Младежки окултен клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)
Пътища на природата
Т. м.
Тема за следния път: „Лесен начин за справяне със страданията“.
Като се говори за пътищата на природата, вие си я представяте като разумно същество. Действително, пътища има само в разумния живот. Следователно, щом природата разполага с пътища, чрез които се проявява, тя непременно е разумна. Какво можете да кажете, например, за охлюва? Като видите охлюв в природата, вие се запитвате, кое го е накарало да си направи такава твърда черупка. Защо охлювът влезе да живее в тази спирално завита черупка? Все имал някакво съображение. Като прави къща, и човек се ръководи от известни съображения. Той туря няколко прозорци на къщата си, за да се осветява добре. После поставя няколко врати, за да може свободно да влиза и излиза навън. Не само човек се ръководи от известни съображения, но и малките буболечици, при строежа на своите къщички, имат предвид известни условия. Малки дупки са техните къщички, но ще видите, че са изложени на изток, запад или юг, а никога на север. Защо? Те знаят, че на север няма никакво слънце, няма светлина.
Като изучавате зоологията, виждате, че формата на главата и лицевата й част на всички животни е различна. Ако започнете да изучавате низшите форми и постепенно се изкачвате нагоре, виждате известно преобразование във формите, с цел да се доведат до най-съвършената от тях. Като дойдете до човека, виждате, че неговото лице е най-съвършено. Въпреки това, природата не спира и тук. Тя продължава още да работи върху лицето и главата на човека, да го усъвършенства. С промените на лицето и главата стават промени и в цялото тяло. Казвате: Защо природата, като съвкупност от разумни същества, не създава изведнъж една съвършена форма, а трябва постоянно да прави опити? В своята дейност природата прилага закона на последователността, чрез който дава възможност на своите съзнателни форми да се учат, да придобиват опитности. Ако природата представи формите си в своя завършен вид, те няма да придобият това, което им е нужно. Освен това, тя дава възможност и на разумните същества в нея да се проявят. Като творчески сили, те работят като сътрудници на природата за преобразование на формите, Всяко разумно същество допринася към преобразованието на дадена форма толкова, колкото е неговото развитие. Съществата, които са работили за преобразованието на животинските форми, както и тази на човека, се различават коренно едни от други.
Следователно, човешкото лице е площ, върху която се отпечатват силите, които работят в човека. Например, някой ден сте весел, добре разположен, с подигнато настроение, но случва се, че външна или вътрешна причина изменя вашето състояние. Като се погледнете в огледало, виждате, че лицето ви има съвсем друг вид: тъжно, мрачно, песимистично. И обратно: мрачен, неразположен сте, но изведнъж става някаква промяна в силите на вашия организъм. Защо става тази промяна? Бутнали сте някой център, който е създал разположението, или неразположените на духа ви. Значи, достатъчно е да бутнете един от добрите центрове на вашата глава, за да потекат добри мисли и желания във вас, чрез които да разрешите добре задачите на своя живот. Като не знаете причините на тия неща, вие си мислите: Защо съм бил толкова глупав да се поддавам на обърканите си работи? Ето, в един момент всичко се нареди. Лесно стават работите за онзи, който знае, как и къде да тури ръката си. Ако не знае, как и къде да постави ръката си, вместо добро той може да произведе катаклизъм в своя личен живот. Ето защо, човек не трябва да се спира само върху последствията на нещата, но да търси техните причини.
И тъй, не е достатъчно само да изучавате човешкия организъм, както и характера на човека, но трябва да гледате на човека като на жива, разумна станция, чрез която той влиза в съприкосновение с целия космос. Всичко зависи от това, кой бутон в станцията ще бутне, за да влезе във връзка с добри или лоши същества. Ако по невнимание бутне някои от лошите центрове, човек веднага се обръща към своя радиоапарат и вика за помощ. Така постъпват днес и параходите в големите морета и океани. Щом се намерят в опасност, те веднага викат за помощ. Коя е радиостанцията в човека? Неговото будно съзнание. Чрез тази станция човек влиза във връзка с външния и вътрешен свят, с всички разумни същества. Да имаш будно съзнание, това значи, да имаш възможност да приемаш и да предаваш мисли, чувства и желания от всички станции. Запитат ли те нещо от разумния свят, ти трябва да си буден, веднага да отговориш на зададения въпрос.
