По пътя на любовта

Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)

КНИГА: Всеки ден по една добра мисъл

ПО ПЪТЯ НА ЛЮБОВТА

Добрата молитва. Фир-фюр-фен.

Ще прочета само няколко стиха от 5 глава от Евангелието на Йоан, 22-24 стих.

(Прочете се темата.) Тема, върху която никой не е писал досега.

Качествата на истинският ученик. Ученик е онзи, който никога не остарява. Всеки, който остарява, не е ученик. (Това) е едно правило. Всеки, който всякога се учи, е ученик. Онзи, който не се учи, не е ученик. Ако започна да ви говоря, всинца няма да се интересувате по единствената причина, понеже занятията ви са различни. Занаятът е мода. Занаятът, то са упражнения, които трябва да се разрешат. Вземете готвача – от какво се интересува? – Той се интересува от кухнята. Художникът от какво се интересува? – От боите, от платното, от четките. Музикантът се интересува от инструментите си – от пианото, от цигулката, от китарата. Поетът се интересува от своето перо, от поезията, от стиховете. Историкът се интересува от своята история и т.н. Но животът не е само история. Животът не е само кухня. Животът не е само поезия. Сега ще кажете: какво нещо е животът? – Туй, което преживявате, това е животът. Сега вие искате някакъв живот, въображаем живот, и вие не го знаете. В свещените книги е определено, че този живот, към който се стремите, е онзи, истинският живот – да познаем Единнаго, Истиннаго Бога. Този Истинен Бог вие не разбирате. Какво значи Истина? Какво значи Бог? Елементите не знаете. Вие не знаете думата Бог колко качества има. Какво разбирате под думата Бог? Какво разбирате под думата Истина? Не само да се каже, че нищо не разбирате. Думата Истина разно определят хората. Само две неща в света може да говорят за Истината. Само Любовта може да говори за Истината. Само Мъдростта може да говори за Истината. Всички други трябва да мълчат. Когато вие искате да говорите за Истината, трябва да ви посети Любовта. Тогава имате право да говорите. Когато искате да говорите за Истината, трябва да ви посети Мъдростта. Тогава имате право да говорите. Вън от това вие трябва да мълчите. Ще кажете: „Че какво ще научим в мълчанието?“ – Няма по-красиво нещо от мълчанието. Да мълчи човек, красота има (в това). Красивият човек е мълчалив. В говора красота не се изявява. В говора друго нещо се изявява. За да бъдеш красив, трябва да бъдеш мълчалив. Не мълчалив като статуя. Кой човек е мълчалив? – Здравият човек, умният човек, добрият човек. Те са мълчаливи. Ще кажете: „Много се е говорило.“ Има още много да се говори. То е началото на говоренето.

Вие, за пример, научили ли сте първата буква А? Не знаете произхода на тази буква какъв е. Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произход. Какъв е произходът на буквата Б? Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употребявате я, но какъв е произходът й – не знаете. Ако някой път проучвате най-хубавите ябълки, как ще ги проучвате? Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тях. Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие. По какво се отличава една ябълка? Който иска да бъде красив – ябълки трябва да яде. Онзи, който яде ябълки, ще се натовари с най-големите страдания. Яденето (на) ябълки е най-скъпото ядене. Като ядеш, ще ти трябва такава голяма сума, че като ядеш три-четири пъти, ще кажеш: „Няма да ям.“ Не че не искаш да ядеш, но трябва да се плаща скъпо. Тогава ще кажете: „Да ядем проста храна.“ (Но) има опасност. Тия, скъпите храни, съдържат здрави храни за човека. Тогава каква е целта на яденето? В годината ще си позволиш само едно ядене от ябълки. То ще ти държи за цяла година, ще те топли. Пък ако ядете обикновена храна: по някой път ще ядете, но нищо не се добива от обикновената храна. От обикновената храна се добиват болести. Ту крак ще те заболи, ту хълбок ще те заболи, гръбнак ще те заболи, рамо ще те заболи, ръка ще те заболи, око, уста, стомах, ту дробовете, ту нервност – всичко това иде от простите храни, които са много евтини – по за един, два лева. По някой път имате евтини сладкиши, по някой път – с яйца направени. В тия сладкиши колкото здрави яйца са турени, толкоз и развалени. Как ще бъдеш здрав като ядеш неща, направени от развалени яйца? Щом се разболееш (това) показва, че храната, която си ял (е) била нечиста.

