от ПорталУики
Версия от 20:00, 10 април 2011 на Донка (Беседа | приноси) (Нова страница: Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927) КНИГА: Светото място [http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdan...)

Направо към: навигация, търсене

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Светото място

Светото място - София 1939 г.


Светото место

— Само свЪтлиятъ пжть на мх- дростьта води къмъ истината.

Единъ отъ общигЪ процеси, на които се подчиняватъ всички живи сжщества е хране¬нето. Въпреки това, никое живо сжщество не знае, какъ да се храни. Дойдете ли до човека, най-съвършеното сжщество на земята, и той не се храни правилно. Той дъвче бързо, безъ да задържа храната въ устата си, вслсдствие на което процесътъ на храносмилането не ста¬ва правилно. Преди всичко храната требва да се задържа по-дълго време въ устата, за да може часть отъ енергията й да се всмукне отъ езика. Чрезъ езика енергията се предава въ мозъка, а оттамъ въ сърдцето. Езикътъ възприема духовната енергия отъ храната, коя¬то по другъ начинъ не може да се възприеме. За да се ползува отъ тази енергия, човЪкъ трЪбва да бжде свободенъ, да не се безпо¬кои. Ето защо, когато се храни, човЪкъ треб¬ва да бжде добре разположенъ, да не се тре¬вожи. Той требва да бжде като разумнигЬ деца. Христосъ е говорилъ на ученицигЪ си съ притчи. ВсЪка притча крие въ себе си дъл- бокъ смисълъ. Въ притчата за сЬяча Христосъ говори за житнигЬ семена, едни отъ които

4 паднали на пжтя, други на камениста почва, трети — между трънегЬ, а н"Ькои само паднали на добра почва. Отъ последните едно дало 30 зърна, второто — 60, а третото — сто. Каквото е казалъ Христосъ за житнигЬ зърна, сжщото се отнася и до чов-Ька. И човЪкъ попада въ неблагоприятни условия — на пжтя, между трънегЪ и на камениста почва, или въ благопри¬ятни условия — на добрата почва, дето може да расте и да се развива. Благоприятни усло¬вия се даватъ само на красиви, на добри, на любящи души. Красотата е изразъ на любовьта. Следователно, който не люби, той не може да бжде красивъ. Красота безъ любовь не сжще- ствува. Красота безъ любовь е мъртва. Такава красота сжществува само въ ума на художника. Добротата пъкъ определя цената на чов-ЪшкигЬ постжпки. Добриятъ човЪкъ е навсЬкжде при- етъ. Той носи въ себе си условия за любовьта. Кои сж благоприятните условия въ жи¬вота? Да бжде въ благоприятни условия чо- в^къ, това значи, да има храна, която да по¬държа физическия му животъ; да бжде младъ, да може да възприема; да бжде герой, да но¬си мжчнотиитЬ и изпитанията въ живота. Мла- диятъ представя началото на живота, началото на БожеетвенигЪ прояви. Който яде и се чув¬ствува старъ, той не заслужва хлЪба. Който яде хлМъ и остарява, той не разбира силата на хл-Ьба. Започне ли чов^къ да остарява, сто- махътъ му се отказва да работи, Сжщиятъ за- конъ се отнася до ума и до сърдцето. Както

