ПРАВИЛНИК за УЧЕНИЦИТЕ на ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС на БЯЛОТО БРАТСТВО
Изпяхме "Фир – Фюр Фен Тао Би Аумен".
На прага на окултния клас слушателите трябва да знаят следното:
1. Който един път се опита да поправи Абсолютното, Великото, Божественото, се отстранява от класа.
2. Който един път не направи урока си, се отстранява от класа.
3. Който два пъти не дойде на урок (без важна, неотложна причина), ще се отстрани от класа.
4. Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците, и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допущат.
Забележка: Дълбоко в душата си, пред съвестта си ученикът трябва да знае причините, които са го задържали, за да не посети класа. Важността за причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от класа.
5. Който идва тук, от любов да идва, без принуда.
6. Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.
7. Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.
8. Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя.
9. Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъства на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява.
10. Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира. Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа, нагрубява някого.
11. Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта.
12. Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.
13. Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.
14. Задачите, които се дават на ученика, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.
15. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват.
16. Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към Учителя си. Послушанието трябва да идва от съзнанието. Ученикът трябва да слуша и да изпълнява. Да притежава такива чувства и способности, с които да познава Учителя си. Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Усъмни ли се ученикът в Учителя си, с него всичко е свършено. Ако Учителят престъпи и най-малкия Божествен закон, и с него всичко е свършено.
17. Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне. Главната задача на ученика е да реализира Любовта към Бога, т. е. Любовта към всички.
18. Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки. "Стани, тръгни, направи навреме!" – това е законът на природата.
19. На ученика не се позволява да говори празни думи.
20. Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото иска. Който иска да флиртува – вън от класа! Който ревнува – вън от класа! Ученикът е чист, честен, искрен. Учениците взаимно да си помагат, един друг да не се използват.
21. Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към което се стреми непрестанно.
април 1922 г.