Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 5 / 2000 г.
Принципите на Любовта и Мъдростта при Сведенборг и Беинса Дуно
Дейвид Лоримър
Дейвид Лоримьр е дългогодишен директор на Scintific and Medical Network - една международна организация, търсеща да развие съвременната наука и в частност медицинското знание отвъд догмите на ортодоксалното и материалистичния редукционизм, в която членуват едни от най-изтъкнатите съвременни учени.
Роден през 1952 г., Дейвид Лоримьр завършва „Итън” u университетите „СВ. Андрю” и Кембридж. Преподавал е съвременни езици и философия В колежа Уинчестър. Разностранната му дейност В последното десетилетие обхваща областите на духовното знание, екологията В контекста на холистичния Възглед за живота. Председател е на международната асоциация за изследвания на състоянията, близки до смъртта, организатор, председател и лектор на многобройни семинари, изнасяни по цял свят. „Новите мистици”, „Отвъд мозъка” са само част от организациите, в които той е вдъхновител и двигател.
Автор е на книгите: „Оцелял? Тяло, ум и смърт в светлината на психичната опитност” (1984), „Всичко в едно” (1990) и на три книги, разкриващи дълбоката му Връзка с учението на Беинса Дуно: „Кръгът на свещения танц” (1991) -ръководство по Паневритмия, „Пророк на нашето време”, посветена на Учителя Петър ДъноВ (1991) и „Скъпоценни камъни на Любовта” (1994) - превод на молитви и формули от Учителя на английски.
Редактор е на списанието „Network magazin”. Между разностранните му интереси трябва да се споменат музиката и спорта. Дейвид живее в Шотландия с жена си Джейн - изследовател и новатор в областта на холистичното лечение, и двете си деца. Голям приятел на България, Дейвид Лоримьр многократно е запознавал своите слушатели по всички краища на света с духовната школа на Беинса Дуно.
Всички вие сте запознати вероятно повече от мен с живота и делото на Емануел Сведенборг, но може би се учудвате кой е Беинса Дуно и по какъв начин неговите идеи се свързват с тези на Сведенборг. Моят отговор е отчасти автобиографичен и отчасти свързан с историята.
Първата ми среща със Сведенборг стана през 1973 посредством бележките към прочутата поема на Шарл Бодлер „Съответствия”. И другаде бях чел за неговото влияние Върху писатели като Блейк и Балзак. Тази бележка ме заинтригува достатъчно, за да заема биографията на Сведенборг от университетската библиотека. Тя лежа непрочетена няколко седмици Върху нощното ми шкафче, докато една Вечер се задълбочих В книгата и тя ме грабна. Бях поразен от факта, че един учен е станал мистик, без да пожертва при това своя разум и здрав смисъл. Междувременно това първостепенно качество се проявява и в научните, и в мистичните трудове на Сведенборг. Д. Т. Судзуки изтъква, че може би не е от полза това, че необикновените му твърдения за неговите видения и опитности са поднесени в този сериозен и прозаичен стил. Обаче за мен това е част от неговата привлекателност.
През 1985 година прочетох книгата на Омраам Михаил Иванов „Космични морални закони”. Тя ме тласна да прочета останалите му трудове и в том първи на събраните му произведения аз прочетох статия за неговия учител Петър Дънов, чието духовно име е Беинса Дуно. Тя ме Впечатли извънредно много, така че се сдобих с малкото негови работи, преведени на френски, и с всички броеве на списанието „Le Grain de Ble” от 1958 година насам. Задълбочих се във всички тези неща и бях смаян от обхвата, силата и дълбочината на неговото учение. Реших, че трябва да науча български, за да мога да чета в оригинал някои от неговите трудове, състоящи се от 150 тома, повечето, от които непреведени. Късметът ме срещна с една жена от България, която живееше в моето селище в Гластоншир и при която започнах да вземам уроци два пъти седмично. След това отидох в България през 1989 година, където срещнах много ученици на Беинса Дуно и присъствах на летния им лагер на Рила планина. Там срещнах и Весела Несторова, тогава около 80 годишна, която ми каза, че Беинса Дуно й е препоръчвал да чете Сведенборг, което би я улеснило да разбере по-добре неговото учение. Започнах да виждам как всичко си идваше по местата.
България е била източник на два по-раншни духовни импулса. Първият е бил учението на Орфей, който според легендите е живял в планината Родопи. Орфизмът и питагорейството са упражнили плодотворно въздействие върху западната мистична философия, пренесени чрез Платон и неоплатонизма в християнството. След това, през десети век, в България се е появило богомилското учение. То се е основавало на мистичното Евангелие на Йоан и е било пренесено в Южна Франция като движение на катарите. Това е била една много чиста религия, твърдяща, че представлява Християнството В първоначалния му вид. Бих искал да ви прочета една кратка богомилска молитва:
„Господи, изчисти ме, пречисти ме вътрешно и външно. Пречисти тялото ми, душата и духа ми, за да могат семената на светлината да растат в мен и да ме пpeвърнат в светеща факла. Нека да пребъда в светлината.”
