от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги за Учителя и за учението

КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.

Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.

СВЕТИЛНИКЪТ НА ЖИВОТА

Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне. А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум. Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние. Всички съвременни хора имат едно помрачение на ума си. вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия. А това помрачаване на ума иде от безлюбието. Безлюбието е причина за всички противоречия, които съществуват в света и живота. За мен Любовта е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки.

Сегашните хора са заняти с разрешението на социалния въпрос, и предлагат всевъзможни теории и планове за неговото разрешение. Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този хаос, в който се намира, или ще го увеличат още повече. Въпросът трябва да се разгледа научно и обективно. За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r Любов и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие. Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея. А затова е необходимо да бъде господар на тялото си и умът му да не е помрачен, а да е господар на мислите, желанията и постъпките му. Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия. Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт.

Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот.

Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме. Въпросът е, как да се приспособим към съвременния порядък, докато го изменим, защото той из един път не може да се измени. Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила. Това са два милиарда мозъци, които работят и мислят всеки по своему. Докато се координират всичките тези мозъци, се изисква време. А това координиране може да стане от една идея, която има предвид благото на цялото човечество. И ако всички християни приложат Христовото учение и насочат мисълта си към другите, светът ще се оправи много скоро. Хората трябва да дойдат до убеждение, че животът им ще се оправи само тогаз, когато престанат да търсят личното си благо и осигуряване, а всички работят за общото благо, което е и тяхно благо. Сега нито богатите знаят, как да използват своето богатство, нито сиромасите, как да използват своята сиромашия. Сиромасите се оплакват от сиромашията, но всички гениални хора са излезли все из сиромасите. Богатството не е дало гении. Един ден, когато и от богатите почнат да излизат гении, светът ще се оправи. Ето защо, от сиромасите като излизат гениите, те живеят все с идеите на бедните да забогатеят и като станат гениални, казват: Чакай да се поуредим, че тогаз да работим за другите. А когато богатият стане гений, той вече няма желание да забогатее, понеже има, а ще почне да раздава, за да имат и другите това, което той има. За нас е вярно друго едно обстоятелство: има едно богатство, което можем да придобием, то е да развием своите способности и да засилим светлината на нашия ум. Това струва повече от всичкото богатство в света. Понеже всички богатства зависят от нашия ум, а човешкият ум не зависи от богатствата. Ако ние мислим, че напълно зависим от външните условия, нашата работа е изгубена. Ако ние не сме господари на своята съдба, за какво ще се борим? Аз мога да се боря когато мисля, че съм независим от външната среда. Ограничителните условия са само условия да изпитаме силата на нашия ум, трябва да ги превъзмогнем, за да знаем, че сме господари на условията. Това е човекът. Много не му мислете за последствията, когато се освобождавате. Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя.

А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата. И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда. Това е човещината. И като прави това, принася полза на ближните си, повдига себе си и придобива великото живо знание. Ще кажете, че тези неща са непостижими. Но непостижимите неща носят радости, а постижимите носят скърби. Какво ще бъде, за пример, нашето състояние, ако стигнем до края на света? Но красивото е в това, че светът е безкраен, и хората не са само два милиарда, но цялото пространство над нас, което е осеяно със звезди, е все населено с членове на нашата човешка раса, някои от които са като нас, а други са много по-напреднали от нас. Цялото небесно пространство е населено с човешката раса, в разни форми. Над нас има една много по-напреднала човешка раса. И всичкото това безкрайно множество е обединено и свързано в едно велико вътрешно единство на Любовта, която прониква и изпълва Битието. Любовта има хиляди форми и степени на проява. По отношение на нашето развитие, тя влиза сега в една нова форма. Тази любов, която досега сте опитвали, е любов, от която само кал се прави; и всички противоречия от нея идваш. И злото в света произлиза от тази кал, от която се раждат всички негативни и отрицателни прояви в човешкия живот; от нея се раждат всички нисши желания и помисли, които го отдалечават от чистия и разумен живот и го правят роб на същества с една по-ниска култура от него. Тази кал беше причината за съгрешаването на първите хора в рая; но тогаз се съблазни жената, а сега е изложен на съблазън мъжът, затова мъжете трябва да пазят да не изгасва светлината на техния ум, за да могат да дадат израз на светлите и възвишени копнежи на техните дух и душа, да могат да изразят любовта и нейната чистота. Защото и ако мъжът съгреши сега, както едно време жената, ужасно ще бъде състоянието на човечеството, грехът ще бъде двойно по-голям, отколкото от съгрешаването на жената. Сега трябва да дойде в света жената да царува, а мъжът да стане слуга, за да се предпази от греха, преди да е съгрешил. Затова е необходимо днес мъже и жени да възприемат и изразят любовта в новата й форма, да знаят, че са братя и сестри, да си взаимопомагат и вдъхновяват и да бъдат стимул и условие едни за други, да дадат израз на светлите мисли и възвишените идеали; мъжът като срещне една жена, тя да породи най-светлите мисли и благородни желания, а не нисши похоти и страсти; и жената като срещни един мъж, да се въодушеви от най-възвишени чувства и стремежи. Само така ще можем да опитаме духът и душата и ще бъдем наследници на Царството Божие, което иде сега на земята, което е Царството но Любовта, братството и свободата.

Беседа, държана от Учителя на 19 ноември 1933г.