5 тялото има възможность да остарява, така мо- гатъ да остаряватъ ума и сърдцето на човека. Видите ли, че човЪкъ не се интересува отъ нищо, престава да чете, да учи, да обича хо¬рата, знайте, че неговото сърдце и неговиятъ умъ сж. започнали вече да остаряватъ. Страш¬но нещо е остаряването на гЪлото, но по- страшно е остаряването на ума и на сърдцето. Ето защо, започне ли гЪлото да остарява, чо- вЪкъ требва да се стреми да запази младость- та на ума и на сърдцето си. Единъ день изгряващото слънце запита¬ло райската птица: Защо изгревамъ всЬка сутринь? Райската птица отговорила: Ти из- гр^вашъ, за да се види красотата на моите пера. — Защо залезвамъ? — За да си почина. Ако слънцето зададе тия въпроси на васъ, какво ще му отговорите? Верно ли е, че слън¬цето изгрева, за да се види красотата на рай¬ската птица ? Ако перата на райската птица сж изразъ на усилената деятелности на Духа, вер¬но е, че слънцето изгрева, за да се открие кра¬сотата на света. Наистина, големи усилия сж приложени, докато се създадатъ тия пера, съ своите разнообразни и красиви шарки. Есте- ственикътъ изучава външната страна на пера¬та, но мистикътъ чете по техъ, какво е писа¬ла природата. Той се интересува, защо приро¬дата е нашарила райската птица толкова кра¬сиво, а други птици е облекла съ прости дре¬хи, безъ никакви украшения. Защо природата облича едни сжщества съ красиви ^дрехи, а

6 други — съ прости, затова има редъ причиии. Красива е дрехата на всЬко живо същество, което става рано, преди изтриване на слънце¬то, и работи усилено и съ любовь. Работи ли по този начинъ, и почивката му е приятна и навреме. Не става ли сутринь рано, не рабо¬ти ли, всЬко живо сжщество ще бжде просто и бедно облечено. Работа се иска отъ всички живи сжщества. Колкото по-съзнателни сж тия сжщества, толкова повече любовь требва да влагатъ въ работата си. Красотата е резул- татъ на усилието на душата и на духа. Сле¬дователно, отъ красотата на нещата ще сж- дите за усилията, които духътъ и душата сж проявили въ известно направление. И тъй, иска ли да бжде младъ, човекъ требва да става рано, когато любовьта му по¬шепне на ухото. Любовьта подканва човека да става рано, преди изгреването на слънцето. Младиятъ се примамва отъ слънцето, както де¬тето отъ своя биберонъ. Като работи съзна¬телно и съ любовь, човекъ ще има и хлебъ. Като работи и се храни, той ще бжде герой, ще развива силата си. Кога ще прояви герой¬ството си? Вечерь, следъ залезването на слън¬цето. Денемъ, когато слънцето грее, всеки мо¬же да бжде герой. Изкуство е човекъ да бж¬де герой вечерь, когато настане тъмнина. Кол¬ко е силенъ, човекъ може да познае вечерь, въ най-големата тъмнина. Ако вечерь минава презъ гора и никжде не се спъва, той е ге¬рой. Гората представя мжчнотиите въ живо¬

7 та. Тъмнината представя условия за натъкване на човека на мжчнотии. Следователно, ако въ мжчнотиит-Ь си човЯкъ върви напредъ, безъ да се спъва, той минава за силенъ човЯкъ. Искате ли да знаете, дали сте млади и силни, влезте въ свЯта и се изучавайте. Яви ли се въ сърдцето ви най-малката ревность, ще знаете, че не сте млади. Младостьта изключва вся¬каква ревность. Младиятъ е изворъ, който дава изобилно. Не дава ли изобилно, той не е младъ. Щомъ не е младъ, ревностьта неизбежно върви съ него. Младиятъ е всЬкога доволенъ и бо- гатъ. Не е ли доволенъ, човЪкъ е влЯзълъ въ областьта на старостьта. Като ученици, вие трЯбва да се спирате върху малкитЯ нЯща, да се учите отъ тЯхъ. Колкото малко да е едно сжщество, все мо¬жете да научите нЯщо отъ него. Ако една му¬ха кацне на носа ви, не бързайте да я изго¬ните, но вижте, какво ще научите отъ нея. Мухата е едмо малко сжщество, което иска нЯщо отъ васъ. Ако се занимавате съ нЯка- ' къвъ философски въпросъ и въ ума ви дойде мисъльта да помогнете на една бедна вдовица, требва ли да изпждите тази мисъль отъ гла¬вата си? Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите отъ нея толкова, колкото и отъ философската мисъль, съ която се зани¬мавате. Ако не помогнете на бедната вдовица по физически начинъ, да й дадете хл-Ьбъ да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдеченъ, или ум-