Малко биография: Беинса Дуно е роден през 1864, син на ортодоксален свещеник, който активно е участвал в движението за освобождаване на България от Отоманската империя. Завършва теология и медицина в методисткия университет на източния бряг в Америка през 1895, след което се връща в България. Междувременно има един период на оттегляне преди да започне своята мисия на Учител през 1904 г. Изнесъл е над 6000 беседи и лекции до момента на заминаването си през 1944.
От 1920 г. започва да води своите последователи на летни лагери в Рила, където дава много от най-вдъхновяващите си лекции и внася екологично измерение в своята мистична духовност. Беинса Дуно е бил и музикант. Той е съчинил около 200 песни, както и музиката към създадения от него свещен танц Паневритмия. Неговото пророческо Виждане за Християнството не е допаднало на църквата, но това е неизбежното напрежение между пророка и поповете, между съдържанието и формата, между духа и буквата, езотеричното и екзотеричното.
Сега ще дойдем до сърцевината на неговото учение, трите принципа на Любовта, Мъдростта и Истината:
„В целия космос съществува един, единствен елемент - Любовта. Любовта е първичният елемент, от който са произлезли всички останали. От нея произлиза животът. Вторият елемент е Мъдростта, от която произлиза знанието. Третият елемент е Истината, от която произлиза свободата.
Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина.
Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи свобода.
Тези принципи трябва да бъдат прилагани, в противен случай те загубват силата си.”
Веднъж той бил запитан за същността на учението си:
„Ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината. Зная, че пак ще ме попитате: „А що са те?”
Слушайте вие, които вече сте извършили непоправимата погрешка - разчупили сте черупката на живота, за да вкусите от неговата ядка. Яжте от ядката, опитайте истината, но не се препъвайте о черупките - не искайте „доказателства”.
И тъй, чуйте отговор на Вашия въпрос!
Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот.
Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува.
Истината е това, без което никаква граница не съществува.
Любовта е начало на живота. Истината е край на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформява нещата, е Мъдростта. Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край. Между тях работи Мъдростта - в междината, образувана от началото и края, които пълнят всички вечности. Без да могат да я изпълнят. В тая междина се движи Мъдростта и изяснява какво са Любовта и Истината.
Мъдростта говори:
Аз, която се движа между началото и края, ви казвам:
Любовта е начало на всяко битие.
Истината е крайният предел на битието, върховната му цел. А зад Истината? - Зад Истината няма нищо. Зад Истината не може да се отиде. Всяко нещо, което е сътворено, след като се движи, движи, най-после ще спре до Истината. То може да се движи милиони и милиарди години, но като дойде до Истината, там ще спре. И тогава едно от двете - или ще се съобрази със законите на Истината и ще живее според тях, или ще стане на прах и пепел.
Ти казваш: „Кажи ми Истината?” (и това е ключова фраза).
„Истината не може да се каже. Тя се живее. Истината е плод на целокупния живот. Тя включва това, в което Бог се проявява... Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони „вечности”. Защото има вечности, които са пределни. Има и вечности, които са безпределни. Ако ти, със своята любов не можеш да преминеш от началото в края - да влезеш в Истината и ако със своята истина не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш какво нещо е животът.”
Нека сега се обърнем към Сведенборг. В първата част на неговата „Божествена Любов и Мъдрост” ние четем, че „Любовта е животът на човека”, но хората съвсем не осъзнават, че любовта е техният истински живот: „Никой не знае какво е животът на човека докато не разбере, че това е Любовта.”
При Беинса Дуно намираме: „Източникът на живота е Любовта. Ако хората не разбират Любовта, те не разбират живота. Животът е плод на Любовта. Животът не може да се прояви без Любовта. Няма живот извън Любовта.”
Втората глава при Сведенборг гласи, че Бог сам по себе си е Любов, защото Той е самият живот. Божествената любов се изявява като слънце, което дава топлина (съответстваща на любовта) и светлина, която в същността си е мъдрост. Истинската любов и мъдрост са свързани в Божественото. Следващата глава пояснява, че Бог не е в пространството, въпреки че Той е Вездесъщ - една концепция, която може да бъде схваната само духовно. Беинса Дуно също описва Бог като слънцето на живота или слънцето като израз на Бога.
Сравнете следното:
„Има Един, който се проявява като Любов, като Мъдрост и като Истина.
Има Един!
И цялата жива Природа говори за този Единия, Великия.
Наричат го Бог, Господ, Отец.
Той изпълва всичко, изпълва цялото битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може да се прояви. в нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви.
Сам по себе си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е „нищо”. Но това нищо съдържа всичко в себе си. Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали.
Създава, но никога не се изтощава.
Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Крепи всичко - и отвътре, и отвън, но сам Той не взема участие в нищо.
Уподобяваме Го на Светлина, на Разум - Логос. Но сам по себе си, Той не е ни Светлина, ни Разум.
Светлина, Разум, това са Негови прояви.
Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.”
