Книги за Учителя и за учението
КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.
Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.
РАБОТА И ПОЧИВКА
За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост. Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме устройството на света, който е дело на мъдростта. Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят.
За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине.
Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя. Ние вярваме, че в младото поколение има
достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си. Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си. Това е науката за Божествената Любов.
Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот. Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия строй. Новият строй ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване. Да искаме сега изведнъж да дойде новия строй, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима. Новият строй ще дойде, но до това време трябва да се подготвим да живеем живота такъв, какъвто се проявява сега. Ако разбираме законите на природата, които работят в света, тя ще ни съдейства и нашият живот ще се оправи, защото тогаз ще работим навреме и ще почиваме навреме. А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта.
Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия. Двата полюса на живота са работата и почивката. В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора. За да можете да си почивате и животът ви да е приятен и смислен, вложете в себе си най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания. На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите.
Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма. И нещастието на съвременните хора седи в чрезмерната работа. Например, по три пъти на ден ядем, а това е работа, за извършването на която се изразходва много енергия. А ако придобиваме, колкото изхарчваме за тази придобивка, то такава придобивка няма смисъл. Придобивката трябва да бъде с нещо повече от изразходваната наша енергия за работата. Само така човек ще може да се повдигне и развива, а иначе се изтощава и разрушава.
Съвременните хора заставят стомаха си да работи по 12 и повече часа, а това е една изморителна работа. Най-първо освободете стомаха си от чрезмерната работа, за да може да си почива, та и вие да си почивате. Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива. В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно. Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката. След като си работил и като седнеш да почиваш да усетиш едно приятно разположение и да си в унисон с окръжаващата природа.
Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост. Съвременните хора са се отказали от инициативата да уреждат сами живота си, а искат държавата да уреди всичко за тях. Но това е едно криво схващане. За да се оправят работите на хората в света и да се възстановят нормалните и разумни отношения, за да могат всички да работят и всички да почиват, то всички, или по-голямата част от едно общество трябва да се вдъхновят, да възприемат и приложат в живота си възвишените идеи на Любовта и принципите на природата, които имат предвид благото на всички, а не както религиозните мислят, да чакаме Господ да оправи света. Това е едно погрешно схващане, че Бог ще оправи света. Защото Бог когато рече да оправя света, ще има големи страдания. Когато Бог оправя света ще има война, земетресения, катастрофи и всички бедствия и нещастия ще дойдат до главата на хората. А ако ние сме разумни същества, то ние сами трябва да оправим работите си, да не очакваме Той да дойде, да ги оправи, защото е страшно Неговото оправяне, а като дойде, да ги намери оправени, за да ни научи на други работи. Сега религиозните чакат да дойде Христос, да съди грешниците и да ги прати в ада, а праведните в рая. Че това е сегашният строй в света! Съвременните религиозни хора имат една представа за Царството Божие подобно на сегашния човешки строй. Идването на Христа подразбира внасянето на една нова идея в света, която да проникне във всички разумни хора и сърцата им да затрептят под импулса на Любовта, а умовете им да просветнат. А тази велика идея седи в това, да има блага достатъчно за всички и да се въдвори богатството и човещината на физическото поле. Тази велика идея не може да се наложи по механически начин, но всеки свободно трябва да я възприеме и да заработи за нейното реализиране. Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре. Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим. Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен.
Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне. Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват.
Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца.
Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и боля.
Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка.
В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее.
Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете. Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието.
Свобода трябва да се даде на всички. Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си. Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават. Всяка една добра мисъл, която проникне във вашия ум, ако й дадете ход, окръжаващите хора ще я приемат и тя ще има известен плод в света. Каквато и да е услуга, когато ви се представи случай да направите някому, направете я и не се бойте, и ще видите, че тази направена от вас услуга ще има своите добри последствия.
