Вземи детето, ХV серия, том ІІ (1932)
10. Приложете добродетел
24 неделна беседа, държана от Учителя на 13 март 1932 г., 10 ч.с София, Изгрев.
Ще прочета част от 24 глава на Притчите до 15 стих.
Ще взема няколко думи от Второто послание Петрово, от първата глава, 5 стих: „Приложете на вярата си добродетел”.
В какво седи прилагането на добродетелта? Много пъти се говори за добродетелта за вярата. Вярата е една установена сила за човека на земята, - с която той започва, с която започват не само хората, но и всички най-малки, най-дребни животинки. От най-малките до най-големите, всички започват с вярата. И най-голяма вяра имат най-малките животинки, най-слаба вяра има човекът. Туй е по отношение на вярата Животните имат най-малко знание, а човек има най-голямо знание. И туй знание той го е добил благодарение на малките животни, които с вярата са достигнали тези факти. И той се намира много учен човек. Тъй щото, ако искате да научите какво нещо е вярата ще го научите при най-малките животни. Ако искате да научите какво нещо е търпението, ще го научите при дърветата. По-търпеливи същества от дърветата няма. На човека му трябват още хиляди години, докато дойде до търпението на дърветата. И затова се казва че човек става дърво. По-голямо дърво от човека няма. Всички дървета, които се отказват от търпението, изсъхват. Всяко дърво, което се отказва от търпението, умира. Тъй щото наказанието на всяко дърво, което не търпи, и на всяко малко същество, което се отказва от вярата е, че те изчезват. Такъв е законът. Същевременно изчезва всеки човек, който се отказва от знанието - обезумява. И тъй растенията изсъхват, безверните от малките животни изчезват, а онези хора, които се отказват от резултатите на вярата - знанието е резултат на вярата от по-висш свят - те обезумяват.
В Писанието се казва: „Рече безумният в сърцето си: Няма Бог.” „Няма Бог” значи: аз съм господар, няма всеки да ми заповядва. Той сам себе си ражда, няма кой да му заповядва. Нему всички му заповядват! Една бълха му заповядва да си тури ръката в пазвата, да се почеше. Един цирей, който е излязъл на гърба му, му заповядва да си тури ръката. Той казва, че е господар, а циреят му заповядва! Падне една капка кръв на крака му и тя му заповядва: „Измий си крака!” Той казва: „Аз съм свободен човек, каквото искам правя.” Като дойде циреят, той му казва как да го лекува. Като дойде бълхата, тя казва как да я изпъди; заповядват му как да яде, как да се облече и т.н. Аз не зная каква свобода има в това.
Сега, аз взимам фактите така както са, не за присмех. Защото човек като не изпълни закона на природата, той става за присмех. За присмех е всеки лист, който е паднал от дървото. Всичката култура за него е свършена. Той пожълтява. Листата тактика имат. За да покажат, че уж са завършили своята еволюция, слизат от дървото жълти; ако са зелени, не са завършили своята еволюция. Но за да покаже причината, че слиза от дървото, листът пожълтява - значи тази култура на дървото не е за него. И хората като гледат този учения лист, в огъня го изгарят. Той се повдигне горе. Затуй казваме: учените хора все из въздуха ходят.
Това са ред разсъждения. Дали така мислят, то е друг въпрос. Но мисля, че съм прав в своя извод. Не е работата как човек разсъждава, а какво ще придобие. Не е научно онова, което ученият човек доказва, например какви хранителни вещества има в ситното зърно; научно е само това, което, след като го приемеш, остава в тялото ти и можеш да се ползуваш. Това е наука. Онези научни данни как можеш да ги използуваш, това е въпросът, другите са фиктивни числа. За пример, колко белтъчни вещества има в боба? Учените хора казват, че има белтъчни вещества, но колко белтъчни вещества може да влязат в твоя организъм? Човек като яде месо го хваща подагра, но и като яде боб пак го хваща подагра, бобена подагра има. Защото бобът е голям аристократ. Ако ти не знаещ как да се обхождаш с него, той ще ти даде да разбереш, че нямаш насреща си един прост боб. Той казва: „Не е така, както ме кръщаваш. Аз мога всекиго да кръщавам, както мене ме кръщават и аз кръщавам.” Под думата „кръщение” се разбира страдание. Сега, под „кръщение” се разбира и друго. Кръщението всякога подразбира една задача, която трябва да разрешиш. Една трудна задача на сърцето, не на ума. Има задачи на ума, не на сърцето. Не само външно да се облечеш по модата, да отидеш на бал, да играеш на хорото - българско забавление е то. Да изплатиш един дълг, да изнесеш един чувал от сто килограма на Витоша, то е дълг на сърцето, не на ума. Умът е, когато ти проектираш, например, железница да направиш. Лесно е с ума да проектираш нещо, но когато не проектираш с ума си, нещата стават мъчно.
Сега, апостол Петър казва, че трябва да се приложи на вярата добродетел. Много работи трябва да се приложат на добродетелта. За да стане вярата устойчива, трябва да има добродетел. Без добродетел вярата не е устойчива, няма основа, върху която да работа. Единствената магическа сила, която спонтанно работи, това е вярата. Дотолкова, доколкото ти вярваш, че вярваш, че вярата ти е в твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, тя е мощна. Ако вярата дойде в подсъзнанието, тя е силна; ако дойде в съзнанието, е силна; дойде ли в самосъзнанието, тя е слаба. Много пъти се работи в двете области и работите не стават тъй както .очакваме. Вярата не се е изразила. Когато се работи в подсъзнанието, каквото пожелаеш, става. Но туй вярване в подсъзнанието, то е определено, а всички определени работи стават. Не се осъществяват онези работи, които не са определена Щом едно знание не е определено в човешкия живот, туй знание не става. Казваш: „Ама аз не мислех така.” Може, но природата мисли другояче. Онова, което вярата дава, то се прилага на онова, което природата дава. То се излага на показ на всички разумни същества. Следователно ти никога не можеш да приемеш от природата или от Бога нещо, което не е разумно. Нещата ще станат по онова, което ти мислиш и което ти вярваш, но тази вяра не е проникнала в цялото битие. Има нещо, което ти не вярваш. Има нещо, което трябва съвършено да изключиш от вътрешния си живот. Ти като вярваш в тия неща, които са необходими, няма нужда да ги опитваш. Ти може да опиташ само тия неща, които не знаеш, а туй, което знаеш, от него никога не можеш да се отречеш. Някой може да възрази: „Как тъй?” Ти може да отречеш себе си, да кажеш: „Аз не живея.” Но живота си не може да отречеш. Следователно, единственото нещо, което човек знае, е че живее. Той няма защо да отрича това нещо. Онези неща, които той отрича, той не ги знае. Тъй седи въпросът научно. Всички други неща, които човек отрича, той се съмнява в тях. Съмнението е признак на невежество. - Ама съмнявам се - Невежа са - Ама аз не вярвам. - Първокласен невежа си. - Как тъй? - Тъй е, нищо повече, първокласен невежа си. Ако кажа, първокласен учен човек си, това значи имаш да учиш.
