ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
Животът на човека не се заключава в неговото положение, дали той е майка, баща или дете, нито дали е цар или обикновен човек. Това са служби, служебни отношения, които човек временно заема, за да научи от тях нещо. Като живее, човек трябва да има отношения към нещата. Той трябва да има отношения първо към Бога, после към своя ближен – майка, баща, брат, сестра, приятел и най-после към себе си. Той трябва да има отношения към храната, към водата, към въздуха и към светлината. Без тия отношения, той не може да съществува. Как ще живее човек без въздух? Или как ще живее без храна, без вода и без светлина? Колкото и да е учен, без тези четири елемента той не може да живее. Няма ли тези елементи на разположение, знанието му нищо не струва. Той не може да се ползува от своето знание, от науката, която е придобил. Без отношения животът нищо не представя. Без отношения животът носи големи разочарования за човека. Какво виждаме в живота? – Щом дойде на земята, като малко дете, човек бива приет като царски син, а щом напусне земята, изпращат го като последен бедняк. Така и кръчмарят приема своите посетители. В първо време той ги кани любезно, учтиво, но като се напият, изпъжда ги навън. Когато се роди дете в някой дом, майката и бащата се радват, дават угощение в чест на детето си, носят го на ръце, пеят му, грижат се за него. Щом умре, сковават няколко дъски, турят го вътре, заравят го в земята и го засипват с пръст. Да посрещнете човека тържествено, а да го изпратите безславно, това не е разрешаване на задачите на живота. Който е посрещнат на земята славно, а изпратен безславно, той нищо не е научил.
Какво представя детето, което иде на земята? Детето символизира душата на човека, затова всички му се радват. Душата слиза от невидимия свят във форма на малко дете, но тя носи знания в себе си, които постепенно проявява. Като срещне млад момък и млада мома, душата ще ги запознае, ще ги сближи, ще създаде красиви отношения помежду им и след време ще ги повдигне в чин майка и баща, ще им даде сериозни задачи за разрешаване. Тя ще следи отгоре, как ги разрешават задачите си. От правилното или неправилно разрешаване на задачите им зависи, как ще ги изпратят от земята. Може някой да плаче за тях, а може и никой да не плаче.
Като слушате да говоря така, ще се запитате, какъв смисъл има тогава животът. Велик е смисълът на живота, но той трябва правилно да се разбере. Смисълът на живота не може да се разбере в кръчмата. Там човек добива лоши навици. Смисълът на живота не може да се разбере в богатството, дето човек развива гордост и тщеславие. Смисълът на живота не може да се разбере и в силата, защото силният човек без светлина на съзнанието става насилник. Богатият, силният човек без светлина на съзнанието мяза на онзи богаташ, които срещнал своя беден съсед на пазара, спрял го и му казал. Почакай малко, да купя нещо за децата ти. Той купил парче бял дроб с червата заедно, дал ги на съседа си и тръгнал пред него. И двамата отивали в домовете си. Де кого срещал, богатият го спирал и казвал: Купих бял дроб и черва на своя беден съсед, да сготви чорба за децата. Как мислите, кой прави добро в дадения случай – агнето, което е станало жертва, или чорбаджията, който е дал два–три лева за парче дроб и няколко черва?
