Сегашното положение на човечеството
Сегашното му положение е преходно. Но ние сме длъжни да изпълним своя дълг. Никакъв морал вече не е нужен за човечеството, освен да се обърне към Бога. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим, обаче, между българския народ, не ще бъде базполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ.
За тази цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнят турската поговорка: „Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае". И действително, във всички области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме някакъв интерес към личен напредък; започнем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бог се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене.
За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете, на която трябва да се оставят всички онези утайки, които са се натрупали и водата да излезе в някоя долина, опреснена и пречистена. Но за този процес винаги се изисква едно голямо усилие: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им в паровидни и издигането им на високо. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе в пространството. Тези капки, по този начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се обръщат към земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всички растения, като измиват листенцата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им като размекчават почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението.
Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се издигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички зародиши в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да пренесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнища към сушата. Обаче, тези два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях, има и трети метод, който е методът на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата. Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното - отгоре надолу. Тези две течения означават човешката воля, коята действа в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено - отгоре надолу. Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тези две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носителят на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържането на живота.
В съвременния обществен живот това течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички онези малки частички от прах, сажди и тем подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването на човешката мисъл, та всички капки да се изпратят на земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу за работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са онези малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известен цикъл - за да съгради росните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия, разумният живот е изпратил тези крайни елементи според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв.
Ще припомним тук едно свидетелство от Стария завет: един от еврейските пророци видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: „Могат ли тези кости да оживеят?” А пророкът отговорил: „Могат, Господи, ако Ти кажеш.” И тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега тези кости да се съберат.” И пророкът в своето видение вижда, че тези кости почват да се събират кост с кост, после започват да се обличат с мускули и да се покриват с кожа, докато се образували човешки форми. Тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега да дойде Духът.” И, когато пророкът изказал това мощно слово за Духа, според както му било казано, той видял, че всичкото това множество станало на краката си, като едно голямо войнство, и тръгнало напред.
Съвременното човечество прилича на тези сухи кости. Те са разхвърляни по цялото лице на земята, без никаква вътрешна, тясна връзка и между тях постоянно има стълкновение от движенията на земните бури. Затова те питат сега: „Защо е това стълкновение между нас?” Отговаряме: „Защото няма никаква връзка помежду ви.” Тези кости са подобни на есенните листа, които вятърът постоянно отвява и тласка във всички посоки. Това са всичките политически и обществени движения, които произтичат от хилядите стоящи и неразрешени обществени въпроси.
И сега Господ наново пита пророка: „Тези кости на съвременното човечество могат ли да оживеят? Могат ли да се съединят и обединят, да образуват едно цяло за въдворяването на Божието Царство на земята?” И пророкът отговаря: „Могат, Господи, ако Ти кажеш.” И този, живият Господ казва на пророка: „Изкажи тогава мощното слово в Моето име.” И пророкът е произнесъл вече това магическо слово и ние виждаме вече тези кости да се събират и се организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв и да се обвиват с кожа. Остава още последният момент, да каже пророкът: „Да дойде Духът.” Тогава всички тези кости ще станат на краката си, като едно цяло, и ние ще се намерим пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на земята.
На тези живи кости, които в България са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме гореспоменатите две течения: топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото - отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да озреят семките на живота вътре в тях. Следователно, на нас ни трябват учители, умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите.
Тези кости, които сега се събират, са костите на младите, на онези деца, които сега се раждат, на онези момци и моми, които сега стават, на онези обществени дейци, които сега започват своята работа. И цялата философия стои в това, да не ги спъваме в тази тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събират и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите - кой мускул кое място да заеме, нито на кръвта - в коя посока да се движи, нито на Духа - как да слезе. Нека, като този старовременен пророк, да изказваме това мощно слово с вяра от сърцето си, с вяра от ума си, с любов от сърцето си, с любов от ума си, с надежда от сърцето си, с надежда от ума си. Това е великото бъдеще, което ни предстои. И всеки, който така произнася тези думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество - законът еднакво работи. Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на това движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин за работа.
Пророкът, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тези сухите човеци, тези сухите домове, тези сухите общества, тези сухите народи, могат ли да оживеят? И Господ отговаря: „Могат.” И ние трябва да произнесем мощното слово: „Сухи кости от цялото лице на земята, от четирите й краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи идва и Той ще влезе във вас! Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, а живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, а свободни, съгласно вашето сърце, вашия ум и съгласно вашата душа и вашия дух!”