Книги за Учителя и за учението
КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.
Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.
ПЪТЯТ КЪМ ЩАСТИЕТО
За да може животът в какъвто и да е смисъл, да се разреши, човек трябва да разбира закона за превръщането на числата. Сега вземат човека като едно цяло число и искат той да бъде щастлив. Но щастието - това е един непреривен процес, едно прогресивно число. И здравето, и силата и пр. това са ред числа, ред непреривни и прогресивни процеси. Като говоря за числата, за мен те са живи и може да става превръщане на тези живи числа, т.е. може да става смяна или трансформация на процесите. Но трябва да се разбират законите на това превръщане.
Щом едно число (процес) се превърне, то изгубва своите първи свойства и добива нови. Също така става превръщане и на състоянията в човека. За да бъде човек щастлив, трябва да разбира законите за превръщане на енергиите, които обуславят неговите състояния. Смяната на състоянията в човека е аналогична с промените на времето във външната природа, има същия смисъл и значение и се извършва по същите закони. А сега хората искат един свят без превръщане, без страдания, следователно и без радости и без живот. Тогаз няма да имат и никакви придобивки, а животът се осмисля от придобивката. А за да има придобивка, необходим е един непреривен процес, в който да стават смени и трансформации, които вече определят радостите и скърбите, раждането и смъртта и пр.
Когато човек не разбира законите на своето битие и процесите в себе си, той не може да даде правилна насока на стремежите си, не може да подбере подходящи методи за тяхното реализиране и с това си създава нещастия.
Човек сам по себе си е един прогресивен, незавършен процес, следователно липсва му нещо. Тази именно липса ни дава стремежа за реализиране на това нещо, и в този вечен и непреривен стремеж е и щастието на човека. Вечен стремеж към реализирането на това, което ни липсва. А възможностите на вечността са безкрайни. Липсата на нещо е стимул за движение напред, за прогрес.
Щастието на човека седи в неговата разумно проявена воля, за да реализира човек щастието, трябва да действа разумно по законите на живота. Щастието - това е превръщането на силите в себе си. А превръщането става с помощта на волята. Човек не може да бъде щастлив, докато не превърне своето нещастие в горителен материал за щастието. Човек не може да има любов, докато не превърне омразата в горлив материал. За да реализира щастието, човек трябва да използва всички негативни състояния като горлив материал в лабораторията на живота. За да може да стане това, той трябва да знае как да съпостави своя ум спрямо своето сърце и своите чувства спрямо своя ум. - Само така ще има правилни отношения с външния обективен свят и силите, които действат в него и ще може да реализира щастието.
Ние живеем в една епоха, когато се изисква знание, за да можем да реализираме щастието и да създадем хармонични отношения между хората.
За да намери човек щастието, трябва да се освободи от всички ограничения. Докато човек има слабости към пари, слава, гордост, към жени и към всички удоволствия в живота, той щастлив не може да бъде. Защото всички тези неща могат да му ги вземат и той ще остане нещастен. Затова е необходимо човек да разбира законите, за да превърне енергиите на тези състояния и да ги използва за творческия процес на живота.
Сега, когато става въпрос за щастие, всеки подразбира своето щастие, като игнорира това на другите. Но щастието е един Божествен закон и трябва да бъде за всички. И сега хората като се стремят към щастието, мислят си, че само те са факторите за това и че са независими от окръжаващата ги природа. Но там е заблуждението и нещастието на съвременния човек. Има същества и над и под човека и всяко от тях търси своето щастие. По-нисшите същества от човека, човек ги прави нещастни, като ги преследва и им отнема правото на живот, но и той е подчинен на същия закон. Той не е независим, както си мисли. Фактът, че съществува смъртта, ни показва това. В повечето случаи, неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес. При това положение човек не може да бъде щастлив, трябва да бъде извън всяка опасност, а това ще постигне, когато научи закона на безсмъртния живот. А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля.
Тъй че, щастието се придобива с усилието на човека, на човешката воля. И щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички свои желания, или който е господар на всички свои желания. Всички външни условия, смъртта и раждането, болестите и пр. не трябва да имат власт над него. Щастието е извън злото, омразата, сиромашията и пр., но щастието не е и 6 доброто, защото доброто е само едно условие за щастието. Когато дойде щастието, то ще впрегне всички положителни и отрицателни сили и състояния в човека, ще ги подведе в една стройна система и ще ги примирява. И тогава човек ще бъде щастлив, като примири и хармонира всички сили на своето битие. Щастливият човек не може да има неприятели в природата; всички същества ще му бъдат приятели, понеже той дава от своето щастие на всички.