Разликата между Сведенборг и Беинса Дуно може да бъде видяна в това, че докато Сведенборг разглежда Бога като човек, съществуващ сам по себе си, за Беинса Дуно Той е отвъд всички форми. За Сведенборг Любовта е същност, а Мъдростта съществувание или проявление, докато за Беинса Дуно същността е зад формите и както Любовта, така и Мъдростта са проявления на Абсолюта, отвъд формите. За Сведенборг Любовта трябва да бъде в Мъдростта, за да съществува като такава, въпреки че на друго място той твърди, че самата Божествена същност е Любов и Мъдрост.
Според Беинса Дуно Христос е проявление на Бога.
„Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта.
Христос - това е Бог, който се разкрива на света.
Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплощение на любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.
Помнете, че Христос е проява на Божията Любов”.
При Беинса Дуно намираме Истината като трети принцип, водещ до свобода или освобождение. По-точно, приложението на Любовта и Мъдростта заедно води до Истината. Казва се също, че Любовта поражда доброто: „Доброто е основа на живота. Доброто е почвата на живота и същевременно неговата храна. Само доброто може да поддържа живота, само доброто може да го подхранва.”
Сведенборг изразява подобни взаимоотношения: „От факта, че Божествената Същност е Любов и Мъдрост следва, че всички неща във вселената са свързани с Бога и Истината. Защото всичко, което произлиза от Любовта, се нарича добро, и всичко, което произлиза от Мъдростта, се нарича Истина”.
Сведенборг продължава нататък като казва, че Божествената Любов и Мъдрост са субстанцията и нейната форма. Това съответствала донякъде на формулировката на Беинса Дуно, че Любовта е източникът на живота, а Мъдростта създава всички форми между Алфата на Любовта и Омегата на Истината. За Сведенборг Любовта протича във волята (но съответствува на чувствата), а Мъдростта в разбирането, докато при Беинса Дуно волята се асоциира с Истината, Любовта - със сърцето и Мъдростта съответно с разбирането и светлината на ума. Техните формулировки обаче се приближават при следното обяснение на Сведенборг: „Рационалността е качество, което ни позволява да разберем Истината, а друго качество е способността да правим това, което е добро и истина. Това качество се нарича свобода, и е качество на волята.” Сведенборг пояснява, че двата цвята - червено u бяло, съответства на Любовта и Мъдрости, са фундаментални в небесното и земно царства. Любовта съответствува на сърцето, а Мъдростта на белите дробове. Сравнете описанието на Беинса Дуно за Божествения свят (който е различен от духовния). Любовта, която е вечна и безгранична, се проявява на четири нива, според учението на Беинса Дуно. Нейните прояви се движат между личното и експлозивното към инклузивността на Божественото. Първото ниво, съответства на корените на дървото, е любовта като стремеж в сърцето, това са вълненията на емоционалния живот. Второто ниво, съответства на клоните, е любовта като чувство в душата, достигащо до Бога и изразяващо се в братско и сестринско приятелство. Третото ниво, любовта като сила в ума, съответства на цветовете, е рядко срещана, еволюирала форма на любовта, намираме я при онези, които са подготвени да живеят и дори да пожертват живота си за Божието дело, като Христос. Любовта като принцип в духа, съответства на плода, е висшата и всеобхватна хармония, висшето проявление на Любовта, която едва се проявява в света.
И Сведенборг, и Беинса Дуно са въплътили Любовта и Мъдростта в своя живот, след като са ги направили крайъгълни стълбове на своите учения. Те също така са имали изключителни екстрасензорни сили (сиддхи според индийската традиция), характерни за онези, които са достигнали по-напреднал стадий на развитие. Известен е епизодът със Сведенборг, който е видял отдалече къщата си, обхваната от пламъци. Беинса Дуно е бил способен да види много събития от разстояние, едно, от които е било убийството на българския премиер, с който е имал разговор година преди това. Най-често обаче такива епизоди са описвани в ситуации, когато е съществувала опасност за някой от неговите последователи. Казано е в Евангелието, че дори и едно врабче не пада на земята, без това да е известно на Бога, след като цялото творение живее, движи се и съществува в Божието съзнание. Тези, които са се изравнили с Божественото съзнание, вероятно са способни да виждат събитията, ставащи в това поле, които са неизвестни за нас останалите. Но още повече поради връзката, която съществува между учител и ученик. Моите предишни проучвания върху „чувствуване от разстояние” ми показват, че любовта или емпатията е ключовият способствуващ фактор.
Ще завърша с две молитвени формули от Беинса Дуно:
Велик е Бог В Любовта си!
Велик е Бог В Мъдростта си!
Велик е Бог В Истината си!
В Любовта си Бог поучава.
В Мъдростта си Бог просвещава.
Милостив и жалостив е Господ.
Неговата благост Владее над Всичко.
Веселието му крепи Всичко.
В Господа Всичко живее и се движи.
Той е веселие и радост на всичко живо в света.
***
Няма Любов
като Божията Любов.
Само Божията Любов е Любов.
Превод от английски д-р Светла Балтова