Тази работа не е тъй лесна - да отричаш: това не съществува, онова не съществува. Вземете в сегашния век: въпросът за душата. Не съществува в много умове. Тя съществува, само че не я признават. Душата често я смесват с човешкото сърце, смесват я и с човешките чувства, правят един процес, един експеримент, съмнение в това, в онова. Понятието на сегашните учени за душата - не на всички учени, но на повечето от тях, които имат материалистическо схващане за душата, мяза на следното. Американски студенти направили много майсторски един бръмбар от 15-20 части на други бръмбари и го дават на своя професор да го определи към кой вид спада, към кое семейство. Той като го погледнал, казва: „Това е хъмбък, значи не може да се определи, това е ваша измислица. Не съществува такъв бръмбар.” Та сега често понятието за душата е такъв бръмбар, сбор от функции, функцията е един процес. След като се свърши този процес, свършва се и това действие. А душата е един непреривен процес в света. Пространството и времето в природата се включват в душата. Душата е пространствена и без друго е материална. Тя включва в себе си пространството, включва в себе си и времето, включва в себе си всички форми, но и възприемането на тези форми. Всяка една форма представлява едно ограничено пространство, едно пространство, което може да се ограничи. Всяко едно по-низше пространство може да се ограничи от по-висше пространство.
Две точки ограничават правата линия, или правата линия е една точка, която може да се движи към друга точка. Тази права линия е толкова малка, че с микроскоп не може да я видиш. Между две точки може да се вземе само една права линия. Има едно малко пространство между едната точка и втората. Но за да се движи известна точка в една посока, тази точка трябва да е разумна. В света никой не може да образува движение, ако няма разумност в себе си, движение вън от разумността не може да съществува. Дето има разумност, има движение, то е качество на разумността. Следователно по движението, по това в каква линия и плоскост се проявява, ние можем да съдим за степента на тази разумност. Това са вечни научни работи. Има известни линии, които показват разумността И на човешкото лице има известни линии, които показват добродетелта. Човек, който има такива линии, на него може без всякакъв запис да му повериш сто хиляди лева, един милион лева, той ще ги донесе точно навреме. Но у когото тази линия отсъствува, той все ще намери едно извинение, на него не можеш да разчиташ. Върху тези линии се обуславя физиогномиката. Тя изучава линиите, плоскостите в човешкото лице и в какво направление те се движат, да кажем, носът в какво направление се движи. И в хиромантията е същото, тя изучава основните линии на ръката в какво направление се движат. Линиите на сърцето се движат в една посока, линиите на ума се движат в друга посока. Разни са посоките на движението. Хиромантикьт има известни правила, по които изучава посоката и правилността на туй движение, той разрешава математически нещата Това е проста работа
За пример, човек когато се занимава с научна работа той е много внимателен, ако е малко невнимателен, той може да обиди хората. В алгебрата и в аритметиката има известни правила; при някои действия „плюс” и „минус” се унищожават, при други действия „плюс” и „минус” дават „минус". „Плюс” и „плюс” дават „плюс"; „минус” и „минус” пак дават „плюс” - правилото е едно. Но аз казвам да вземем една такава задача: Имаме, да кажем, три лица; едното лице има да дава 25 лева, второто лице има да взима 25 лева от първото лице. А третото лице има да дава на друго лице 25 лева. Значи първото лице има „минус”, има да дава, второто има „плюс”, и третото има „минус”. След като извършите това действие, ще кажете, че плюс и минус се унищожават, но у двамата джобовете ще бъдат празни, а у втория ще има вече 25 лева. Значи знаците се унищожават, но числата не се унищожават. Знаците се сменят. Ако знаците се сменят или се унищожават, то е в реда на нещата. Смяна или унищожение значи, че известен процес е станал. То е право. Но числата, силите, чрез които природата функционира, тези числа си остават еднаква.
Та аз казвам, че има три вида числа, чрез които човек трябва да работи: рационални числа на физическото поле, рационални числа в духовния свят, абсолютни или положителни числа в Божествения свят. В рационалните числа процесите на знаците се сменят, а в абсолютните числа не става никаква смяна, там нямаме никакви отрицателни числа, никакви отрицателни процеси. В духовния свят и във физическия свят съществува поляризация - положителни и отрицателни числа, в Божествения свят няма. Но сега не мога да ви разправям за този свят, той е бамбашка, особен свят. Ще кажете, как може да бъде така. Тъй не може да се мисли. Не може да се пита, как може да бъде това. Щом питаш, ти си един невежа, нищо повече. „Какво нещо е любовта?” Невежа си! Най-малките микроби, най-малките буболечици знаят, могат да държат дисертация за любовта. Малките микроби знаят повече за любовта а ти я отричаш, доказваш я. Ти си в знаците. Понеже теб не те обичат, ти мислиш, че любов няма Щом те обичат, има любов. Ние казваме: „Няма любов в света” - По отношение на нас, ние се считаме като център, по отношение на мен няма любов, а по отношение на другите има любов. Може по отношение на мен да няма-светлина, но по отношение на другите да има светлина Аз може да съм в някое подземие, дето няма светлина; другите, които са на повърхността, има светлина за тях.
