Работна среда на електронния архив
5 ч. в.
Разисквания върху рефератите
(К. Константинов) Революцията е вътрешен процес, в огъня на който старият свят, вътре в нас, заедно с всички свои заблуждения и ограничения – изгаря, т.е. изгубва своите отношения към реалния живот, а вместо него възраства новия свят на Истината, в който, единствено, човек може да бъде свободен.
Без революцията, с която доброто начало започва да гради, външното преустройство в обществото е немислимо.
Насилието е старият метод на заминалата култура. Силата е вътре, в степента на убеждението, в идеята, и то до толкова, до колкото тя може да се приложи. Нека насилникът знае, че свободата, която иска за себе си, е длъжен да дава и на другите. Индиецът Ганди изрази учението на пасивния (несъпротивляващия се) анархизъм и доказа, че в силата на убеждението се крие успеха на едно дело.
(Г. Драганов) Анархистите и толстоистите по принцип са против войната. Някои от тях прилагат този принцип на дело. Какво становище трябва да вземе окултният ученик по въпроса за войната? Теософите казват, че войната е ликвидиране на обществената карма, но, аз мисля, че окултният ученик трябва да бъде свободен, всеки да разреши този въпрос индивидуално, за себе си. Разрешението на този въпрос не може да се подведе под известна норма, а трябва да остане, всеки свободно да го разреши, сам за себе си.
(М. Константинов) Новото учение казва, че капиталът е на живата природа и никой не може да го притежава.
(П. Пампоров) Ние във всичко трябва да виждаме само положителната страна. В толстоистите ще виждаме широката душа, в анархистите – хората на волята, а в окултизма преобладават знанията. Всичко това е все подготовление към новото учение. Величието на новото учение е там, че то е пълна хармония между тези три учения. От анархистите ще научим смелостта, от толстоистите – чистотата, а от окултизма – знанията. А ние ще приложим всичко това на опит, като си служим с методит, дадени от Учителя.
Б. Боев и Г. Тахчиев говориха в същия дух, върху някои положения на анархизма и толстоизма.
Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си.
Тогава струите на Любовта ще потекат през неговата душа.
Учителят
(Свещени думи на Учителя, стр. 68, София 1938 г.)
Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред.
Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувства подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение.
Учителят
(Свещени думи на Учителя, стр. 100, София 1938 г.)
Учителю, благодарим Ти за Божественото Слово, с което ни дари. Израз на нашата благодарност ще е изучаването и прилагането Му от всеки ученик, на когото съзнанието се е отключило за Него, за Словото.