Не правите ли и вие същото с парите, които давате на някой беден? Вие минавате за благодетел, а за тия пари е станало жертва друго някое същество. Не правите ли и вие същата погрешка, като отивате да проповядвате на хората Божията Любов, без сами да сте я придобили? И тогава, вместо да ги учите, какво нещо е любовта, вие ще ги учите на тщеславие. Как ще покажете на хората любовта, когато се занимавате с техните слабости? Казвате, че еди-кой си човек е сприхав, друг е груб, а в трети не виждате никакво благородство, никаква щедрост и т. н. Щом намерите, че някой човек не е добър, направете го добър. Как часовникарят може да поправя развалени часовници, а вие не можете да изправите един грешен човек? Ако искате да обърнете една душа към Бога, а не знаете, как да постигнете това, по добре не я пипайте. Оставете да дойде при нея опитният часовникар, да бутне тук там неговите развалени части и да го накара да върви напред, да се обърне към Бога. Следователно, докато не се научите добре да поправяте развалените часовници, много глоби ще плащате. Много оплаквания ще има срещу вас, задето не само че не сте поправили часовниците на хората, но още повече сте ги развалили. Един религиозен човек обърнал един грешник към Бога. Доволен от това, което направил, той завел обърнатия грешник в дома на проповедника и му казал: Водя ти една обърната душа, един разкаян грешник. Понеже тази вечер няма къде да нощува, ако е възможно, нека прекара в твоя дом. Проповедникът го приел в дома си. На сутринта, гледа, стаята празна. Обърнатият изчезнал, но заедно с това обърнал и кесията на проповедника. Такива случаи се срещат във всички религиозни общества. Дойде някой отвън и пита: Мога ли да вляза във вашето общество? – Защо иска да влезе в нашето общество? – Да прекара живота си между добри хора. Навсякъде има добри хора, не само в религиозните общества. Според мене, всяко шише е добро, докато е здраво. Щом се счупи, то става опасно. Значи, докато в едно общество има разногласия, шишетата му са счупени. Щом едно от шишетата на известно общество се счупи, най-умният от обществото трябва да стопи счупеното шише и да направи от него ново. Когато от вашата среда излезе човек, който говори лоши думи, или прави клюки, извикайте го при себе си и му дайте кръст за храброст, или известна сума. Кажете му, че го възнаграждавате, понеже до това време не сте слушали такива хубави думи. Ще кажете, че това не е морално. – Морално ли е, когато бесят някого? Въжето, с което бесят човека, виновно ли е в това деяние? Въжето не е виновно за престъплението, което човек върши, но хората са недоволни от него. Въжето казва: Аз не съм виновно, че на мене могат да закачат разни предмети. На мене закачат дрехи да съхнат, круши – да зреят и хора – да ги бесят. Щом крушите ги закачат на мене, за да дозряват, тогава и хората ги бесят, за да дозряват.
Защо разпнаха Христа? – За да покаже на хората своята вяра, своето търпение и упование в Бога. В това седи величието на Христа. Велико е търпението на Христа! Ако на едного от вас засегнат честолюбието, той ще се разтревожи, цяла нощ няма да спи. – Защо се е разтревожил? – Че някой го нарекъл невежа. Какво лошо има в думата „невежа"? Отделно??? частицата „не" със запетая, и той ще стане „вежа". Какво е значението на думата „невежа"? Буквата „Н" в думата невежа означава закон на противоречие. Буквата „Е" означава закон на размножаване. Буква на „В" – закон на посаждане. Човек трябва да научи тия закони, за да се справя с мъчнотиите си. – Как трябва да обичаме? – Вие знаете това по-добре от мене. Какви любовни писма, какви излияния сте писали на своите възлюбени! Ако искате да знаете, какви писма сте писали, още сега мога да възпроизведа едно от тях: О, моя възлюбена, откак те видях, слънцето на моята душа изгря. От този момент нещо велико се събуди в мен, и моят живот корен но се промени. Всички неща около мене се осмислиха и придобиха своята цена. Сърцето ми трепти като сърцето на ангел. Достатъчно е един момент само да те зърна, за да се почувствувам доволен и щастлив.
