Акордиране на човешката душа - том 3
РАЗГОВОР С ПЛОВДИВСКИТЕ СЕМИНАРИСТИ
На 18 април 1942 г. семинаристи от Пловдивската семинария с двама свои преподаватели посетиха Изгрева. Преди обяд те се разходиха из градината, а след това помолиха Учителя да побеседват. Той ги прие в големия салон и каза:
За да се беседва с хората, три неща се изискват. За добрия разговор първото нещо е хората да бъдат разумни, а разумността дава светлина на живота. Второто нещо е да бъдат справедливи: да няма никакво насилие не само отвътре в самия човек, но и отвън – да има хармония и музика. И третото нещо е човек да бъде добър. Разумността дава смисъла на живота, справедливостта – съдържанието на живота, а доброто – външната форма на живота. Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви, а ако се прояви, ще бъде нещастен. Или другояче казано: в света трябва да се прояви новото. Новото, което очакват младите, е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да даде подтик на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава подтик на човешкия ум, сърце, воля и душа, не е Любов.
Там, където няма разумност, справедливост и доброта, няма и никакъв Господ. Там, където са справедливостта, разумността и добротата, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, връзва, зрее, пее и работи.
Сега минаваме от един стар порядък на живота в нов. Старият порядък е тъмен, а новият – светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора и ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав! Когато Слънцето грее, няма какво да се обезсърчаваме. Сега нека да грее Слънцето във вашия ум, сърце и душа и да ви подбужда Любовта. Не че чак сега трябва да ви се даде Любовта, защото поначало ние в нея живеем и се движим, но сме приспали за дълго време съзнанието си и сме се занимавали с други странични работи. Когато човек се занимава с непотребни работи, умът му потъмнява и той не знае как да направи крачката си. Всеки от нас трябва да почита Божественото във всички останали и да съзнава, че То живее във всекиго. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и справедливост, то това е новото, на което трябва да уповаваме. Новото верую е да имате Любов. Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате и всичко, каквото пожелаете, ще го и постигнете. И ако постигнете всичко, каквото пожелаете – новото е във вас; или ако не го постигнете, то новото не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен; или човек, който не е умен, справедлив и добър, той не може да бъде здрав.
Вие сега сте млади, дошли сте в света и се намирате на Земята, която е един параход. Разхождате се, екскурзианти сте. А има едно пристанище, където всички ще се спрат, има една Обетована земя, в която всеки ще намери упование. Един ден хората ще се разберат и ще станат братя. Когато в света влезе Братството и ние виждаме в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена – своя сестра, тогава новото е изпълнило света. Братството и сестринството – това е новият ред на нещата в света. Та сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на палубата на този голям параход. Там има изобилно и въздух, и светлина, и вода, и хора. По някой път ви заливат и малко страдания – те са упражнения. Малко са, няма нищо от това – какво лошо има, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете му. Страданията са една по-гъста материя, откъдето трябва да се изваждат соковете. Докато радостите са Божественото, което иде отгоре. Под „Божествено“ разбирам Разумното в света, а това, което не е Разумно, не е Божествено. Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото.
Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча. Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята.
Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота?
Смисълът на живота е Любовта. Ако Слънцето не изгрява, тогава какъв смисъл ще има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл ще има животът? Когато Слънцето изгрява – това е Божественото в света, когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят – това е Божественото в света; когато хората говорят и се обичат – това е Божественото в света.
Един семинарист запита: Какво е Вашето мнение за смъртта и безсмъртието?
Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш – това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбието. Щом всинца се обикнат, смъртта ще изчезне. Да имаме Любов непреривна – това е безсмъртие.“Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.“ Всички вие имате елементи на безсмъртието, стига да любите и да обичате. Смъртта е нещо вметнато, а животът е непреривен. Когато хората съгрешиха, почнаха да умират. По-рано те не са умирали, но понеже ядат от забраненото дърво, понеже не са справедливи, разумни и добри, затова днес умират. Конкретно, на съвременен език казано, смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не може да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той ви чува, като му говорите, но не може да се прояви. Човекът не е това, което виждате – това е дълбока наука, която вие трябва да изучавате. Душата е нещо полуматериално и полудуховно. И да говоря повече, не ще можете да познаете лесно тези неща, без да ги изучите. Вечерно време вие сънувате, че се разхождате, нали? Питам: къде се намирате? Помнете, че не искам да ви говоря за това, което не е, а искам да ви говоря за онова, което е. Ще ви приведа един прост пример, за да се види кое остава у човека. Познавах един българин, който бе твърде чувствителен, имаше висше образование и издаваше книги. Веднъж дремнал следобед и се видял издигнат в стаята над тялото си. Той имал излъчване. Този, който стоял сред стаята и гледал легналото тяло, е реалният човек. Тялото, което лежало в леглото, е временната къща. Учените правят ред опити как да се извади двойникът на човека.Тялото е според двойника – той има очи, нос, уста, уши. Двойникът излиза, а на кревата лежи само обвивката. Учените слагат една бучка захар в устата на тялото и то мълчи, не реагира. Но щом бучката захар е в устата на двойника, човекът от кревата казва: „Това е захар!“ Този свят е в Онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък
Един семинарист запита: Кое ще остане от нас след смъртта ?