Туй знание, което имате, към него трябва да притурите това, което сте придобили. Казвате: „Тези работи ние ги знаем.” Знание е да се приложи на твоята вяра добродетел, за да бъде твоята вяра устойчива. Знание е придобитото богатство да можеш да го запазиш да остане в тебе. За пример, имаш едно свято чувство; един ден ти получиш силата на любовта и казваш: „Не искам нищо повече от това.” Мислиш, че си разрешил въпроса. Не се минава един ден, туй чувство изчезва. Как ще го докажеш на хората? Ти си бил готов на всички жертви за туй чувство и ето че те поставят на кръст. Де остана това чувство? Сега си го изгубил, усещаш една вътрешна празнота, едно вътрешно безсмислие. Някой ти говори за любовта, ти казваш: „Не ми говори.” Защото ти имаш една опитност, изгубил си нещо много хубаво. Къде си го изгубил? Физически не е. Казваш, че си го изгубил. Може да се е изгубило в пространството някъде, но на кoе място е заминало то?
Трябва ни един нов език за размишление понеже всякога, когато говоря за знанието, казвате: „Аз това го зная.” Радвам се да знаем. Aз бих желал всички да сте запознати с висшата математика и тогава бихте говорил много по-добре. Бих желал всички да сте запознати с геометрия и бих ви говорил за човешката глава, за човешкото тяло, за човешките пръсти. Математически отношения има, пропорции има, уравновесяване на пръстите. Какви отношения имат линиите, как и кога са се образували?
Минава през Изгрева един чужденец от високо произхождение, спира се при мен и ме пита, иска да знае произхода на тази работа, как се е образувала. Казвам: Историята не помни, от памти-века беше, преди да беше създаден света, туй нещо съществуваше. „Туй учение какво е?” Туй учение е, от което всички религии, всички науки са произлезли в света. Природата е поставила знанията на склад но всичко е резултат. Тя е складирала всичко в себе си, има закони, които могат да покажат какви са резултатите. Казвам, че природата е един резултат, една деятелност, която е почнала от преди милиони години, която служи за наша полза, за наше възпитание. После, ние трябва да се занимаваме със силите, които работят и които са създали всичко туй. Трябва да знаете, че всички неща съществуват в природата, те са складирани, и е хубаво да проверявате тези факта Казвам на този чужденец: Ти си раждан при много добри условия, богати сте били, майка ти добра, баща ти добър, когато са те раждали са били при добри условия. Ти вървиш по линията на майка си, имаш точно нейния характер. Казва: „Точно така е.” Майка ти е такава, ти си такъв. Казва: „Откъде знаеш?” Това се проверява по особени закони, става една магия, има известни правила. Тези неща са елементарни работа Доказвам му, че нещата в природата са отбелязани. Аз чета в природата, твоето ражадане е отбелязано. Индусите казват, че е записано в акашовите книги. Чета аз на еди-коя си страница, еди-кой си роден на еди-коя си дата - отбелязано е неговото раждане, какъв е баща му, майка му всичко чета. Какви чудесии има записани в природата! Записано е всичко в книгите й. И в България има записани акашови записки. Навсякъде мога да чета. По листата на дърветата мога да чета какви родове са минали, какви племена са минали: хуни, готи, остготи, всичко е отпечатано на листата; по българските камъни е отбелязано какви войни са се водили, какви животни са живели. И на Северния полюс всичко туй го има написано. Ако българите можеха да извадят всичко това, щяха да бъдат най-ученият народ. Това е една история, каквато светът не е виждал. А при това българите минават за много прост народ.
Някой път ни питат защо ходим по планините. Аз ходя по планините да чета какво е писано по тези планини и скали, цяла архива има. Някои работи, които ми трябват, ги чета, които не ми трябват, не ги чета. Сега, онези религиозни хора казват: „Това е природа, това е работа на дявола.” То не е така. „Ти ще гориш.” От Бога кое е? Ако туй, което е в природата, е от дявола, значи и човек е от дявола. Той е съгрешил. Защо се казва в Писанието, че всичко в лукаваго лежи. Ако е така, де ще намерим Божественото? То е логическо заключение. Не е право. Има нещо от дявола, не го отричам. Но туй, че всичко е от дявола, и то е много.
Ето как аз определям нещата. Когато вършиш нещо според закона на вярата, по Бога, ти няма да мислиш; ще свършиш работата без да мислиш, че като я свършиш, тогава ще мислиш. По Бога тъй седи. Законът е такъв. По човешки като вършиш една работа, много ще мислиш, а като я свършиш, няма да мислиш. Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят. Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я. Какво трябва да правим сега?” Казвам: Изменете този процес Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи. Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете. Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много. След като я свърши, не мисли повече. Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш. След като си разбил касата, какво ще мислиш? Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш. Аз говоря, а вие казвате: Ние не сме научени да мислим отвлечено. Хората са смешна. Някой казва: Аз съм човек на строгата наука. Питам: Като умре онзи къде отива? Туй, в което ти вярваш, може да зачекнеш този въпрос. Казваш: Този човек умря. Тук беше той, къде отиде. - Логически въпросът не е поставен както трябва. Казвам: ето тук имаше човек. Къде отиде той? Пък има неща, по които той сам се издава. Ако той каже, че вярва в другия свят, ще го считат за будала. Онзи, който не вярва, той е дваж по будала. Когато управляват богатите хора, който е богат, е почетен човек. Тогава не съжалява, че е богат. Ако един ден дойде да управляват сиромасите, тогава който е богат, ще вземе положението на сиромаха, а сиромасите ще заемат положението на богатите. Тогава всички ще се хвалят със своята сиромашия, а сега казват: „Ти знаеш ли, аз съм богат човек, разполагам.” Това са относителни неща. Сиромашията и богатството, това са научни термини, сменят се „плюс” с „минус". Богатството и сиромашията показват само процеси на човешкия ум. Когато човек поумнява, той богат става; когато човек оглупява, той сиромах става. Аз взимам богатството и сиромашията в този смисъл, вътрешни промени има. Не мисля, че ставаш богат, когато те товарят като един кон, който носи злато, или че ставаш сиромах, когато те разтоварват. Аз взимам богатството като резултат на човешката разумност. В този случай богатството показва степента на човешкото развитие. Такъв един богат човек никога няма да изневери със своето богатство. Щом има добродетел, приложена на вярата, той никога няма да те изнасили със своето богатства. Онзи, който се готви за кандидат за богатия, той непременно трябва да има това качество. Защото ако няма това качество, той богат не може да стане.
