Младежки окултен клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)
Самосветеща лампа
Т. м.
Какво носи малкото дете в себе си: теория или практика, т. е. знание или опит? Малкото дете носи теория, т. е. знание, което постепенно прилага и опитва в живота. Каква е разликата между теорията и практиката? За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота. Като се убеди чрез опити, че предположенията му обясняват всички явления, които влизат в дадената област, предположенията му се превръщат в научна теория. Въпросът с тази теория още не е свършен. Ако се яви едно явление, което теорията не може да докаже, основите й се разклащат. Колкото повече явления се явяват, които тя не може да обясни, толкова повече тя губи стойността си като вярна, научна теория.
Като се говори за хипотези и теории, за мнозина те представят отвлечени неща. Отвлечените работи са разбрани, а неотвлечените – неразбрани. Така ли е всъщност? Зависи от разбирането на хората. Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да работи. Тя става вътрешен член в тази къща. Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка. Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля. По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом. Значи, отвлечените неща стават познати. Казвате, че и любовта е нещо отвлечено. Да, отвлечено нещо е любовта. Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея. Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта. Казвате, че любовта е невидима. Въпреки това навсякъде я виждате. Значи, любовта е видима, но не се поддава на пипане. Пипнете ли я, тя изчезва. Няма жива форма в света, чрез която любовта да не се проявява, в малка или в голяма степен.
Като изучавате проявите на съвременните хора, виждате, че животът на всеки народ, на всяко общество, на всяко семейство, на всеки индивид има свой специфичен израз. От това, именно, произлиза голямото разнообразие в живота. Това разнообразие пък създава различни понятия за нещата. Слушате някой да пита, какво нещо е морал. Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен. Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала. В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им трябва да бъдат поставени на техните места. Ако един от знаците им не е поставен на място, моралът не е абсолютен. Не само това, но проявите на морала имат и своя форма. Всяко число, всяка идея, всяка проява на морала имат свои форми. Например, научната идея има научна форма, обществената идея – обществена форма, моралната – морална форма и т. н.
Някои казват, че не вярват в неща, които не виждат. Това е друг въпрос. Някои хора вярват и в невидими неща. Това значи: някои хора не вярват в неща, за които нямат знания. Например, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение. Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6. Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест. Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място? Могат да се съберат. Единицата представя мъжа, двойката – жената, тройката – детето. Значи, като съберете мъжа, жената и детето на едно място, получавате шесторка. Вие можете да съберете тия числа по няколко начина:
1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1 = 6.
2 + 2 + 2 = 6.
3 + 3 = 6.
Резултатът при събирането на тия числа е еднакъв, но числената им стойност не е една и съща. Те се различават още и по значение. Когато събирате шест единици, получавате шест мъже; когато събирате три двойки, получавате шест жени; когато събирате две тройки, получавате шест деца. Това показва, че всяко число има специфичен смисъл. – Защо? – Защото числата изразяват идеи. Можем да кажем още, че идеите изразяват числа. Тогава, какво число представя идеята за доброто?
Всички хора говорят за зло и за добро, но те не могат да дадат обяснение, какво всъщност е доброто и какво – злото. Те познават доброто чрез злото по негативен път. Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод. Много неща струват скъпо, но са хубави. Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави. Обаче, не всички скъпи неща са хубави. Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността. Не струва ли да платите скъпо за един урок, който ще ви донесе знанието на вечността?
Следователно, всяка мисъл и всяко чувство, които идат от висок свят, са идеи и чувства на вечността. Те се движат с голяма бързина. Ако мислите и чувствата на човека се движат с малка бързина, това показва, че идат отблизо, от по-низък свят. На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си. Неморалният човек не може да се справя с препятствията. Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му. Морален човек ли е апашът? Не е морален. – Защо? – Защото, щом види касата на банкера на пътя си, като препятствие, той веднага се спира и остава пред нея. Честният и добър човек е морален. Той се движи с голяма бързина, вследствие на което минава свободно през всякакви препятствия. Никаква каса не е в състояние да го отклони от пътя му.
