един от най-добрите свещеници. Той бил от Търновско и пътувал от града за едно село. Носил със себе си някаква сума, взел един турчин със себе си, който носил кавал. Хваща го да му носи парите, той ми разправяше това. Казва: „Вървим и чувам: нещо цъка. Обръщам се и виждам – онзи цъка с кавала.“ Тия кавали, за да стреля, един кремък взима, удря, има барут там. Като цъка и изскочи една искра, ще падне на барута и барутът ще си запали цевта. Значи мъчно може да се убие човек. „Казвам му: „Какво правиш, защо цъкаш?“ Сега, в модерно, като се обучават, нали турят някакви нишанки, дали ще могат да ги ударят. Този разказ други са го взели, че го направили, турили този поп из Търново. Приказката е вярна, но мястото не е вярно.
Сега и вие, когато гледате Месечината, обърквате работите и ги правите такива, каквито не са. Та казвам: Най-първо ще се научите правилно да мислите. Малко неправилно мислите. Да кажем, вие искате да пишете на български. Първата главна буква е А, последната буква коя е? – Ѫ. Значи българинът първо казва А, после Ѫ. В началото се учудва. Дойде до края и работите не вървят, казва Ѫ. Гледам, вие започвате А и като дойдете до края, казвате Ѫ. Нещата трябва да се турят на собственото място. Всеки един човек трябва да се определи такъв, какъвто е. Физиогномически тези, които рисуват, тези, които фотографират, много неверни работи дават. Един художник, който рисува, може да ви подмлади. Някъде ще изтрие, може да ви направи малко по-млад; пък може да ви направи малко по-стар. Магия има. Някои от вас по някой път обичате женския свят, всички са художници вече. Няма никой от вас, който да не е художник. Младите, дето ще ходят да купуват платно, вземе, лицето си рисува, веждите, устните. Казвате: „Право ли е?“ Право е, художество развиват. Дето ще ходи да купува платно, рисува лицето, изчисти го после и на другия ден пак рисува. Похвалявам ги, изкуство е. Казвате, грешно било. Грешно е, ако не е художник. Щом е художник, има право да рисува както иска. На другия ден изчисти и пак нарисува. Изчисти и пак рисува. Някой път направи устата по-червени – не е хубаво изчистил и пак турил червеничко. Туй изкуство като го правите, направете устата червена тъй както трябва. Направете хубава червена уста, тъй както някой път ги правите по-червени.
Тази червенина не съответствува на характера. Вие наместо да сте активни, сте разложени, пасивни. Всяка черта, която имате, трябва да съответствува. Запример мнозина от вас искате да бъдете умни. Умният човек, той е свързан с жълтия цвят. Всички онези от вас, които пожълтяват, болни стават. Като дойде жълтият цвят на лицето, човек е болен. Жълтият цвят в ума трябва да бъде вътрешно. Жълтият цвят, той е свързан с ума. Жълтият цвят се образува от златото. То е цвят на ума с по-високи трептения. Ти трябва да мислиш. Щом твоят цвят стане статически, само на лицето ти, той е едно материално състояние вече. Всякога жълтият цвят показва едно разстройство на черния дроб. Черният дроб е свързан с нисшите прояви на човека. Черният дроб е свързан със задната част на мозъка. Жълтият цвят, за който се говори, трябва да бъде свързан с предната част на мозъка.
Дотогава, докато ти се безпокоиш, ти живееш отзад на главата. Ти разсъждаваш със задния мозък, щом се тревожиш, ти мислиш отзад. Щом започнеш да мислиш, спреш тревогата, ти си отпред. Всяка тревога е отзад, задната част на мозъка щом е възбудена, тревога има. Щом предната част работи добре, тревогата престава. Пътят ти е осветен, срещаш по-малко препятствия. От какво иде тревогата? От самите препятствия. Сега аз не искам да се спирам върху въпроса. Вие казвате: „Колко невежи сме ние.“ Невежеството произтича от малката светлина, която имате на пътя си. И в духовния свят, и в умствения, и в материалния свят, всякога, когато светлината е малка, много погрешки можеш да направиш. Един художник, който няма достатъчно осветление, той не може да нарисува лицето. Най-първо той трябва да постави субекта, който иска да рисува, трябва да го постави в такова положение, че сенките правилно да са хвърлени.
Вас в живота ви интересува здравето. [Здравето] почива върху онзи закон на човешката мисъл; здравето почива върху онзи закон на човешките чувства; здравето почива и върху онзи закон на човешките постъпки. Вземете най-материално. Ако вие не знаете как да стъпите правилно, ако вървите по една площ, както тука, няма никаква опасност. Но ако тази площ не е равна, винаги може да се измени равновесието, през което пътувате. Някое кокалче да изгуби своето равновесие. Защото кракът е направен с доста кокалчета, които са свързани с известни мускули. Може да се измени тяхното отношение и вие ще почувствувате една болка.