Сега, да приведа тези неща в по-ясна форма. Всеки здрав човек е богат. Като ядеш, приятно, ти е, доволен си, дори весел можеш да бъдеш. Всеки човек с разстроен стомах е сиромах. Ще е сгушен, не е тъй както трябва. Виждам, че сиромасите хора са болни хора. Казва: „Не може тази работа, аз нищо не струвам.” Ходи смирено. За него е тази поговорка на дядо Славейков: „Покорна главица остра сабя не сече.” Коя е покорната глава, която сабя не сече? Разумната глава сабя не я сече. Тъй бих го превел аз: разумната глава, добрата глава, главата на един светия, главата на Христа, не може да падне от рамената му. Туй разбирам аз „покорна глава сабя не сече.” Разумната глава сабя не я сече никога. Сега, това е извод. Този български писател, когато е писал тия неща, той е имал тази идея, но я е изразил по друг начин. Значи той разумява, че няма какво да се разправя с хората Една малка среща има той с тях. Разумният ще го бият, това-онова, и най-после казва: „Може да правите каквото искате, аз няма да се противя.” Разумен е този човек.
Та казвам: Добродетелта е една основа, върху която трябва да турим всяка човешка вяра, за да стане стабилна, което произтича от дълбочината на човешкото сърце, от дълбочината на човешкия ум, на туй, което ти си опитал. Тъй щото идеята за Бога не е отвлечена идея, но у човека има едно разумно съзнание, което го ограничава. Във всеки даден момент то те упътва какво трябва да правиш. Ти искаш да направиш нещо нещо дълбоко в теб ти казва: „Почакай малко.” Ама времето. – „Почакай малко.” Ама условията, хората. - „Почакай малко.” Ако почакаш, всичко ще се оправи, ако не почакаш, не го послушаш, ти ще се объркаш. Туй, което ти казва, то е Божественото вътре. Бог всякога говори на човека. Дотогава, докато ти си разумен, туй Божественото в теб ти говора. Не го слушаш, отидеш да направиш едно престъпление - туй Божественото те хване, разтърси те хубаво. Нека те разтърси. Хване те ревматизъм в краката. Туй Божественото казва: „Ти нямаш право да буташ този човек.” Съвременната статистика показва, че всички събития в света стават по един определен закон. Войните стават по определен закон, умиранията стават по определен закон, финансовите кризи стават по определен закон, ражданията стават по определен закон. В Англия има един умен човек, астролог, който взел верни данни от десет града в страната и статистически изчислил за десет години колко момчета и колко момичета ще се родят. След това за следващите десет години определил колко момчета и колко момичета ще се родят. Това станало, с едно малко различие от няколко единици. Закон е това. И този господин отива още по-далече: той изчислява от една лотария кои номера ще печелят и кои няма да печелят. Той ги познава, но не злоупотребява с това знание, не го прилага за себе са. Англичанин е той, никога не си позволява да забогатее със своето знание. За другите не го прилага, и за себе си не го прилага. Ако си позволи за себе си да го приложи, той ще изгуби това знание.
Сега, аз не искам да ви убеждавам, че такова знание има. Строга е тази наука. Говоря ви само за изяснение. Ако съвременните учени хора можеха да обявят това знание правилно, биха облекчили живота на хората с тази наука във всичките нейни приложения, във всичките нейни отрасли, които съществуват. Може да се помогне на човешкия ум, на човешкото сърце, или на човешката душа и човек да прекара живота си по-сносно. Всички съвременни страдани произтичат от факта, че в света се раждат повече хора, отколкото трябва. За тия хора няма приготвени провизии. Онези, които са на земята, не са готови да ги посрещнат като добре дошла Тези, които са дошли, са взели всичкото богатство за себе си, и когато дойдат тия, за които не е приготвено, и те ще помислят за себе си. В Лондон има повече от 50 хиляди души - цял един български град - където е най-голямата мизерия, най-големият упадък, който човек може да види. Там можеш да отидеш само със стражар. Ако отидете в този квартал и влезете, да речем, като артист, като излезете дрехите ви ще бъдат нашарени с кал. Това са хиляди недоволни хора. Какво ще кажете? Ако отидете в Америка това не е за осъждане на американците, тези хора които са тъй сърдечни - и там ще намерите милиони синове и дъщери далече от майките си, ще ги видите като на бойно поле, дошли в Ню-Йорк и Чикаго да забогатеят; с въшките си дошли, но са забогатели, кой по какъвто начин е могъл. То е един упадък; и затова трябва знание. Ние, съвременните хора не сме почерпили знание от опитностите на миналите векове и цивилизации, на миналите култури, които са съществували. Ние сме забравили и искаме да повторим пак същите страдания. Някой път казваме, че човек трябва да страда. Аз съм съгласен с разумните страдания, но не съм за глупавите страдания. Да се избиват хората за някаква велика цел или преобразувание, разбирам, но да се избиват безразборно, за нищо, това не разбирам. На съвременните хора са дали една привилегия, която е чисто Божествена: те мислят, че имат право да убиват човек. Тогава върнете се при Мойсеевия закон. Според него, човек ако събира съчки в съботен ден, трябва да се убие с камъни. Туй е по буквата на нещата. С това не се разрешават въпросите. Ние, съвременните хора живеем по този закон на Мойсея. Христос казва: „Иде време, и сега е, всеки, който би убил, да мисли, че служба принася на Бога.” Хората, които вярват в Бога, които проповядват Бога, казват: „Този е вреден, да се премахне, той ще разврати света.” Светът не се развращава сега, но падението на света се дължи на една обща причина. Не е тъй причината, както се тълкува. Когато хората дойдат до същото място, дето сме паднали, и от там се започне едно повдигане постепенно, все ще има положителен резултат. Ние вървим по една крива линия в една орбита цели 8 хиляди години. Наближаваме да направим един полукръг. Ние ще дойдем по закона на инволюцията в тази точка, дето сме паднали и по закона на еволюцията ще дойдем до противоположната точка и ще имаме друг Изгрев. Ще дойде възходът, спасението на цялото човечество. Като минем този път, от сегашния грях нищо няма да остане. Ще бъде както при гъсеницата, която яде листа и осакатява дърветата; като дойде до противоположния полюс, веднага щом тази гъсеница се превърне на пеперуда, тя престава да яде листа. Дърветата казват: „Слава Богу, отървахме се."
