Младежки окултен клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)
СВЕТЪТ НА ОГРАНИЧЕНИЯТА
Размишление.
Кои са отличителните черти на физическия живот, изобщо? По какво се отличава физическият живот на растенията, на животните и на хората? Ще кажете, че отличителното във физическия живот от една страна е движението, а от друга – формите. Физическият свят борави с формите, духовният – със съдържанието им, а умственият – с техния смисъл.
Сега аз искам да ми говорите на език, който аз разбирам, който съм изучавал. Ще си представите, че съм чужденец и ще ми говорите на моя език. Кой е моят език? – Езикът на природата. Този език съм изучавал и на него искам да ми говорите.
Какво става с една река, ако дължината й постоянно се увеличава? Можем ли да кажем, че тя расте? Какво става с реката, ако постоянно се разширява? Надебелява ли тя? Ако измервате дебелината и широчината на реката с една и съща мярка и видите, че тя се съдържа еднакво число пъти в дължината и в широчината й, какво показва това? Ще извадите заключение, че реката има еднаква дължина и широчина.
Да се върнем пак към това, което отличава физическия човек от духовния. Ще кажете, че физическият човек яде, а духовният не яде. Ако в гърлото на воденицата сипете жито, което трябва да се мели, можем ли да кажем, че воденицата яде жито? Воденицата мели житото, а не го яде. Ако яде житото, воденицата минава през физическия свят; ако го мели и превръща на брашно, тя минава през друг свят. Интересен е въпросът за физическия живот на човека. Като говорим за физическия живот, не можем да не засегнем и Божествения, понеже те са антиподи. Въпреки това, в едно отношение между тях има нещо общо, а в друго отношение, няма нищо общо. Физическият живот подразбира големи ограничения. Светът, в който на всяка стъпка съществуват ограничения, наричаме физически. Влезете ли в свят, дето постоянно срещате ограничения, страдания, катастрофи, ще знаете, че се намирате на физическия свят. Видите ли, че някой се огъва, прави дисхармонични движения и конвулсии, ще знаете, че е влязъл във физическия свят, т.е. в света на ограниченията. Като се движите между хората, постоянно чувате да се оплакват, че не им дават достатъчно храна, не им позволяват да ходят, дето искат и т.н. Като дойдат до известно ограничение, всички се питат, как да се справят с него, т.е. как да се справят с физическия живот. Хората искат да живеят на земята, но да бъдат свободни. Това е невъзможно. Свобода съществува само в Божествения свят.
Защо трябва да бъдем ограничени? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да питате, защо шишето има отвор. Човек трябва да бъде ограничен, за да придобие свободата си. – Защо умира човек? – За да се роди отново. Който не умре, не може да се роди. Защо се ражда човекът? – За да умре. Който умира и който се ражда, и двамата се освобождават. Който се е родил и живее, както и този, който е умрял вече, те са ограничени. Значи, човек е свободен само в момента, когато умира и когато се ражда. Умре ли веднъж, той вече е ограничен; роди ли се и започне да живее, той пак е ограничен.Наистина, едва се роди детето, веднага го окъпват, завиват в пелени – ограничават го.След това му дават да яде, без да го питат, иска, или не иска – пак ограничение. Като порасне, майката го завежда на училище, без да го пита, иска ли да учи, харесва ли другарите си, учителите си. Учителят преподава урок и на другия ден го изпитва, туря му бележка. Така продължава години наред, като минава от едно ограничение в друго, докато най-после свърши курса на земните училища.
Христос казва: “Ако не се родите отново, не можете да влезете в Царството Божие.” Новораждането подразбира освобождаване от ограниченията на живота. Значи, само новороденият може да бъде свободен от ограниченията. Раждането на човека е еднократен процес. Щом се роди, той влиза в света на ограниченията. Обаче, новораждането е многократен процес. Човек се новоражда много пъти и при всяко новораждане се освобождава от ограниченията. Често учителите влизат в клас и намират учениците си неразположени, недоволни. Те четат молитва, започват работа, но разположението им не изчезва. – Защо? – Защото трябвало да четат молитвата си, преди да е влязъл учителят в клас. Щом стане от сън, ученикът трябва да направи молитвата си, да придобие разположение и тогава да отиде на училище. Влезе ли в клас с неразположение, ще гледа по-скоро да се свърши часът, за да излезе вън. Такова е положението на ученик, който живее само на физическия свят. Той се намира в ограниченията на живота. Как може да се освободи от тези ограничения? – Като влезе в Божествения свят.
