САМООПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО
Размишление върху живата вяра.
За следния път пишете върху темата: „Произход на паразитите“.
Преди да пристъпя към въпроса за „самоопределение на съзнанието“, ще опиша две различни човешки състояния. На една страна имате двама души. Единият от тях има пари и се счита богат и щастлив. Другият няма пари и се счита сиромах и нещастен. На друга страна имате други двама души. Единият от тях минава за герой, заслужил на отечеството, защото убил десет души. Държавата го наградила с „Гергьовски кръст за храброст“, и всички хора го почитат и уважават. Този човек се счита щастлив. Другият пък в нищо не се проявил към отечеството си, вследствие на което минава за обикновен човек, от никого неуважаван и почитан. Този човек се счита нещастен в живота. При първото положение щастието на човека почива на нещо реално. Този човек има милиони в банката. Той се ползва от това богатство всеки момент. При второто положение, обаче, щастието на дадения човек не почива върху реална основа. Този човек е щастлив, защото има заслуги към отечеството си, в благодарност на което е получил кръст за храброст и уважението на хората. Каква е ползата от неговия кръст за храброст? Или каква полза има държавата от това, че той убил десет души на бойното поле?
Какво виждаме в живота? В края на краищата, състоянията на хората се сменят: щастливият става нещастен, а нещастният - щастлив. Този, който се считал щастлив, че убил десет души за отечеството си, среща един проповедник, който му говори за убийството, като за голямо престъпление, за отговорността, която човек носи за всички свои дела и т.н. Той му цитира стиха, че който дига нож срещу брата си, той сам от нож пада. Всичко това действа върху съвестта му, и този щастлив герой започва да става нещастен. Отде е дошъл този проповедник, това не е важно. Той може да е дошъл отвън някъде, а може и отвътре. Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта на човека, тя ще му каже това, което никой друг не би могъл да му каже. Вторият човек, обаче, който се е чувствал нещастен в живота си, че нищо не е направил за отечеството си, че никой не го почита и уважава, като разбере истината, вижда, че щастието му седи, именно, в това, че никого не е изнасилил, никого не е убил, на никого зло не е направил. Той разбира вече, че това, което е считал за нещастие, днес го прави истински щастлив.
Сега, да пристъпим към въпроса за „самоопределение на съзнанието“. Срещате един човек, който вярва в Бога. Как проявява своята вяра? Той вярва, че съществува Бог, че се намира някъде високо, че е всесилен, всемъдър, всеблаг, любещ и т.н. Като става сутрин, този човек започва да се моли на Бога, кръсти се, чете нещо от Библията или Евангелието, но при всичко това, той няма едно съзнателно, вътрешно отношение към самата реалност. Това не е истинска вяра. Това е своеобразна вяра. Тази вяра може да се уподоби на някой добър, но беден човек, който вярва в добрите качества на своя цар, но въпреки това, по цели дни прекарва по кръчми и пие. Този човек казва, че вярва в своя цар, в неговото богатство и сила, в неговата разумност, в умението му да управлява, но с това всичко се свършва. Той не си задава въпрос, какъв израз иска неговата вяра и обич към царя му. Царят иска поданиците му да орат и да сеят, да работят, да продават и купуват стока, да внасят десятък от житото си, за да подкрепват държавата. Влезе ли тази идея в ума на бедния човек, той ще напусне кръчмите. В първо време той е мислил, че като хвали царя, с това изпълнява своята длъжност, но като се убеди, че с това негово разбиране, нито държавата се ползва, нито той сам, в него се явява желание да работи, да стане почтен, достоен гражданин. Който хвали своя цар, като добър, разумен управител, той трябва да знае, че същото се иска и от него самия. Щом царят на една държава е добър и разумен, и членовете на това царство трябва да бъдат добри и разумни.
Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, за да изтъкна идеята, че съществува и едно друго царство - царство на съзнанието. Да бъде добър и честен гражданин на това царство, човек трябва да познава и трите негови области. В първата област той ще познава формите на нещата. Във втората област, той ще познава съдържанието на тия неща, а в третата - смисъла на нещата. При това, не е достатъчно човек само да познава формите, но трябва да знае да ги прави. Не е достатъчно човек само да разбира съдържанието на нещата, но да знае, как да възстановява изразходваното съдържание. Не е достатъчно човек само да разбира смисъла на нещата, но да прилага този смисъл в живота си. Да влезе човек като поданик в царството на съзнанието, това значи, да познава и разбира формите, с които съзнанието си служи; да разбира съдържанието и смисъла на тия форми.
Следователно, когато говорите по известни въпроси, вие трябва да се запитате, докъде се простира вашето познаване: до формата, до съдържанието или до смисъла им. Запример, някой ще каже, че е религиозен. Как е религиозен той: по форма, по съдържание или по смисъл? Да бъде човек религиозен в пълния смисъл на думата, това е изкуство. Да знае човек как да живее, това е изкуство. Да бъде човек християнин - в пълния смисъл на думата, това е изкуство. Да бъде човек носител на новите идеи и да знае, как да ги прилага, това е изкуство. Тия въпроси трябва да бъдат добре изяснени в съзнанието на човека. Щом ги изясни в съзнанието си, човек вече има ясна представа за своята религиозност, за християнството, в широкия смисъл на думата, за новото в света и т.н.
Сега, като сте дошли на земята, вие трябва да се запитате, защо сте дошли, каква работа ви предстои да свършите. Някой казва, че е дошъл на земята да учи. - Това е една трета от истината. Друг казва, че е дошъл на земята да стане добър. - Това е една трета от истината. Трети казва, че е дошъл на земята да служи на Бога. - И това е една трета от истината. Обаче, любовта не се изразява само чрез една форма. Любовта не се изявява само във външната форма на нещата, както материалистите поддържат идеята, че всичко е материя. Материалистите казват, че материята е създала всичко; други казват, че силата е създала всичко; трети казват, че Бог е създал всичко. Как е възможно неразумната материя да създаде всичко? За да наложат своята идея, материалистите казват, че материята наистина е създала всичко, защото тя едновременно е и разумна, и неразумна. Обаче, каквито и доказателства да се дават, материята и силата не съдържат всичко в себе си. Материята представя външната страна на нещата. Силата представя съдържанието на нещата, а Бог представя смисъла на нещата. Всяка идея, всяко чувство, които не работят, които не могат да се приложат, са паразити. Паразитство съществува и в религията, и в науката, и в обществения живот. Следователно, една идея е вярна, когато може да се приложи в живота. Иначе, тя остава само теория, философия без приложение.
Съвременните хора се нуждаят от истинска наука, която да им служи като пътеводител, да ги освободи от трудните положения в живота. Ще каже някой, че и без наука може. - Кога? - Когато вярва в Бога и се моли по три пъти на ден. - Това е длъжност, служба, но не и вяра. Кой не постъпва така? Виждате, че чиновникът по два пъти на ден отива и се връща от работа - изпълнява длъжността си. Виждате, как проповедникът по цели дни се рови в книгите, да събира материал оттук-оттам, за да държи една проповед пред своите пасоми, да направи впечатление. Обаче, какво особено е придобил богомолецът, който се молил по три пъти на ден? Какво особено е придобил чиновникът, който по цели дни е писал или правил изчисления? Какво особено е допринесъл проповедникът със своите проповеди, събрани оттук-оттам? Какво особено е придобил бедняка със запознанството си с кръчмаря? В края на краищата, беднякът ще получи изпълнителен лист, да плати задължението си към кръчмаря. Тия примери от живота показват, че хората не са дошли още до същината на нещата. Те се нуждаят от положителна наука, от положителна религия, от положителна философия на живота.
