Книги за Учителя и за учението
КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.
Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.
ПЪТЯТ НА ДОБРОТО
Да се прави добро е цяло изкуство, но трябва да знаем, как да го направим. Тъй както се учи музиката, тъй се изучава и науката за доброто. Има ред закони, правила и методи, които трябва да се проучат, за да можем да правим добро. Много правила и методи има, по които доброто може да се прави за всеки случай и момент. И трябва да знаете, по кой именно начин да го направите. В доброто има един закон: не можете да направите едно добро два пъти по един и същи начин, защото във всеки момент и случай съвкупността на условията е различна. Затова и всеки човек се ражда при специфични само за него условия и затова човек не прилича на никого другиго, а прилича само на себе си. При все това, той не може да съществува сам за себе си в Битието, а е една част вътре в цялото.
Хората по естество не са нито добри, нито лоши, но се раждат с възможности да станат добри или лоши. Затова казваме, че правенето на добро е изкуство, чието изучаване изисква обширни познания. От начина на живота си човек става или добър или лош; това са резултати. А как ще живее човек, зависи от неговата мисъл и разбиране. Така че, за да използва възможностите за добро в себе си, човек трябва да работи над себе си. За да стане човек добър, дълго време трябва да учи и да работи. А сегашните хора, които имат статична мисъл, вземат доброто и злото като дадени неща.
В новата мисъл, в новата философия на живота, се изискват нови разбирания. Сега всички хора умират от старите си разбирания. Докато човек измени своите разбирания, той все ще се намира в трудни положения и противоречия. За човека със старите разбирания животът е тежък и непоносим; за човека с новите разбирания, животът е много приятен. Грехът, страданията и противоречията хората ги създават със своите стари разбирания и по такъв начин изгубват и разпиляват силата си и животът им става тежък. Досега хората са искали да станат силни по механически начин, затова винаги са губили силата си. Силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които той има. Силата на човека седи в неговите най-слаби мисли, най-слаби чувства и най-слаби постъпки. Тъй гласи великият закон в света. И онези същества, които са живели преди нас и които достигнаха една висша култура в света, която сегашният човешки ум не може и да си представи, си помислиха, че са най-силни, но от този момент почнаха да губят своята сила и сега минават за паднали духове. Причината на тяхното падение седи в това, че те помислиха, че силата им седи в най-силното. А законът е следният: Нещата, които слизат отгоре, са слаби, но като слязат на земята стават силни. Силните неща в света, които излизат от земята и отиват към Бога, там отслабват; а слабите неща от Бога идват и към земята се засилват. Като говоря да възприемем слабото, разбирам да възприемем онзи принцип, който излиза от Бога и организира нещата. Силното всякога от човека излиза. Това е ново разбиране на живота: така като се разбира, ще почне да се гради в живота. А съвременните хора искат да градят по методите на силата и какво са постигнали досега? - Силата, която придобиват и използват за разрушение, тя събужда в тях гордостта и надменността и дохождат до смешните положения в живота да отричат Бога като основа на живота и да се гордеят със своите „научни разбирания“. Но това не е никаква наука, защото животните и преди тях не вярваха в Бога и даже и не мислеха за това. Но днес и верующите и неверующите живеят по един и същи начин. И съвременните верующи да не мислят, че ще могат да заблудят Бога със своите своеобразни вярвания.
Необходимо е разбиране и прилагане на законите на живота, които са израз на Божията воля. И когато говорим за доброто, ние разбираме именно, това разбиране и прилагане на тези закони. Доброто за нас е един метод, чрез който можем да добием силата, която искаме в света и чрез която ще се повдигнем. Само по пътя на доброто ще се повдигнем в света и ще разберем смисъла на живота. Това е практичната страна в живота. Всеки сам трябва да съзнава, че трябва да бъде добър и никой няма право да казва на другите, че трябва да бъдат добри. Аз зная, че всеки може да бъде или добър или лош, но индиферентен той не може да бъде. Той трябва да избере или пътя на доброто, или пътя на злото, няма друг изход. Или нагоре, или надолу трябва да върви. Ако се качвате, ще имате един резултат, ако слизате ще имате друг резултат. Съвременните хора като не разбират този закон, че посоката на тяхното движение ще определи резултатите, които ще имат, искат като се движат надолу да имат резултатите и постиженията на едно движение нагоре. И затова те казват : Трябват ни силни хора, които да оправят света.