Казвам: Всякога, когато вие чувствувате една болка в себе си, има нещо изместено. Това изместване може да бъде в ума, това изместване може да бъде в сърцето, това изместване може да бъде в тялото. Умът, и той си има обвивка, и той си има тяло. Тяло, доста сложно организирано. Мислите за сърцето, мислите, че имате малко сърце. Говорим за сърцето, но сърцето си има тяло. Това сърце, за което често говорим, не е само това сърце, което прекарва кръвта. Онова сърце, за което говорим, е много по-голямо от туй малкото сърце.
Казвам сега: Трябва да имате вътрешни правилни отношения. Трябва да разбирате законите на вашето сърце, понеже, ако не разбирате тези закони, кръвообращението ви няма да стане правилно. Трябва да разбирате законите на вашата мисъл, понеже ако не разбирате тия закони, мисълта ви няма да тече както трябва. После трябва да разбирате законите на вашето тяло, понеже ако не разбирате тези закони, постъпките ви, всичките ви действия няма да стават правилно. Вие на малките подробности не обръщате внимание. Каква е една малка подробност?
Сила и слабост. Сила и слабост, те си имат добрите страни. Ако ти на Земята си всесилен, ще направиш много добрини, но може и много злини да направиш. Слабият който е, няма сила, няма да направи много пакости, той ще бъде праведен, но и много добрини няма да направи. Казвам сега: Слабият какво ще направи? Във вашия ум сега седи идеята, искате да знаете какво е новото, какво ще бъде. Но вашата идея каква трябва да бъде? Да кажем, всеки ден отивате в една гостилница. Отивате първия ден, виждате какво ще бъде яденето, втория, третия ден мислите какво ще бъде яденето. Този гостилничар все ще мени яденетата. Ако е месна храна, ще има 10–15 тенджери, ще има разнообразие. Ако е вегетарианец, ще има пак разнообразие. Вие се интересувате от разнообразието. След като сте яли 4, 5, 10 години, какво ще ви научи този гостилничар? Ако се интересувате, ще ви научи 10 ядения и вие да готвите, но повече от това какво ще научите?
Но в природата законът е съвсем друг. Да кажем, вие ядете череши. Този гостилничар турил в природата много пипер. На червената череша намазал хубаво с червено. Направил друго ядене – на сливите турил син цвят, а на някои турил жълт. Питам: Защо едни сливи са сини, а други са жълти? Вие не знаете, но гостилничарят, който направил това ядене, той знае. Този гостилничар питали ли сте го вие защо яденето е приготвено с жълт цвят, а другото ядене – със син цвят? Не сте го питали. Казвате: „Така Господ направил света.“ Че е така направен, направен е, така е написано на тази книга. Но ако искате да знаете какво има в книгата, трябва да изучавате тази книга.
Сега вие седите и сте недоволни някой път. Не знаете причината на вашето недоволство, казвате за всяко нещо ще си има причина. Но причината донякъде разрешава въпроса. Двама братя се карат, не се спогаждат. Баща им умрял. Ако двамата братя, след като умрял баща им, не се спогаждат, каква е причината? Причината е материална. Бащата е голям земледелец, оставил ниви, делят нивите. Единият е голям, другият – по-малък, не може да се спогодят. Единият иска да вземе по-хубава нива и другият иска да вземе по-хубава нива, не се спогаждат. Коя е причината? Причината са нивите. Има и друга причина: че бащата умрял. Ами защо е умрял сега бащата? Причината е, че бащата умрял, затуй се карат. Причината на тази причина каква е? Причината, че е умрял, каква е причината? Бащата е умрял – има още две причини. Или че е бил много добър човек, че Бог го е обикнал. Повикал го на гости. Заминал на угощение. Или, че бащата не изпълнявал Божия закон, че Бог го е наказал. Турил го в някой затвор и причината е, че бащата е затворен, в затвора. Или причината за смъртта може да е, че имал специална покана да иде в другия свят да се представи. Казва на синовете си: „Аз като се върна от оня свят, на Земята всичко ще тръгне наред.“
Сега ви питам: Каква е причината, че вие дойдохте днес? Ще кажете, че то е традиция. Отиват хората на събрание. Най-първо трябва да идем да служим на Бога, да добием знание. Ако се събираме в една гостилница, причината е гладът, желанието да придобием известна храна. Че дето и да е, ще се съберем там. Едно съвпадение е. Ако се събираме в едно планинско място, при някой добър извор, причината е този извор. Там ще се спрем, тази вода е потребна. Ако нямаме нужда от тази вода, няма да се спрем. Сега аз искам да ви наведа на една мисъл, на която мъчно може да се навежда човешкият ум. Да ви кажа причината коя е.