8 ственъ гладъ. Дали човЯкъ изпитва физически., сърдеченъ или умственъ гладъ, единъ е цЯрътъ: да се нахрани. Щомъ се нахрани човЯкъ, вся- какво противоречие изчезва. Нахраните ли чо- вЯка физически, сърдечно и умствено, той не се страхува отъ нищо. Следователно, дръжте въ ума си следнитЯ мисли: когато стомахътъ работи добре, тЯлото е здраво; когато сърдцето чувствува правилно, душата е здрава; когато умътъ мисли право, духътъ е здравъ. Умътъ приготвя храна за духа, да се прояви. Сърдцето приготвя храна за душата. Ако сърдцето на човЯка е студено, по нЯкакъвъ начинъ трЯбва да го стоплите. Ако умътъ на човЯка е тъменъ, трЯбва да внесете въ него свЯтлина, да го просвЯтите. Искате ли да се нахраните физически така, че да бждете доволни отъ яденето, трЯбва да възстановите нормалното състояние на стомаха си. Искате ли да стоплите сърдпето си и да просвЯтите ума си, вие трЯбва да възстановите хармонията на своитЯ мисли и чувства. Чрезъ хармонията вие можете да оправите обърканитЯ < и заплетени работи въ живота си. ДвойницитЯ на всички хора сж преплетени едни въ други, вследствие на което се спъватъ взаимно. ВсЯки за себе си трЯбва да намЯри начинъ, какъ да се разплете, да се освободи отъ чуждото вли- яние върху себе си. НЯкой се оплаква отъ съ- седа си, че не може да го търпи, не може да го гледа. Чуе ли неговото куче да лае, или волътъ му да мучи, цЯлъ настръхва — нищо>

9 негово не може да понася. Защо не може да го търпи ? Двойниците имъ сж преплетени. Всички хора требва да работятъ върху себе си, да се разплетатъ. Ако некой не може самъ да се разплете, да остави други да го раз¬плетатъ. Остави ли се на другъ некой да го разплете, той не требва да се меси въ негова¬та работа, нека го остави свободно да работи. Когато расте, детето не требва да мисли за растенето си, колко е израсло. Започне ли да се безпокои, че не е израсло, колкото требва, растенето му ще спре. некои деца се мерягь всеки день, да видятъ, колко сж. израсли, но вместо да растатъ, те спиратъ на едно место. Щомъ престанатъ да се мерятъ, растенето- продължава. Сжщиятъ законъ се отнася и къмъ умстве¬ното и сърдечно развитие на човека. Човекъ требва да обича знанието, да се стреми къмъ него, безъ да го свързва съ мисъльта за ра¬стежа на своя умъ. Започне ли да мисли, кол-ко е израсналъ умствено, той непременно ще се спъне. Започне ли човекъ да мери любовьта си, тя непременно ще пресъхне. Мждростьта и любовьта не могатъ да се ограничаватъ. Те не се мерятъ, нито се говори за техъ. Те се раз- виватъ при свобода. Не се занимавайте и съ въпроса, кой колко ви обича. Да мерите лю¬бовьта на хората, които ви обичатъ, това зна¬чи, да търгувате съ техния капиталъ. Вие ис¬кате да знаете, колко капиталъ сж турили на ваша страна. Това е користолюбие. Приеми