Красиви са писмата на любовта, но въпреки това хората страдат. – Защо страдат. – Защото не разбират любовта. Човек трябва да се учи, да придобива вътрешно богатство, за да бъде обичан. Всеки обича богатия, но малцина обичат сиромаха. Всеки обича учения, но малцина – невежия. Всеки обича добрия, но никой не обича лошия. Всеки обича любещия, но малцина обичат онзи, на когото сърцето не е изпълнено с любов. – Тогава, как да разберем любовта? – Много просто! Иди край запаленото огнище, погрей се малко и ще разбереш любовта. Щом усетиш лъха на топлината, ти си попаднал вече в областта на любовта. Целунеш ли огъня, той ще изгори устата ти. Тъй щото, когато някои казва, че се е изгорил от любовта, това показва, че той е целунал разгорени-те въглени на любовта. Това са символи,, които трябва да разбирате. Слънцето е главният въглен на любовта. Който би се опитал да целуне този въглен, той за вечни времена ще носи върху устата си последствията на изгарянето от този въглен. Като знае това, Бог е поставил слънцето на 92 милиона мили разстояние от земята, отдалеч да изпраща своите целувки. И от това разстояние даже слънцето изгаря, прави кожата на хората черна. Това се дължи на черните лъчи на светлината. За да не става пълно изгаряне от черните слънчеви лъчи, срещу тяхната енергия е поставена предпазителна мрежа. Когато някой се оплаква, че сърцето му е изгорило от човешката любов, това показва, че той е попаднал в черните лъчи на земната любов. Тези лъчи изгарят човека, а никога могат да го умъртвят. Който изучава земната любов, той непременно трябва да се бронира.
И тъй, човек не може да разбере любовта, докато идеята за Бога в него не стане ясна. Как ще познаете, дали сте разбрали любовта, или не сте я разбрали? Ако една неприятна мисъл, или едно неприятно чувство са в състояние да нарушат вашия вътрешен мир, вие не сте разбрали любовта. Нищо в света не може да смути онзи, който е разбрал любовта. Който се смущава от най-малката неприятност, той няма никаква представа за любовта. Ако може да се говори за някаква любов във вас, тя е онази любов, която носи недоволство, страдание, смърт. Това е човешката любов. Често слушате да се говори, че две добри приятелки, или двама приятели се скарали. – Защо? – Приятелките се скарали за един момък, а приятелите – за една мома. Каква любов е тази, която може да скара две приятелки или двама приятели? Това не е любов, това е търговска сделка. Каква любов е тази, която се дели, която създава противоречия? Често майките обичат едни от децата си повече от другите. Ревека обичаше Якова повече от Исава. Яков пък обичаше Рахила повече от Лия. За да вземе Рахила за своя жена, Яков трябваше да работи на чичо си Лавана цели седем години. Като изминаха седемте години, Лаван му даде по-голямата си дъщеря, Лия, като му каза, че според техния обичай, младата сестра не може да прежени старата. След това Яков трябваше да работи още седем годили на чича си, за да вземе по-малката сестра – Рахила.
Колко жени тръбна да има един мъж? – Две жени. – Колко мъже трябва да има една жена? – Двама. Това е неразбрано за вас, но факт е, че докато мъжът не намери две жени, той не може да познае истинската си жена. И докато жената не намери двама мъже, тя не може да познае истинския си мъж. Докато не разбере съдържанието на числото две, човек никога не би намерил своята приятелка и своя приятел. Числото две е творчески принцип. С него е започнало създаването на света. Значи, мъжът трябва да има две жени, защото едната никога не се жени. Тя заедно с мъжа съставя едно цяло, а едното никога не се жени. И жената трябва да има двама мъже, защото единият от тях не се жени. Заедно с жената той съставя едно цяло, единица. Единицата никога не се жени. Двойката само се жени, и като мъж, и като жена.
Следователно, жена, която иска да се жени, трябва да намери онзи мъж, който никога не се жени, за да и даде съвет, за кого да се ожени. Мъж, които иска да се жени, трябва да намери онази жена, която никога не се жени. Тя ще му даде съвет, за коя да се ожени. Тази жена или този мъж, които никога не се женят, представят Бога в човека. Каквато работа и да започвате, идете при Него. Той ще ви даде най-добър съвет и ще ви покаже правия път. Обърнете ли се към друг някой за съвет, вие непременно ще сгрешите.
