Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН
Три години след 9 Септември 1944 година, когато дойдоха на власт комунистите, национализираха индустрията. Малко по-късно, като че ли последен, бях ликвидиран и аз. Стана нужда да отида на работа в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр. Бързо усвоих начина на работа и един ден отговорникът ми нареди да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голяма пота (съд за топене на метали) и да го излея във формите за блокчета. Запалих огъня с кокс и започнах да пълня потата, която събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал. Дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак с някакъв химикал, за да се пречисти материала. Без да подозираме, че в оставения химикал на открито е попаднала и вода. От грамадната температура, водата произведе своя ефект на бързо изпарение и целият разтопен метал като фонтан изригна отгоре и нажежените едри капки от кипящ метал, като пороен дъжд паднаха върху мен. Бараката, в която работех се запали. Дрехите и най-вече главата и лицето ми бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми!" В тази неописуема скръб почувствах Учителя до себе си бащински да ми вика: "Николай, не се безпокой, всичко ще мине!" Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само капнаха някакви капки в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял!" През същия ден извадих от устата си парче алуминий с остри върхове, голямо колкото малък орех, без да ми е причинило някакви повреди. Ами ако беше попаднало в окото ми? След още два дни бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях.