Младежки окултен клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)
КНИГА: Съразмерност в природата
Постоянни и променливи сили
Т. м.
Учителят по геометрия пита един ученик: „Коя линия наричаме права?“ – „Всяка линия, която не е крива, е права.“ – „Що е крива линия?“ – „Всяка линия, която не е права, е крива.“ – „Коя линия е счупена?“ – „Тази линия, която не е нито права, нито крива, е счупена.“ – Верен ли е отговорът на ученика? Според някои учени една линия е права, когато силите ѝ се уравновесяват. Обаче ако на едната или на другата страна има по-голямо противодействие, тя се изкривява. За да се изкриви, правата линия завива надолу или нагоре. В тази посока, именно, тя търси изход. Едно тяло се движи със сила и среща на пътя си голямо противодействие. За да го избегне, тялото изкривява пътя си. Има ли някакво противоречие в това? Няма никакво противоречие, но тялото удължава пътя си. Кривата линия изминава по-дълъг път от този на правата. Следователно изразходваната енергия е по-голяма.
И тъй, най-късото разстояние между две точки е правата линия. Между две точки може да се прекара само една права линия, а между три точки може да се прекара крива линия. Казват за някого, че е крив. – Кое е лошото в кривата линия? Крив е онзи, който в даден момент не постъпва добре. Защо свързват кривата линия с неправилната постъпка? Така се определя отношението между ума и сърцето. Сърцето, т.е. чувствата образуват кривата линия, а умът, т.е. мислите – правата линия. Казва се, че в правата линия силите са уравновесени. Отдето и да идат, те са в равновесие, или в покой. Значи всеки човек, който има постоянство, може да върши някаква работа. Постоянните сили на правата линия винаги вършат повече работа, отколкото променливите сили. Какви са силите на ветрената воденица: постоянни или променливи? – Променливи. – А на водната воденица? – Постоянни. Оттук вадим заключението: Правата линия е емблема на постоянните сили, а кривата линия – на променливите. – В какво се изявява променливостта? – В това, че едната сила е по-слаба от другата.
C
M N
фиг. 1.
Взимаме три точки A, B, C, които представят сили (фиг.1). Силите A и B се стремят към C, която, в случая, представя човешката глава. Имаме още две точки M и N, които също се насочват към С. Правите линии AM и BN представят двете ръце на човека, издадени настрана. И те се отправят нагоре, към C – към главата. Двете ръце представят два вида електричество – положително и отрицателно, или два вида магнетизъм – също положителен и отрицателен. Мислите и чувствата също биват положителни и отрицателни. Силите могат да се превръщат: положителната в отрицателна, и отрицателната в положителна. Който има самообладание, превръща отрицателните сили в себе си в положителни. За самообладание се говори само в психичния живот, а не и в механичния. Вдигаш ръката си да удариш някого, но веднага дойде самообладанието, и ти сваляш ръката си. В механиката процесите са завършени. От резултатите съдите за силите, които действат там. Например, един човек се дави в реката. Хората веднага тичат да го спасят. Ако могат да го спасят, те се радват. Ако се удави, те скърбят. За реката обаче е безразлично дали някой се е удавил или спасил. Тя продължава да си тече, както и по-рано. В механичния живот стават грешки, без да се съзнават като такива. В психичния живот обаче процесите са незавършени. Там всяка грешка предстои на изправяне.
Кое е положителното в света ? – Умът и мислите, които минават през него. – Кое е отрицателното? – Сърцето с чувствата и желанията. Обаче без желания умът не може да се прояви. Може ли да имате свещ без материала, който я създава? Ако фитилът не е пъхнат в лой или парафин, той не може да гори. Само фитилът не е свещ. Следователно и умът без чувства и желания не може да се проявява. Как ще работи воденицата, ако няма вода, която да движи колелото? В случая водата и колелото са условия, а движението – резултат. От резултата зависи колко жито ще се смели. Но и и без условията нищо не се постига. Ако колелото се счупи, водата ще си тече, но житото няма да се мели. В този смисъл чувствата са условие за ума. Ако в тебе не се събуди какво и да е чувство, и мисълта няма да се прояви. Ще кажете, че и без чувства може. Не, колкото са важни мислите, толкова са важни и чувствата. Колкото по-хармонични са чувствата, толкова по-възвишени са и мислите. И обратно: дисхармоничните чувства са причина за проява на дисхармонични мисли. – Де е мястото на чувствата? – Симпатичната нервна система. Тя играе роля на инсталация на чувствата. Главният мозък е инсталация на мислите. Обаче в мозъка има място и за чувствата. Кривата линия отзад на главата определя чувствата на човека, а правата линия – челото – определя неговите мисли.