Често хората се натъкват на такива идеи, които, вместо да ги повдигнат, спъват ги. Например, те се натъкват на една от социалните идеи – идеята за осигуряване. Те се питат: Как можем да се осигурим? Всеки говори за осигуряване. Чудно нещо! Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване. Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече. Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени. Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени. Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен. Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае? Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува. Заблуждението на човека седи в това, че той очаква някакво осигуряване вън от себе си. Някой човек влага 500 хиляди лева в банката и мисли, че е осигурен. Неговото осигуряване зависи от банкерите, които образуват банката. Ако техните умове са на място, и неговите пари ще бъдат на място. Обаче, ако умовете на банкерите не са на място, и неговите пари ще изчезнат, нищо няма да остане от тях.
Като изучавате свойствата на злото, виждате, че и то се топи като снега и леда, само че при по-висока температура. Представете си, че носите в една торба злато, на стойност 50 хиляди лева. По едно време минавате през такава зона, в която температурата е висока. От тази температура златото се стопява, превръща се на течност и започва по малко да капе, докато изтече всичкото. Вие усещате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натук-натам, да видите, какво е станало. Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата. Къде е отишло златото? В природата. Вие ще кажете, че сте изгубили златото си. Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име. Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка. Затова казваме, че в природата нищо не се губи. Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората. Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име. Единственият добър платец е природата. Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател. Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе. Години и векове минават, докато го намери. Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно. Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата. но тя не се смилява. Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища? Докато научат нейния език. Знаете ли поне една дума от езика на природата? Природата е един от най-добрите банкери. Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва. Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му. Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща. Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея? Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум. Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер. Истински ученият не може да бъде сиромах. Той не може да бъде и болен. Той е разрешил основните задачи на живота. Той е господар на положението, в което се намира. Ако се намери в планината, в тъмна, студена зимна нощ, той няма да пострада от студ. Защо? Ще вземе кремък и огниво и сам ще си произведе огън. Той не философства, не говори празни думи, но, каквото каже, прави го.
Казвате: Отде можем да почерпим това знание, което да ни направи учени? – От училището на природата. Който се запише в това училище, учен става. – По какво познавате, че сте ученик от школата на природата? Там не изучават обикновени работи. В обикновените училища изучават обикновени неща. В училището на природата изучават необикновени неща. Достатъчно е човек да се домогне до свидетелство, подписано от природата, за да се осигури на цял живот. Не става ли същото и с подписа на някой съвременен цар? Достатъчно е да имате подписа на някой цар, за да бъдат вратите на всеки дом отворени за вас.
Един ден, един от турските султани, султан Махмуд, излязъл да се разходи с лодка по водите на Златния рог в Цариград. Той бил дегизиран, да не го познае никой. Като се качил на една лодка, султанът запитал лодкаря: Твоя ли е лодката? Лодкарят бил хитър, досетлив човек. Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на султан Махмуд. – Как прекарваш живота си? – От времето на султан Махмуд добре прекарвам. Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла. Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си. Лодкарят казал на султана: Много ми харесват тия думи. Ако обичаш, напиши ми ги на едно листче. Султанът извадил едно листче, написал ги и отдолу сложил подписа си: Махмуд. Като направил разходката си, султанът извадил от кесията си една жълтица и я дал на лодкаря. Последният не приел парите и казал: Аз съм благодарен за това, което ми даде, повече не искам.
Така изминали десет години. Един ден лодкарят събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: Всеки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба. С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир. Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път. Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение? Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира. Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори? Новият везир. – Кой е новият везир? Не зная. Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба? Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Ето, този ме назначи. – Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло, а ти хвана седемте. Лодкарят отговорил: Простият хваща само едното превесло, а ученият – седемте. – Щом е така, управлявай царството ми и занапред. Лодкарят останал да управлява царството и добре управлявал.
Това е един от редките примери, които се случват в живота, но все пак са възможни. От прост войник, от ефрейтор, Наполеон стана император. Глава имаше той! Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ. Всички велики хора сами си пробиват път. Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре. Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас. Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте. Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо. – Какво ще правим със сиромашията? Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин. Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите с тази стомна? Нищо друго не остава, освен да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна. Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго.
Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар. Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни. Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората. За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват. Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и стомната са разумни. Господарят взима пълната стомна, обръща я с устата надолу и полива цветята и тревите.
Сега, да се върнем пак към въпроса за сиромашията и богатството. В един свят сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в друг свят е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – благо. Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата. Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава. По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато. Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата. В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас? Не само, че не е благо, но е спънка. Без него вие щяхте да се крепите на водната повърхност. Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човека, тя се дава за изпит. Издържи ли изпита си, човек придобива богатството като благо на живота. Като мине съзнателно през пътя на сиромашията и се поучи от нея, казваме, че той е ликвидирал вече с този въпрос и влиза в нови условия – в света, дето го очаква богатството, като благо на живота.
Съвременните хора се намират в училището на живота, дето са дошли да учат условията, при които той се проявява. Не е въпрос да бъдете богати или бедни. Важно е да бъдете разумни. Разумността седи в правилното използване на силите, с които разполагате. Същевременно трябва да знаете функциите на тези сили, за да ги прилагате в работа. Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях. Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите? Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея. Има лампи, които временно горят, светят и после загасват. Има и такива, които постоянно горят. Такава свещ е човешкият мозък. Мозъчните енергии могат да се впрегнат така, че да се използват като горивен материал в някоя лампа. Ако се намери някой да направи такава лампичка и да я патентова, в няколко години той би станал милионер. Знаете ли, колко скъпо струва една такава лампа? Ум се иска, за да изобрети човек такава лампа.
Когато сиромашията ви посети, вместо да се оплаквате от положението си, започнете да мислите върху изработване на самосветещата лампа. Нека това бъде една задача за всеки от вас. Ако успеете да направите такава лампа, вие ще се прочуете. Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за някакво изобретение. Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни. Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас. Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви. Бог помага, но на онзи, който работи. Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен. Това е криво разбиране. Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества. Човек носи в себе си условия да бъде умен, но той трябва да намери начин да прояви силата на своя ум. Султанът даде само една формула на лодкаря, но той можа разумно да я приложи. Десет години той мисли върху тази формула, докато един ден я приложи.
Следователно, като ученици, работете върху себе си, без да се оплаквате от сиромашията. Не казвайте, че сте бедни или богати. И едното, и другото не е вярно. На Човека са дадени дарби и способности, върху които той трябва да работи. Що се отнася до сиромашията и богатството, природата ги използва като методи за работа. Като види, че някой човек става инертен, природата му изпраща сиромашията, да го направи активен, да стимулира неговата воля.
Сега ви оставям да мислите върху светещата лампа, да направите такова откритие, с което да се повдигнете пред очите на хората. За вас откритието е важно дотолкова, доколкото имате възможност да впрегнете ума си на работа. Като работите с мисълта си, вие същевременно развивате и талантите си. От усилията, които човек прави, и от съзнателната работа върху себе си, зависи, може ли човек да постигне нещо в областта на науката и изкуствата, да се прояви като изобретател, или да остане обикновен човек.
Човек е дошъл на земята да работи, да прояви своите таланти, да се опече добре в пещта, да не пропуща вода през порите си. Който е здрава стомна, той може да влезе в употреба. Всички ще бъдат доволни от него и ще му се радват.
Изпейте песента на зората, точно според гамите, в които е написана. Тази песен е съставена от три части: първата част има отношение към природата, втората – към човека, третата – пак към природата. Като пеете песента, съзнанието ви трябва да участва. Като пеете по този начин, вие се ползвате от пеенето.
И тъй, изучавайте условията, да знаете, какво е нужно за постигане на известни цели. Земеделецът и градинарят, например, знаят, при какви условия расте всяко дърво и цвете. Не спазват ли необходимите условия за растенията, растенето само по себе си спира. За развиване на дарбите също са нужни специфични условия. Не поставите ли дарбите си при специфичните за тях условия, те постепенно заглъхват.
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът.
19. Лекция от Учителя, държана на 17 януари, 1930 г. София – Изгрев.