Често хората се произнасят за някой човек, че е добър. - Коя е мярката, с която определяте добрината на човека? Ако един човек е добър за приятеля си и всякога има предвид неговото благо, той може да не е добър за народа си, за своето отечество. Ако е добър за своя народ, той може да не е добър за човечеството. Това показва, че хората нямат една абсолютна мярка, според която да ценят нещата. Абсолютната мярка за познаване на нещата се крие вътре в човека, във вътрешното знание, в самоопределение на съзнанието. Който не разбира този въпрос, той лесно се произнася върху нещата в смисъл, дали са прави, или не, дали са морални, или не и т.н. За да бъдат понятни, нещата трябва да се вземат от природата и да се преведат в живота, според истинското им съдържание и смисъл. От гледището на абсолютната реалност на нещата, никой няма право да се произнася, кой как живее, как постъпва, колко работи и т.н. Да кажеш, че някой човек не живее добре, не постъпва добре, или не работи както трябва, това значи, да разполагате с абсолютната мярка на нещата. Нямате ли тази мярка в себе си, по добре не се произнасяйте.
Следователно, всяко нещо, върху което човек говори, трябва да се оживи, за самия него да стане живо, одухотворено. Запример, всички знаете, какво нещо са геометрическите фигури - триъгълник, четириъгълник, петоъгълник и т.н. Като фигури в геометрията те са мъртви величини, но като фигури в живота, те оживяват. При това положение, и най-простият земеделец знае, че неговата нива има четириъгълна форма, с еди-колко си метра дължина и широчина. Ако към тази нива се придаде още една част земя, веднага две от страните й се удължават. Значи, жива е тази нива, защото страните й растат и се скъсяват. Тя е във вечно движение. Всички форми, с които природата си служи, са във вечно движение. Триъгълникът представя дома - отношението между бащата, майката и детето. Квадратът представя пак дом, но с две деца - дъщеря и син. Когато родителите престанат да се развиват физически, т.е. да растат на височина, те започват да растат на широчина, да надебеляват. В това време децата растат на височина. После те започват да учат, да се развиват умствено. И най-после, като свършат училище, те постъпват на служба, започват да прилагат наученото. Всичко това се изразява в линиите на фигурите, които постоянно се разширяват и удължават, т.е. постоянно се движат.
Това са процеси, които стават със всеки човек. В първо време човек расте и се радва на този процес в себе си. После той започва да учи, да придобива знание. Като придобива нужното знание, той става майка и баща. Майката и бащата стават тил за децата. Те отстъпват назад, а децата излизат напред. Синът учи заради баща си, а дъщерята - заради майката. Това е първото отношение на членовете в дома. Като излязат от дома, синът и дъщерята се учат за обществото - второ отношение. После те се учат за народа си - трето отношение. Най-после те се учат за човечеството - четвърто отношение. При смяната на тези процеси, линиите на фигурите постепенно се удължават. С други думи казано: самоопределението на съзнанието минава във все по-висока степен. Това растене или повдигане на степента върви до една точка. Щом стигне най-високата точка, растенето спира и започва процес на постепенно смаляване.
И тъй, растенето и смаляването са два процеса, които се извършват в природата непрекъснато. До едно място човек расте; после растенето спира, и той започва да се смалява и да слиза надолу. Слизането надолу е заминаване за онзи свят, т.е. смърт. Смъртта не е нищо друго, освен промяна на формата. За да излюпи пиленце, яйцето трябва да умре. За да мине в млекопитаещо, птицата трябва да умре. За да мине в ангелска форма, човек трябва да умре. Следователно, промените на формите ние наричаме смърт. Този процес може да стане по естествен, но може да стане и по неестествен начин. Като ученици, вие трябва да имате определени, конкретни понятия за смъртта, за живота, за щастието. Всеки говори за смъртта, за живота, за щастието, без да може да определи, какво представят те всъщност. Всеки желае да бъде щастлив, без да подозира, че за това се иска възвишен живот. Щастието е резултат на възвишен живот. Който иска да се домогне до щастието, той трябва да има будно съзнание, да издебне момента, когато щастието почива и спира движението си. Ако в този момент човек успее да се качи на гърба на щастието, последното ще го носи през целия му живот.
