ТраКийсКа Германия Герма на санс!<рит означава "топъл". Много от светилищата в Древна Тракия са възникнали о!<оло топли минерални извори. Те били свързани с почитането на боЖества, Които носели здраве: АсКле-пий, Хигия, Телесфор. През 1947 г. в западната термална зала започват изКопни работи при стария римсКи КаптаЖ. По време на обедната почивКа работници пусКат няКолКо яйца в разкрития Кап-таЖ, за да ги сварят, но после е трудно да се извадят с ръКа от горещата вода. При едно по-дълбоКо загребване 6 пръстта под яйцата е извадена
Историята на Сапареба баня е свързана с минералните избори, 1<рай 1<оито е Възникнал градът. През неолита (5500 г.пр.н.е.) ту!< е съществувало и процъфтявало селището Кремени1<. Раз1<оп1<ите от 70-те години на XX ве!< откриват оръдия на труда, хромел, дома!<инс1<а покъщнина. Останки от римски град са разкрити по време на строителството на санаториума през 50-те години на XX ве!<. Днес те са запазени в пар!<а на санаториума и в градината на сред-нове!<овната църква "Св. Никола", Коя-то се намира в центъра на града. Римс-1<ият град е бил ваЖна спирка по пътя от Македония до Черно море. До Сапарева баня и до Курорта Паничище от София ще стигнете по международното шосе Е-79. От началото на гр. Дупница следвайте указателните табели на изтоК до Сапарева баня. От София до Сапарева баня има един диреКтен автобус, Който тръгва всеКи ден 6 2 ч. следобед от автогара Овча Купел. От същата автогара на всеКи половин час тръгва автобус за Дупница, от Където моЖете да вземете автобус за Сапарево. ВсичКи автобуси спират в центъра на гр. Сапарева баня до туристическия информационен център.
голяма златна монета. На това място се отК-риват и други съкровища. От същото място са извадени още много златни монети, оброчни плочКи на боЖествата лечители. Намерен е и интересен златен пръстен - с изобразени на него мъЖ и Жена, хванати за ръКа, символ на съпру-ЖесКата вярност. В знаК на благодарност Към "Живата вода". Която леКувала болните туК, те дарявали на боЖества-та най-сКъпоценното, Което имали. Гейзерът През 1957 г. сондата на хидролозите стига до пуКнатина меЖду Котловината и планината и дава ход на намиращата се под висоКо налягане гореща вода. Нейната температура е 103° С. Дълбочината е 73 м. Водата на гейзера е една от най-горещите в света. Гейзерите са извори с периодично изригване на горещи водни пари и вода. Изригването трае няКолКо минути и след известно успоКояване се повтаря. Появата на гейзери е свързано с наличието на затихнала вулКанична дейност. Половин веК в санаториума на Сапарева баня се леКуват изКл!очително успешно заболявания на горните дихателни пъ- тища, периферната нервна система. Костите, ставите и КоЖата. Персоналът се състои от опитни леКари невролози, специалисти по Кало- и парафино-лечение, водни масаЖи, лечебна физКулту-ра и физиотерапия. През лятото привле-Кателно място за Жителите и гостите на Сапарева баня е отКритият басейн с минерална вода в парКа на санаториума. Из пътеписите на Еблия Челеби
Първата възрожденска черква 6 района "С6. Георги" 8 1<8. Поргебо Това е най-интересната черква 6 района. Впечатление прави вътрешното й офомление. Потънала е на о!<оло 1,10 м в земята. Отвътре черквата е със самобитна дървена архитектура. Подът е постлан с римски тухли от руините на древният град Герман. Всички дървени части - Колони, Капители -представляват образец на резбарското изКуство. ЧерКвата е изградена от Ми-Коша Илеотин от село Манастир, Нев-роКопсКо през 1883 г. ПараКлисът "С6. Тодор" над Сапарева баня се намира на 1,5 - 2 Км 1оЖно от града. Най-леКият път до там е да се тръгне по широКия дол Попова ливада. От горния (огозападен ъгъл на този дол се излиза на местността Присоето, а след това по марКираната пътеКа се стига до самия параКлис. През 2005 г., на това място имаше руина, поКрита с храсталаК, а до руината - стар дървен иКоностас с няКолКо иКонКи. Под обро-чишето се отКри мястото. Където преди е имало черКва и се е извършвала слуЖба, оброК. НиКой обаче не си спомня Кога е имало черКва на това място и защо се е превърнала в руина. Стефан Ко-совсКи и неговият баща НиКола се заемат да съградят нова черКва на мястото на руината. ВсичКо се извършва по Каноните на православната вяра. Когато при водосвета се поставя основният КамъК, се отКрива тухлен под от римсКи тухли. ЗаКлЬчението на архело-зите е, че