И тъй, когато изучавате живота, вие трябва да имате будно съзнание. Животът не е така прост, както мнозина мислят. Някой казва: Да си поживеем малко! – Можеш да си поживееш, но ще страдаш. Днес всички хора страдат, защото станциите им са затворени. Ще кажете, че човек трябва да има само една мисъл и едно желание. Какво разбирате под думите „една мисъл и едно желание“? Това значи, човек да се съсредоточи само за себе си, да не се интересува от окръжаващите. Това не е право. Човек трябва да бъде съсредоточен в себе си, с цел да се изучава, но не и да се затваря за ближните си. – Какво трябва да прави човек? – Много работи очакват човека. Ако е земеделец, ще обработва земята; ако е поет, ще пише стихове; ако е философ, ще философства; ако е учен, ще пише научни книги и т. н.
Съвременният човек не е дошъл още до познаване на себе си. Той иска да изучава външната природа, да има на разположение лаборатория, уреди, с които да прави своите опити. И това е добре, но същевременно той трябва да изучава себе си. Ще кажете, че пособия нямате. Имате пособия, но трябва да знаете, как да работите с тях. Човек има в себе си един от най-усъвършенстваните телескопи, микроскопи, радиоапарати. – Ама обсерватория нямам. – И обсерватория имаш, но още не си я отворил. – Искам да следвам в някоя консерватория. – И консерватория имаш. Започни да работиш съзнателно върху себе си, и след известно време ще се отвори обсерваторията и консерваторията ти.
Човек носи в себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи. Следователно, каквото пожелае, той може да го постигне. Ако иска да слуша хубава музика, може да слуша не само от земята, но и от Юпитер, от Венера, от Сириус, от Сатурн, от Марс и т. н. – Кога ще дойде това време? – В бъдеще. Обаче, при сегашните условия тази опитност не ви се дава. Да се говори върху нея, като приказка, това се позволява. Сведенборг е писал за онзи свят, за съобщение с духовете. Значи, той имал тази опитност. Той имал вътрешно радио, чрез което се съобщавал със същества от другия свят. Оттук виждаме, че това, което човек търси вън от себе си, съществува и в самия него. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло човек може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. Всъщност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за онзи, който има будно съзнание, да вижда ясно и да разбира.
Съвременният свят е пълен с хора, на които съзнанието още не е пробудено. За тях науката още не е достъпна. Какво остава тогава за онези възвишени знания и опитности, за които се искат широки разбирания? Много астрономи гледат с телескопи, но всички не виждат еднакво. Някои виждат само външността на планетите, а други виждат и вътрешността им. Които виждат вътрешността на планетите, мълчат, нищо не казват. Ония, които виждат повърхността на планетите, казват, че Юпитер е препасан с някакви пояси, Венера е обвита в було, не се вижда ясно. Защо Венера не се отвори, т. е. защо не хвърли булото си? Много естествено, затворила се е нещо. Например, вие имате една приятелка, с която се разбирате добре. Дето се срещнете, започвате да се разговаряте, отворени сте една към друга.