В геометрията се говори, освен за прави и криви линии, още и за счупена. Хората обаче се страхуват от счупените линии. Няма нищо лошо в счупването на линията. Ако една права или крива линия не се счупи, не може да се говори за проява на известна сила. Счупването на една линия представя известно противоречие. Следователно не е опасно пречупването; опасно е, когато става безразборно. Тогава силите се проявяват неправилно. Значи човек е недоволен от пречупването, когато не е станало на място. Когато водата извира, когато светлината се изявява, и там става пречупване. Ако светлината не се пречупва, не може да се прояви. Ще кажете, че това са философски работи. – И без тях не може. Те са екскурзия на ума. Който има време, може да прави такива екскурзии – те са отлични. Човек може да се качва по планините и да слиза, но важно е да прилага. Ако не прилагаш това, което си научил, нищо няма да постигнеш. Ще говориш за права и крива линия, без да се ползваш от тях.
Питам: Що е добро? Ако ми отговорите като онзи ученик, ще кажете, че добро е онова, което не е зло. – Кое е зло? – Което не е добро. Често вие се смущавате. Защо се смущавате ? – Защото не можете да си дадете един определен отговор на въпросите, които ви интересуват. Имате един голям прът – AB, забит отвесно в земята. Като се огрее от слънцето, той хвърля сянка, която прилича на пръта. Ако приемете пръта като добро, сянката му ще бъде неговото зло – отражение на доброто. Ако лятно време, силно изпотен, седнеш под сянката на някое дърво, ти непременно ще се простудиш. Ето защо, сянката е злото в света. Който седи в сянката на злото, всякога боледува. За да не боледуваш, прави добро. Който не прави добро, прави зло. Значи злото не съществува вън от доброто. Вън от човешкия ум няма крива мисъл. Ако мислиш право, криви мисли не съществуват. Ако мисълта не се проявява правилно, непременно ще се изкриви. Който не прави добро, прави зло. Който не мисли право, мисли криво. От това гледище, злото и кривата мисъл не съществуват.
С един пример ще ви обясня що е добро и що е зло. Дават ти вкусно, добре сготвено ядене. То представя доброто. Обаче ти ядеш повече, отколкото трябва. Стомахът ти ще се претовари. Ти се огъваш от болки, не знаеш какво да правиш. Това е злото. Взимаш очистително и се облекчаваш. – Може ли храната да се нарече зло? Злото е в преяждането. Ако беше ял по-малко, нямаше да страдаш. Яж по малко, даже оставай малко гладен. Ако откраднеш една торба със злато от богатия, ти си направил зло. Парите са добро нещо, но с открадването ти си нарушил равновесието на силите в богатия и природата те държи отговорен. Ще върнеш парите на богатия, за да възстановиш равновесието на неговите сили. Крадецът бърка в касата на богатия с една ръка, затова постъпката му се разглежда като престъпление. Добрият и разумен човек бърка с двете си ръце, взима само две златни монети и затваря касата. Като му потрябват, пак си взима две монети. Тази мисъл не ви е ясна, защото вие имате установени теории за отношенията в живота. Според мене права постъпка е тази, която вие можете да приложите и към себе си, и към окръжаващите. Ако към себе си постъпвате по един начин, а към окръжаващите – по друг, постъпката ви не е правилна. Ти бъркаш в чуждата каса, но и в твоята бъркат. Ако само ти бъркаш в чуждите каси, това е престъпление.