Сега, за една седмица бих желал да станете слепи за погрешките на хората. Кой какво казал, какво направил , туй да не ви интересува. Какво от това, че някой казал една лоша дума? Лошата дума не е нищо друго, освен слабо раздвижване на въздуха. Като чуя една лоша дума, аз я хващам с щипците си, подлагам я на филтриране. С това изменям трептенията и. Лоши думи в света няма, но човек внася в тях лошо съдържание. Той им придава лошо значение. Бог е разумното Слово. Как може тогава думата да бъде лоша? Казвате за някого, че ви е омразен. – Защо? – Защото ви е събудил преждевременно, не ви е оставил да си доспите. Значи, можете да мразите онзи, който ви е дал това което не искате, или ви е ???гиел това, което искате. Сричката „ра" в думата омраза означава изгряващото слънце. Значи, когато човек мрази, слънцето започва да действува в него. Чрез омразата човек научава любовта. Омразата е най-хубавата дреха, с която любовта се облича. Когато любовта облаче дрехата на омразата, хората започват да се обличат модерно. Когато някой ви мрази, кажете си: Любовта е облечена с най-хубавата си дреха. Кажете ли така, омразата ще ви стане приятна.
Като ученици, вие трябва да анализирате думите, да прониквате в техния вътрешен смисъл. Запример, какъв е произходът и съдържанието на думата „лъжа"? Лъжата произлиза от думата „лижа". Човек лиже, облизва нещата, за да ги опита, сладки ли са или горчиви. Като лизне едно, второ, трето нещо, човек се произнася, кое от тях е сладко и го задържа за себе си. Казвате, че някой ви е нарекъл лъжец. Да лъжеш, значи да близваш нещата. В този смисъл, кой човек не е лъжец? Кои не е лизвал нещата, поне с крайчеца на езика си? Противоречието, което се явява в живота ви, не седи в това, че някой казал нещо обидно за вас, но в това, че не преценявате нещата правилно. Докато не се научите правилно да ги преценявате, вие не можете да имате правилни отношения към тях. Едно се иска от вас. като срещнете един човек да му отдадете тази цена която Бог му е определил. Вие трябва да познавате ценното, което Бог е вложил във всяка душа и заради него да му отдадете нужното място в себе си. Ако и той познава ценното във вашата душа, между вас ще се създадат правилни отношения.
И тъй, искате ли да ???поемшпе здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате онова, което Бог е вложил във всяка човешка душа. Това, което хората наричат съвест в човека, не е нищо друго, освен онзи вътрешен глас, който съди човека, задето правилно не е преценил онова, което Бог е вложил в дадена душа. Когато някой ви посети, знайте, че той не е дошъл да иска от вас знание или богатство. Той е дошъл при вас да му направите една малка услуга – ако трън е влязъл в крака му, да го извадите; ако прашинка е влязла в окото му, да я извадите. – Ама защо да се убоде? – Нищо от това. Благословение е и за вас, и за него, че се е убол.
Преди години, една група братя отидохме в Юндола, Родопите да прекараме един месец на чист въздух. Взехме една стая в бичкиджийницата на един стар българин, голям чорбаджия. Той ни гледаше от високо, считаше ни за извеяни хора. Синът му имаше друг характер, противоположен на бащата. Братята се чудеха, как ще се справим с бащата. Един ден, като работел в бичкиджийницата си, едно малко парченце дърво отскочило и влязло в окото му. Като не могло веднага да излезе, окото му се възпалило и подуло. Бащата се уплашил, чудел се, какво да прави. Синът ходи разтревожен, безпокои се за баща си, да не ослепее. Казвам на сина: Не се безпокой, нека дойде баща ти при мене. Бащата дохожда, но смирен, едва говори. Поглеждам, окото му надуто, силно възпалено. Казвам му: Сега, каквото ти кажа, ще слушаш. Ако ме слушаш, добре ще ти бъде. Не ме ли слушаш, окото ти ще отиде. Той седи, гледа право в очите ми. Взех една чиста кърпа и внимателно дигнах горния клепач. Там видях една малка тресчица. Духнах леко в окото и помогнах с кърпичката си. Тресчицата излезе и от окото бликнаха сълзи, които го измиха добре. Намазах след това окото с чисто дървено масло и го превързах. Оттам насетне този човек се измени. Той беше вече на наше разположение. Даде ни колата си в услуга. С една дума, разположи се към нас и навсякъде разправяше, че сме Божи хора.