Мнозина, които вярват, които имат знание, които имат добродетели, са в друга степен на развитие, но мнозинството се мъчи в съмнения. Не сме свободни от злобата, омразата, не сме свободни от завистта. Даже онези, които вярват, не са свободни. Трябва да се освободим! Това е истинската наука - да се освободим. Като срещнем един човек, да видим, че той е свободен от всички тези минали наслоявания на човешката душа. И тогава, ако ние образуваме едно управление от такива възвишени хора в една държава, съвсем други закони ще има, друго царство ще има. Ако професорите са такива в един университет, ако учителите са такива, съвсем по друг начин ще се възпитават хората. Раждането и възпитанието на хората по съвсем друг начин трябва да върви. Ако хората в света вървят тъй, както сега вървят, няма никакво избавление, няма изглед за подобрение. Черната раса показва мястото на човешкото падение. Човешкият оттенък, краската е дошла на човешкото лице на мястото, дето човек е паднал. То е равноденствие на човешкото падение. Човек не пада в пролетта на своя живот, но той е паднал в есента на своя живот, в септември, в туй равноденствие. Следователно цялото падение е на земята. Ние наближаваме вече туй равноденствие, остават ни още до него две хиляди години. Научно ви говоря. Остават още две хиляди години, но пролетта е вече толкова близо, че всичко се топа. Две хиляди години остават до това равноденствие. Тогава ще има знамена, пеене, веселие, такава радост, каквато досега не сте виждали никога. Две хиляди години, това са два дни; две хиляди години човешки, това са два дни - не Божествени, в на духовния свят. То зависи от интензивността на мисълта.
Аз съм привеждал и друг път примера за онзи отшелник, който търсел Бога 30 години, дошел до старини и казва: „Толкова време търсих Бога и не съм Го намерил. Вече остарях, къде да ида, какво да правя!” Един ангел му казал: „Ела с мен, ти не си избрал хубаво място. Ела с мен!” Завежда го на едно място, показва му една дупка и му казва: „Оттам ще гледаш онзи свят, погледай и после ела при мен.” Онзи, старият човек гледал 250 години и когато ангелът го повикал, той казва: „Чакай да погледам, аз едва погледнах, много си нетърпелив!” „Че ти гледаш вече 250 години!” 250 години гледа и му се видяло като един миг. Това е до интензивността на светлината в човешката мисъл. Ние вземаме духовния живот в положителен смисъл. За да се подобри животът ни, по някой път искаме да станем богати, да станем светии, да станем щастливи, искаме това-онова. Но друг начин има за живеене в света. Аз казвам: Има един метод, който всички трябва да спазваме, той е еднакво валиден за всички. Никога не отказвай на една Божествена мисъл, която е в душата ти, онова което иска от тебе. Не отказвай, но изпълни желанието на тази мисъл. Колкото и да е малка тази Божествена мисъл, изпълни я, глава няма да те боли. Тя ще определи една нова епоха в твоя живот. Като дойде една Божествена мисъл, не отказвай - изпълни я, за да не се роди един ден съжаление. Ние мязаме на друг един българин, който бил беден. Жена му казвала: „Яде ми се мед.” „Ще купим, жена” „Яде ми се пилешко.” „Ще купим, жена.” Тя това искала, онова искала, и той все купувал. Тя умряла и тогава той взел да раздава за Бог да прости, да си вкуси жена му. След като умре човекът, тогава ние подаваме за Бог да прости, а докато е тук, остава с едно незадоволено желание. Той казва: „Ще купим”, а като умря тя, другите ще ядат. Ние, след като сме отказали на една Божествена мисъл, другите, непотребните мисли ще ги угостим, дано Бог се задоволи с тях. Според мен има едно правило. Ако ти не нахраниш жена си, никого не можеш да нахраниш. Ако ти с жена си не си водил един добър живот, с никого не можеш да водиш един добър живот. За мен това е едно правило, за другите дали е правило, не зная. Като казвам, „жена ти”, нямам пред вид твоята избраница, но тази жена, с която си роден, с която ти си слязъл от небето. Човек е слязъл от небето с жена, той не е излязъл сам. Онзи мъж, който е слязъл от небето без жена, той е един изгнаник, никаква култура не може да има, нищо не може да му се обещава. Казвам: Ти си изгнаник, да се върнеш назад и да вземеш жена си! Когато Христос беше при кладенеца, на тази жена, самарянката, Той каза: „Иди и повикай мъжа си.” „Кой от тях?”, запита тя. Той й каза: „Право казваш, пет мъжа си имала, и този, който сега имаш, и той не ти е мъж.” Няма го мъжът. Казва някоя жена: „Не ми върви”, - Мъжът го няма. Да дойде този мъж, без него нищо не може. Сега, от гледището на жената, когато на мъжа не му върви, казвам: Жена ти я няма, децата ги няма. Слушай, иди и вземи жена си да дойде и тя.
Единствените две велики величини, с които небето работи, това са мъжът и жената. Единствените фактори за насаждането на някаква култура, това са мъжът и жената. Вторите фактори са братът и сестрата. Третите фактори са Учителите и учениците. Най-после, накрая на опашката седят господарите и слугите. Но факторите са мъжът и жената. Когато се образува това правилно отношение, ще се разбере, какво нещо е жената и какво нещо е мъжът в своята чистота; не в това състояние, в което ги виждаме сега да живеят в своята нехигиенична къща, но мъжът и жената които живеят в своята хигиенична къща или в своя просветен ум, в своето просветено сърце, в своята благородна воля. Мъжът със своето просветено съзнание, това аз наричам мъж и жена Човек може да прави някой опит в света, то е външното проявление на тялото. Мекотата и силата на тялото, това са неща относителни. Има една вътрешна мекота. В мекотата има живот, в силата има растене. Животът, за да се завърши, непременно трябва да има мекота. Тъй трябва да се развива. Без мекота животът не може да се развива, но и без сила растене не може да има. Растенето става в силата. Следователно, за да поддържаш живота си, трябва да бъдеш мек; за да расте твоят живот, да прогресира, трябва да бъдеш силен. Сега ние изменяме тия условия. Ние искаме със своята мекота да накараме животът да върви. То не може.