10 любовьта на ближния си, прояви и своята любовь къмъ него, и по-нататъкъ не бутай. Богъ се проявява въ любовьта. Любовьта е свещенъ олтаръ, на който се принася чиста и света жертва. Само онзи има право да бута огъня на свещения олтаръ на любовьта, който принася жертвата. Само Богъ. само Учительтъ има право да бута този огънь. Всеки другъ, който си позволи да бута този огънь, ще си създаде редъ нещастия. Защо ? Защото не знае елементите, отъ които е съставенъ, не знае техните свойства. То е все едно да пуснете едно дете въ лабораторията на некой химикъ. То ще бута тукъ-тамъ, докато произведе не- каква експлозия. Затова казвамъ: Свещенъ е огъньтъ на любовьта. Най-малкото докосване отъ неподготвенъ човЯкъ до него може да произведе голема дисхармония. Дисхармонията пъкъ произвежда страдания и скръбь. Мнозина страдатъ по причина на това, че преждевре¬менно бутатъ свещения огънь на любовьта. Искате ли да научите това изкуство, наблюда-вайте, какво прави Онзи, Който принася жер¬твата. Щомъ видите и разберете, какъ Той по- стжпва, постжпете и вие по сжщия начинъ. И тъй, научете се да цените малките не¬ща. Като научите този законъ, ще видите, че и росната капка съдържа толкова сили и въз¬можности, колкото и големиятъ изворъ. Ако човекъ вЯрва въ това, росната капка ще се увеличи, ще стане голЯмъ изворъ, отъ който мнозина ще могатъ да черпятъ. Такъвъ е за-

11 конъгь въ Божествения свЯтъ. Ако вие прие¬мете въ ума си една малка, Божествена мисъль съ любовь, тя ще изпълни и ума, и сърдцето ви, и ще ви направи радостни. Не я ли прие-мете съ любовь, вие се разколебавате въ ней- нитЯ възможности, вследствие на което тя ще пресъхне, а вие ще усЯтите такава жажда, каквато никога не сте изпитвали. Малкото мо¬же да се увеличи, може и да се намали — отъ васъ зависи. Следователно, искате ли да се ползувате отъ БожественитЯ блага, вярвайте въ малкото. Въ малкото се крие Божественото. ВЯрвайте въ него, дайте му пжть въ себе си и не го критикувайте. Искате ли да критикувате, знай¬те, че доброто въ човЯка е повече отъ злото. Щомъ е така, всЯки трЯбва да работи усиле¬но, да развива доброто въ себе си. За да успЯва въ тази работа, човЯкъ трЯбва да вЯрва първо въ Бога, после въ себе си и най-после въ своя ближенъ. Да вЯрва въ Бога, това значи, да работи въ Божествения свЯтъ. Да вЯрва въ себе си, това значи, да работи въ духовния свЯтъ. Да вЯрва въ ближния си, това значи, да работи на физическия свЯтъ. Безъ ближния си човЯкъ не може да расте. ВсЯки вашъ ближенъ е условие за вашето растене и подигане. Колкото ближниятъ ви е необходимъ за вашето растене и подигане на земята, тол¬кова и висшето „азъ", което е вънъ отъ човЯ¬ка, е необходимо за връзка между него и ра- з}мнитЯ сжщества на небето.

12 Сега, гледайте на ближния си като на усло- вие за вашето развитие; на висшето „азъ" — като вжтрешна връзка между разумните сж- щества и васъ, а на Бога, като на Велика цель, къмъ която требва да се стремите. Богъ е Ве- ликиятъ Изворъ на живота, отъ Който изтича всичко разумно и възвишено. Каквото сж пи- сали пророците преди хиляди години, каквото говорятъ сегашните учени и разумни хора, все отъ Бога излиза. Като знаете това, давайте пжть на всека светла и възвишена мисъль, която прониква въ ума ви. Колкото малка да е, тя иде отъ Великия Източникъ на живота. Приемате ли я съ любовь, тя върви предъ васъ, отваря пжтя ви, приготвя условия за вашето светло бждеще. И тъй, искате ли да живеете на земята добре, всекога дръжте въ ума си поне по една светла мисъль и въ сърдцето си — по едно светло чувство. Те ще бждатъ вашите бжде- щи съпжтници. И днесъ имате по двама такива съпжтници, които постоянно ви придружаватъ. Ако още не сж дошли, скоро ще дойдатъ- Това, което днесъ изработите, ще вй придру- жава въ бждеще. Т. м.

20. Лекция отъ Учителя, държана на 13 февруарий, 1927 г. София. — Изгревъ.