Една сестра хванало я треска. Не може да се лекува, понеже самата станала толкоз чувствителна, че каквото вземе, повръща го. Рициново масло не може да дадеш, майчин лист не можеш да дадеш, а пък треската дошла. Има няколко причини за треската. Аз съм ви дал пример за един овчар, за един от посветените овчари. Пролетно време било, преди да започнат болестите, овчарят се спрял, малко ясновидец бил и той слушал как се разговарят две трески отдолу под един мост. Той седи на моста и дал ухо. Казва: „Къде отиваш?“ – „Отивам горе на планината при един овчар, стадо има. Здравеняк е, хубав, хареса ми, искам от него да си взема. Ще го хвана.“ Тя я пита: „Как ще го хванеш?“ – „Той като издои първия път овцете, в първата лъжица на млякото ще вляза. Като ме глътне, ще вляза вътре. Лесна работа е оттам насетне, цялото лято ще го треса.“ Той слуша. „Ами ти къде отиваш?“ – „Там – казва – в града, има един кадия.“ В турско време било. „Аз ще ида да хвана него.“ – „Как ще го хванеш?“ – „Аз ще го хвана така. Той ще има едно дело, няма да го отсъди право и като се смути, ще дойде вечерта да яде и аз ще вляза вътре.“ Овчарина го заинтересувало това, което се отнасяло до него. Не го интересувал съдията. Съдията да си вземе грижа за себе си, той взел мярка за себе си. Преди да издои овцете, умира му една овца, направил си един толум, хубаво надува го, завързва го и туря го да изсъхне. Сварява млякото, взема първата лъжица и наместо да я тури в устата, туря я в толума, треската влязла в толума. След туй той продължил да яде. Гледа по едно време, че толумът се тресе. Кой как дойде, толумът се тресе. Всеки ден се тресе толумът. Питат овчаря защо се тресе този толум. „Има причини, не казвам. То е моя тайна. За да ми върви напред на мене, трябва да се тресе този толум. Ако толумът не се тресе, аз ще се треса, за да ми върви. Като се тресе, то е късметят.“
Сега вие казвате: „Този овчар не позволил на онази треска да влезе.“ Той бил малко иницииран. Треската влязла в млякото и без да знае, в толума влязла, а не в него. Свършва се пролетта, минава лятото, наближава есента, на овчарят, понеже му трябвало толумът, той отворил толума и пуща треската да излезе. Тя хукнала да бяга. Той го измива хубаво и напълнил този толум със сирене и пак отива на моста и пак ги слуша. Разправят се двете сестри. Онази, която излязла от кадията, казва: „Колко си пожълтяла!“ – „Остави се, наместо да вляза в овчаря, той ме тури в един толум и нищо не можах да извадя. Цялото лято тресях все толума, нищо не можах да ям, 3–4 месеца пост държах в толума.“ Другата казва: „Ти, сестра, си попаднала в монастир, дето постят хората.“ Тя [я] поглежда и казва: „Ти колко си се оправила!“ – „Аз при кадията бях доста добре. Той е добър човек, той е от добрите хора. Остави ме свободно да вляза в него, пък го тресях и като го хващах, той не разглеждаше делата, ами ги отлагаше. Като дойде треската, отложи делото.“ Казва: „Спогаждах се с кадията. Лежи, много хубава храна и аз се хранех много хубаво – казва. – Я сега ела да те заведа при него.“ И двете отиват при кадията. Едната сестра го хващала сутрин, а другата – подир обед.
Сега заключението вие ще го правите какъв е бил халът на съдията. Вие можете да имате опитността на първата треска, може да имате опитността на втората треска. Може да имате опитността на овчаря, може да имате опитността на съдията. Въпросът е сега от тия кое ще изберете. Кое положение ще изберете. Най-първо треска да бъдете в толума. Кое ще изберете да бъдете: в положението на овчаря или в положението на съдията, или да бъдете в положението на треската, която е в съдията? Ако си съдия, ще ви тресе треска. Все ще направите някакво добро. Ще бъдеш малко по-снизходителен. Делата отгоре-отгоре ще ги гледаш, ще ги прекарваш. Няма да бъдеш много взискателен. Човек като е болен, ще гледа по-снизходително. Като е здрав, ще бъде по-строг. Като е болен, казва: „Хайде, да мине от мене.“
Сега да приложим. Изводът какъв е? Вие сте в пролетта на живота. Всякога се готви да влезе една треска във вас, овчар като сте. Сега всинца ви ще хване една треска: и като съдия, и като овчар. Овчаря не го хваща, той е умен човек. Той слуша как се разговарят. Неговите информации са много правилни. Приготвя си толума и като дойде треската, в толума вътре я туря. Ако вие схванете това буквално, ще кажете: „Това е една приказка.“ Така се обяснява, но как ще обясните? Лекарите как обясняват на какво се дължи треската? Тя започва някой път от простуда. Но се дължи на известни микроорганизми. Вземете тази, маларичната треска, която комарите пренасят. С години седи в кръвта и пролетно време се проявява.
Всяка една мисъл, когато тази мисъл не е нагодена според трептенията на човешкия ум, тя произвежда един дисонанс вътре в мислите. И всякога едно чувство, ако не е в хармония с човека, ще произведе един дисонанс. И постъпките може да произведат дисонанс. Трябва да вземеш някакъв път в живота си, трябва да се движиш. Ако твоята постъпка, която правиш, не е в правилно отношение с тялото ти, ще се зароди едно болезнено състояние.