Истинският живот е само там, където няма смърт - там е и истинското щастие. Щастливият човек има идея в себе си, а само дребнавият човек може да мрази, завижда и пр. Дребнавият човек щастлив не може да бъде. И човек с отрицателни черти щастлив не може да бъде. За да бъде щастлив, човек трябва да положи живота си върху добродетелта, добродетелта да бъде един непреривен процес в него.
Ти не можеш да бъдеш щастлив докато не обичаш някого, без той да знае, че ти го обичаш. Само така човек може да бъде щастлив. Знае ли той, че го обичаш, ти не можеш да бъдеш щастлив. Аз не искам да вярвате в това, но направете опит. Когато можеш да обичаш някого, без той да знае, тогаз ти ще обичаш всички. Ако нямаш едного, когото ти да обичаш без той да знае, ти не можеш и другите да обичаш. Трябва да има един човек, на когото ти да изливаш чувствата си, както една струя, един извор излива водата си и напоява цяла една местност. И изворът излива водата заради някого и напоява цялата област. И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около вас. Не казвайте името на този, заради когото правите нещата. Мнозина казват: Това и това го правя за Бога - с това пакостят на себе си.
Аз като зная, че има един да ме обича, аз съм нещастен. И всичкото ми нещастие произтича от факта, че знам, че някой ме обича. Защото този, който ме обича, той чака нещо от мен и редно е да очаква. Но ако не мога да направя това, което очаква, аз страдам. Този, който ме обикне, ще иска да направи нещо за мен, а ако аз не мога да направя нещо за него, усещам се притеснен и нещастен. И когато двама души се обичат и знаят това, трябва взаимно да направят нещо един за друг, за да бъдат свободни вътре в себе си и да отстранят нещастието от пътя си.
Този, който ви обича, отвсякъде излива богатствата си, но не го знаете. Този, който ви обича, ви повдига. Окултната наука поддържа, че този, който ви обича не е тук на земята. И ако е на земята и двамата ще живеят в едно тяло. Обикновено единият е горе, другият долу. И не му знаете името. Само когато станете много тъжни и се намирате в големи противоречия, той ще дойде да ви утеши и пак ще си замине. Туй е за онези, които искат да бъдат щастливи. А онези, които искат да бъдат нещастни, този когото обичате, кажете му, че го обичате. И едното е хубаво и другото е хубаво. Този, който те обича и ти каже - и той е нещастен и ти си нещастен; но има трети един, който е щастлив. Щом си нещастен, ще си кажеш - аз съм един от двамата нещастни, които поддържат щастието на трети. Този, на когото вие поддържате щастието, без да го знаете, един ден ще слезе на вашето място и ще ви повдигне.
Трябва да обичате Бога, Когото не познавате, но Той ще внесе щастието в света. Ако искаш да го снемеш на земята и да го поставиш във форма, ти освен, че няма да бъдеш щастлив, но ще бъдеш нещастен.
Когато обичате някого, вие живеете със свещен трепет по него; като чуете само нещо за него или го видите, веднага трепне нещо във вас. Това е свещеният трепет на любовта. Няма някой от вас, който да не е преживял този свещен трепет. Този свещен трепет не е лош, в когото и да се яви. Само така човек може да има постижения. Това е единственото нещо, което може да направи човека щастлив. Човек, за да бъде щастлив трябва да обича. Обичта е едно условие, за да се реализира щастливият живот на земята. Трябва да реализираме един хармоничен живот тук на земята, за да се създаде едно общество на хора трезви, за да ти е приятно да живееш. И като срещнеш един човек, да знаеш, че има някого, когото обича. Всеки един от вас има възможност да бъде щастлив. Щастливият човек е господар и над смъртта.
Всички, които искате да бъдете щастливи, трябва да изучавате законите на щастието. Щастието не е цел, към която да се стремим, както поддържат някои и както проповядва теософът Кришнамурти, но то е един вечен процес на творчество и освобождение. Щастието трябва да дойде най-първо да освободи човека. Животът трябва да дойде да освободи човека. Животът сам по себе си трябва да се освободи. И когато говоря за Бога, Който е създал света, Той е великото щастие, Той иде да освободи света и като го освободи, всички ще знаят, че светът е освободен и които познаят неговите закони, ще бъдат щастливи. Законите на щастието са в самото битие на Бога, на живота.
Беседа от Учителя, държана на 25 септември 1932 г.