По едно време другарката ви се затваря към вас. Вие й говорите, но тя не чува, нищо не ви отговаря. – Защо? – Вглъбена е в себе си. От това вглъбяване лицето й пожълтява, очите й хлътват. Ще кажете, че нещо я мъчи. Нищо не я мъчи, но тя разрешава един важен въпрос. Тя започва да мисли. Щом мисли, светлината в нея се разлага на седем цвята. Ако лицето й пожълтее, това показва, че тя мисли. Ако лицето й почернее, това показва, че тя започва да разорава своя чернозем. Ама зелена станала. Това показва, че тревата й почнала да израства. Тя се е превърнала на росна ливада, със зелена трева. Между тази трева има пелин и много още билки. Човек, от време на време, употребява пелина за цяр. И кравите пасат пелин, вследствие на което млякото им става горчиво. Като знаете това, не пращайте кравата си на такава ливада да пасе пелин. Обаче, тази ливада може да се разхубави. В скоро време в нея израстват цветя, които започват да цъфтят, да разнасят своето благоухание надалеч, да привличат вниманието на пчели, на пеперуди и бръмбари. Ако отнякъде дойде вода, ливадата става още по-привлекателна. Животни и хора започват да се събират в нея. Докато нивата е разоран чернозем, ние казваме, че условията й са ограничени. Обаче, когато нивата се превърне в ливада, окичена със свежи, ароматни цветя, и когато бистрата вода на планинското изворче започне да клокочи в нея, ние казваме, че тя се намира в процеса на своето вътрешно и външно развитие. През тези две фази минава всеки човек: през фазата на чернозема и през фазата на росната, цветна ливада. Цветята в ливадата показват, че условията във външния свят са добри.
Всички хора обичат цветята, но не разбират техния език. Всяко цвете е буква от една азбука, която хората някога ще изучават. Не само езика на цветята не знаят, но много неща има още, които хората не знаят. Например, те правят различни движения, без да разбират тяхното значение. Те се почесват тук-там по главата, без да съзнават, че си причиняват пакости. Има случаи, когато човек бутне някой център на главата си и с това разваля настроението си. След това бутне друг център, с което внася разположение на духа си. Кой център е бутнал, как е станало това, и той не знае. Велика е науката за движенията. Ако знае, как и с кой крак да тръгва, човек би избегнал много нещастия в живота си. Като става сутрин от сън, човек трябва да отдаде известно внимание и грижа на тялото си, на движенията, които прави. От тия движения, именно, зависи успеха или неуспеха на работите му през целия ден.
Сега ще ви дам едно упражнение за седем дена, от днес до следната лекция. Това упражнение ще ви отнеме само един ден, но сами ще си изберете деня. Всеки от вас, по желание, ще си избере един ден от седмицата, през който ще направи упражнението. Още със ставането си от сън, вие ще се стремите да запазите будно съзнание в движенията си. Ще се наблюдавате, как сте станали, с кой крак първо сте слезли от леглото си, в какво положение са били ръцете и краката ви през целия ден, какви движения сте правили с тялото си и какъв е резултатът на тия движения. Съзнанието ви трябва да бъде будно, а движенията ви – естествени. Всичко особено, което забелязвате, ще записвате. Ако е нужно, можете да чертаете движенията си с линии. Не се смущавайте, ако този ден мине така обикновено, както и останалите дни през седмицата. Каквито и да бъдат резултатите, важно е да имате будно съзнание, да се самонаблюдавате.
Като ученици, вие трябва да имате предвид, че истинската наука започва с умението на човека да владее движенията си, да бъде господар на своето тяло. Ако човек не знае, как е създадено неговото тяло, какво е предназначението му и ако не може да се справя с неговите сили, нищо не може да постигне. Какво е предназначението на неговото сърце, свързано с астралния свят, на неговия ум, свързан с менталния свят и на неговия разум, свързан с причинното тяло? С други думи казано: ако човек не разбере земните неща, как ще разбере небесните, т. е. отвлечените? Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е начало на всички науки, които представят основа на бъдещето. Доколко е учен човек, познаваме от това, доколко той разбира своето тяло. Това не значи, че човек трябва да отдаде всичкото си време и внимание на тялото. Важно е човек да не пренебрегва тялото си за сметка на въпроси, които днес нямат никакво значение. Например, трябва ли да се занимавате с въпроса, какво обществено положение ще заемате в бъдеще? Вие не знаете, какво е излязло днес от вас, а се интересувате от бъдещето. Какво ще излезе от вас в бъдеще? Ще излезе това, което е излязло от всеки човек. Човек е предназначен за висок пост, а от незнание той иска по-долен пост и загубва това, което е спечелил.