Сега аз ще ви говоря на вас да разбирате. Казвате: „Имаме лекари, те ще ни лекуват.“ То е така, но всеки един човек трябва да бъде лекар, той трябва да знае как да прилага лекарските методи. И в природата има лекари. Запример ние имаме тук известни болести, които се образуват от омразата, които се образуват от страха. Страхът не е нещо само по себе си лошо. Тук наскоро идва една госпожа от града, която е пострадала. Тя не може да излезе по пътя сама. Щом излезе по пътя, няма вяра в себе си. Ако прекара 20–30 крачки, пада на земята, завива ѝ се свят, трябва да има някой да я държи от едната или от другата страна. Причината е от страх. Тази болест си има начин за лекуване, но взема доста време. За да излекуваш един човек, най-малко трябва да мине една седмица. А пък някой път, за да излекуваш, трябва да мине година и половина.
Или, да кажем, вие имате една болка в стомаха или имате болка в главата си. Болестите в главата се дължат на разстройството в стомаха, в разстройството на стомашния мозък, на симпатичната нервна система. Двояк мозък има човек. Единият е горе в главата, другият е наречен слънчев възел, и черният дроб влиза вътре. Значи, когато слънчевият възел е разстроен, винаги човек има главоболие. Причината е често магнетична. Стомашният мозък е област на магнетизъм. Всички хора [които] имат повече магнетизъм, отколкото трябва, винаги в тях се образува коремоболие, а коремоболието винаги произвежда главоболие. Горният мозък акумулира електричеството. Следователно болките на стомаха се образуват от разстройството на мозъка. Когато мозъкът горе не функционира правилно, винаги се раждат болки в стомаха. Ако те боли корем, главата ти е виновата; ако те боли главата, стомахът е виноват.
Вие взимате стомаха [за] място, дето туряте храната. Но разни центрове има. Симпатичната нервна система, която служи за тия функции за храносмилането. Туй храносмилане става от ония жизнени токове в света, които дават тази енергия да се смила храната. Всякога, когато човек има преизобилно магнетизъм, той е разположен. Тия магнетичните хора имат и благоутробие.
Това са анормални състояния. Аз ви превождам този пример, но той е анормален пример. Разправяше ми един господин, който ходил във времето на царска Русия и там виждал навсякъде хора, с хиляди хора, все с благоутробие. „Сега – казва – като отидох в болшевишка Русия, само двама видях с благоутробие.“ Той казва: „Всичките други все добили.“ И аз разбрах: охолният живот ражда благоутробие. Когато човек започне да мисли и да работи здраво, той образува тая линия (2). Тя е линия на един здравословен живот. А онзи (1), той търси условия, иска да му слугуват, казва: „Малко тежко, не може да се движа, стомахът разстроен.“ Там е всичкото зло, че има повече енергия, отколкото му трябва.
Онзи, в Писанието, казва: Христос ни казва, че трябва да се отречем от много работи и да преобразим живота си. Никога не сме разбрали това. Целият християнски свят не е разбрал учението Христово както трябва. От всички ония непотребни работи, болезнени състояния, които се зараждат, трябва да се освободим, да се откажем. Има една любов, която ражда голямо благоутробие. Има една любов, която дава една линия на тялото. Има една мъдрост, която прави туй състояние (1). Има едно ядене, което създава тази линия. Има една работа, която създава (2).
Ако имаш благоутробие, ти не си разбрал Божия закон. Ако тебе кракът ти се е подул, не си от умните хора или ако тебе те боли гръбначният стълб, мислиш ли, че си от умните хора? Или ако те боли главата, мислиш ли, че си от умните хора? Не че си глупав. Туй показва – не разбираш онзи строеж; не разбираш законите на своята мисъл; ти не разбираш законите на твоето сърце. Ще те боли сърцето, ще те боли твоето тяло, ще се явят някакви болести. Благодарение на болестите ние сме изучили доста човешкото тяло. Щом те заболи главата, започваш да мислиш за главата си. Хубаво е човек да мисли за главата си.
Сега изводът какъв е? Как трябва да се нагодим? Да имаме един живот с векове. Имате някои последствия, които носите от 30–40 години, може би от 100 прераждания. Някои болести ги носите сега от този живот. Някои болести се дължат от миналото. Ти срещаш някой човек, нямаш разположение спрямо него, не го обичаш. Причината на това е твоето минало съществувание. Този човек ти направил някаква пакост и като го срещнеш, казваш: „Не го обичам.“ Неговата обич е станала причина за една болка. Той те е смущавал. Този човек ти не го обичаш. Той е съдия, ти имаш някакво дело, той ще реши делото в твоя вреда. Той е богаташ, от който си взел пари, той не те обича, ще те оскубе, ще се зароди някакво болезнено състояние. Има някой богат човек, който те обича. Тази причина е далечна, от миналото. Този човек ще ти даде пари без лихва.
