Правилна мярка

Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942-1943)

КНИГА: Минало, настояще, бъдеще

ПРАВИЛНА МЯРКА

"Отче наш"

"Аз мога да любя"

Имате ли някаква зададена тема? – Нямаме. Каква беше темата на миналата лекция? /Каза се./ Много пъти казвате: Този човек е красив, онзи човек е красив. Коя е нормата? Как познавате, че един човек е красив? Кои са мерките, че един човек е красив? Сега как ще се определи? Как се определя кое е горещо, кое е студено? По какво се определя един висок човек или един нисък човек? После, сладко и горчиво по какво се определя? Или по какво се определя, когато някой е насърчен или е обезсърчен? Или, че някой има вяра или е обезверен? Вие казвате: Студена вода и топла вода. Или права и крива линия по какво се отличава? За пример, ако вземете горчиво, плюете, докога ще плюете? Докато последната частица от горчивото седи на езика ви, ще плюете постоянно. Като го изплюете навън, олекне ви; щом седи на езика, плюете. Значи, за една малка частица, вие изхвърляте милиони плюнки. За една дребна горчивина сума плюнка ще изхвърлите, които не са тъй горчиви. Една бомбардировка – ще го бомбардирате, докато го изхвърлите.

Преди години в едно лястовиче гнездо беше влязло едно врабче. Събраха се повече от 50-60 лястовички и повече от половин час църкаха, докато най-после му внушиха да излезе. Минат покрай дупката и кажат: Крадец! Крадец! Като му църкаха половин час, изпъдиха го. Сега като не знаете един език, ако ви кажат една обидна дума на този език, вие няма да се докачите. Ако ви кажат на български, ще се докачите. Като ви кажат на чужд език, който не разбирате, не се докачате. Опасно е да ви кажат на български. Смешни сте по някой път, като не разбирате.

Казват на един турчин в Цариград: Ахмед, във Франция революция има. Онзи, като не разбира какво значи, казва: Революция ли, и у нас да дойде! Той мисли, че революцията е едно благословение. Казват му: Ще се разбърка, тогава казва: Да не дава Господ!

В живота всичките хора страдат от една алчност. Гледам на български думата "лошо". Трептенията на "Ш"-то" са особени, дразнят. Имате думата "шопар". "Ш"-то пак е. "Шугав", пак имате "Ш". Ние в умствения свят имаме материя, която е другояче устроена. В мисловия свят и в духовния свят материята е друга. В духовния свят има неорганизирана материя, от която хората се карат. Представете си, че един човек може да ви изпрати един поглед, да ви окаля. Като ви погледне, че ви стане криво. Кое е онова, за което ви става криво, казвате: Криво ме погледна. Какво има, че криво ви погледнал? Тогава не трябва да гледате криво. Ако идете в Америка, ще видите, че американците имат направени разни видове сиропи, някой път 15, 20 вида наредени, поставени кранове. Трябва да знаеш кой кран да завъртиш. И в човешкия език има доста кранчета, завъртите някой кран, не е приятен сиропът. Сега, каква е вашата идея? Как си представяте, добре да ви приемат? Представете си, че идете при някоя ваша приятелка, от ученици сте приятелки. Как трябва да ви приеме, като идете при вашия приятел? Кое приемане мислите, че е много хубаво? Изхождате често от материалния свят. Кога една дреха е хубава? Първо трябва да е добре скроена, всичките криви линии тъй да падат на тялото, да ви е приятно, да няма никъде да ви стяга, нито под рамото, нито над рамото, както и да се движите, да има хубаво приспособление. Мисълта има материална форма. Следователно, има една мисъл, която не е добре облечена, зле се отразява на човека. Казвам: Хубаво е по някой път да имате по едно огледало да възпитате погледа си – как трябва да гледате добре. Някой път трябва да гледате в огледалото, да видите, харесвате ли погледа си. Някой път има нещо дисхармонично в погледа. Сега трябва да се направят опити. Ако имате седемте цвята – може да имате червения цвят, може да имате едно тъмно наблюдение – какво впечатление ще направи? Ако вземете портокаловия или зеления, или жълтия цвят, или ясносиния, или тъмносиния, или виолетовия? Всеки един от вас – по един обичен цвят.