Сега искам да разсъждавате. Казвате: говорете ни как старите хора да се подмладяват. Старите хора ще идат в небето. Там има място за стари. Сега в цялата епоха има място само за един стар човек. Приготовлява се място само за един стар човек. В небето имало 24 старци. Сега се приготовлява място още за един. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек. Вероятността е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс. Тогава вие искате нещо, което не е постижимо. След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия? Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата. Казвате: остарях. – Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели. Казва някой: ние се подмладихме. – Но не сте се подмладили. Процесът на подмладяването е съвсем друг. Процесът на остаряването е съвсем друг. Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват. Всички, които приемат Мъдростта, остаряват. Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи. Вие казвате „немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовта. Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил. Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава. Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота? Понятието, което имате за старостта е такова. Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това? Той има неправилна мисъл. Той мисли после как ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрешна идея. Казвате: „Как ще свършим живота?“ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животът не се свършва. Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава. Животът не се завладява. Вие искате да завладявате живота. Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня. Те са неща невъзможни в света. Любовта се спира едва триста хилядна част от секундата покрай човека, като минава при всекого според дефиницията на светлината. Щом мине оставя всичкото благо, което има и замине. Вие мислите, че Любовта е при вас. Вие мислите колко ви обича пък нея я няма, обикаля света.

Вие всички се разочаровате и казвате, че няма обич. Какво нещо е обичта и любовта? Да любиш един човек, значи да му донесеш Божието благо. То значи Любов. Да обичаш един човек, то значи да му донесеш условията, при които той може да развива тези блага. То е донякъде правилното разбиране.

Като ученици вие трябва да разбирате А. Всякога, когато изучавате А, ти ще се товариш. Когато се натовариш с един научен материал, то е А. Правилно когато се натовариш, ще се радваш. Когато правилно не се натовариш със знание, то е скръб и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добър, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи от А-то. Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ??? I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта? Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш. Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост. Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите. Че то не заслужава да мислиш. После имаш един вол, мислиш да го храниш. Че този вол ти ли ще го храниш? Той сам се храни. Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми?“ Какво ще стане с детето ти? Че туй дете ти ли си го създал? Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години. Че щяло да загасне. Откъде изваждат своите заключения? Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат. „Олла белир“ – казват турците. Възможно е. Предположение. Защо загасват огньовете на земята? От икономични съображения. Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини. Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там. Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там. Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето. Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки?“ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече. Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете. Така не се мисли. Бог създал месечината за ума. Той създал слънцето за сърцето. Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ. Умът има по-малка нужда от помощ. То са ред разсъждения. Аз не искам вие да вярвате в тия работи. Това са факти, то не е въпрос за вяра. Това са факти, които съществуват в природата. Ние сме тясно свързани. Вие започнете да мислите. Аз не искам да ви доказвам това. Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско. Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек. Но кокошката има ли човешка глава? Пък и краката й не са като човешките. Краката й нямат по пет пръста. По колко пръста имат? По четири пръста: три отпред и един отзад. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили. Старите хора едно време направиха кокошката. Аз и това не искам да ви доказвам. То няма нужда от доказателство. Що представя птицата? Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми. Птиците са емблема на човешкия ум. Че те оперират в едно пространство по-широко, отколкото млекопитаещите. Млекопитаещите се движат върху твърдата почва. Птиците, като се движат по твърдата почва, движат се и във въздуха. Птиците отдавна се движат в третото измерение. Човек едва сега, в този век, започва да се движи в третото измерение. Сега се качва по-горе, отколкото птиците. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислеха, че пространството е празно горе. Ни най-малко не се оказа, че е празно горе. Сега се оказа, че във въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство.

Аз искам да оставя всичките онези работи, които могат да ви смущават. Някой път някой ще каже, че някоя мисъл е много висока. Когато яденето е скъпо, не яж много от него. Малко вкуси, само си близни. Не е забранено да го близнеш. Близни го – само да имаш едно понятие. Колко ще ти вземат за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка? Колко ще ти вземе да я близнеш? Може да направим един опит: ще донеса една бучка захар и всички вие да я близнете само с върха на езика си. Мислите ли, че тази бучка ще се свърши? Как мислите? Може една бучка да не стигне. Аз мисля, че една бучка ще ви стигне. Сега аз правя сравнение. Животът е една бучка захар. Той никога няма да се свърши. Ти искаш да докоснеш само с върха на езика си. Достатъчно е да близнеш, изменя се състоянието ви. Понеже ние не близваме тази захар постоянно.

В медицината има две теории: едните се наричат алопати, другите – хомеопати. Алопатите са (тези), които употребяват силните, горчиви дози. Хомеопатите употребяват минимални (дози). Цяла аптека на хомеопатите може да изпиеш и да не ти стане нищо. Сега няма да ви говоря потънкости. Но ако изпиете само едно шишенце на алопатите, не зная дали ще останете живи. Един алопат лекар ходил в Азия и лекувал един разболял се манафин*. Дал му едно шишенце с лекарство и му казал да пие по пет капки сутрин, на обяд и вечер. Щяло да му мине за 10-20 дена. Манафинът си казал: „20 дена! Аз трябва да работя. Я да изпия цялото шише, че изведнъж да оздравея.“ Изпил цялото шише и заминал на онзи свят. Сега по някой път всички правите погрешката на манафина. Вие искате всичките блага на живота като манафина. Ще умрете. Там е всичката ви погрешка. Вие искате изведнъж да станете щастливи. Знаете ли какво нещо е щастието? Веднага ще умреш. Вие мислите да станете щастливи. Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е във вас, не е в състояние да издържи на ония трептения на щастието. Вие ще се разложите, ще изчезнете. Та ви трябват още милиони години за да се приспособите, едва да близнете малко от щастието. В годината по десетина пъти ще ви дадат да близнете. Щастието е цел, към която човек се стреми. Следващата култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието. Ще се учите на законите на щастието. Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово. Аз съм ви дал пътя. Това са го показали и други. За щастието Любовта е път за сърцето – ако искате да добиете щастието чрез сърцето. Ако искате да добиете щастието чрез ума – Мъдростта е път за него. Следователно: по два пътя ще дойде щастието в света. Мекият принцип е въплътен в жените. Жените ги наричам слугините в света. Девите в света, младите моми, приготовляват пътя за щастието. Там ще дойде чрез Любовта. Младите момци приготовляват пътя, по който ще дойде Мъдростта. Децата приготовляват пътя, по който ще дойде Истината в света. Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пътя за човешкото сърце. Ако вие сте млади момци, приготовлявате пътя за Божествената Мъдрост. Пък, ако сте дете, приготовлявате пътя за Истината. Казват, че децата ще наследят Царството Божие. Но, за да наследите Царството Божие, не само трябва да бъдете дете. Най-първо трябва да бъдете млада мома, после трябва да бъдете млад момък и тогава да бъдете дете. Ако вие не сте били млада мома, ако вие не сте били млад момък, ако вие не сте били млада мома, по който път Любовта да е дошла и, ако не сте били млад момък, по който път Мъдростта (да) е дошла, вие не може да бъдете път на детето, по който Истината може да дойде сега. Това са мои разбирания.

Цитират сега, че ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Как да станеш малко дете? Религиозните хора остаряват и децата остаряват. На религиозните хора главите побеляват и на децата побеляват. Питам: каква е разликата? – Има разлика. Има хора, на които главите са побелели, но космите са остри. Има хора, на които космите са побелели, но косата е мека. Какъв е белият дебел косъм, какъв е тънкият бял косъм? – Голяма разлика има. Този, с дебелия косъм, макар да е остарял, много на дебело преде. С тънкия косъм – на тънко преде. Питам: тогава кога се носят дебели дрехи? Това са ред разсъждения. Дебелите дрехи се носят зимно време, тънките – пролетно и лятно време. Ако животът се е усложнил, ако в нас се явява някакво недоволство, неразположение – де сме ние? На тънко ли предем или дебело? Дебели ли дрехи носим или тънки? Щом страдаш, ти си с дебели дрехи, тежи тази дреха.