И тъй, срещнете ли такъв човек, ще знаете, че той е поставен от невидимия свят на пътя ви като препятствие, като задача, да видят, как ще се справите с него. Вие можете да му услужите, а можете да го оставите да понесе последствията си. Но какво ви коства да направите една малка услуга на човека? Когато Провидението иска да смекчи човека, ще тури в окото му една малка тресчица, за да поиска помощта на ония, които е пренебрегнал. Като му услужихме, сърцето му се стопли, и той се разположи към нас – беше готов на всякакви жертви. Когото от нас срещаше, все поздравяваше.
Сега и вие сте дошли тук да извадите всички тресчици от себе си. Къде каквато треска имате, да излезе навън, да се подмладите. И като се върнете у дома си, да сте доволни, че сте постигнали нещо. Планината е място за проява на любовта. За онзи, който не разбира нещата, планината е опасно място. Но за онзи, който разбира, планината крие всички блага в себе си.
Изучавайте законите на любовта, че като дойде някой при вас, да проявите любовта си към него. Как ще проявите любовта си към даден човек? – Цял ще се облечете в червено, отгоре додолу, а при случай и него ще облечете в червена дреха. Който разбере това буквално, ще се смее, ще си представи че вижда палячо. Който го разбере вътрешно, мистически, ще прослави Бога. Той ще каже: Блажен е часът, в който срещнах човека на любовта, защото ме облече в дреха – щит срещу мъчнотиите. Такава е червената, магнетична дреха на любовта. Направете следния опит, да се уверите в истинността на думите ми. Купете си една обикновена дреха и турете върху нея парче от магнетичната обвивка на любовта. Излезте с тази дреха в най-големия студ, оставете я незакопчана и ще забележите, че няма да усетите никакъв студ, като че е лятно време. Това показва, че не е физическата материя само, която запазва човека от студ. Не е само физическата ръка, от която приемате нещата. Има друга една ръка, от която човек може да приема благата на живота. Освен двете очи на човека, има и трето око, от което излиза Божествена светлина и което показва на човека, как трябва да гледа. Физическите очи на човека са необходими, но ако третото око не е зад тях, човек нищо не би могъл да предаде на ближния си, на своя брат.
Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божии закони. Много неща са научили хората, но още много има да учат. От хиляди години насам човек диша въздух, но днешният въздух ще внесе в него нещо ново. Вие не знаете още, какво нещо е дишането. Миналите вдишки са дали своето, а сегашните вдишки ще внесат в човека това, което днес му се дава. Не само вдишките, но и всяка днешна мисъл, всяко днешно чувство трябва да внесат в човека нещо ново, което още сега да се приложи. Това, което днес разберете и приложите, е Божествено. Всички останали неща са спомагателни.
Следователно, най-важното за човека е това, което днес става. Важното за сегашната епоха е пробуждането на човешкото съзнание. Никога човек е живял в Бога – период, за който нищо не знаем. След това, той е излязъл от Него като дихание, пробудил се е и започнал самостоятелно да живее и да се развива. Тъй щото, ние знаем за съществуването на човека само от момента, когато той е излязъл от утробата на своята велика Майка и влязъл в света на промените, в неотъпкания път. В този път срещате ред противоречия, на които трябва да се радвате. Те показват, че вие живеете в областта на Божественото. Не само вие, но и камъните имат противоречия. Обаче, те не чувстват противоречията си. Те ли седят по-високо от вас, или вие седите по-високо от тях? Вие, които чувствувате противоречията на живота, седите по-високо от камъните, които не ги чувствуват. Когато почне да чувствува противоречията, камъкът ще се издигне.
И тъй, колкото повече противоречия има човек, толкова по-добре за неговата душа. Противоречията са възможности за постижения. Около противоречията на хората обикалят множество разумни същества, търсят случай да им услужат, да ги извадят от техните мъчнотии.