Какво представя Божественият свят? – Свят на абсолютна свобода. Минаването на човека от физическия към Божествения свят означава освобождаване; минаването му от Божествения към физическия свят означава ограничаване. Това са процеси, които се извършват и в природата. И там има ограничаване и освобождаване. Например, правата А1А2 означава отношение между бащата, майката и детето. А1 или единицата представя бащата. А2 или двойката – майката, а нулата в средата А1 – 0 – А2 детето. А1 е Божественият свят, А2 – физическият, а нулата – духовният. Когато бащата застане пред нулата, имате числото десет. Когато нулата застане пред единицата или пред двойката, имате числата 0.1, 0.2. В научно отношение, нулата представя условия, при които единицата и двойката могат да се проявяват, да се родят, да покажат, какво се крие в тях. Значи, енергията, която майката и бащата съдържат, може да се прояви само при условия, които нулата им дава.
Защо човек слиза на земята, на физическия свят? – За да придобие свободата си. Това се постига чрез ограниченията. Понеже физическият свят ограничава всички същества, човек изучава ограниченията, които среща на пътя си, и така преустройва организма си и се освобождава. Това не се постига в един живот. Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани? Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си. Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си. И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан. Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид. Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб. Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода. Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода. Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб. Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището. Идеалът на човека е да постигне нещо, т.е. да стигне до някое пристанище, да слезе в града и там да се запише в някое училище да учи.
Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ограниченията? Много начини има за това. Например, страхът е едно ограничение. Как ще се освободите от него? За да се освободите от страха, трябва да знаете, какво представя той. Страхът е подобен на празна кола, която се движи по каменист път. Тя често подскача, вдига голям шум и отдалеч се чува. За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? – С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне. По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва. Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен.
Когато се говори за обичта или за любовта, хората започват да се страхуват. – Защо? – Защото са пострадали нещо от тях. Коя е причината за това? Тяхното криво разбиране. И в миналото, и днес, хората нямат ясна представа за любовта. Те мислят, че като ги обича някой, той трябва да се жертвува напълно за тях. Те очакват от него всичко, да задоволи всичките им нужди. Като не се оправдават очакванията им, те се разочароват. Не само, че нищо не получават, но онзи, който обича, отнема жизнените енергии на своя възлюбен. Срещнете ли човек, който постепенно съхне, слабее, губи силите си, ще знаете, че някой го е залюбил, или той се е влюбил. Така се проявява любовта на физическия свят, дето на първо място съществуват ограничения и корист. Следователно, който не може да яде и непрестанно съхне, ще знаете, че мнозина го обичат. Който яде много и добре се развива, малцина го обичат. На физическия свят любовта постоянно взема. Друг е въпросът, ако говорите за духовната и Божествената любов. Тази любов постоянно дава, внася живот, светлина и топлина в човека.
Какво търси човек на физическия свят? – Възвишената, Божествената любов. Влезе ли в Божествения свят, човек приема енергиите на този свят, и недоволството му постепенно се превръща в доволство. Ако живее само на физическия свят, той ще бъде недоволен. Започне ли да яде, той търси някакъв недостатък в яденето: маслото било лошо, солта била недостатъчна, не било сготвено, както трябва и т.н. Всичко е добре направено, но на този човек липсва нещо. За да придобие това, което му липсва, той трябва да бъде свързан едновременно с трите свята – физическия, духовния и Божествения, за да черпи необходимите енергии за своя организъм. Само така той ще уравновеси силите, които действуват в него и ще живее хармонично.
Всички хора се стремят към живота, искат да живеят. Колкото повече време живеят на земята, толкова по-добре за тях. От какво зависи дългият живот? – От правилното разпределяне на енергиите в човешкия организъм. Човек трябва постоянно да пренася енергиите си от физическия свят в духовния, от духовния в Божествения, и обратно: от Божествения свят в духовния и от духовния във физическия. Спре ли на физическия свят и остане ли за дълго време там, той непременно ще се натъкне на ограниченията и на недоволството, които изсушават, изсмукват енергиите му. Такъв човек се радва и скърби, но нито радостта му е трайна, нито скръбта разумна. В първия момент може да се зарадва за нещо, но в скоро време радостта му ще падне под нулата. Скръбта му пък не е разумна. Ще скърби, ще се вайка, без да придобие нещо. След всичко това ще каже за себе си, че е лош. Не е така. Като живее, човек трябва да направи някакво добро. Дали е добър, или лош, важно е всеки ден да прави по едно малко добро. Доброто, което човек прави, уравновесява силите на неговия организъм и му съдействува за освобождаване от ограниченията на физическия живот.
И тъй, когато се чувствате ограничени и неразположени, ще знаете, че сте на физическия свят. За да излезете от ограниченията, трябва да влезете в духовния свят, да си послужите с методите, с които там се работи. Приложите ли тези методи, вие постепенно ще се освободите и ще влезете в Божествения свят. Ще кажете, че знаете много неща, но, въпреки това, не можете да се освободите от ограниченията. Не можете да се освободите, защото не прилагате знанието си. Каквото знаете, трябва да го прилагате. Така ще придобиете изкуството, с което да си служите при всички мъчнотии в живота си. Човек трябва да започне с онова, което му е дадено, и постепенно да отива към незнайното. Щом се е родил, той трябва да знае, какво нещо е раждането. Като разбере раждането, ще разбере и смъртта. Щом знае, отде е дошъл, ще знае и къде ще отиде. Като разбере земния живот, човек ще разбере и живота на онзи свят.