Казва(те) сега: трябва да се мисли хубаво. Ти не можеш да мислиш хубаво, докато не си страдал. Ти не може да мислиш хубаво, докато не си чувствал хубаво. В сегашния живот всички говорят против сърцето. На онези, красивите моми, кое (е) развалило тяхната красота? Кое (е) развалило красотата на младите момци? – Робството. Младата мома като стане робиня, изгубва своята красота. Като се ангажира целия ден в кухнята да реже лук, пипер, домати, с онази грубата работа...Какво ще стане? Каква красота ще остане? От този, лучения парфюм, като седнеш да режеш лук – плачеш. Нали сте рязали лук? Който не вярва нека като се върне, да вземе от лютия лук и да го накълца – да види какво ще стане. Ще започнат да му текат сълзите. Че всичките нещастия в света от какво произтичат? Ние постоянно кълцаме лук. Необходимо е лукът, който е лют, да го туриш в топла вода, да изгуби от своята лютевина. Като го туриш в гореща вода, тогава го кълцай, няма да ти текат сълзите. Някои от вас искате да знаете произхода на лука. От голям произход е той, понеже е лук. Чесновият лук е лекар. И лукът арпаджик е лекар. Учен е той, алопат. И чесънът е алопат. Те тогава се разделили: в лука има алопати и хомеопати. В пипера има сладък и лют пипер.

В Америка има едни млади краставици – много люти, като нашите шопски чушки. Един американски проповедник обичал тия краставички и като българите, носил си едно шишенце с такива малки краставички и си отрязвал за аперитив. Пътувал той веднаж и така вади шишето, отреже си, пак затвори шишенцето. Пътувал от западна Америка за източна, към Ню Йорк. Вижда го един друг господин, който никога не е опитвал тия краставички, и му казал: „Може ли, господине, да ми услужите с вашето шишенце и аз да си отрежа.“ – „На драго сърце.“ Той никога не е ял такива люти краставички, отрязал си и по американски започнал да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъв си?“ – „Проповедник.“ – „Много пъти аз съм слушал проповедниците да говорят за огнени камъни. Вие сте първият, който ги носи със себе си.“ Всеки един от вас има такива краставички. По някой път предупредете по-малко да вземат от тези краставички.

Та казвам: трябва да измените начина на мисленето си. Аз гледам някой път като ви говоря вие мислите друго. Вие мислите за вашите деца, за вашия мъж, за кухнята, за дрехите, за дърва, за кюмюр. Казвате: „Пари, пари трябват.“ Казвате: „Тези работи сега не ни интересуват.“ Ако вие сте хора на Любовта и на Мъдростта, кюмюрът ще дойде сам при вас. Щом не иде, не сте. Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде. Щом Любовта не иде, и кюмюрът го няма. Той, кюмюрът, върви подир Любовта. И дървата вървят подир Любовта. Дето има Л юбов и Мъдрост, подир тях върви и хлябът, и той влиза там. Дето не е Любовта, хлябът и да влезе, той гледа скоро да излезе, иска да се освободи.

Някой път някой ме пита: „Учителю, успял ли съм?“ Сега на всинца ви давам отговор. Всеки един от вас, който не работи с Любовта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Мъдростта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Истината, не е успял. Защо ще ви говоря за празни работи? Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага. Подмладяването е един Божествен процес на Любовта. В Бога има желание ние да се подмладим. Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява. За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост. Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици. Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници. Отделенията са забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетът е забавачница. Едва като сте минали през тия категории на забавачницата, ще влезете в Училището на Любовта. И вие ще станете ученик в първо отделение, където започват да се разкриват буквите. Нали в отделенията се откриват буквите?