Разправят следния случай за един българин. Той свършил науките си в Америка, след което се върнал в България със специален трен. Един ден той се явил при княз Батемберг да иска някаква служба. Князът искал да го назначи за министър председател, но преди това го запитал, какво той иска, сам да си каже. – Искам да бъда назначен за директор в една от софийските гимназии. – Това не се отнася до мене. Идете в министерството на просвещението, дето назначават директори и учители. И съвременните хора се намират в същото положение. Те свършили науките си в Америка, в далечния свят, връщат се в България със специален трен, дето им се готви висок пост за министри, а те искат да станат директори на гимназия. Князът ги изпраща при министъра на просвещението, той да им даде директорска служба. Обаче, като се явят при министъра на просвещението, той им казва: Няма свободни места за директори, но има няколко за учители. Изберете си, каквото място искате.
Сегашните хора не са дошли още до онова дълбоко, вътрешно разбиране на нещата, да знаят, че човешкото тяло е свещено. Ако не цялото тяло, поне част от него може да се нарече свещена. За това тяло, именно, може да се каже, че е храм Божи. Божественото, което живее в човешкото тяло, е постоянно и неизменно, а останалата част е изложена на промени. Както човек се облича и съблича, така и част от човешкото тяло непрекъснато се изменя.
Като ученици, вие трябва да държите в ума си мисълта, че човешкото тяло представя обширен свят, който заслужва да се изучава. Каквито открития да направите около вашето тяло, благодарете. Не търсете щастието си вън от себе си. Всичко е скрито във вас. Ако човек не намери щастието в себе си, вън по никой начин не може да го намери. Щом се намерите пред някаква мъчнотия, пред известно затруднение, обърнете се към себе си. Отправите ли се към своя ум, към своето сърце, към своята душа и към своя дух, те веднага ще ви дойдат на помощ. Достатъчно е да бутнете един от бутоните на вашето радио, за да ви отговорят веднага. Някой от учените същества в радиото ще ви отговори: Във вашата библиотека, в еди-кой си шкаф се намира една книга, със специален номер. Извадете книгата, отворете я на еди-коя си страница и прочетете. Там ще намерите разрешението на въпроса, който ви затруднява. После влезте във вашата лаборатория, извадете шишенцето с еди-каква течност и вземете три капки от нея. Като пиете три дена наред по три пъти на ден от тази течност, вие ще бъдете съвършено здрави. Ако нямате резултат, съобщете ми. Щом ви отговорят, станцията отново се затваря. Вие се чудите, какво стана, кой ви отговори, къде остана този човек. Не е важно, кой ви отговорил. Важно е, че вие се чувствате добре и сте разрешили мъчния въпрос. Човек може да разреши задачите си още на земята. Някои мислят, че като заминат за онзи свят, там ще разрешат мъчните задачи. Възможно е и това, но за предпочитане е човек тук да реши задачите си, отколкото на онзи свят.