Къде е онзи свят и какво в същност представя той? Според мнението на някои учени, онзи свят се отличава с пълна свобода, но къде е той, не определят. Той не е на някоя планета, но не е свят и на абсолютна свобода. Освен Божествения свят, във всички останали светове има известни ограничения, по-малки, или по-големи. Ограниченията са условия за минаване от един свят в друг. Те създават известни промени в човека, и така той се движи в различни светове. В този смисъл и смъртта не е нищо друго, освен вътрешна промяна в човека. Като се ражда, човек носи със себе си много желания. Като умре, той се освобождава от желанията си. Желанията са конци, с които човек е свързан за земята. Като умре, тези конци се скъсват постепенно, и той се освобождава. Късането на конците има отношение към неестествените желания. Например, желанията на човека да пие, да краде, да убива са неестествени. От тях, именно, всеки трябва да се освободи. Обаче, има желания, конците на които не се късат. Колкото повече се проявяват, толкова по-силни стават. Желанието към щедрост е естествено. То носи живот. Щедрият дава и това, което обича. Значи, желанията на човека да бъде щедър, милосърден са естествени и свободни. Те му дават свобода да се проявява, както иска. Неестествените и несвободни желания държат здраво човека за земята.
Естествените желания представят извор, който постоянно тече. Както водата на извора от предидещия и последващия момент се различава по свойства, така и в естествените желания всеки момент става опресняване. Не можете да задържате желанията си за дълго време, да не жабунясат. Ще отворите крана на чешмата си, да изтичат желанията навън. Което можете да реализирате, още в момента ще го реализирате; което не можете да реализирате, ще го пуснете да изтече. Един ден то пак ще дойде у вас, при по-благоприятни условия за реализирането му. Истинските желания се отличават с постоянен приток на енергия. И когато не могат в момента да се реализират, те пак са непрекъснати. Те оставят своята енергия и чакат времето за тяхното реализиране. Те се втичат и изтичат и постоянно чистят човека. Временно те могат да го ограничат, но в края на краищата го освобождават. Неестествените желания се втичат, без да изтичат, или изтичат, без да се връщат отново в човека. Често хората грешат, защото не знаят, как да се справят с желанията си. Като се натъкнат на някое желание, те го спират, започват да го чоплят, защо е дошло, отде иде, какво носи и т.н. Дойде ли някакво желание в тебе, пусни го да изтече. То ще извърви своя път и пак ще се върне при тебе. Ученикът има желание да учи. Ако желанието му да учи е силно, то е непреривно: тече, обикаля и пак се връща в него. Ако желанието му да учи е слабо, то не може да изтече навън. Тогава ученикът започва да мисли, защо трябва да учи, как и кога да учи и т.н. Силно трябва да бъде желанието за учене. Само така малкото дете може да свърши първоначално училище, гимназия и университет, да стане учен човек. Значи, естествените или Божествени желания са постоянни и непреривни, а неестествените и човешките са непостоянни, колебливи и прекъснати.
Да се върнем към основната идея. Физическият свят е свят на ограничения, а Божественият – свят на освобождаване. Как можем да подобрим физическия свят, да го направим сносен? – Като работим с методите на духовния свят. Така ще привлечем енергиите на Божествения свят към себе си. Божественият свят може да ни освободи от ограниченията. Не е лесно да се издигне човек до Божествения свят, но и на земята да е, той пак може да възприема енергии отгоре, да се ползува от Божествените блага и да живее добре. Какво прави водолазът в морето? Слиза долу, за да придобие някакво богатство. Същото прави и човекът. Той слиза на земята, като водолаз, придобива нещо, но, за да не се задуши, вкарват му чрез тръби въздух или кислород. Така той поддържа живота си. Ако Божествената енергия не иде отгоре, човек не би могъл да живее на земята.
Като ученици, стремете се да прилагате знанието си. Ако не го прилагате, ще се подпушите, както често запушвате червата си и страдате от главоболие. Причината за главоболието се крие в тънките и дебелите черва. Щом те не са в изправност, и стомахът не работи добре. Щом стомахът не е добре, човек страда от главоболие. За да се справи с главоболието, първо той трябва да тури краката си в гореща вода, после, да изчисти червата си. Щом облекчи червата и стомаха си, главоболието престава. Червата, стомахът не търпят никакво робство. Щом ги подпушите, те започват да протестират, не искат да работят и обявяват стачка. След тях се разстройват и други органи.Ето защо, казвам: Живейте на физическия свят, но приемайте енергии от Божествения свят, за да се справите лесно с ограниченията.
Възприемайте Божествената истина, която слиза отгоре, за да придобиете свободата си. Казано е в Писанието: “Истината ще ви освободи.”
38. Лекция от Учителя, държана на 28 юни 1929г.
София – Изгрев