Но да се върнем към въпроса за работата и почивката; под думата работа разбирам следното: когато искаш да направиш едно добро, спри се, за да обмислиш и да намериш най-подходящия метод, по който да изразиш доброто. Човек, който иска да направи добро, трябва да е почивал. Практически закон е това, защото ако човек е уморен, как ще помага на другите? А като си почине, тогава той ще бъде готов да помага на другите. Взаимопомощта е външната, практичната страна на любовта. Когато обичаш някого трябва да знаеш как да му помагаш, че да не възложи по-голяма надежда на тебе, отколкото можеш да му услужиш. Трябва да има една обмяна в любовта, за да няма обратни реакции. В природата съществува един закон на съотношение и избор. Този закон гласи: Онзи, когото обичаш и той ще те обича; в това няма изключение. А ако не те обича в даден случай и при дадени условия, това показва, че вие не сте един за друг, не насилвай работите. Предпочетете да останете сами, ако не ви обичат тези, които вие обичате, отколкото насила да искате да ви обичаш, Ако искате да се жените, но не ви обича този или тази, когото или която вие обичате, тогава не търси други, понеже ще ви дойде бела на главата. Този закон може да го приложите и в други материални отношения. Никога не пресилвайте нещата. За да постигнете вашите копнежи и да отбегнете нещастието, трябва да удържите задължението си към природата, защото всички хора имат известни задължения спрямо нея. И стеснителните условия като ви хванат, няма да ви пуснат, докато не платите всичките си дългове спрямо нея. Когато човек е изправен спрямо законите на j Природата, тя ще му даде знание, сила и богатство и ще му разкрие тайните си. За да изясня законите на природата и методите за приложение на тези закони I в живота, често аз си служа с аналогията. Аналогията не е едно доказателство, но тя е само за обяснение. ; Доказателство е само това, което може да се провери в живота. А това, което е проверено, то е вече и доказано. Провереното и доказаното носи сила в живота на човека, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни. Тази светлина е необходима за работа, когато влезе Божествената Любов в нас, да знаем как да я използваме. Когато Любовта не е осветена от светлината на разумността, всеки може да ни обича. Всекиго когото вие обичате, може да ви обича. Този закон според мен няма изключение. Ето как го разбирам: когато обичам един човек безкористно, мен ми е приятно само като го видя или поговоря с него и нищо не искам от него, а като чувам, че успява и напредва в света, мен ме радва това. А щом аз го обичам, по този начин, то и той ще ме обича. Но щом в любовта си имаме каква и да е користна мисъл, тогаз се раждат обратни реакции и тогава законът се изменя. Ако в горния закон има изключение, то се дължи още и на други фактори, които работят във вашето сърце, но не и на любовта. И затова, като влизате в живота, трябва да имате една правилна философия, да имате разумност, която да ви ръководи. А сега, хората и като обичат, и като ги обичат, не разбират проявите на любовта. Ако любовта ви е безкористна, вие само ще се радвате на щастието на онези, които обичате. Този, когото обичаме не можем да го оставим да бъде беден повече от нас. По такъв начин, ако разбираме любовта, ще бъдем промисъл един за друг. Господ ни гледа винаги през очите на тези, които обичаме. Само така ще може да се образува едно ново общество за в бъдеще, което ще може да реализира съвременните възвишени идеали и копнежи, защото само в любовта човек се усеща млад и способен за работа, услуги и творчество. Като залюби, той се подмладява и умът му става светъл и силен, става смел в постъпките си, а като загуби любовта си, мисълта му вече не работи и силата му се загубва.
И тогава откъде ще дойде спасението в света? Ние търсим Бога, но Бог и сега работи в света. Любовта, която се проявява, не е ли от Бога, Който се проявява? Тази връзка между нас не е ли Бог, Който ни свързва? А сега хората търсят един Бог извън живота. Такъв Бог не съществува. Туй, което сега се изявява в света, това е от Бога, а това, което ни се обещава, че за в бъдеще ще се прояви, не е никаква любов, това не е никакъв Бог. Това са измислици и фантазии.
Сега, в името на този измислен и фантастичен Бог ни залъгват, че трябва да се примирим със злото и неправдите в живота и безропотно да ги понасяме, понеже били от Бога. Не, ние не сме за този Бог и за този „мирен“ живот. Мирен живот може да има само в доброто. Но щом има зло в света, мир не може да има. И докато съществува злото и проповядват, че трябва да има мир, такъв мир не може да съществува. Мир в Любовта и Истината - да, но мир при злото и неправдите в света - в природата такъв мир не съществува.
Две неща са потребни на човека - работа и почивка, а за да разберем, какво нещо е работа и какво почивка, потребни са ни Любов и Мъдрост.
Беседа от Учителя, държана на 12 ноември 1933 г.