Има една поговорка: циганинът обича червеното. Има една такава линия. Онези, които разбират психологията, тия линии вече на лицето се осмислят. Тази линия, която отива навътре, лицето е навън. Българинът, когато жъне с паламарката, трябва някой път да наблюдавате, като идете на нивата, да видите как жъне с паламарката – по това може да познаете, скържав ли е или щедър. Ще може да познавате характера. Вие ще гледате, че жънат – някои, които са скържави, отблизо жънат до корена. Които са щедри, отгоре жънат житото, не близо до корена. Някои от вас, които не са търпеливи, трябва да се учат да пишат, докато станат търпеливи. Вие сега минавате за много търпеливи. Минеш някъде, закачиш се, бързаш да се откачиш, скъсаш дрехата. Закачиш се, докачиш се, как смеят тебе, свободния човек, да те закачат. Дръпнеш се. Като се закачиш, попитай какво искат. Разгледай този трън. Как се закачи дрехата? Откачи я внимателно. Изведнъж дръпнеш се. Някой път отваряш вратата, не се отваря, дръпнеш. Виж защо не се отваря, кажи: Моля, защо не се отваряш? Погрешил ли съм нещо, какво има? После някой от вас започне писмата си много добре, едри букви. После започнете да пишете по-дребни и по-дребни. Най-после се извините, казвате: Извинете, нямах време. То е лъжа, че нямате време. Време има, не трябва да се извинявате. Пиши така, не стеснявай буквите. Няма нищо, не е погрешение, но човек образува един характер в мисълта си. Започва добре и свършва зле. В природата човек трябва да има време за всичко да върши. Всяка работа, всяка мисъл, която е образувана в ума, трябва да бъде много хубаво свършена. Всяко едно чувство трябва да му дадеш хубава форма. И на една постъпка трябва да дадеш хубава форма. Ако надеждата не е развита в нас, има особени мускули. Щом се обезсърчиш, стяга те гласа. Вярата, и тя има особени мускули. Щом се обезвериш, и тя стяга. Обичта, и тя има особени мускули, милосърдието, и то има особени мускули, радостта и веселието имат особени мускулчета – цяла арфа. Тия струни не са нагласени, мъчно върви гласа. Трябва да се нагласи туй гърло. Човек трябва да се нагласи много добре. Да се нагласиш, има три ключа: ключът на любовта, втори е ключът на мъдростта, а третият е на истината. Ти като нагласиш ключа на любовта, ще имаш живот, резултатът е добрият живот. Щом нагласиш ключа на мъдростта, ти имаш знанието – светлината е резултат, радостен и весел си. Много добре разрешаваш въпросите. Щом имаш ключа на истината, ти вече имаш за резултат свободата. Без ключа на истината ти свободен не можеш да бъдеш. Истината е свят без ограничения. Светът на мъдростта е свят без сенки. Светът на любовта е свят без страдания. Опитайте се да живеете половин час без страдания. Има една мисъл, която ви безпокои. Все ще мине някаква мисъл в половин час. Дойде някой облак, измени настроението. И при облачно време да си весел, и при ясното време да си весел. Облачното време да не изменя състоянието ти. Много мрачно е. Вечерно време да ходиш, тъй както денем. Опитвали ли сте се така да вървите? Да тръгнеш вечерно време да вървиш, полека да ходиш в гората, без да се блъснеш в някое дърво. Това значи да ходиш между лоши хора и без да се сблъскаш с някого.

