ПРЕХОДНАТА ГРАНИЦА
В днешното събрание г-н Дънов, след като прочете 14 глава от Ев. Лука, спря се върху думите: "Който не носи кръста си", и каза:
- Тия думи в съвременния живот имат следния смисъл, че човек, който иска да стане богат, и който иска да знае и не прави всевъзможните усилия за това, не е достоен за богатството и учението. Искат някои да имат Божието благословение и да влязат в небето, но не знаят, че там не е място за грешник и невежа, а небето е място за праведните, за умните и златоустите. Затова, който иска да бъде силен, трябва да спази законите в тоя свят.
Вие имате противник в света, който противник е дяволът, от който трябва да станете по-силни, за да го победите, тъй като, засега поне, той е по-силният, а правото е в ръцете на по-силния.
Вие трябва да вървите или в лявата, или в дясната страна. В лявата страна вървят хората на черната магия, а добрите хора са от дясната страна. Трябва вие да разполагате със знание, но знанието без добродетел не върви.
Човек трябва да бъде и твърд като диамант, и пластичен, защото тогава ще бъдете в състояние да посрещнете страданието. Клонът на едно дърво например може да се огъва, защото има живот и вие така също ще можете да се огъвате, ако правилно живеете.
Най-висшият смисъл в живота са страданията и най-лошите хора са тия, които не могат да страдат. И когато някой се оплаква от страдания, то е защото иска да върви в левия път. Няма по-голям страдалец от Господа, Когото хората разпъват всякой ден. Всеки един човек трябва да проучи себе си и само тогава ще може да разбира хората. Всичките тия мъчнотии, които сега имате, вие сте си ги предизвикали и си ги носите от миналото. Когато искате да воювате, примирявайте се с противника си, защото, ако той е по-силен, ще бъдете бити. Ако искате да вървите по правия път и да бъдете силни, вие обезателно трябва да разполагате с Божествено знание, за което трябва да платите много скъпо, именно за това знание вие трябва да заложите душата си. Малодушие, гняв, сръдня не помагат.
Кои са слаби натури? Слабостта е свойство само на натурата, която греши.
Христос казва, че никой не може да бъде Негов ученик, ако не намира наслада в страданията. И понякога, ние като че ли желаем да слугуваме на Господа, но като се разпореди от Негова страна да ни турят на изпитание, ние започваме да викаме: "Олеле, стига, Господи". И тогава значи такъв човек със своето "олеле" не е готов за работа. Друг също се опитва, но понеже се оказва твърд и постоянен, Господ каже, че е готов за работа и го включва между своите работници.
Да знаете, когато преминаваме в живота от едно положение в друго, това е преходна граница, на която граница винаги има страдания. Но и тези наши страдания винаги са около материални работи. А има и неща по-тежки. Например да изгубиш тялото си, е по-тежко от това, да изгубиш парите си, или че се караш с жена си.
Прочие, у тези, у които ще се роди страх в душата им, или колебание в ума им, аз нямам нужда от тях. По-добре те да се повърнат още сега от границата, защото нямам нужда от хора колебливи, страхливи, сърдити. Нека се повърнат такива в света и ще им пожелая всяко добро, защото има добро и в света. А онези, които искат да постоянствуват в пътя на живота, ще им дадем да воюват с новите оръжия.
Не е достатъчно да казваме на Христа, че Го любим, защото с живота си трябва да покажем нашата любов. Затова всякой един от вас да задигне кръста си и да каже Господу: "Благодаря Ти, Господи, че ми даваш тоя кръст". И тогава Господ ще ви привлича при Себе Си и ще ви направи силни. Ако настоявате да искате да ви се открие бъдещето, или какво е било вашето минало, тогава пък Господ ще ви попита: "Можете ли да пиете тази чаша?". Защото, ако искате тия блага, а пък не желаете да пиете тази чаша, ще ви се каже “Вън”.
Да, тук, между хората, вие ще се калите. Лошите хора ще ви са учители. И пак ще кажа - дотогава, докато не сте готови да изпиете горчивата чаша, която Господ ще ви даде, няма да ви се помогне. Затова именно Христос е изказал думите, които отначало прочетох: "Който не носи кръста си ".
Гледайте света право в очите, защото аз нямам добро мнение за човек, който гледа в земята, понеже там той гледа за своите съкровища, при които най-сетне ще отиде. А нашите съкровища не са на, и в земята, но са в небето, гдето са за всички нас приготвени. Няма защо да се боите от кръста, защото той именно е тайната, с която хората се спасяват. А като тъй, кръста трябва да го носите, само че не върху тялото си с елмази, а в сърцето си, гдето неговата хубава миризма ще може да се разцъфти и да прелее желаемата полза. Кръстът, то е мъжът и жената, Христос и Духът, то е и равнозначещ на четиритях елемента в природата.
16 септември 1912 г. , неделя
- Забележка: Липсващ текст. Заграден и потъмнен.