Щастието е плод, който зрее на великото дърво на живота. Ако човек успее да хване този плод в момента, когато е узрял и пада на земята, той ще бъде щастлив през целия си живот. - Може ли човек да хване щастието? - Може. Много хора са хванали щастието. Всяко освобождение на човека от известна мъчителна идея не е нищо друго, освен придобиване на щастие. Сам по себе си, всеки човек е в затвор, от който може да се освободи. - Позволено ли е човек да се освобождава от затвора, дето са го поставили? - Чудно нещо! В кой закон е писано, че човек трябва да бъде в затвор? Бог е направил човека свободен, а човешки закони са го турили в затвор. Мъчнотиите в живота не са нищо друго, освен затвор, в който човек е попаднал и от който иска да се освободи. За да излезе сам от затвора, човек трябва да е дошъл до самоопределение на съзнанието си. И без да е дошъл до това положение, човек ще излезе от затвора, но трябва да чака да дойдат ония хора, които са определени да го извадят. Това, обаче, може да стане след 20 години. Следователно, ако човек сам може да излезе от затвора 15 години по-рано, трябва ли да чака други да го спасяват? Тия, които сами излизат от затвора, от Божествено гледище минават за герои. Има смисъл човек да излезе от затвора, но като излезе веднъж, повече да не мисли за него. Това значи, да е придобил човек Вечния живот. Казано е в Писанието, че вратите на затвора ще се отворят и затворниците ще излязат навън.
Съвременните хора се оправдават за неуспехите си, за лошия си живот с това, че са родени в грях. Казано е в Битието, че Бог вдъхна в ноздрите на човека дихание и го направи жива душа. Възможно ли е тогава човек, да греши? - Не, Божественото в човека нито греши, нито се цапа. Грехът е външно нещо, той няма нищо общо с душата на човека. Както агнето прилича на своята майка, така и човек трябва да прилича на Бога, от Когото е излязъл като душа. Щом не прилича на Него, това показва, че той се е отклонил от правия път на живота. Колкото и да се мъчите да се убедите, че и добрите, и лошите хора са излезли от Бога, вие няма да успеете. Който разбира нещата, той знае, че златото е злато, медта е мед и те коренно се различават по свойства, по произход. И човек с човек не си прилича. Даже един и същи човек се различава през различните си възрасти. Той се мени външно и вътрешно. Като дете, той е имал един идеал; като възрастен - друг идеал; като стар - трети идеал, но и този идеал не го задоволява. Човек иска да учи, да придобива знания. Щом придобие известно знание, той започва да търси друго нещо. Придобива богатство, но и то не го задоволява. Предава се на служене на Бога, но и това не го задоволява. Това показва, че в разбирането му и в приложението на нещата има нещо криво, нещо неестествено.
И тъй, да се говори за самоопределение на съзнанието, това значи, човек да е дошъл до една абсолютна мярка за нещата, която да не се мени. Който е дошъл до самоопределение на съзнанието, той знае определено, от какво се нуждае човек всеки даден момент. Ако пътувате вечер, в тъмна, мрачна нощ, той ще ви предложи свещ или някаква лампичка. Този човек знае, че освен светлината, нищо друго не може да ви помогне в този момент. Светлината ще разкрие пътя пред вас и ще ви помогне да разрешите всички мъчнотии и противоречия в живота си. Очите на човека не са нищо друго, освен свещи, които осветяват пътя му. Много от дивите зверове са успели да акумулират светлината така, че да си служат с нея когато пожелаят. Тази е причината, поради която очите на вълка, на лисицата светят вечер. Когато лисицата застане под някое дърво, на което има кокошки, очите и започват силно да светят, вследствие на което кокошките се изплашват и започват да се мърдат натук-натам, докато две-три от тях станат жертва на тази неканена гостенка. Ще кажете, че това е жестоко. Колко пъти и вашата лисица е нападала кокошките ви, вашите добри мисли и чувства, които са били на дървото на вашия живот, и ги е изяждала! Обаче, вие трябва да знаете, че лисицата е в състояние да нападне само ония кокошки, които са отвън на дървото, но не и кокошките, които са добре затворени в курника на грижливия домакин.