„Приложете на вярата си добродетел.” Добродетелта, това е едно от основните разбирания, и човек трябва да се интересува от себе си. Съвременните хора би трябвало да се интересуват, да изучават своя организъм, своето сърце, своята глава, даже да изучават формите. Като се пипне косата на човека, може да се познае дали той прогресира, или регресира. Само като се пипне косата, може да се знае вече какво представлява даден човек. Някой път косата се нахохори нагоре, някой път улегне, когато е нахохорена, много електричество има, сила има, а когато косата е много улегнала, човек е мек. Само с мекота не става, както и със сила само нищо не става. Някой път косата може да е нахохорена, повдигната, някой път може да е гладка, да има път. Ако ти вчешеш косата си, оставил си да има път, но косата ти не се подчинява, това значи, че умът е много напрегнат, и че ти само донякъде се подчиняваш на своите деди и прадеди. Тъй казва дядо ти, баба ти - те са дошли и се проявяват. Къдрава е косата ти, ти искаш гладка коса, а тя е къдрава; някой път косата на баба ти е мека, тя признава само туй, което е било в миналото. И така е с цялото наше лице, очите ни, ушите ни - ние още не сме господари на себе си, ние сме още наемници на чужди неща. Носът ти не е твой, очите ти не са твои, веждите ти не са твои, сърцето ти не е твое, всичко ти е дадено под наем. Питам: Де е човекът? Свободен човек е онзи, който има свои неща. Когато умът е свободен, сърцето свободно, волята свободна, човек е свободен и прави различие между своите желания. А ако някой път не е свободен, то е в ущърб на самия него, аз не говоря за това, но той вярва в своята свобода.
В една държава в Африка, в Либерия, се констатира преди 3 години робство. Онези роби, които са ходили в Америка, са подчинили другите негри. И други се намесват. Цели села се изтребват, продават се хората и английските вестници пишат за робството в Либерия. Въпросът се отнася до Обществото на народите. Казвам: Ето една задача на Обществото на народите. Виждат, че има една дисхармония и търсят начин да се освободят от нея. Не е лесно да се възпита човек. Тия хора не са всесилни, те имат всичката добра воля, но с какви средства ще ги заставят да изпълняват законите? Те имат силата да ги заставят да изпълнят тия закони.
Ние мислим от наше гледище, че някои работи изведнъж могат да станат. Някой българин казва: „Да ме направят мен министър, ще ги избеся всичките!” Това никакво разрешение не е, да избесиш хората. Друг казва: „Аз ще ги изколя всичките!” Не става така. Така не се разрешава въпросът. Казвам: При съвременното възпитание трябва да се предизвикат най-първо всички онези възвишени мисли, ония благородни чувства у религиозните хора. Чудя се на коравосърдечието на религиозните ръководители. Аз за пример съм в България толкова година и досега на мен се приписват какви ли не неща, от съвсем други съображения. Те мислят, че аз имам някаква задна цел, да изтикам поповете и владиците. Аз нямам никаква такава цел! Светът не съм го създал аз, той си има свой господар. Не са само българите, които разрешават въпросите. Има англичани, французи, американци, руси, италианци, сърби, японци, китайци, това са повече от два милиарда хора, които разрешават въпросите в света. Окултистите казват, че има още 58 милиарда други човешки души които разрешават въпросите. Ще кажете, кога са ги броила. Не зная кога са ги броила. Има кой да ги брои. В невидимия свят всеки десет години ги броят. Та статистиката казва горе-долу това. Преди десет години ако са били 60 милиарда, след десет години ще се увеличат. Тия данни не ги измислям аз, това са учени хора, които казват, че толкова души съществуват. Дали вярвате или не вярвате, то е друг въпрос. Туй, което съществува в природата, то си съществува, независимо от това дали ти вярваш или не вярваш. Ако слънцето грее, то и грее, независимо дали ти вярваш или не. Човешката душа съществува, дали ти я признаваш или не, тя упражнява влияние върху тебе. Човешкият дух съществува, дали ти вярваш или не, може да става въпрос.
Душата е всичко в света. Тя е жената, онази жена, за която аз говоря. Човешката душа я отричат, казват, че нямало душа в света Ако в света няма душа, съвременната култура е осъдена на смърт.
Иде тя в света иде тази жена. Тя ще дойде тъй тържествено, както светът никога не е виждал. Никога откак е създадена, не е слизала една душа с по-голяма тържественост, отколкото тази душа която сега иде.
Ще ви приведа един пример, който е станал може би преди повече от десет години в един град в Англия. Един пчелар молил да му изпратят една царица пчела. Той писал в една фирма, откъдето му отговарят, че царицата пристига. Веднага това се пише във вестниците в града всички вестници пишат, че царицата пристига. Излизат със знамена, с венци, с цветя. Най-после виждат едно малко куфарче. Единствен случай една малка пчелна царица да бъде така посрещната. Всички удрят на смях. Казвам: Ще дойде една царица, ще дойде истинската царица – жената, ще видят хората тази, която е била причината за тяхното съществуване – душата. Тя е, която ги е избавила от всички техни нещастия. То е човешката душа. И горко на оногова, който не вярва в нея.
Да вярваш в любовта на твоята душа която иде! В Писанието се казва: „По разни начини ще изпратя Духа си! И всички, крито чуят гласа ми, ще оживеят.” Няма да има мъртви хора на земята. Ще има най-голямото тържество в света. Сега ние седим и мислим за второстепенни работи, колко ще живеем. Ако вярваш в душата си, вечно ще живееш. Ако я отричаш, 40-50 години, до 120 години ще живееш, след туй ще станеш роб на земята, роб на растенията. Те ще те разкъсат, ще те изядат, от тебе няма нищо да остане. Във Варненско един вълк си позволил лятно време да влезе в едно голямо стадо говеда че хванал едно говедо, което се разревало. Завтекли се всичките говеда и с рогата си удряли вълка и го разкъсали. Говедата казват: „Този нехранимайко, не го е срам!”