Да ходиш вечерно време между дърветата, то е все едно да ходиш между хората, без да се сблъскаш. Или, някой път направете опит в Борисовата градина, да вървите между много хора и да минеш, без да се допреш до някого. Да можеш да направиш някаква крива линия, без да докоснеш някого. Може би на 3-4 места ще се извиняваш или някой друг ще се извини на вас, не се знае кой с кого се е блъснал. Ние изискваме другите хора да са изправни, те да не се блъскат. Колко пъти ние блъскаме някой камък, блъскаме някой клон, като минем между цветята, тревите, тъпчем ги. Като минаваш между цветята, да не стъпчеш нито едно или по възможност най-малко да стъпчеш. Та сега да познаете колко сте добри, трябва да ви пратя някой път в полето, дето има цветя и да тръгна подир вас, без вие да знаете това, да видя колко цветя ще стъпчете и колко няма да стъпчете. Така ще позная колко сте добри. Като вървиш естествено, по-малко ще стъпчеш. Като че сещаш къде има цветя, та да не ги стъпчеш. Примери има – един войник паднал между кавалерийски полк и всичките коне минали, без да го стъпчат. Така са чувствителни конете. Вие може да мислите, че може да го стъпчат. Не, никога кон няма да стъпи отгоре му, понеже усеща, че е неустойчив. Той никога не си туря крака на човека, веднага усеща, че стъпва на човек. Защо не стъпва? Казва: Няма основа, значи да си създам на себе си нещастие. Те минават за много благоразумни. Правят го заради себе си. После обвиняват магарето. Магарето да те хвърли, е лошо. Кон да те хвърли, както и да паднеш, няма да ти причини вреда. Кон може да ти причини вреда, само ако ти се закачиш за седлото или крака ти се закачи за зингията. Тогава може да пострадаш. Конят като те хвърли, може да паднеш на краката си. Аз съм забелязал – кон като те хвърли, той тъй минава, че ти може да скочиш. Сега защо конят хвърля човека? Може да дадете един отговор. Защо някой кон като носи човека, хвърля го? Много естествено. Този кон хвърля човека, понеже преди човек да му е станал господар, много от тия хищници са се хвърляли на гърба му и започнали да го късат. Там са бъбреците. И сега конят от тази уплаха от миналото, като се качи човек, мисли, че се е качил някой звяр на гърба му и го хвърля изведнъж, за да се освободи от него. Като се убеди, че ти не си от тия някои зверове, които искат да му извадят бъбреците, не те хвърля. Докато мисли, че ти си от тия зверове, хвърля те. Някоя мисъл ви безпокои, разни мисли се залепят на разни части на мозъка или на тялото. Ако една мисъл не е залепена на онова място, което подобава, винаги сърцето рита. Тогава човек иска да изхвърли тази мисъл. Затова никога не бързайте да възприемете някоя мисъл веднага. Малко се поспрете. Някои мисли, които се дължат на вашето съзнание, вложени са в съзнанието. Такива мисли, които са извън вашето съзнание, не може да коригирате. Като влезе в съзнанието, отпосле може да ги коригирате. Имате думата "Любов". Ударението на български на първия слог, сричка ли е или на втория слог? Каква е разликата, ако е на първия или на втория слог? На кой слог е ударението? Любов, Любов. На двусричните думи къде е ударението – на първия или на втория слог? На трисричните думи къде е ударението? – Може да бъде на първия, на втория или на третия? Сега за пример, често вие не обичате някой човек, не знаете защо не го обичате. Казвате: Не го обичам. Дайте си отчет, да намерите причината, поради която не обичате някого. Трябва да има някакъв повод. Някой път причината е голяма, някой път е малка. Да кажем, в тебе обонянието е развито, някой мирише лошо, не може да го обичаш. Някои хора много лошо миришат. На някои хора дрехите не ти харесват, на някои очите не ти харесват, на някои устата не ти харесват, на някои