Казвам: Причините за всички нещастия се дължат или от сегашното, или от миналото. Бъдещето е, което вие очаквате. Искате да идете в небето да живеете. Хубаво, радвам се. Но небето е един свят високо организиран и всички трябва да бъдете готови, като идете там. Не можете да идете със сегашните ваши разбирания. Като влезете в другия свят, комисия ще има там. Като умреш, ще се явиш пред първата комисия и тя ще прецени дали си годен за изпита. Ако си годен, ще ти дадат позволение да идеш да държиш изпит, а ако не си годен, ще те върнат на Земята. И в духовния свят не можеш да влезеш – ще те оставят на физическото поле.
Сега, ако вие кажете, че от праведните има между вас, где ще ги турите? Сега вярвате, че тук има от оня свят, на кое място са? Вътре са, те не са отвън. Вие ги представяте отвън. Ако са невежи, са отвън. Те са прозрачни, понеже телата им са етерни, не може да се пречупва слънчевата светлина на Земята и затова остават невидими. Материята, която имат, коефициент е единица. Да допуснем, че имате един ъгъл. За да видим един предмет, трябва да се пречупи светлината. Ако тази светлина минава през предмета и не се пречупва, предметът остава невидим, той е прозрачен. Някой път вие не виждате известни предмети.
Да ви дам един пример. Може да правите опити, но не трябва сега да се занимавате с туй. Да допуснем, че имате някой ваш приятел, който е заминал за другия свят. Обичали сте се много. Ако започнете да мислите за него, че той има тънко чувство, има много внимателен, тънък слух, много благородство в постъпките си, ако започнете така да мислите, да изказвате всички черти, ще усетите една малка хладина, която започва да минава покрай лицето, устата, носа. Затворена е стаята, няма откъде да дойде този вятър. Привлича се този заминалият и когато започнете да говорите за неговите хубави черти, той казва: „Колко хубаво мислиш заради мене!“, започва да ви гали със своите ръце – не с физическите си ръце, но със своите си ръце. Целува ви и вие това го усещате като някаква хладина да минава. Той изказва своето задоволство, че имате такава хубава мисъл, такива хубави чувства храните към него. По някой път започнете да мислите: има някои лоши черти или че има лоши чувства. Ще усетите някой път стягане по лицето или под окото.
Те никак не обичат да им припомняте техните погрешки, понеже ги виждат. Няма защо да припомним на един, заминал за другия свят, неговите погрешки, понеже те са като овцете и говедата, те ги виждат, всички подире им вървят като овце, кокошки, патици. Ти ще му кажеш, но той го вижда. Казва: „Не ми разправяй, няма какво да ми разправяш.“ За умрелите не говорете лошо. Припомнете хубавото, не лошото. За доброто като припомниш, то е по-ценно.
Сега вие всички имате едни характер, всички обичате да припомняте. Ти едно време тъй каза: „Аз като дойдох в къщата ти, направи добро.“ Казва: „Зная го това.“ Да ви наведа психологически как трябва да се разсъждава.
В сегашната екскурзия, която направих в понеделник, гледам един брат носи едно малко детенце, момиченце: хубаво, красиво, интелигентно, с доста хубави заложби. Туй дете не е ходило на планината и баща му го турил на рамената. Като се качило на рамената, то е весело, разговаря се. Аз наблюдавам и правя своите наблюдения. То весело говори с баща си и той ѝ говори, говори ѝ много любезно. Така доста време вървят, но като вървят, по едно време на бащата стане тежко, сменя я, тя да върви. Тя като върви сама, започва да става недоволна, намира погрешки, хване го. Той се чуди, човекът, пак я дигне, пак я тури на рамената, тя е доволна.
Моето обяснение сега. Понеже рамената са духовни, онези хубавите трептения функционират. Онова дете на рамената на баща си е разположено, той му дава най-хубавото разположение. Понеже то седи със своите крака, а те са акумулатори на нисши земни енергии и като седи дълго време на баща си, тя предава своите нисши енергии. Неговият ум и сърце започва да бъде неразположено, иска да я снеме, да я сложи долу. Тези енергии на детето засягат неговия ум и той става неразположен, и той не знае. Нему не разправям това, на вас обяснявам. И той ту я тури на гърба си, ту я снеме долу. Ако е тук и той ще ме слуша, не го виждам.
Ако искаш едни човек да е разположен, на еднакво ниво трябва да туриш и главата. На същия уровен трябва да бъдат. Не той да ти говори горе, пък ти да си долу. Тогава не може да има разбирателство. Енергиите имат свое поле на действие.
Казвам: От неразбирането на работите се раждат ред недоволства. Аз бих ви дал и друг пример. Казвам: Когато човек иска да бъде разположен в света, трябва да разбирате законите на вашите ръце. За да бъдеш добър… ти не можеш [да бъдеш] добър, ако не можеш да използуваш енергиите на твоите крака. Ти не можеш да бъдеш справедлив, ако не използваш енергиите на твоите ръце. Ти не можеш да бъдеш умен човек, ако не може да използуваш енергиите на своя ум.