Аз не зная какво би станало със съвременните хора които отричат човешката душа. Най-големият позор на съвременната култура е отричането на човешката душа. Там именно е всичкото. Когато човек е паднал, нищо няма в него. Човешката душа навсякъде прониква. Писанието казва: „Вдъхна Бог дихание на живот в ноздрите на човека и той стана жива душа.” Казал. Бог от себе си дума и Неговото Слово внесло живот навсякъде. В нас душата - е туй, разумното. Аз сега говоря за онова верую, до което ние сме достигнали. Всички хора са имали свое верую според степента на своето развитие. В сегашния, 20-ти век работи едно просветено разбиране за душата, едно просветено разбиране за човешкия ум, за човешкото сърце, или - да знаеш как да постъпиш. Сега, ние ще кажем, че Христос учил това, учил онова. Не зная колко от учението на Христа се изпълни. Христос на земята ще дойде, но Той няма да дойде, както вие мислите. Сега човешката душа иде да ревизира онова от учението на Христа, което е приложено. Тя ще дойде, това е човешката душа, която иде. „И направи Бог човека по образ и подобие свое.” - това е човешката душа. Това е обективната страна на Бога. В нея ние живеем и се движим, и съществуваме. Всеки има право да каже: „Аз имам душа, значи в мен съществува това безсмъртното и никой няма право да ме ограничава.” Казвам: „Ти имаш право да живееш, ти имаш право да бъдеш свободен в душата.” Едновременно душата казва на богатия: „Ти бъди мек, справедлив.” На бедния казва: „Ти бъди свободен да работиш, бъди достоен затова, което иде, на теб ще дам това.” Един ден душата ще даде на всичките души това, което желаят. Няма да остане нито един незадоволен, няма да остане нито едно същество, което е очаквало нещо и да остане онеправдано. Като дойде това равенство, може би след две хиляди години ще бъде. Ако не стане тогава, като ме намерите, питайте ме.
Тъй седят работите, аз не мога да ги укривам. Казвам: десет години. Всяка моя година е равна на 200 години. Аз употребявам „десет години”, защото „десет” е едно щастливо число, а ако кажа „две хиляди години”, това е едно нещастно число. Единственото щастливо число за мен е десет години. Затова го казвам на хората Ако кажа „20-30 години”, това са нещастни числа Аз познавам всяко едно число. След две хиляди години - значи след сто години това ще бъде. Затова, пригответе знамената. Отсега ги пригответе, че като дойде този ден, само ще ги вдигнете. Две хиляди години, това са два дни. Може да се каже, че след два дни най-после всичко това ще бъде. Човек не трябва да взима миналото за идеал, но трябва да мисли за бъдеще, когато всичко ще се реализира. Всичко онова, което човек ще реализира, то е вложено в неговата душа, той го има. Миналото и бъдещето, това са условия, при които човешките души могат да се разкрият. Човек трябва да познава физиогномиката. Но ако всички бяхте физиогномисти, щяхте да се хванете за косите. Ако сте ясновидци, вие ще видите такива страшни работи, ще можете да четете човешките мисли, ще има такива дандании, спорове, ще се хванете за косите, ще бягате, ще идете в гората. Ако видите какво мисли син ви, дъщеря ви за вас, приятелите ви - ще благодарите на Бога, че не сте ясновидци. Но зад тази тъмнота седи една светла страна, туй е привидно само така. Човек, който е станал ясновидец от Божествен поглед, той трябва да излезе извън рамките на земята, да види онези светли души, да каже: „Това е човекът.” Всеки от вас познава, че .има светли души. Туй, което ние наричаме съвест у човека, това са светли души, които знаят работата и казват: „Не прави това, ще спънеш своето развитие.” Първо човек трябва да вярва в човешкия дух като Божествен; трябва да вярва в човешката душа като Божествена; трябва да вярва в човешкия ум като Божествен и трябва да вярва- в човешкото сърце като Божествено. В какво трябва да вярва? В човешкия дух, но не тъй както се проявява привидно. Човешкият дух - това е, което е най-възвишено, най-благородно. Аз разбирам, това е човекът, който го носи. В човешкия дух, в човешката душа, в човешкия ум, човешкото сърце, във всеки едного от вас трябва да има желание да се развивате; да бъдете меки, да бъдете едновременно и силни. Та човек е това новороденото, което се ражда. Човек нито е още дух, нито е още душа, нито е още ум, - нито е още сърце, той се нарича „аз” - новороденото дете, на което човешкият дух служи, на което човешката душа служи, на което човешкият ум служи и на което човешкото сърце служи. Това е бъдещият човек. Това е бъдещият човек, и ако искате да знаете, туй е малкото същество на Истината. Вътре в битието човек не е още дух. Защото се казва в Писанието: „Ще изпратя Духа си и ще оживеят.” Казва се още: „Направи Бог човека по образ и подобие свое” - Бог изпраща духа, душата, ума и сърцето да служат. Туй е Азът, а всички тия помагат за нашето развитие. Туй, малкото „аз” не е гражданин на земята. Един ден, когато ние се събудим, когато минем границата на земята, когато минем от смъртта към безсмъртието, оттам ще дойдем в общение с ума и сърцето, ще дойдем на тази земя, която няма да бъде такава каквато е сегашната. На всеки ще му бъде приятно да живее, колкото иска на нея. Тогава няма да има тия противоречия, които сега съществуват.
Но не трябва да пренебрегвате настоящето. Настоящето е условие, а. бъдещето - цел, която трябва да се постига. Ние искаме да постигнем тази цел - много работи трябва да работим. Трябва да се радвате, че имате условия. Едва започвате да учите в света. Пред вас седи едно велико бъдеще. Отсега нататък вие ще служите, ще срещате онези великите хора. Вие още не сте били в някоя обсерватория да видите небето какво представлява, гледано с някой телескоп. Вие не сте били в лабораторията на някой химик, когато той борави с елементите, в лабораторията на някой физик, който сега прави опити за постигането на минус 270° студ, дето мислят, че животът престава. Вие не сте били в онези области на окултната наука, дето могат да правят пътешествия извън земята. Окултната наука е една от онези науки, в която знаят методите и пособията, по които човек може да Отиде на земята, на слънцето, на месечината, на Сириус. Най-напред може да отиде до слънцето и оттам нататък може да пътува дето иска. Това е наука. Нито един от вас не е ходил на слънцето, нито един от вас не е ходил на месечината. И ако сте ходили, може би сте забравил.