църКвата датира от Края на XVIII 6еК и е била действаща до първата половина на XIX веК. Тя е едноКораб-на с притвор, а олтарът е едно адноаб-сиден. ЦърКбата "Сбети НиКола" е построена през ХМ-ХШ веК. Според местни източници от Края на XIX в. в археологическия музей в гр. София бил изпратен един престолен КамъК от светия олтар на църКва-та, на Който проф. Р. Христов разчел надпис с годината -1160 г. При опит за построяване на нова църКва през 1838 г. селяните разКрили западно от "Свети НиКола" стари основи и стълбове от друга, по-голяма църКва. Според НиКола Мавродинов "Свети НиКола" е била гробница или обиКновен параК-лис Към няКой по-голям храм, посветена на второстепенните му светци. Според предания църКвата е гробница на местен феодал на име НиКола. По-голямата църКва била съборена в началото на осма-нсКото владичество. ЦърКвата "Свети НиКола" е пощадена, но постепенно започва да се руши, защото турците не разрешавали да се поправя. Според местни предания след КримсКата война група от настанените над Квартал Поргево черКези започнали да разрушават църКвата. ЧерКезинът, Който започнал да я събаря отКъм Купола, паднал заедно с него 6 църКвата и загинал. Уплашени, останалите се отКазали от по-нататъшното разрушаване. По време на ОсвоЖдението поКривът бил изцяло разрушен. ЦърКвата е цялостно реставрирана през 1937 г. по проеКт на арх. АлеКсандър Рашенов (1892-1938). ЦърКвата била изцяло изписана отвътре. Като от стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти. ХараКтерният й градеЖ тип "потънала тухла", КаКто и дванадесетстенният Купол и арКираните ниши определят Живописния й вид.
ЕКо пътеКа до ОбчарсКия водопад 6 местността СоКолоб изглед Пътеката е дълга 7 1<м. Маршрутът е Кръгов и тръгва от самото село Овчарци. Върви се нагоре по р. Горица до Овчарския водопад и се стига до Соколов изглед. Жителите на селото са направили стъпала и дървен мост. По долината на р. Горица, без ясно очертана пътека, търсачите на силни усещания ще трябва да пресекат регата, за да се наслаждават на следващите по-мал!<и водопади с Красиви прагове и вирове, обрасли с гирлянди от горски цветя. Преминаването през този резерват е неповторимо нас-лаЖдение. Този маршрут по ре!<а Горица е и най-1<ъсият път до Седемте рилски езера. Легенадата НяЪога селото под Овчарци носело итето Селище. То ле&а-ло точно на тогавашния голям друт, Ъойто Води от Тра-Ъия Ъ.Ъ(П Македония. Много о&ивен бил друмът, много Злосторници минавали по него, много $олуми правели. В Селище Живеел овчарят Йовица и лЬбимата му девой-Ъа Горица. Харесал я беят от Сапарево $а Жена в харема си и изпратил хората си да му я доведат. Спорът с хората на бея Йовица разрешил с но&. След това двамата с Горица се спасили с бягство. Заселили се под самата планина. Там, под една поляна, си направили егреЪ. Заживели те с&ритом от погледите на неверниците. СЪоро започнали да идват и други бегълци от Селище. После още и още, все при егреЪа. У$нал беят Къде е $абегнала Горица и щпратил въоръ&е-ните си хора $а да я доведат насила. Побягнала девойЪа-та нагоре по сЪалите да търси помощта на Йовица, Който бил в планината с овцете. Но разбойниците я застигнали. За да не попадне в нечистите им ръце, тя се хвърлила в пенестия вир под първия от седемте водопада на реЪата. Хората нареЪаи реЪата с нейното име: Горица.
Евлия Челеби е османсКи пътешест-вениК, поет и историК, Който е пътувал надлъЖ и нашир из земите на Ос-мансКата империя в продълЖение на оКоло 40 години. Пътеписите му са от особено значение за балКансКата и българсКата историография, тъй Като са безценен източниК за хората, начина им на Живот, градовете и тяхната уредба. "И^вън сеното В аивадите, В една доаи-на има минерааен и^вор с Ъаменна пост-ройЪа.. Неговата Вода не е от сиано горещите, а е умерена. Лаа Шахин паша ха-ресаа та$и гореща Вода и я баагоустро-ш, Ъато построиа над нея едно Ъубе $а събаичане, една перааня и басейн с водос-ЪоЪ. В начааото на НоВата година по наВруз (древен традиционен пра^нЛ на проаетното равноденствие и начааото на новата сеасЪостопансЪа година. "НаВруз" на ПресийсЪи означава "ноВ ден ") туЪ се събират много хора и преварват сезона при топната вода. Поа-$ите от нея са много, особено при Жените. АЪо една Аена не мо&е да забременее, но се доЪара на та$и баня и пие от горещата вода, съвсем сЪоро саед това Забременява. Оренда 21