Човек трябва да има постоянство в мисълта и в чувствата си. Ако в мисълта си е постоянен, а в чувствата – непостоянен, той дава много обещания, без да ги изпълнява. Който обещава, а не изпълнява, може да има отличен ум, но в чувствата си е непостоянен. Дето чувствата са непостоянни, там има неустойчивост. За да се стабилизираш, трябва да възпитаваш чувствата си, т.е. да ги хармонизираш. – Възможно ли е това ? – За онзи, който знае законите, всичко е възможно. Възможността и невъзможността зависят от знанието. Можеш да направиш само онова, което знаеш; което не знаеш, не можеш да го направиш. Казваш: „Аз зная това“. – Щом го знаеш, направи го. – „Не мога да го направя.“ – Значи не го знаеш. – „Познавам този човек.“ – Дай му тогава хиляда лева назаем. – „Не мога да му дам.“ – Значи не го познаваш. Ти познаваш даден човек само тогава, когато можеш да се справиш с него при всички условия. Щом не можеш да се справиш с него, нито ти го познаваш, нито той те познава. Познавате ли слънцето?
Има два вида познаване: можеш да познаваш и разбираш някого, без той да те познава и разбира; можеш да познаваш и разбираш някого, и той да те познава и разбира. Когато работят заедно, хората трябва да се познават. Ако не се познават, нищо не могат да направят. Бог ви познава, но вие не Го познавате. Слънцето ви познава, но вие не го познавате. Аз говоря за разумното слънце, което стои зад обикновеното, физическо слънце. Да познаваш слънцето, това значи неговата светлина да произведе в тебе мисъл. Ако се питаш защо грее слънцето и си недоволен от неговата силна светлина, ти не го познаваш. Ако изпитваш приятност от светлината и топлината на слънцето, ти го познаваш. Трябва ли да ти се обяснява това, което разбираш? Нося ти хляб. Ти знаеш какво представя хлябът; знаеш каква сила съдържа той. Трябва ли да ти обяснявам по каква линия съм го донесъл – по права или крива линия. В случая хлябът е важен, а не по каква линия съм дошъл. Човек никога не може да се движи само по права или само по крива линия. Ако в един момент се движи по права, в следния момент вече се движи по крива линия. Това е неизбежен закон. Две прави линии, продължение една на друга, представят възможност за изкривяване. Например, правата AB, продължена неограничено, дохожда до точка C, например, отдето започва да се изкривява.
А_________ В___________С (фиг.)
С други думи казано: Като мислиш, т.е. работиш с ума си, дохождаш до положение, дето чувствата взимат участие. Значи започваш с права линия – с ума; после линията се изкривява – идат чувствата. Пътят върви хармонично: права линия, после крива; пак права, пак крива. Ако правите линии са повече, а кривите – по-малко, не е добре. И обратно: Ако кривите са повече, а правите по-малко, пак не е добре. Или: Ако на мисълта давате повече време, отколкото на чувствата, пак не е добре. И в единия, и в другия случай вие нарушавате равновесието в природата.
Къде се проявяват счупените линии? Те служат като съединителна връзка между правите и кривите линии, за да ги хармонизират. Правата линия не може веднага да се превърне в крива. Докато стане това, на помощ иде счупената линия. Тя е мястото, дето правата линия се скачва с кривата. Там, именно, се явява енергията. Там се явява светлината.
Мнозина гледат на кривите линии като на грешки. – Благодарете на грешките си, те са ви научили на много работи. Всяка грешка е цвят или малко изворче, отдето се придобива нещо. И гениалният, и светията грешат, но разумно използват всяка грешка. Светията поставя свещ на грешката си и с нея свети на хората. Геният туря паметник на грешките си, за да ги виждат хората отдалеч и да не ги повтарят. Не е добре да се повтарят грешките. Ако, като счетоводител, направиш грешка в изчисленията и вместо 10,000 лева напишеш 1,000 лева, ще ощетиш себе си. Ако грешката е за сметка на един крайно беден човек, има смисъл да се прави. Бедният има да дава 10,000 лева, а ще плати 1,000 лева. – Чиновникът ще се ощети. Според мене при погрешката ти ощетяваш себе си, а правиш добро на другите. Ако грешиш спрямо себе си, сам се ощетяваш; ако грешиш спрямо другите, тях ощетяваш. Всякога анализирайте грешките си, да знаете кого ощетявате. Ако ощетяваш себе си, не съжалявай. Дал си на някого 10,000 лева вместо 1,000 лева – не съжалявай. Ако ощетяваш другите, веднага изправи грешката си.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
Лекция от Учителя, държана на 24 март 1933 г. в София, Изгрев.