косите не ти харесват. Има някои коси са нахохорени, така начупени, че произвеждат много неприятно впечатление и не искаш да го гледаш. Пък някой път може да има лекета по дрехите, по врата или по реверите. Някого може да не обичате, защото има някакво леке на яката. Аз ви говоря върху тия работи, понеже са хигиена. В човешката хигиена, в чистотата е здравословното състояние. Забележете, че ония хора, които се носят чисто, са здрави. Онези хора, които не се носят чисто, винаги боледуват. Винаги се стремете да бъдете чисти. Чистотата е условие, което природата изисква. После, стремете се дрехите да бъдат чисти. Ако влезеш в едно нечисто място, добиваш едно ухание и изгубваш своето настроение. Всякога дрехите ви да бъдат чисти, да има едно хубаво ухание. За туй е хубаво човек да се грее на слънцето, да изчезне миризмата. Слънцето доставя ухание; или някой път човек може да ходи между цветята. Да кажем, за една седмица да идвате тук, в класа и да нямате кал под ноктите. За два часа да бъдат ноктите ви чисти. Като тръгнете, да си изчистите ноктите хубаво. Някъде човек не може да се освободи от калта, но някъде трябва да влезе без кал. Аз бих ви препоръчал, когато някой път сте весели, него ден, ако имате кал, съберете я и я турете в едно шишенце. Здравословно е. Когато сте неразположени духом, че намерете тази кал, вземете и изчистете. Турете я в едно шишенце, занесете я на Витоша и там я полейте.Тази кал там я оставете, да се реформира на Витоша. Да имате две шишенца – за хубавата кал, тя е късметлия и за лошата. Ако намерите калта на средния пръст, че сте весел, значи вие сте весел, понеже сте направили нещо добро, били сте справедлив, съвестен и добър. Ако е на първия пръст, били сте добре разположен спрямо хората и техните убеждения. Тази кал е хубава. Ако на третия пръст има кал, били сте музикант, някоя хубава картина за художество, за красивото в природата. Ако на малкия пръст имате кал, търговска кал е. Постъпили сте добре. Здравословна е калта. Ако имате кал, че сте неразположен, значи вие сте несправедлив, затуй тази кал се е набрала. Ако е на третия пръст, не сте били музикант, не сте религиозен, не оценявате. Гледаш слънцето, казваш: Не ме интересува. Вятърът духа, и той не те интересува; растенията цъфнали, и те не те интересуват. Защо не те интересуват, и ти не знаеш. Знаете ли, ако бихте имали една кал, събрана от човешките нокти, и торите вашите цветя, знаете ли какво може да стане? Да имаш кал в мастилото, вътре да я туриш. Може да ви се вижда чудно това. То това е съчетание. Една кибритена клечка знаете ли зимно време какво благо може да донесе? – Огънят, който може да огрее. А тази клечка не знаеш как да я запалиш, да я използваш, ще пострадаш. Човек при дадени условия, ако знаеше как да използва една мисъл, цяло благо е; ако човек не знае как да използва една мисъл, едно нещастие е. Когато вземете кибрит, драснете една клечка, втора драснете – не се запали. При коя клечка запалвате огъня? Някой път драснете две, три и пак не се запали. Ти веднага се нахвърляш, разсърдиш се. А може би ти си оставил тази кутия на влажно място и вследствие на това не се пали. Причината у тебе е. А ти казваш, виновата е тази кутия. А ти си оставил кутията на влажно място. Имаш кибритени клечки – тури ги на сухо място После като вземеш кибрита, виж дали е хубав, доброкачествен. Ти отиваш да си купиш кибрит и казваш: Дайте ми една кутия. Не поглеждаш каква е. Купуваш на доверие. Или купуваш някаква книга пак на доверие. Най-първо пипни книгата с пръст, а ти купуваш на доверие. След туй може би книгата не си я пазил. Пипнеш с ръце книгата, ръцете влажни, пък влажните пръсти цапат книгата. Книгата губи от онова качество, да се пише хубаво на нея.