Питам: вие, които сте натоварени с големи скърби, разбрали ли сте света? – Не сте го разбрали. Като се разтоварите от скърбите, вие сте в състояние да разбирате буквата А. А-то е закон сам да се разтовариш и сам да се натовариш колко да носиш, ни една десета от милиграма повече. Голяма погрешка правят всички хора, че се товарят с ненужни страдания. Мислите какво ще бъде в небето. В небето ще бъдеш както си възприел Любовта. В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта. В небето ще бъдеш както си възприел Истината. Аз не мога да говоря тия неща на публиката. Това аз ви говоря като на ученици. Вие казвате: какви са тия неща? Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта. Ще имаш всичките добродетели. Ще бъдеш готов да я възприемеш. От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо. От името на Любовта – всичко е добро. Като разбираш нещата – всичко става разумно. Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш. Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш. Мостове не ти трябват. Хляб не ти трябва. Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов. Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът? Като дойде Любовта зима няма да има. Сняг ще има колкото за забавление. Снегът ще бъде топъл, не както сега. Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг. Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там. В нас не е Любовта. Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас. Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас. Аз не ви говоря, че сте направили погрешка. Казвам: ние още не сме готови. Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов. Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов. Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади. По Бога са млади, по хората стават стари. После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади. Бог ги подмладява, хората ги остаряват. Ние сега ще престанем да остаряваме. Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта. И да ви побелее главата не мисли заради нея. Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече. Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря?“ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измъчи. Роди три-четири деца и те ме измъчиха. После тя ме напусна и децата ме напуснаха. И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега?“ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала. Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала. И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала. Казвам ви какво трябва да се прави. През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома. Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли?“ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата. Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник. Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш. Отиваш, защото ти налагат хората. Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сродните души трябва да общуват – то е закон. Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има. Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина? Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта. Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост. Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли. Как ще стане? Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил. Ние обичаме да бием. Не че в света не трябва да се бие. Вие с бухалка биете дрехите. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: трябва да се пере. Как? Как се пере, да кажем, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса. Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса. Някога едва можете да издържате горещината. След туй веднага перете в студена вода. Първо се разширяват ръцете, после се свиват. В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват. Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат. Никаква студена вода не туряйте. Переш с топла вода, изпери ги с топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседят, да ви изсъхнат ръцете. Турете ръкавици и тогава прострете дрехите на въжето. Това е, ако искате да бъдете здрави.

После, друго нещо помнете: никога не вършете една работа, която не обичате. Може някой път да ви заставят насила. Като ученици винаги трябва да вършите една работа по обич. Да не е насила, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Сега говорим какъв трябва да бъде ученикът. Ученикът трябва да върши работа по любов. Любовта трябва да е основа. Туй, което не обичате като свободни, не го вършете. Вършете само онова, което обичате. Имате едно лекарство. Ако не го обичате, не го вземайте. Ако го обичате, вземете го, ще ви помогне. Имате една дреха. Не я обичате – не я носете. Имате една дреха. Обичате я, обличайте я. Не правете опит с неща, които не обичате. После, шият ви една дреха. Ако не я обичате, не я носете. Идете при някой шивач. Ако го обичате, той ще ви ушие една хубава дреха. Идете при шивач, когото обичате, че като го погледнете да го харесате. Ако не го харесате, няма да ви скрои дрехата както трябва.

Сега не искам да се изпоплашите. Ако се плашите, не сте ученици. Не че вие не сте ученици, ами вие няма да може да се ползувате. Сега някои от вас ще кажете: „Влез в положението ни.“ Аз влизам в положението ви.

Аз бях малко бяло цвете в планината. Там растях. Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха. Аз пълнех планината с моето ухание. Един ден мина красиво ангелче, взе ме от планината и ме посади в своята градина. Първия ден, когато се облякох със своята бяла дрешка, то ме нарече кокиче. Втория ден, като се облякох с бяла дрешка, то ме нарече бяла роза. Третия ден, като се облякох с бяла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртия ден, като се облякох със своята бяла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвете разправя как това ангелче идвало всяка сутрин, че го поливало с водица и се усмихвало. Но един ден бялото кокиче забелязало, че сълзи текат от очите на ангелчето. Питам: защо са текли сълзи от очите на ангелчето?

Едно време едно ангелче като чуло, че Бог създал света, заинтересувало се от новия свят, отишло при един голям ангел и му се помолил: „Моля ти се да ме заведеш в новия свят при хората – при тия, хубавите същества, които Бог създал.“ Треперило сърцето на ангелчето да види хората. Големият ангел го турил на крилата си, донесъл го на земята. То казало: „Казах ти да ме заведеш при хората, ти ме заведе в ада.“ – „Това са още хората.“ При сегашните условия мъчно е човек да се прояви такъв, какъвто е. Всеки го е страх и трепери. Ние нямаме още онази свобода на душата, че както Бога да бъдем в Божието изобилие. Някои (се) уповават в Господа без да работят, без да учат. Искат да бъдат богати, без да имат Любовта. Искат да бъдат богати, без да имат Мъдростта. Искат да бъдат богати, без да имат Истината. Богатството е законно, когато е минала Любовта. Богатството е законно, когато е минала Мъдростта, Истината. Знанието е законно, ако е минала Любовта и Мъдростта. Здравето е законно, ако е минала Любовта. По този начин ако вървите, ще имате ново разбиране. Всеки един от вас според това, което разбира, (това) върши. Любовта, както вие я разбирате, я проявявате. Аз ви говоря за една Любов, както вашето сърце я разбира. Че няма какво да ми казвате дали аз съм разбрал. Щом мине Любовта през сърцето, ще я разберете. Ако ви дам едно ядене да ядете, няма ли да разберете яденето? Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка?“ Ако ме питате дали е сладка ябълката, разбирам, че има дефект във вашия вкус. Щом вкусът ви е на място, вие като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка. Аз виждам като ядете ябълката, образува се една усмивка. Ти вкусиш ябълката (и) започнеш да се чумериш. (Тогава) виждам, че вкусът ти е повреден.