Тогава, три правила има: челото е студено, носът е светъл, устата е топла. Ти искаш да бъдеш силен човек. Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не разбираш енергиите на силата. Силата произтича от челото. Светлината произтича от носа на човека, топлината произтича от устата на човека. Ти, за да бъдеш топъл, за да имаш туй кръвообращение правилно, устата ти трябва да бъде топла. Ако твоята уста е студена, кръвообращението ти няма да бъде правилно. Ако ръцете ти са студени, пак законът е същият. Ако ръцете постоянно са студени, ако краката са студени, кръвообращението няма да бъде правилно. Ръцете трябва да имат една нормална, естествена топлина. Има една школа. Най-първо за възстановяване на органическата топлина на тялото. Всяко неразположение се дължи на липса на топлина.
Щом дойдеш до един човек, има хора топли, има други студени. Някои хора са по-топли, отколкото трябва. Някои са студени повече, отколкото трябва. Като идеш при един, който е студен, отнема от твоята топлина и след туй се усещаш неразположен. Ако имаш повече топлина, че той ти отнеме от тази топлина, ще се образува хармония. Ако ти имаш малко топлина и ти отнема от топлината, ти веднага се усещаш неразположен.
Та, най-първо трябва да се образува една хармония между мислите на хората. Двама души като се срещат, мислите им трябва да хармонират. Тъй както двама художници, като се срещат, ще говорят върху своите картини. Единият художник може да се ползува, пък и двамата може да се ползуват. Единият рисува пейзажи, другият рисува образи. Всеки може да се ползува от ония линии.
Знаеш колко мъчно е да направиш едни хубави вежди? Знаеш колко мъчно е един художник да направи едно хубаво око? Знаеш колко мъчно е един художник да нарисува един нос на свят, да му туриш характерните черти – тъй както е в природата?
Тук вашите носове има да се работи хиляди години, за да станат на свят. Вие има да работите хиляди години още с вашия капитал, за да развивате вашите носове. Хубавото е, че е така. После, хиляди години имате да работите върху веждите си, върху ушите, върху подбрадника, върху лицето, върху строежа на тия линии на лицето. Не само формата на тялото. Този брат… Основната част е свързана със стомаха. Този врат показва и ако си затвори очите, ще зная, че стомашната система е добра, обича да яде. И като яде, яде като мед. Пръстът, както е създаден, е създаден от този врат. Има обобщение, не се рови в подробностите на нещата. Ако има една нива, ще я заобиколи, ще замине. Няма да ходи да измерва колко е дълга и широка. Обобщение силно има. Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени. Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист. Не че е пестелив, пести. Той счита, че пестеливостта е икономия. Роден е той така: не харчи нищо излишно. В девет възела ще върже.
Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита. Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система. Пръстът е заострен – има стремеж към хубавото, идеалното. След като се занимава с материалните работи, казва: „Чакай да си помисля аз. Аз съвсем загазих на Земята.“ И като дойде дотук, може и да плаче, но като дойде до основата на пръстите, плач няма. Целият показалец показва неговите деди и прадеди – най-малко 10–15 поколения са работили и той не може да измени. Той трябва да започне от обобщението, от онова, което той изпитва.
В човека има много скрити работи. Човек не се е проявил. За в бъдеще тепърва имате да се проявявате. Досега, тъй както сте се проявили, то е още малко. Вие може да използувате благата, които Бог ви е дал. Туй, което в себе си носиш, не можете да го използувате. Често умираме от скръб, че не сме опитали живота. Как ще опитате живота? В ядене и пиене. То е едната страна. Много страни има в живота, за да се опита. Казвам: Старите от вас, за да се подмладят, трябва да започнат да проучават. За да се подмлади човек, трябва да търси красивите форми, красивите образи, трябва да търси хора с добър характер и да бъде постоянно в съприкосновение с добри хора.
Сега, вие, без да искат,е по някой път изкушението иде оттам, че вашият поглед се обръща към неща, които не са съобразни, виждате погрешките на този, на онзи, но погрешките на другите хора ни спъват. Не да бъдем слепи. Ако постоянно мислиш за вълка, ако постоянно мислиш за мечката, за змията, за една лоша черта или ако постоянно мислиш за лошата черта на една ябълка… Аз не се спирам върху лоши черти. Като виждам една змия как тя бяга, че без крака може да ходи, че е умна, виждам в змията една хубава черта. Змията, щом я обиждаш, по някой път съска, по някой път изплези езика. Много пъти за изплезването на езика змиите ги убиват, понеже мислят, че тя се кеврила на хората. Тук, преди години, минавах през Борисовата градина – нещо се мърда. Гледам, една змия показва главата си, извадила езика си насреща ми. Аз се спирам насреща ѝ и се разговарям с нея. Казвам: „Печете се тук. Доста хубаво място.“ Рекох: „Ще бъдете тъй добра, тия хора са тъй невъзпитани. Ще мине някой, ще Ви пребие. Изберете си някое друго място.“ Постоя няколко минути и тя тръгна по пътя. Поздравихме се. Сега вие казвате: „Изплезила си езика.“ Тя казва: „Не мисля зло никому“, но ако настъпите на нея и ако кракът ни е бос, веднага по закона на самосъхранението ще ви ухапе. Ако тя е от отровните змии, ще ви тури една инжекция, пази се тя.