Следователно, докато човек се намира на дървото на живота, както кокошките, всякога има вероятност лисицата да го изплаши. Прибере ли се в някое добре запазено място, както кокошките в курника, никаква лисица не е в състояние да го изплаши. Колкото и да обикаля със своята свещ, тя нищо не може да направи. Когато някой каже, че е преживял голямо нещастие, аз зная вече, че той е бил вън някъде, на дървото на живота и покрай него минала лисица, която го е наплашила. - Кой те кара да слизаш от дървото? Кокоша работа! И тъй седиш на дървото, седи си и кротувай. Щом слезеш от дървото, неизбежно ще попаднеш в устата на лисицата. Тя чака именно това. Значи, страхът прави човека нещастен. Който е дошъл до самоопределение на съзнанието, той има присъствие на духа. Той знае, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията между всички същества.
Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, защо му са дадени тялото, ума и сърцето, какъв е техният произход и каква е задачата им. Същевременно той трябва да знае, какво му предстои да свърши всеки ден. Това е наука. Не само това, но човек трябва да изучава живота, добрите и лошите условия, да знае, кога какви неща се създават. Когато Адам беше в рая, при най-добрите условия, той роди Ева - женско дете. Ева беше първото дете, което се роди при добри условия. Значи, при добрите условия на живота Бог ражда мъжко дете, а човек - женско. Като съгрешиха, Адам и Ева напуснаха рая и излязоха вън, при неблагоприятни условия. При тези условия именно, Ева роди два сина, Каин и Авел. При неблагоприятните условия на живота, човек ражда момчета. Който иска да роди момиче, той трябва да подобри условията на своя живот. Каин е първият син, който се роди при лоши условия. Той завидя на брата си Авела, задето димът на неговата жертва отивал нагоре, а на Каиновата - към земята. Димът послужи като повод за убийство. И до днес още отношенията на хората се определят все от този дим. Те обичат онзи човек, димът на когото отива нагоре, а не обичат онзи, димът на когото слиза към земята.
Съвременните хора още не са дошли до самоопределение на съзнанието си, вследствие на което се оплакват от живота, считат, че са нещастни. Нещастието на хората се дължи на отсъствие на любовта. Срещате двама млади, които се обичат. Като се оженят, те се радват, че любов царува в дома им. На втората година, обаче, животът им се разваля. - Защо? - Любовта ги напуснала. - Не, любовта никога не напуща човека. Ако употребите насилие срещу нея и затворите вратата на дома си, тя ще отстъпи, ще си замине. Докато вратата на дома ви е отворена, тя никога няма да ви напусне. Вижте, какво прави момъкът, който обича някоя мома. Той гледа дома й, гледа през прозорците, иска да я види. Тя не му обръща внимание, но той върви подир нея. Щом момата се ожени, тя затваря вече вратата си за всички, и любовта я напуща. Любовта отстъпва само пред затворената врата. Докато вратата е отворена, никой не е в състояние да изпъди любовта. Апостол Павел казва: „Заради любовта си към Бога станахме посмешище на хората и на ангелите“. Лошо ли беше положението на апостол Павел? Мъчнотията му се заключаваше само в това, че той живееше и на физическия, и в духовния свят, вследствие на което изпадаше в противоречия. Запример, той често се молил, да го освободи Бог от тръна, който се намирал в плътта му, но Господ му отговарял: „Достатъчна ти е благодатта, която имаш“.
Какво представя трънът за човека? - Всеки недостатък, всяка липса в човека е трън в неговата плът. Ако няма пари, ако няма здраве, ако няма знание, ако паметта на човека е слаба, това са разни видове тръне. Добре е човек да има силна памет, но да помни само доброто. Помни ли и злото, нека благодари на Бога, че паметта му е слаба. Да има човек трън в плътта си, който постоянно да го безпокои, това значи, да се пробуди съзнанието му, да започне добре да разбира нещата.
