Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
СВЕТОТО МЯСТО
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Един от общите процеси, на които се подчиняват всички живи същества, е храненето. Въпреки това никое живо същество не знае как да се храни. Дойдете ли до човека, най-съвършеното същество на земята, и той не се храни правилно. Той дъвче бързо, без да задържа храната в устата си, вследствие на което процесът на храносмилането не става правилно. Преди всичко храната трябва да се задържа по-дълго време в устата, за да може част от енергията ù да се всмукне от езика. Чрез езика енергията се предава в мозъка, а от там в сърцето. Езикът възприема духовната енергия от храната, която по друг начин не може да се възприеме. За да се ползва от тази енергия, човек трябва да бъде свободен, да не се безпокои. Ето защо, когато се храни, човек трябва да бъде добре разположен, да не се тревожи. Той трябва да бъде като разумните деца.
Христос е говорил на учениците си с притчи. Всяка притча крие в себе си дълбок смисъл. В притчата за сеяча Христос говори за житните семена, едни от които паднали на пътя, други на камениста почва, трети – между тръните, а някои само паднали на добра почва. От последните едно дало 30 зърна, второто 60, а третото сто. Каквото е казал Христос за житните зърна, същото се отнася и до човека. И човек попада в неблагоприятни условия – на пътя, между тръните и на камениста почва или в благоприятни условия – на добра почва, дето може да расте и да се развива. Благоприятни условия се дават само на красиви, на добри, на любящи души. Красотата без любов не съществува. Красотата без любов е мъртва. Такава красота съществува само в ума на художника. Добротата пък определя цената на човешките постъпки. Добрият човек е навсякъде приет. Той носи в себе си условията за любовта.
Кои са благоприятните условия в живота? Да бъде в благоприятни условия човек, това значи да има храна, която да поддържа физическия му живот; да бъде млад, да може да възприема, да бъде герой, да носи мъчнотиите и изпитанията в живота. Младият представя началото на живота, началото на Божествените прояви. Който яде и се чувства стар, той не заслужава хляба. Който яде хляб и остарява, той не разбира силата на хляба. Започне ли човек да остарява, стомахът му се отказва да работи. Същият закон се отнася до ума и до сърцето. Както тялото има възможност да остарява, така могат да остаряват ума и сърцето на човека. Видите ли, че човек не се интересува от нищо, престава да чете, да учи, да обича хората, знайте, че неговото сърце и неговият ум са започнали вече да остаряват. Страшно нещо е остаряването на тялото, но по-страшно е остаряването на ума и на сърцето. Ето защо, започне ли тялото да остарява, човек трябва да се стреми да запази младостта на ума и на сърцето си.
Един ден изгряващото слънце попитало райската птица: Защо изгрявам всяка сутрин? Райската птица отговорила: Ти изгряваш, за да се види красотата на моите пера. – Защо залязвам? – За да си почина. Ако слънцето зададе тия въпроси на вас, какво ще му отговорите? Вярно ли е, че изгрява, за да се види красотата на райската птица? Ако перата на райската птица са израз на усилена деятелност на Духа, вярно е, че слънцето изгрява, за да се открие красотата на света. Наистина, големи усилия са приложени, докато се създадат тия пера, със своите разнообразни и красиви шарки. Естественикът изучава външната страна на перата, но мистикът чете по тях какво е писала природата. Той се интересува защо природата е нашарила райската птица толкова красиво, а други птици е облякла с прости дрехи, без никакви украшения. Защо природата облича едни същества с красиви дрехи, а други с прости, затова има ред причини. Красива е дрехата на всяко живо същество, което става рано, преди изгряване на слънцето и работи усилено с любов. Работи ли по този начин и почивката му е приятна и навреме. Не става ли сутрин рано, не работи ли, всяко живо същество ще бъде просто и бедно облечено. Работа се иска от всички живи същества. Колкото по-съзнателни са тия същества, толкова повече любов трябва да влагат в работата си. Красотата е резултат на усилието на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите по усилията, които Духът и душата са проявили в известно направление. И тъй, иска ли да бъде млад, човек трябва да става рано, когато любовта му пошепне на ухото. Любовта подканва човека да става рано, преди изгряването на слънцето. Младият се примамва от слънцето, както детето от своя биберон. Като работи съзнателно и с любов, човек ще има и хляб. Като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си. Кога ще прояви геройството си? Вечер, след залязването на слънцето. Денем, когато слънцето грее. всеки може да бъде герой. Изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина. Колко е силен, човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина.
Ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой. Гората представлява мъчнотиите в живота. Тъмнината представя условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен човек. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте. Яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади. Младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно. Не дава ли изобилно, той не е млад. Щом не е млад, ревността неизбежно върви с него. Младият е всякога доволен и богат. Не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта.
Като ученици вие трябва да се спирате върху малките неща, да се учите от тях. Колкото малко и да е едно същество, все можете да научите нещо от него. Ако една муха кацне на носа ви, не бързайте да я изгоните, но вижте какво ще научите от нея. Мухата е едно малко същество, което иска нещо от вас. Ако се занимавате с някой философски въпрос и в ума ви дойде мисълта да помогнете на една бедна вдовица, трябва ли изпъдите тази мисъл от главата си? Ако помогнете на бедната вдовица, вие ще научите толкова, колкото и от философската мисъл, с която се занимавате. Ако не помогнете на бедната вдовица по физически начин, да ù дадете хляб да се нахрани, вие ще се натъкнете на по-страшно положение, ще изпитате сърдечен или умствен глад. Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е церът: да се нахрани. Щом се нахрани човек, всякакво проти¬воречие изчезва. Нахраните ли човека физически, сърдечно и умствено, той не се страхува от нищо.
Следователно дръжте в ума си следните мисли: когато стомахът работи добре, тялото е здраво, когато сърцето чувства правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав. Умът приготвя храна за духа, да се прояви. Сърцето приготвя храна за душата. Ако сърцето на човека е студено, по някакъв начин трябва да го стоплите. Ако умът на човека е тъмен, трябва да внесете в него светлина, да го просветите. Искате ли да се нахраните физически така, че да бъдете доволни от яденето, трябва да възстановите нормалното състояние на стомаха си. Искате ли да стоплите сърцето си и да просветите ума си, вие трябва да възстановите хармонията на своите мисли и чувства. Чрез хармонията вие можете да оправите обърканите и оплетени работи в живота си. Двойниците на всички хора са преплетени едни в други, вследствие на което се спъват взаимно. Всеки за себе си трябва да намери начин как да се разплете, да се освободи от чуждото влияние върху себе си. Някой се оплаква от съседа си, че не може да го търпи, не може да го гледа. Чуе ли неговото куче да лае или волът му да мучи, цял настръхва – нищо негово не може да понася. Защо не може да го търпи? Двойниците им са преплетени. Всички хора трябва да работят върху себе си, да се разплетат. Ако някой не може сам да се разплете, да остави други да го разплетат. Остави ли се на друг някой да го разплете, той не трябва да се меси в неговата работа, нека го остави свободно да работи. Когато расте, детето не трябва да мисли за растенето си, колко е израсло. Започне ли да се безпокои, че не е израсло колкото трябва, растенето му ще спре. Някои деца се мерят всеки ден, да видят колко са израсли, но вместо да растат, те спират на едно място. Щом престанат да се мерят, растенето продължава.