Често когато свиря, изпъждам всичките мухи, понеже някой път, вечерно време, към среднощ се пробуждам и като нямам работа какво да правя, взема цигулката. Ако има мухи в стаята, ще дойде, ще кацне на носа ми, ще развали музиката. Музикална е мухата. Щом свириш хубаво, ще дойде, ще кацне. Започва да ръкопляска. Аз ви привеждам тия примери. Веднага като кацне, те безпокои. Тя обича музиката, казва: „Ти хубаво свириш.“ После ще взема кърпа да я гоня из къщи. Щом кацне и ме безпокои, няма туй разбиране. На мухата имам една мухешка музика, която свиря. Най-първо, като започна да свиря, не ги виждам – те ще накацат на стените. Вземат една поза, че ме слушат оттам. Като че издавам заповед: „Ще накацате по стените и ще ме слушате. Свободни сте.“ Ако забравя някой път, или по главата, или по краката, навсякъде ще ходят. Много пъти съм изгубвал настроението си, като кацват. Пък малко характерите им не са възпитани, имат една черта – много голямо невъзпитание.
Казвам: В природата, навсякъде трябва да разбираме вътрешния смисъл, който Бог е вложил, да гледаме на добрата страна на нещата. Запример вън имате една праскова. Казвате, че прасковите живеят известно време и изсъхват. Един клон, отрежи го, щом го отрежеш, ще поникне друг на неговото място. Ако една праскова има дебели клонища, които не раждат, отрежи ги и ще поникнат нови и тази праскова ще може 40–50 години да продължи; както лозата, ако я оставите да расте, до 10 години ще престане да ражда. Трябва да се обрязва, както лозата.
И в себе си някои ваши недостатъци трябва да ги отрежете, за да израсне нещо хубаво. Пък сега, и в науката има някои плод[ове]… Казва: „Ти имаш една лоша черта.“ В думата „лошо“ ш-то е лошото, зло.
Вие какво понятие имате за злото? Злото е сила в света. Злото е свързано със силата в света. Вие мислите, че злото е причина на греха. Не, злото слиза в областта на греха, но причините на греха са съвсем други.
Зло и добро. Ако човек напише така: З, този човек яде и не плаща. Този взема и не дава. Взето – значи взето и не дава. Злото в това седи. Като силно, отдето мине, каквото вземе, счита, че всичко в света е негово. Сега и религиозните хора казват: „Всичко е от Господа.“ То е зло. Те имат право, то е на Господа. Всичко е Негово, но всичко в света не е за нас. Аз ще ви докажа, че не е за вас. Аз ще нагорещя собата, 150–200 градуса. Казвам: Вземи си от огъня. Той казва: „Всичко е заради мене.“ Казвам: Този огън ще ви го подаря. Вие си вземете подаръка. Щом са изстинали въглищата, тия въглища ги вземете в някоя кофа.
Идва една сестра. Да ви приведа какъв е сега моралът. На една млада сестра дояли са ѝ [се] череши. Понеже имаме 2–3 череши, без позволение отива, качва се на черешата и тя иска да бере. Братът, който пази, я хваща и казва: „Не може да се берат. Ако всички идат така да берат, нищо няма да остане.“ Той ѝ взима чантата и разправя на мене. Мене ме интересува другата страна. Запример да ви го приведа на вас. Сега идва сестрата да се оправдава. Иде при мене, че като ми разправя другите работи, казва: „Ще ме извиниш. Отидох там, исках да си откъсна две череши. Дойде този брат, невъзпитан човек и не ми дава череши. Има една сестра, към която има разположение, на нея носи, дава ѝ. Аз сама исках да си взема, на мене не дава.“ За да се оправдае, говори така. Аз не съдя, слушам, нищо не казвам. На младата сестра казвам: „Аз не обичам, това у тебе е лоша черта. Твоята погрешка си е твоя погрешка, че той носил на онази сестра – то си е негова погрешка. Че ти отиваш да береш без позволение, то е твоя погрешка. Ти искаш с неговата погрешка да се освободиш. Ако той прави погрешка, то е негова погрешка. Но че ти ходиш и даваш съблазън, то е твоя погрешка.“
Не че е грях това. Аз казвам: Всеки един от вас има право да откъсне по една череша, най-много по три череши. Някои от вас като идат, напълват си джобовете, за другите не остава. Тук има череши. Аз никога не съм откъснал нито една череша. Вчера ми дойде наум и не можах да намеря. Доста хубави череши, но всички обрани. Като погледнах черешата, казвам: „Доста те обичат.“ Злото не е в това. Но аз, ако бях на ваше място, ще откъсна 3 череши, нека да остане и за другите да вкусят. 100 души по 3 е равно на 300. За 10 деня – 3000 череши. Така за всичките ще има. Тук мине един, събере череши, набере джобовете си, за децата и за жена си да има.