Колко пъти се чешете на ден? Някой път младите студенти ходят разчорлени, да покажат, че са много учени. То е право. Зависи как са разчорлени косите. Те са антени, косите са възприематели, а някой път предават. Някои косми възприемат енергията на природата, някои предават отвътре. Има известни косми, които предават човешките енергии, има други, които възприемат. Вземете устните на човека, горната бърна предава, долната устна възприема, както по радиото. Има клетки за възприемане, има клетки за предаване. У някой от вас възприемателят е добър, предавателят е по-слаб; у други възприемателят е по-слаб, а предавателят е по-добър. (На) някои хора и предавателят, и приемателят им са добри.

Сега някои хора се мият. Какво допринася миенето? Водата гаси огъня, но водата винаги усилва горението. Като се миеш, винаги се усилва горението. Тази, съставната част на водорода, предава на горението и щом се докосне до ръцете, усилва горението. За пример, някой път имате слабо кръвообръщение, понеже топлината е слаба. Ако знаете как да употребите водата, може да го подобрите. Да вземете малко количество вода и да приемете. Трябва да възприемете водата, както кокошките пият вода. Кокошките много добре пият вода. Вземе вода, вдигне си главата, пак вземе, пак си обърне нагоре главата. Между птиците, между кокошките песимисти няма, всички са весели. Ако искате да бъдете оптимисти, следвайте примера на кокошките. Кокошката песимист не може да бъде. Казвате: Кокоша работа. За пиене на вода вижте кокошката. Тя не избира хубава вода. Ако искаш качествено да избереш хубава вода, магарето ще питаш. То знае да избира, да пие хубава вода. Кокошката не знае да избира, но знае как да я пие. Наблюдавайте как кокошките пият вода, то е късмет. Тя, като пие вода, не я възприема, като свърши пиенето, тогава я възприема. Да ти е приятно, че си видял една кокошка да пие вода. Поезия има и художество има в начина на пиенето. каква буква е? . Коя буква е построена по-добре? В Б-то гърба е силен и гърдите й са силни. В Г-то гърдите са силни. – който така пише Г , има слаби гърди.

– който така пише Г-то, има силни гърди. Този, който има изобилно, изобилно дава. Който малко има, малко дава. Природата, когато ти даде нещо, дава щедро, но не разточително. Човек в живота си трябва да бъде щедър. – туй положение е много материалистическо, когато буквата е тъй завъртяна долу, това показва Г , а това е естественото положение. Който пише както първото Г – този човек иска в материално отношение всичко да има. Трябва да съкратим, да го реформираме. Някой път вие пишете "Г"-то така – тази черта е хубаво отгоре. Някои пишат буквата "Д" с опашката надолу, а други – с опашката нагоре. Правилото е: като напише човек едно писмо, да помни, да му е приятно, че е писал едно писмо и да има в ума си съдържанието му. Писмото и по съдържание, и по форма да остане в човека. Някой път бързате и казвате, че нямате време. Човек за самовъзпитание малко да пише, но хубаво да пише. /Учителят написа буквата Д./ Какво липсва на това Д? /Учителят се обърна към трима братя и всеки да напише по едно Д./ Недоволни сте от буквата, липсва й нещо.

. Първото "Д" е като човек на един крак, не седи на двата крака. На второто "Д" още по-високо е другият крак, в третото "Д" – по-тежко, отколкото трябва. Правиш добро, направиш го тежко. Линията в буквата трябва да върви естествено. Може би някъде тия букви ще ги срещнете след 5 -10 години. Има един закон, който определя, как да се напише буквата. Къде е погрешката в това ...Ами къде е тук погрешката?