Един българин отишъл на една турска баня да се къпе. Това било в турско време. В този момент в банята влязъл един турски бей и седнал до една от курните, съседна на тази, на която българинът се къпел. Като се обливал с вода, българинът поглеждал към тялото си, потупвал се от време на време и тихо си приказвал: „Никой досега не се е докоснал даже с пръст до тялото ми“. Като чул тези думи, беят скочил от мястото си, отправил се към българина и казал: „Гяур, махни се оттук!“ Българинът напуснал мястото си, поклонил се учтиво на бея и отишъл на друга курна. Турчинът го проследил с погледа си и пак му извикал: „Махни се оттук! Аз искам да се мия на тази курна.“ Българинът веднага напуснал и тази курна, поклонил се и отминал на трета. Като видял всичко това, беят се обърнал към българина с думите: „Слушай, приятелю, докато носиш този ум и докато имаш този характер, никой няма да се докосне до тебе“. След това и двамата продължили спокойно да се къпят.
Човек трябва да бъде разумен и отстъпчив. Ако на една курна не може да се мие, на друга ще отиде. Банята има много курни, все ще се намери една свободна курна, дето човек може да се измие. Дето има свободно място, там човек може да се окъпе. Не считайте, че като сте дошли на земята, вие трябва да бъдете на първо място, да бъдете учени, добри, силни, богати. Това са идеи, към които човек трябва да се стреми, но туй не значи, че тези идеи могат да се реализират в един живот. Някой казва, че иска да роди нещо хубаво. Щом желае да роди нещо хубаво, човек непременно ще излезе от рая. Излезе ли от рая, лошите мисли и чувства ще го последват. Не е въпрос човек да роди нещо хубаво, но той трябва да се стреми да се върне към Бога, към Първата Причина на нещата, да подобри своя живот. - Как да подобря живота си? - Като считаш, че всичко, което става в света, е за добро. Не гледаш ли по този начин на нещата, ти си слаб човек. Както житното зърно се справя с пръстта, която е над него, и излиза на повърхността на земята, дето вижда слънцето и се отправя към него, така всеки човек може да се справи със своите мъчнотии и противоречия, и да излезе на бял свят, да се грее на топлите слънчеви лъчи. Всеки човек трябва да преодолее мъчнотията, която е над него, да я смекчи и да подаде главата си навън. Всяка мисъл, която води човека към отчаяние, не е нищо друго, освен пръстта, която е засипала неговото съзнание. Освободи ли се от тази пръст над съзнанието си, той е дошъл до самоопределение на съзнанието. Като се намери в някаква мъчнотия, човек казва: Тази работа няма да я бъде, ще се мре. - От човека зависи да умира или не. Ако той реши, че трябва да изпълни задачата на живота си правилно, животът му може да се продължи.
Като ученици, вие трябва да знаете, че каквото желаете, можете да го постигнете. Искате ли да бъдете учени, богати, щастливи, можете да станете такива, но трябва да учите. Започнете от най-малките величини, от микробата, запример, и постепенно вървете към по-големите. Не е достатъчно да кажете за вълка, че е вълк. Като изучавате вълка, вие трябва да знаете, кое качество го характеризира като вълк. Егоизмът е качество, което определя вълка. Следователно, когато срещаме човек, който е вложил духа, душата, ума и сърцето си за служене изключително на себе си, казваме, че това е вълк, облечен в човешка форма. Много неща изучават учените, без да разбират техния дълбок смисъл. Запример, те говорят за петоъгълник, за четириъгълник, за триъгълник, за ъгъл, за права линия, за точка, но къде, при какви условия в живота си могат да ги приложат, не знаят. Те казват, че точката няма никакво измерение, но кога трябва да се приложи, не знаят. Много просто. Когато иска да разреши въпроса за собствеността, човек трябва да се превърне на точка, да не заема никакво пространство. Ако някой иска да стане богат, чрез храната той трябва да влезе в устата на някой милиардер, и оттам да проникне в клетките на неговия мозък, да започне да му влияе. Милиардерът ще отвори кесията си и ще започне да раздава. Обаче, човек трябва да владее изкуството, да се превръща в точка.
Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате, освен обикновената още и Божествената наука, да знаете, каква е програмата ви за всеки ден, да знаете смисъла на числата и да познавате, кога какво число сте. За всеки даден момент човек представя известно число, което съдържа в себе си определен брой енергии, както и определени качества. Докато числата на физическия свят са делими, без никакъв остатък, те не създават спор между хората. Обаче, ако при делението им се явява остатък, те пораждат спор между хората. Първите числа са рационални. Те имат приложение на физическия свят. Вторите са ирационални. Те имат приложение в духовния свят. Следователно, всяко нещо, което човек може да направи на физическия свят, показва, че той работи с рационални числа. Не може ли да направи нещо на физическия свят, това показва, че той работи с ирационални числа. Ирационалните числа представят връзка между физическия и духовния свят. Искате ли да приложите ирационалните числа в живота си, поддържайте навсякъде морала „от мен да мине“. Пазарили сте един работник с 50 лв. надница. Като му плащате, дайте му 51 лв. - от вас да мине. Някой ви дължи 50 лв., но не му достига един лев, дава ви 49 лв. - от вас да мине. Всеки най-малък придатък към нещата служи за съграждане на нещо добро, красиво в човешкия характер. Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, които храните към даден човек, се складират в подсъзнанието му, като резервен материал за неговото бъдещо развитие.
Съвременните хора, както и съвременните окултни ученици, страдат от ненужна критика. Къде какво видят, те всичко критикуват, без да подозират, че по този начин, чрез отрицателните мисли и чувства, те създават една тъмна атмосфера, в която сами могат да се изгубят. Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“! Това значи, не внасяйте нищо отрицателно, да не се заблудите. Любете враговете си и правете добро на всички. Като правите добро на неприятелите си, ако не ви отговорят със същото, поне ще престанат да ви пакостят. Като прилагате това правило, вие отчасти ще се домогнете до науката за живота. Една част от задачите на ученика е да преодолее своята среда, да се справи с наследствените си черти. Това зависи от самоопределението на човешкото съзнание. Това е велик закон на Битието, според който, за да се развивате правилно, частите трябва да бъдат в хармония с Цялото.
Тази година всички трябва да работите за самоопределение на съзнанието. Като работите по този начин, вие ще разберете, че за да станете учени, трябва да дружите с учени хора, като среда, която може да ви помогне. За да станете добри, трябва да дружите с добри хора, като среда, която може да ви помогне. Ако искате да придобиете добра обхода, трябва да дружите с хора, които имат добра обхода. малко хора имат правилна обхода. От гледището на невидимия свят, физическият представя богато изложение. Всеки човек, колкото и малък да е, представя свещ, от светлината на която някой може да се ползва. Човек не може да живее, както иска. Отклони ли се от правия път, той ще носи последствията на своето отклоняване. Човек може да живее и като Каина, но в края на краищата ще извърши едно престъпление, за което скъпо ще плати. Ако живее като Авела, той може да бъде убит, но за предпочитане е да бъде убит, отколкото да убива. За предпочитане е човек да се роди в рая, отколкото извън рая. Който се е родил извън рая, той всякога е недоволен. Недоволството показва, че извън рая човек ражда мъжки деца, от които едното непременно ще убие другото. Най-после той трябва да роди трети син, който ще остане жив.
Същият закон се отнася до мислите и чувствата на човека. Всяка лоша мисъл ражда още една мисъл, които започват да се борят, докато едната унищожи другата. Всяко лошо чувство ражда второ чувство, които също влизат в борба помежду си. Всеки ден човек може да бъде в положението на Адама или на Ева, да се намира пред дървото за познаване на доброто и на злото; всеки ден човек може да бъде изкушаван и да греши; всеки ден човек може да бъде в рая и вън от рая; всеки ден човек може да бъде в положението на Каина и да убива, или в положението на Авела и да го убиват, или в положението на Сита и да живее, да радва родителите си.