Ако нашето сърце е здраво, ако нашият ум е здрав, ако нашата душа е здрава, по човешки говоря – нещата са разбрани. Ако сърцето ни не е здраво, ако умът ни не е здрав – нещата всякога остават неразбрани.

Сега някои от нас ще кажете: „Да бяхме започнали отрано.“ Първите хора – Адам и Ева, нали започнаха рано. Вие мислите ако започнете първи, ще направите нещо. Най-първо, Адам и Ева започнаха в райската градина, при най-хубавите условия. Тогава поставиха тя да се занимава с растителното царство. Адам да се занимава с животинското царство, да го изучава. Един ден, по едно невнимание, учениците не разбраха и ядоха от едно отровно растение. Защото има известни отрови в природата като ги ядеш, най-първо няма да чувстваш отровата, но след 6-7 месеца ще усетиш въздействието на отровата в себе си. Има и отровни мисли. Една мисъл можеш да внесеш в човека и да го отровиш. Ако се тури човек в един магнетичен сън, (а) всички хора не се поддават, но някой човек със слаба воля, ако се тури в магнетичния сън и му кажете след 6 месеца да иде и да открадне отнякъде, като се събуди, той нищо не помни. Но след 6 месеца, като дойде в този определен ден, той ще иде и ще открадне. Та всички вие вършите някои престъпления по внушение. Като дойде 6-ия месец, ще го направите. Кажете: днес направих една глупост. Но глупостта седи, че преди 6 месеца ви турили в магнетичния сън и са ви внушили. И да ви кажа кой ви е внушил: или баща ви, или майка ви, или дядо ви, или прадядо ви. Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати в утробата на майката, баща ви намислил да направи престъпление и не го е направил, вие ще го направите. Ако бащата е намислил да направи нещо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направил, като се родиш – ти ще направиш доброто. Тъй щото като дойдеш в живота, каквото е намислил баща ти, майка ти, като направиш това, което те са мислили, тогава ще вършиш онова, което ти мислиш. Виждате как сме в зависимост. Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснят. И Любовта трябва да дойде в света, за да улесни възпитанието на хората. Та ви казвам: единствената сила в света, която може да избави учениците в света и целия свят може да избави от лошия път, то е Любовта. То е като метод за самовъзпитание, метод за подмладяване, метод за здраве, метод за щастие, за всичко. Любовта като дойде, Любовта има начини да доведе Мъдростта, да дойде и Истината. Вземете сега като ученици и приложете в най-малък размер, хомеопатически, с малки дози. Представете си един цяр от 30-то деление. В първото деление имате един резултат (като) от 10 грама захар. За второто шише ще вземем една капка от този разтвор и ще го турим във второто шише, което има пак 100 грама. От второто шише ще вземем една капка и ще турим в третото. И така ще разреждаме, докато се получи 30-то деление. То е една микроскопическа част. Тая малка част, тия хомеопатически лекове, въздействат на човека. Та казвам: най-малкото усилие в света, което може да употребите от 30-то деление като го вземете, след време ще произведе голям резултат. Не действайте сега с големи дози. То е скъпо, то не е заради вас. Вие досега сте били все алопатични. Сега ви препоръчвам метода на хомеопатията*. След туй има други методи. Хората, като дойдат да употребят този метод, той ще освободи човека. Един човек не може да бъде свободен, ако той не е минал по пътя на Мъдростта и Истината. Казвам: във всинца трябва да се създаде желание да учите. И то е хубавото – да учите. Да предпочитате една любовна постъпка от една постъпка на безлюбието. Сега минавате нещо (и) казвате: „Този път защо ли е?“ Виждате един червей (и) казвате: „Защо ли Господ го е създал?“ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господ ги е създал?“ Виждате цигански трън (и) казвате: „Защо ли Господ го е създал?“ Какво седи в циганския трън? – Той е войник, въоръжен със своето оръжие, война има, циганският трън е въоръжен. (Той) казва: „Който минава оттук без позволение, не може (да мине)“. Сега остава другото във вас: „Ами което досега сме мислили, какво да правим с него?“ Ако ме питате, ето какво бих ви отговорил: ако аз имам една развалена захар, пък ми дадат една бучка от хубавата захар ще ида, ще хвърля в някое езеро и в морето развалената да се разтопи. Идете в морето и всичко онова развалено хвърлете го там, пък дръжте хубавата бучка. Не мислете за другото. Новото така ще дойде в света. Вие искате да облечете Божествените неща в човешка форма. Трябва да бъдете майстор. Как ще си представите като дойде Любовта? Каква ще (си) я представим като дойде Любовта? Аз тъй си я представям: представям си една млада мома, която минава през всичките изкушения и мъчнотии, без да се огреши. Аз си представям Любовта като млад момък, който минава през всичките изпитания в живота, без да се огреши. Аз считам, (че е) една мома, която се е занимавала с Мъдростта, минала всичките изпитания, без да се огреши. И момъкът също. Считам, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала през всичките изпитания, без да изгуби своята свобода. (Някой) казва: „Изгубих си свободата.“ Щом си изгубил свободата показва, че не си умен. Ако човек си изгубил парите какво показва това? Може да са скъсани джобовете. Човек, на който се късат джобовете, умен ли е? Човек, който забравя нещо, умен ли е? Човек, който губи парите си, умен ли е? (Някой) казва: „Забравям.“ – Щом забравяш коя е причината за забравянето?

Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени в този път. Не съжалявайте, че дотук сте дошли. Ако не бяхте така натоварени, не щях да ви говоря. Аз говоря на натоварените. Някой ще каже: „Той е по-натоварен от мене.“ Всеки е натоварен толкоз, колкото може да носи. Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи. Има ли някой, който да не е нервен? Натовареният повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станеш умен. Разтовари се, ще станеш свободен. Разтовари се, ще възприемеш Любовта. Разтоварете се, освободете сърцето си. Разтоварете сърцето си от големия товар. Разтоварете ума си от големия товар. Да не е натоварен умът. Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дам един лев какво ще направите? Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите? Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората. А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му. С един лев ще оправям пътя. Иде някой, не е щастлив. Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи?“ Човекът на Любовта е мощен. Човекът на знанието е мощен. Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи. Имате една велика задача в света. Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък. Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече. Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море. Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*. Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия. Сега тук-там стават малки работи. И някои от вас се дразните. Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови. Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие?“ – Иде Царството Божие. Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите. Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете. Затворените кепенци отворете. Сърцето е затворено, отворете го. Умът е затворен, отворете го. (Духът) е затворен, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени. Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричат вярващи. Хора на Любовта. Каквито и да са всички ония, които търсят Бога на Любовта, за тях иде новата епоха. И така, в Писанието казва Бог: „Ще се заселя между тях, те ще ми бъдат синове и аз ще им бъда баща, между тях ще живея. Всички ще бъдат научени от Господа.“ Ако Любовта дойде, всички ще бъдат научени. Но сега, при сегашните условия, не можете да бъдете научени.

Сега, като излезете отвън, ще кажете: „Какво искаше Учителя да каже?“ Сега, каквото ви казвам, нали го разбрахте? Аз зная кое не разбирате. Но като го близнете малко нали поразбрахте? Че не знаете какво нещо е щастието, но нали усетихте една малка сладчина. Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения. Другото е въпрос на време. Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате. И ви казвам думите Христови: „Които чуят гласа ми ще станат, ще оживеят, ще възкръснат.“ Които чуят гласа на Любовта, които чуят гласа на Мъдростта, които чуят гласа на Истината, те ще станат. Казвам: като сте чули не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане?“ Станете от леглото, направете го, облечете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се. Кажете: „Колко е хубав светът.“

Днес ви говорих по пътя на Любовта.

Отче наш.

5 лекция на Общия Окултен клас.
23 октомври 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.
Изгрев.