Любовта изисква да станем закон на себе си. Аз не искам да турям никакъв закон. Всеки един от вас трябва да се подчинява на написаните закони в него. Казва: „Някой брал череши.“ Много хубаво. Но знаете ли, онова, което вие правите, то ще се върне при вас. Закон има: Каквото кажете на хората, ще ви го кажат на вас. Каквото направите на хората, ще ви го върнат – и добро, и зло, няма изключение. Туй трябва да знаете. Ако искате, вие правете добро, за да се върне добро. Другите работи, които правите, може би след един ден, два, след 3, 5, 10, 15, може да минат 10, 20, 30 години, ще ви се върнат.
Има едни пример, ще ви приведа. През 18-а година отиват германците, искат примирие. Французите се показват като победители. Не се минаха 20 години и французите отиват на същото място, в същото положение. Германците казват: „Как е? Ние когато идвахме при вас, как беше? Сега вие идвате.“ Ако идеш при някого, един ден, ако дойде при тебе, ти отгоре гледаш, един ден Господ ще те прати при него, и той отгоре ще те погледне. Тогава имате онзи пример, онази басня. Щъркелът повикал лисицата на гости, пък сварил яденето в едно тясно гърне. Той си турнал клюна и яде от гърнето. Лисицата близнала – не може да влезе муцунката ѝ. Лисицата повикала щъркела на гости и сготвила яденето в разлята паница. Започнали да ядат. Щъркелът тракал по паницата. Ако гърнето е с тясна уста, на гости си у щъркела. Ако паницата е разлята, вие сте на гости у лисицата. Ако сте с тясно гърло, вие имате характера на щъркела, ако сте с разлята паница, вие имате характера на лисицата. Казвам: Щъркел ли си или лисица?
Това са два метода само за изяснение. В дадения случай една хубава постъпка на лисицата ще поддържам. Запример добрата постъпка на вълка коя е? Благородството на вълка е, че болна овца не яде. Хигиена спазва. Като побутне овцата по корема, казва: „Влизам в твоето положение. Никой вълк няма да те закача, докато си болна, бъди сигурна.“ Щом оздравее овцата, изменя се тяхното отношение. Вземете котката. Жабите ходят свободно край котката. Котката само ги побутне с крака си, но ако е мишка, може ли да ходи свободно? Веднага ще я хване и изяде. Жабите преспокойно може да ходят, а мишките – не. Защо? Защото жабите и котките не се обичат, нямат симпатия. Между мишките и котката има известна симпатия. Котката етикеция има, политиканка е тя. По-голям политик от котката няма. Щом влезе, ти ѝ дадеш нещо, тя с мек глас ще поизмечи, после ще дойде, ще се поглади, ще дигне опашката, ще започне да мечи. Казва: „Много добър човек сте. Като Вас друг не съм виждала.“ Само да се допре до крака, струва си. Върви му. Поглади се пак. „Пък децата Ви какви са, пък жена Ви колко е красива!“ – ще обикаля, ще ходи около вас. Казва: „Тук е Царството Божие, във вашия дом.“ И като ви каже така, вие сте разположен и ще ѝ дадете нещо. Тя казва: „Много щедри хора сте.“
Аз бих желал да имате този характер на котката. По някой път като върви, казвам: „Много хубаво постъпваш, но оставяш малко козина.“ Казва: „За спомен. Туй, което аз го правя, то е – щедра съм.“ Аз зная, че тя не е щедра, но тя казва: „От козината си оставям един спомен, за доброто.“ Това е само мое тълкование. Ако го вземете буквално, че с котките се разговарям – разговарям се. Излизам от вратата навън, тя седи, чака нещо за ядене. Издава един звук, казва: „Дълго време да не се бавиш. Излизаш по работа, аз ще чакам, да си спомниш и за мене малко.“ Тя си има едно особено мечене. Аз го тълкувам така: тя не ми говори с много думи. Само един котешки слог има, който казва: „Ти в своята добрина ще имаш и мене предвид.“
Казвам: За котката е хубаво. Аз харесвам – има една хубава черта. Тя, като влезе вкъщи, ще изчисти краката си, ще помечи. Аз харесвам нейната чистота, но не може да ви я препоръчам като добър хигиенист за яденето, никак не я бива. Не бих желал вие да се храните като котката. Тя, като хване една мишка, с козината я изяжда, с червата. От това умират всичките котки. Хигиена на слънцето разбира – като изгрее Слънцето, ще намери някое място, ще си пече гърба. По всичките правила се пече. Ще обърне гръбнака да се пече, ще обърне гърдите си. Колко хубаво разбира Слънцето, да използува светлината му. Ако разбираше така и хигиената на яденето, тя би живяла 120 години. Но понеже не може да използува тия условия, едва може да живее 10–15 години, отива си.
Една добра черта. Целият английски народ се моли Бог да помогне на французите, да може да издържат добре изпита да им помогне.
„Добрата молитва“
XIX година (1939–1940)
38-а лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 19 юни 1940 г.,
София – Изгрев.