Досега все силните оправяха и управляваха света по своему, но светът не се оправя. Че Наполеон, Юлий Цезар, Александър Македонски и др. не бяха ли все силни хора, които идваха да турят ред и порядък? Аз се чудя как съвременните хора могат да вярват, че един човек ще оправи света. Това е невъзможно. Силните хора, дотолкова могат да допринесат за оправянето на света, доколкото са изразители и проводници на една идея, която съществува в природата и има предвид благото на всички същества: Когато всички приемат тази обединяваща идея, тогава ще се внесе ред и порядък в света. А затова ни трябват слаби хора, не болни но слаби т.е. такива, които отстъпват идеите на своята личност пред общочовешките идеи, и които поставят себе си на втори план т.е. остават служители на идеите за общочовешкото братство, без да искат те да изпъкнат като фактори. Силните хора според нас, са болни хора. Те изнасят напред идеите на своята личност и заявяват, че те могат да оправят света, но това са само моментни афектации на тяхната мъничка личност, която се е самозаблудила и си мисли, че тя е някакъв фактор в света. Силата на човека седи в неговата разумност и тя прогресивно се увеличава и никога не отслабва, а се развива едновременно и в трите свята. Само по този път на разумността и прогресивно увеличение на силата ни, можем да се издигнем индивидуално и колективно. А това е именно необходимо, това е великата ни задача в света, да се повдигнем в по-висока степен на развитие. Ние не трябва да чакаме изправлението на целия свят изведнъж, а всеки като работи за своето индивидуално изправление и издигане, допринася и за общочовешкото повдигане и оправяне. Защото да чакаме оправянето на целия свят да стане, че тогава да се оправим и повдигнем ние, то би значело да чакаме или някой „силен човек“, който да оправи света или пък да чакаме Бог да оправи света по механически начин. Но нито едното може да стане, нито другото. Нашият свят ще се оправи тогава, когато всички възприемат идеята за всеобщото благоденствие и всеки почне да работи сам за своето повдигане, докато дойде денят, когато милионите хора по цялото земно кълбо, които говорят за тази идея си подадат братски ръцете и премахнат всички прегради, които са отделяли човек от човека и народ от народа. Тогава ще настъпи денят на общочовешкото братство. Тогава ще влезем във връзка с по-напредналите същества, които също живеят на тази земя. А сега, както искат някои да оправят света по пътя на силата, това е чисто механически път и няма да има очаквания резултат. По пътя на силата винаги се достига до ограничаване творческата свобода на човека и тогава вместо да се оправя, светът още повече се обърква.
Новата култура ще започне с особеното правене на хляба и начина на храненето, защото яденето е цяла наука, която досега не е разбрана добре. След яденето иде пиенето на вода, после ще учим правилно да дишаме и възприемаме светлината. Ако не приложим всички тези неща в живота си, ще почнем да се оплакваме от лошата си съдба. Индуските посветени, които знаят тази дълбока наука, започват с правилното възприемане на храната, водата, въздуха и светлината. И които следват техните школи и научат тези работи, стават адепти, посветени, йоги, а които не ги научат и разберат, стават факири. Мощна сила се крие в храната, и науката седи в това, да знаем как да възприемем тази храна. Никога на вземайте храна, която ви се дава от престъпник.
За да можем да правим добро, трябва да разбираме великите сили и закони на живота. А няма нищо по-силно от това, да обичаш живота в себе си, и в другите, и във всички същества. И в най-малките същества има известна интелигентност, която е неразделна от живота и която трябва да ни радва. Един ден те ще проявят тази интелигентност. И за да се прояви интелигентността, трябва да се приготви човешкото тяло, човешкото сърце и човешкия ум. Трябва да знаете как се е ограничавала човешката душа. Затова се изискват хиляди години проучване. Когато започнем да ценим живота на всички същества като своя, ние ще разберем дълбокия вътрешен смисъл на доброто; Защото доброто е израз на онази любов, която е основата на живота. И за да разберем и оценим доброто като израз на любовта, трябва да бъдем крайно интелигентни. Защото, ако срещнете един човек, който е готов да се жертва за вас, а вие почнете да се съмнявате в това, дали ви обича, вие причинявате смърт на себе си. Щом се съмнявате в неговата обич, вие се съмнявате в обичта на Бога, защото в дадения случай, когато един човек ви обича, тази любов е на Онзи, Който ви е дал живота. Съмнението показва, че нямаш достатъчно светлина, интелигентност, за да схванеш истинското положение на нещата. И тогаз се оплаквате от съдбата си. Вие трябва да знаете, че човек е господар на съдбата си, но благодарение на невежеството си, робува на съдбата. Човек може да стане, каквото пожелае. Това значи да е господар на съдбата си. Има една свещена идея, която може да върши всичко в човешкия живот. За да изразите тази велика идея, трябва да дадете ход на светлите мисли да проявят своята сила; трябва да дадете ход на благородните желания да се изпълнят. И всяка разумна постъпка трябва да бъде направена навреме. В това седи силата на новите идеи в сегашния век.
Идва нещо много хубаво в света, каквото никога не е идвало; и туй, което никога не е ставало, сега ще стане. Никоя власт и сила в света не е в състояние да го спре. Но всички трябва да бъдем готови и разумни, за да сме изразители на Божественото в себе си, като му служим. А служенето на Божественото, това е пътят на доброто, затова сме пратени на земята. И когато се научим да служим, тогава ще бъдем от щастливите хора. Всички трябва да бъдат щастливи, а щастливи могат да бъдат само свободните хора, които са избрали пътя на доброто. И светът днес има нужда от хора, които да служат от любов на своите братя ида облекчават техния живот, като ги научат на разумния живот, а не от управници. Управлението трябва да бъде един вътрешен закон. Който иска да управлява, той трябва да дава от себе си, т.е. да служи, а управляваният трябва да взема; а сега е обратното и затова е този хаос в обществения живот. И когато на единия дотегне да взема, ще заеме мястото на управляващия, а управляващия - мястото на управлявания, разменят се; това е тъй както се сменят ден и нощ.
Този е пътят на доброто и служенето, който ще изведе човечеството към по-светли хоризонти и към по-щастлив живот, където единствения закон ще бъде любовта и хората ще живеят като братя.
Беседа от Учителя, държана на 22 октомври 1933г.