Същият закон се отнася до сърдечното и умственото развитие на човека. Човек трябва да обича знанието си, да се стреми към него, без да го свързва с мисълта за растежа на своя ум. Започне ли да мисли колко е израснал умствено, той непременно ще се спъне. Започне ли човек да мери любовта си, тя непременно ще пресъхне. Мъдростта и любовта не могат да се ограничават. Те не се мерят, нито се говори за тях. Те се развиват по свобода. Не се занимавайте с въпроса кой колко ви обича. Да мерите любовта на хората, които ви обичат, това значи да търгувате с техния капитал. Вие искате да знаете колко капитал са турили на ваша страна. Това е користолюбие. Приеми любовта на ближния си, прояви и своята любов към него и по-нататък не бутай. Бог се проявява в любовта. Любовта е свещен олтар, на който се принася чиста и свята жертва. Само онзи има право да бута огъня на свещения олтар на любовта, който принася жертвата. Само Бог, само Учителят има правото да бута този огън. Всеки друг, който си позволи да бута този огън, ще си създаде ред нещастия. Защо? Защото не знае елементите, от които е съставен, не знае техните свойства. То е все едно да пуснете едно дете в лабо¬раторията на някой химик. То ще бута тук-там, докато произведе някаква експлозия. Затова казвам: Свещен е огънят на любовта. Най-малкото докосване до него от неподготвен човек може да произведе голяма дисхармония. Дисхармонията пък произвежда страдания и скръб. Мнозина страдат по причина на това, че преждевременно бутат свещения огън на любовта. Искате ли да научите това изкуство, наблюдавайте Онзи, Който принася жертвата. Щом видите и разберете как Той постъпва, постъпете и вие по същия начин,
И тъй, научете се да цените малките неща Като научите този закон, ще видите, че и росната капка съдържа толкова сили и възможности, колкото и големият извор. Ако човек вярва в това, росната капка ще се увеличи, ще стане голям извор, от който ще могат да черпят. Такъв е законът на Божествения свят. Ако вие приемете в ума си една малка, Божествена мисъл с любов, тя ще изпълни и ума, и сърцето ви и ще ви направи радостни. Не я ли приемете с любов, вие се разколебавате в нейните възможности, вследствие на което тя ще пресъхне, а вие ще усетите такава жажда, каквато никога не сте изпитвали. Малкото може да се увеличи, може и да се намали – от вас зависи.
Следователно искате ли да се ползвате от Божествените блага, вярвайте в малкото. В малкото се крие Божественото. Вярвайте в него, дайте му път в себе си и не го критикувайте. Искате ли да критикувате, знайте, че доброто в човека е повече от злото. Щом е така, всеки трябва да работи усилено, да развива доброто в себе си. За да успява в тази работа, човек трябва да вярва първо в Бога – това значи да работи в Божествения свят. Да вярва в себе си, това значи да работи в духовния свят. Да вярва в ближния си, това значи да работи на физическия свят. Без ближния си човек не може да расте. Всеки ваш ближен е условие за вашето растене и повдигане. Колкото ближният ви е необходим за вашето растене и повдигане на земята, толкова и висшето „аз*, което е вън от човека, е необходимо за връзка между него и разумните същества на небето.
Сега гледайте на ближния си като условие за вашето развитие; на висшето „аз* — като вътрешна връзка между разумните същества и вас, а на Бога като на велика цел, към която трябва да се стремите. Бог е великият извор на живота, от Който изтича всичко разумно и възвишено. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото говорят сегашните учени и разумни хора, все от Бога излиза.
Като знаете това, давайте път на всяка светла и възвишена мисъл, която прониква в ума ви. Колкото малка и да е, тя иде от Великия Източник на живота. Приемете ли я с любов, тя върви пред вас, отваря пътя ви, приготвя условия за вашето светло бъдеще. И тъй, искаме ли да живеете на земята добре, всякога дръжте в ума си поне една светла мисъл и в сърцето си – по едно светло чувство. Те ще бъдат вашите бъдещи спътници. И днес имате по двама такива спътници, които постоянно ви придружават. Ако още не са дошли, скоро ще дойдат. Това, което днес изработите, ще ви придружава в бъдеще.
Тайна молитва.
20 лекция от Учителя,
държана на 13 февруари 1927 г., София – Изгрев