На какво се дължат противоречията? Много от противоречията на съвременните хора се дължат на техните нетрезви мисли. Двама американци, млади хора, отишли да се поразходят около Ниагарския водопад. Те се отбили в един от близките хотели, да хапнат и пийнат малко, да се повеселят. След това се качили на една лодка, да се разходят по реката над водопада. Понеже пийнали повече, отколкото трябвало, те се унесли по течението на водопада и неусетно дошли до самия водопад, дето водата ги поела и повлякла със себе си. В това бързо движение, лодката се ударила в една канара. Единият от тях отскочил от лодката и паднал върху канарата, всред водата, а другият останал в лодката и продължил пътуването си. Много от присъстващите на това място американци започнали да мислят, как да помогнат на онзи, който бил върху канарата. След дълго мислене те решили да вземат едно телено въже, на единия му край да закачат една граната и по изкуствен начин да го хвърлят на канарата. Както намислили, така и направили. Когато въжето паднало на канарата, младият американец се хванал за него и така го изтеглили благополучно на брега.
Както виждате, много американци се притекли на помощ на пострадалия, да го извадят от трудното положение, в което се намирал. По същия начин хиляди разумни същества седят около вас, грижат се, мислят, по какъв най-лек начин да ви извадят от мъчнотията, в която се намирате. Когато човек изпадне в известно затруднение, това показва, че не е бил трезв. Човек не съзнава грешките, които прави, вследствие на което често изпада в противоречия. Въпреки всичко това, разумните същества не се отвращават от човека, по изпълнени с любов, всякога му помагат. Те искат да го научат да живее правилно. Тъй щото, на каквито противоречия и да се натъквате, всякога се обръщайте към Бога с любов. Вие не търсите Бога, не уповавате на Неговата Любов. Вие не познавате Този, Кой го ви е дал всичко и Който се грижи за вас, а познавате и търсите ония, които не ви обичат, нито се грижат за вас. В тях вие се влюбвате и към тях прилепвате, както малките птички се полепват по лепливите пръчки, поставени от немирни деца по плетищата. Като се залепват за тия лепливи пръчки, децата им отскубват главите, печат ги и ги изяждат. Ние наричаме лепливите пръчки любовни пръчки. Обаче, любовните неща не представят още истинска любов.
Любовта освобождава човека от всички окови и ограничения. Любовта облича душата с дрехата на светлия, на новия живот. Дето е любовта, там има живот, свобода, светлина и знание. Търсете любовта в себе си, а не отвън. Знайте, че когато сте недоволни, вие сте обиколени от разумни братя, които исках да ви помогнат. Щом сте доволни и радости, вие сте на банкет. Радостта ви се дължи на радостта на разумните същества Те са доволни, че са могли да ви помогнат. Следвайте техния пример. Като видите, че някой е на опасно място, помогнете му. Като излезе от това място, нагостете го и се радвайте с него заедно. Не съдете хората, задето са попаднали на опасни места, но помагайте им. Това е предназначението на човека.
Днес времето е облачно. Това показва, какво е разбирането на сегашните хора. Каквото е разбирането, такава е и светлината им. Който има правилни разбирания, той ще види, че в противоречията има красота. Когато Божествените ветрове духат и разнасят облаците, тогава само човек разбира, с каква любов е окръжен.
Сега, пожелавам ви две неща: старите да се оженят за любовта, а младите – за мъдростта. Старият брат и старата сестра да се оженят за любовта; младият брат и младата сестра да се оженят за мъдростта. Всички хора, млади и стари, трябва да бъдат женени – нищо повече. Децата на младите и на старите трябва да се оженят за истината и за свободата. Само при това положение можем да очакваме семейства, в които и майките, и бащите, и децата да бъдат безсмъртни. За такива семейства е казано в Писанието: „Ще се вселя между тях и ще им бъда Баща, а те ще ми бъдат синове и дъщери".
Да приложим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в живота си и винаги да изпълняваме волята Божия.
В Божията Любов и в Божията Мъдрост е скрит животът.
4. август, 5 ч. с.