Като излезеш от тялото си, ще имаш едно невидимо тяло – прозрачно. Ще имаш ръце, очи, уши и пр., ще имаш самосъзнание, само дето хората, които са тук, няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бог, а другите неща са невидими. Бог е невидим за невежите хора, но за всички хора, които са разумни, справедливи и добри, Бог е видим. В баща ти е Бог, който се изявява. В майка ти е Бог, който се изявява. В сестра ти е Бог, който се изявява. Навсякъде е Бог, който се изявява. Бог не може да се изяви в една форма, а в хиляди. Ако живеете в съгласие с Божествените закони, откъдето минете, пътят ви ще бъде отворен. Ако не живеете по Божествените закони, пътят ви всякога ще бъде затворен и в края на краищата ще умрете.
Аз виждам Онзи свят, а как го виждам, то е друг въпрос. Както вие виждате физическия свят, така аз виждам Духовния. В света старият порядък е човешки, а новият порядък е Божествен. Да се върнем в райската градина, където по-рано човек с живял и е чувал гласа на Бога. Бъдете верни на онова, което Бог е вложил във вас. Всички вие не трябва да употребявате нито бяла, нито черна лъжа. И когато говорим, нека бъдем крайно искрени. За Любовта трябва всички да имаме само едно убеждение.
Въпрос: Как ще го постигнем това?
Как цигуларите постигат нещата? Постепенно, с упражнения, като свирят.
Учителя взе цигулката си и им изнесе един концерт. След като помълчаха, един от семинаристите наруши тишината: „Аз повече бих желал да ни говорите за Любовта.“
Днес съм зает. Може да четете онова, което съм говорил за нея. Ако има някой, който да е говорил толкова много за Любовта, това съм аз, и желая вие да разцъфнете и узреете и хубавото, което Бог е вложил във вас, да се прояви. Както един скулптор взема един камък и извайва от него статуя, така и във вас да се изяви онова, което Бог е вложил. Ако ме питате какво да правите, ще ви кажа да дишате Любов! Навсякъде да виждате любящи същества, като съзнавате, че Бог живее в хората. Ако ние живеем за Любовта, и тя ще живее за нас; ако не живеем и не работим за нея, и тя няма да работи за нас. Всеки човек, който не постъпва справедливо, ще опита несправедливостта върху себе си. И щом постъпва неправилно, усеща вътрешно безпокойство – това е закон. А щом постъпва справедливо, вътре в себе си ще има вътрешна радост, вътрешен мир.
Слязох, за да кажа на хората следното: Бог с дошъл да създаде Нов свят, Ново небе и Нова земя и да промени хората. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички, няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия свят трябва да се изградят разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра.
Един семинарист каза, че не разбира напълно думите на Учителя и Той му отвърна:
След една година, каквото съм ви говорил, ще го разберете. В детинския живот сме били чисти и бих желал да останем в чистота като дете. Там, дето има чистота, има и сила, и Мъдрост. Да имаме чистота, сила и Мъдрост едновременно и всички тези противоречия, които сега съществуват, ще изчезнат.
Един семинарист запита: Защо това не стане отведнъж, без да се губи време?
Най-първо нали плодът е стипчив, после става кисел и накрая – сладък. Такъв процес съществува в света и не можем да го изменим. Най-първо хората са стипчиви, после – кисели, и най-после ще станат сладки. Вие сега мислите, че има повече лоши хора, отколкото добри. Това е заблуждение, защото има повече добри хора, отколкото лоши.
Да изпълняваш Волята Божия – това значи да познаваш Истината.
За да въдвориш Царството Божие и Неговата Правда, трябва да познаваш Мъдростта, Знанието.
Да осветиш Името Божие, значи да бъдеш носител на Божията Любов.
Всеки, който се отклони от Божия план, ще пропадне.
Вие не може да помогнете на света, докато не изгрее вашата душа.
Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Вие сте в процес на образуване на този човек. Вие имате всички възможности, вложени във вас, обаче не ги познавате. Трябва да се работи между хората в света. Като ги срещнете, кажете им по някоя дума за новото, което иде.
Един от семинаристите запита: Има ли някоя книга, в която да е описана Вашата биография?
Това не е важно. Дайте път на Божественото в себе си!