Едно трябва да знаете: човек още не е разрешил задачата на Адам и на Ева. И до днес той още продължава да влиза и да излиза от рая. Това са процеси, които всеки момент стават в човешкия живот. Всеки ден човек може да бъде Христос, Който отива за Египет и след това започва да проповядва; всеки ден човек може да бъде Пилат, Юда, Павел и т.н. И най-после, човек може да бъде възкръсналият Христос. - Кога може човек да възкръсне? - Когато влезе да живее в Божествения ден. Докато е в човешкия ден, никакво възкресение не може да се очаква. Това не става по буква. Милиони пъти трябва да се завърти земята, докато влезе човек в Божествения ден на живота и възкръсне. Когато дойде до самоопределение на съзнанието си, човек е влязъл вече в Божествения ден, дето го очаква възкресение. При това положение, той включва в себе си всичко най-красиво и велико. Това е човекът, в пълния смисъл на думата, който е станал, оживял и възкръснал. Това е човекът, който служи на бога по всички правила. Докато не мине през процесите ставане, оживяване и възкресение, човек не е още завършен процес. Ставането подразбира събиране на материал за градеж. Оживяването подразбира развиване на тялото. Възкресението пък представя развиване на съзнанието.
Желая тази година всички да възкръснете. Възкръснете ли веднъж, никакъв страх да не остане във вас. Вложете любовта вътре, а страхът отвън. При това положение, вие ще придобиете живот, сила, знание и слава. Вложите ли страха вътре, а любовта остане отвън, вие сте изложени на смърт. Когато доброто е вътре във вас, а злото отвън, вие ще победите всички мъчнотии и противоречия. Ако злото е вътре, а доброто отвън, вие ще бъдете победени. Когато мъдростта е вътре в човека, а глупостта отвън, той върви от слава в слава, от величие във величие. Когато глупостта е вътре в човека, а мъдростта отвън, той върви от безчестие в безчестие. Любовта, мъдростта, истината, доброто, за които говорим, не са абстрактни понятия, но реални. Те се проявяват в живота. Вън от живота, доброто не съществува. Вън от живота, любовта не съществува. За да проявят любовта си, много ангели слизат на земята и се влюбват в някои хора, с цел да ги подигнат, да им дадат нещо хубаво от себе си. Като прекарат известно време на земята, те заминават, като оставят адреса си на своите възлюбени, да им пишат всякога, когато се намерят в нужда. Обаче, най-малката неточност в адреса, може да стане причина за загубване на писмото. Изгуби ли се писмото ви, никакъв отговор не чакайте. Не само това, но съдържанието на писмото трябва да бъде красиво. Като пишете писма до възвишените същества, никога не трябва да се оплаквате. Никога не пишете, че сте сиромаси, че сте нещастни и т.н. Когато съдържанието на писмото е красиво, отговорът никога не се забавя.
Сега, нека всеки от вас напише едно красиво писмо до невидимия свят и да чака отговор. - Ще получим ли отговор на писмото си? - Ако житното зърно е посадено, както трябва, то непременно ще изникне. Щом храната отиде в стомаха, тя непременно ще се смели. Когато мисълта попадне в мозъка и започне да расте, тя непременно ще се реализира. Когато желанието попадне в сърцето, не го мушкай с остен, остави го спокойно, то само ще достигне своята крайна цел. Всяко нещо, поставено на своето място, дава добри резултати.
Сега, вложете в себе си идеята, всеки ден да внасяте в ума си по една красива мисъл, да градите мисъл-форми, които да се материализират на физическия свят. Внасяйте всеки ден по едно красиво желание в сърцето си, което да расте и да се развива, да даде плод на физическия свят. Бъдете добри зидари и строители! Всеки ден принасяйте жертва жива и благоугодна на Бога, в знак на благодарност за живота и здравето, което ви е дал. Имате ли живот и здраве, всичко можете да постигнете.
Любовта носи пълния живот.
Лекция от Учителя, държана на 16 януари 1929 г., София - Изгрев.