Я сега да ми изпеете, и аз ще пея "Добър е животът". Целият клас може да турите глас, какъвто искате. /Учителят пее: "Аз ще пея, аз ще ям, аз ще пия вода, аз ще се разхождам, аз ще почивам"/. Да кажем, пеете песента "Весел ти бъди". За какво човек трябва да бъде весел? Може да кажете "Бодър бъди", когато вода пиеш. "Бодър бъди", когато хляб ядеш. Вземи тия песни, те са образци. В песента "Махар Бену Аба" имате едно хубаво упражнение – да слизаш и да възлизаш. Да слезеш правилно и да възлезеш правилно. "Махар" е слизане, "Бену" е качване, "Аба", "а"-то значи слизаш и възлизаш, натоварил си се. Дойдеш до едно място, дето оставиш товара, "Аба" значи да оставиш товара, без да го хвърлиш. Ще го туриш полека по всичките правила на музиката. Който пее песента "Махар Бену Аба", значи слиза, възлиза и се е разтоварил, добре сложил товара. След това взел си товара, добре си го сложил. Започнал си една работа, свършил си я хубаво и си почиваш. В песните има песен, която дава добър подтик на ума; има песни, които дават добър подтик на сърцето; има песни, които дават подтик на човешката душа. Песните имат възпитателен характер. Имате песента "Изгрява слънцето". Слънцето, което изгрява, раздава и праща светлина. Значи, когато ти искаш като слънцето да изгрееш, и ти раздай светлина. Туй, което слънцето прави, направи го и ти, там е хубавата песен. "Носи радост за живота" – туй, което слънцето прави, ще го направиш. Аз ставам съработник с него. То дава добър пример. И аз следвам тази музикална линия на тия движения в природата. В песента като пеете "изгрява", взема по-малко време, а горе взема повече време. В умствения свят изгрява слънцето. "До" това е човек, който се е приготвил да чете някоя книга, разбира нещо и което възприема, цитира."Ре" в дадения случай е да напише нещо. "Сол", в дадения случай означава, да даде известна красота, разцъфтяване, да се отвори, да даде най-хубавия образ. Някой път отваряте вратата и казвате: Какво искате? Когато дойде някой гост, отваряте цялата врата да влезе. Когато не искате да влезе, ще се покажете и ще кажете: "Какво искате?". Не се е разцъфнало цветето хубаво. "Ми" в дадения случай показва пътя в раздвояването. На двама правиш услуга. "Ми" скрива престъплението. Слънцето раздава както вляво, така и вдясно. Еднакво се разклоняват, лъчи навсякъде, равномерно светлината се разпръсва. "До" в дадения случай в песента значи, че изпратеното благо за дълго време го оставя, не го взема, но го оставя за дълго време да седи у тебе – да се ползваш от него.

Това е един анализ. Но е според законите на музиката. Слънцето изгрява музикално, раздава светлината музикално, оставя светлината си музикално. Не е произволно. Един разумен акт. Когато разбираме така изгрева на слънцето, ще почувстваме една вътрешна радост. В нашето подсъзнание или в свръхсъзнанието чувстваш радост, разбрал си светлината. Като не я разбираш, чудиш се. Вземете песента "Благост". Благост носи светлината за живота тя". "Стари вдига, млади вдига, болни милва. Светлината премахва разположението на старостта. Щом седиш много, остаряваш. Болните лежат, по-мъчно оздравяват. Старият седи повече, все мисли и все наблюдава. Болният обича само да лежи, ту на лявата, ту на дясната страна. Болните хора обичат да угаждат за тях, да ги питат "Как си?". Приятно им е това и те ще разправят, как ги боли сърцето, после, много се глезят те. Наблюдавал съм болните, те са нещо като светии. Виждам добрата страна. Болезнените състояния облагородяват човека. Болният е внимателен, деликатен, от сърце разправя. Болестта учи хората и те артисти стават. Ако човек не е болен, никога така няма да разправя. Болният, ако го рисува художник, може да го нарисува много добре. Има една крива линия. Като гледаш болния, приятно ти е да разправяш с ръката си. Я изпейте "Тъги, скърби са богатство". /Изпяхме./ Изпейте "Аз мога да любя". Тази песен може да се изпее с хубави, естествени движения.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

9. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 4.XII. 1942 г., Петък – 5 ч. с., София – Изгрев