Мнозина религиозни и светски хора търсят спасението извън себе си. Те не знаят, че за да дойде до това положение, да придобие известни знания, човек трябва да работи върху своя ум, да го развие, да разработи сърцето си, да стане отзивчиво, да разшири съзнанието си. Същевременно той трябва да стане господар на силите, които работят в него. Силен човек е онзи, който може да бъде господар на тялото си. Как може човек да стане господар на тялото си? Много просто. Как може синът да стане наследник на баща си? Бащата написва един документ, че оставя богатството си на своя син. В силата на този документ синът влиза в правата си на наследник. Следователно, ако човек не вярва, че тялото, което му е дадено, е негово, всеки може да му го отнеме. Докато човек не е получил крепостен акт за тялото си, всеки може да го ограбва: този взел нещо от него, онзи взел нещо. Получи ли крепостен акт за тялото си, той става пълен собственик, и природата го признава за свой гражданин. Виждате, че някой иска да стане собственик на едно парче земя, но не успява. – Защо? – Не му се дава. Природата не му позволява да губи времето си за излишни работи. Тя му казва: Ти не си станал собственик на своето тяло, а искаш да владееш земя. Ти не си собственик на своето тяло, а искаш да владееш една къща. Започни със същественото и постепенно върви към несъщественото. Същественото за човека е неговото тяло. Ако може да стане собственик на тялото си, той ще стане собственик и на нещо вън от себе си. Хората обичат тялото си, искат да живеят много години в него, но още не са станали негови собственици.
Човек трябва да има правилно отношение към тялото си. Също така той трябва да има правилно отношение към своята душа, така наречената „първична монада“. За да разбере душата си, човек трябва да пази тялото си добре. Душата се проявява чрез тялото. От какво се нуждае тялото? От храна, която да поддържа живота и растенето му, от въздух, вода, светлина и чистота. Това са необходимите елементи за човешкия организъм. Мнозина живеят, но не са доволни. Защо са недоволни? Те се оглеждат в огледалото и намират, че не са красиви, не са достатъчно здрави, силни и т. н. От човека зависи да бъде и красив, и здрав, и силен. За да придобие тия качества, той трябва да внесе единство между копнежите на душата си и нуждите на своето тяло. Ако отдели живота на тялото от живота на душата си, той не може да бъде красив, здрав и силен. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно, каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му.
И тъй, първата задача на човека е да изучава своето тяло Това значи, да изучава функциите на своите външни и вътрешни органи, както и положението, което те трябва да заемат. Като знаете функцията на мозъка, обърнете внимание и на положението, което трябва да има главата. Дръжте главата си винаги права. Защо? Защото давате възможност на теченията, или енергиите, които идат от слънцето, да минават свободно през дробовете. Не държите ли главата си права, слънчевите енергии не могат да минават през дробовете, вследствие на което човек нарушава здравословното състояние на организма си. Също така ходете изправени, не се прегърбвайте. Всяко прегърбване се отразява вредно върху дробовете. Спазвайте тези две правила, ако искате да бъдете свободни.
Много от съвременните хора са небрежни към тялото си. Те мислят, че могат да бъдат здрави и без специални грижи към него. Някои даже се стесняват да правят упражнения. Има ли нещо срамно в упражненията? Единственото нещо, от което човек трябва да се стеснява, това е злоупотреблението със свободата на разумните същества. Никога не злоупотребявайте с доверието, което някой човек има към вас. Тъй щото, грижете се за тялото си, като за машина, която ви е дадена за работа, и не се стеснявайте от нищо. В тази машина са вложени възможностите на всички минали култури, както и тия на настоящите и бъдещи култури. Човек може да се съобщава с невидимия свят само чрез физическото си тяло.
Хората на шестата раса, или на новата култура ще се отличават от сегашните по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени. Радиостанциите на сегашните хора са затворени, вследствие на което те не могат да влязат в общение с възвишения свят. В това отношение те се намират в положението на блокирани държави, чиито граници са затворени за външния свят. Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое“. Къде седи подобието на човека с Бога? Първото подобие е в тялото. Човек е съвкупност от системи с различни функции, които учените и до днес още не познават. Те знаят само тяхната физическа страна и функции, и то отчасти. Един ден, когато станете господари на тялото си, ще се домогнете до една велика наука, която ще разкрие разумните закони, които управляват човешкото тяло. Тази наука ще покаже, какво представя човек като физическо и духовно същество.
Стремете се към великата наука на Битието, чрез която ще познаете себе си, своя ближен и Бога.
— Божията Любов носи пълния живот.
17. Лекция от Учителя, държана на 3 януари, 1930 г. София – Изгрев.