Но казваме: реално е това - човек се е родил и ще умре. Не в света той трябва да стане гражданин на онова велико Божествено Царство с всички тези възвишени същества, дето може да се оправи, да черпи знания и поука. Всеки ден като си погледнеш ръката, да знаеш каква работа има да вършиш, да знаеш колко години ще живееш, да знаеш ще стане ли нещо от тебе или няма да стане. Какво е определено в живота ти? Сега погледнеш, кажеш: „Я ми кажи нещо.” Мъчно е. Има нещо, което не е определено да се каже, В ръката седят такива велики тайни! Ако ги знаете, сърцето ви ще бъде радостна Написани са хиляди неща. Но тия неща, умре ли човек, изгнива и ръката му, всичко отива. Погледнеш си ръката и казваш: „Някои линии има начертани на ръката от много работа, от много страдания.” Не, от много работа не се образуват линии. Тези линии на ръката са образувани от много висши същества. Това е геометрия. За създаването на човешката ръка са работили такива възвишени същества, каквито даже и не подозирате. Те са употребили усилия да се начертае човешката ръка, да се построи красива, да се начертаят линии и знаци с голямо вътрешно значение. Всичкото това Царство от живи души, те са в тялото. Тези живи клетки да ги накараш да начертаят тия линии, никак не е проста тази работа. Ако вие знаете как да я миете тази ръка, как да я движите, какви упражнения да правите с нея, бихте имали големи резултати. Ако отидете при един банкер, да искате пари, и един красив жест с ръката е достатъчен, за да каже той: „Дадено!” Аз не искам да ви убеждавам в това. Считам го дори това като едно забавление.
То е като онзи турчин, който ходил в Цариград и като се върнал, дошъл при него турският ходжа, имамина и го пита: „Какво ново има в Цариград?” „Тебе те готвят за шейх юл ислям.” „Не ме подигравай.” След известно време имаминът пак го среща и пак го пита: „Какво казват в Цариград?” Дори и да не е вярно, на човека е приятно да му се каже нещо похвално. Някой път като хванете някой човек за ръката, трябва да знаете как да се ръкувате, колко да стиснете ръката, в какво положение да я поставите. Един разумен акт е то, но да знаеш как. Ние взимаме нещата все в материален смисъл. Казваш: „Аз да зная това, цял ден ще стискам ръце на богати и видни хора.”
Изискват се много спокойни хора, не превзети. Човек може да бъде прост, може да бъде учен, да има знания, които ние всички носим в себе си, но важно е какво вършим и как го вършим. Има нещо, което ние сега можем да придобием. Човек трябва да има смирение. Всеки може да свири, но от свирене до свирене разлика има. Някой свири, взима правилно тоновете, чистота на тона има. На какво се основава това? Този човек има истината в душата си. Един цигулар, на когото душата не може да влезе в ръчката на цигулката, той е прост цигулар. Като излезе душата му и влезе в ръчката, цялата публика може да плаче. Той мисли вече. А някой път душата не е в ръчката на цигулката, той свири, свири, напъва се и нищо не излиза.
Един американец дошъл да слуша Камила Русо, ученичка на Паганини, тя свирела „Сънят на живота.” Той казва: „В този момент аз бях готов да се примиря с цял свят, да раздам всичко.” Цялата музикална критика казва същото: в този момент, когато тя свиреше, всеки е готов да се примири с целия свят и да раздаде всичко на хората. Някои казват, че при еди-кой си бемол, еди-кой си диез, на еди-кой си бекар било нещо божествено, изключително. Казвам: Има една музика вън от всяка критика, вън от техническата страна. Има едно значение, което в знаците не може да се тури. Има една музика вън от физическия свят. Когато един цигулар влезе в тази музика, ти не мислиш дали право свири или не, но казваш: свири човекът. Като свири, да остане у вас една основна мисъл, едно хубаво, приятно чувство, да се вдъхновите така, че да обикнете всичко. Такава музика има в изгрева на слънцето, такава музика има в звездите, такава музика има в цъфтежа на растенията. Пролетно време, когато растат растенията, може да чуете този пукот. Някой ще каже: „Какво, ако си туря ухото и чуя?” Като чуеш това в тебе ще се зароди едно високо благоговение. Ще чуеш нещо, което с човешки език никога не може да ти го кажат, и ти никому няма да го кажеш. Има нещо в природата, което и учените хора не са слушали. Има един шепот в канарите, в планините. Лятно време може да отидете да послушате този шепот. И канарите имат един говор. Който го е слушал, казва: „Не са камъните, като че живи същества излизат отнякъде.” Общо е това, и то е най-същественото. Всичко е живо. В природата всичко е живо за живите, всичко е мъртво за мъртвите. Колкото повече ти се оживяваш, всичко оживява. Имат смисъл нещата.
Та вие усилено трябва да притуряте на вашата вяра добродетелта. Бъдете всички бодри, юнаци, пък като дойде скръбта, като дойде страданието, турете го на гърба си, пък си поиграйте с него. Вдигнете го из въздуха, поиграйте си с него и всичко ще мине. Сега питате: „Какво да правим със страданието?” Поиграйте си с него. „Ама много сме обезсърчени.” Поиграйте си с обезсърчението. „Много сме отчаяна.” Поиграйте си с отчаянието. Благодарете на Бога, че сте сиромаси. Няма по-голямо благословение от сиромашията. Няма по-голяма придобивка от богатството. Благословението е в сиромашията, а придобивката е в богатството. Затова човек трябва да бъде сиромах, за да има благословение, а трябва да бъде богат, за да има придобивка. Относителен смисъл имат нещата Няма по-голямо добро от невежеството, няма по-голямо добро от знанието, от мъдростта. При невежеството човек се благославя, а в знанието той придобива. Как се благославя? Бият го, но в този бой има благословение. Когато дойде при теб една приятелка и те потупа по гърба, и каже: „Отличен човек ще стане от тебе!”, боят не е приятен, но това, че те потупа и ти каза, че човек може да стане от тебе, те окуражава. И Господ по същия начин те потупва и казва: „Не бой се, човек от тебе може да стане, върви напред в живота!” Та казвам: В противоречията може да турите вярата. То значи - човешката душа. Като погледнеш човешката душа, кажи: „Заради теб аз мога да нося всичко това.” Работи, мисли! На работа за днешния ден, за тази майка - то е смисълът. Пък за бъдещата майка нещо друго ще намерим.
24 неделна беседа, държана от Учителя на 13 март 1932 г., 10 ч.с София, Изгрев.