Постижимото
„Добрата молитва“
Ще прочета част от 27-а глава от Деянията на апостолите от 27-и стих до 39-и.
„Бог е Любов“
Ще взема само думите: „Тези ако не останат, корабът ни не може да се избави“.
Туй, което интересува хората на Земята, то е постижимото. Не са философските трактати, не е поезията, не е музиката в дадения случай, което интересува човека. Има една идея, туй постижимото в човека, то го импулсира. Обикновеният човек трябва да си отбележи кое е постижимо. Защото има неща постижими, които всъщност са неща незавършени, непостигнати. Постижими неща са тези, които стават основа за следующето постижение. Там, където се образува една междина, тия неща са непостижими. Има едно прекъсване.
Най-първо човек трябва да има една ясна представа за себе си, да си даде отчет какво представя той в живата природа. Всеки трябва да си даде отчет. Той се именува с известни имена: че е българин, французин, англичанин, нищо не значи. Преди всичко той трябва да е одарен с един ум, с едно сърце, той трябва да е одарен с една воля. Вземам думата „одарен“, не „ударен“. Казвам: Трябва да е надарен с воля – не воля да прави каквото иска, но под „воля“ се разбира разумно постижими неща. Воля има там, дето има нещо постижимо разумно. Много неща постижими има, за които отпосле ще съжаляваш.
Сега мнозина се занимават с непостижими работи. Запример, искате да знаете как ще се оправи светът. Най-първо, това не е една задача за вас. „Кога ще се оправи светът?“ – питате. Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът. Това не е ваша задача. Може някой да си позволи да изчислява. Чудно е, че някои хора изчисляват от Земята след колко милиона години енергията на Слънцето ще се съкрати. Възможно е, допустимо е. Но нещата не са доказани, не са реални неща. Нима аз мога да разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището, да доказвам след колко ще се яви пак на огнището? Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория. Обаче онези, които живеят в тази къща, те знаят как се образува този огън. Ни най-малко теорията може да съответствува с онези живите хора как се образува огънят. Обяснявам нещата чисто механически. Механическият процес е завършен процес. В механическия процес няма нищо разумно. Той не е процес разумен. Източникът му е разумен, но в самия процес няма нещо разумно. Един механичен процес е както едно колело. Кое е разумно в една фабрика? След като те хване със своите зъбци, може да те направи на парчета. Ти може да се молиш да бъде снизходително, но туй колело няма никакво верую. Казва: „Аз съм направено да се въртя, не искам никой да спира моето въртене“. Не че колелото говори така, но тъй е.
Та, когато ние говорим, че някои неща са необходими, подразбираме един механичен процес, за който ние трябва да бъдем разумни, да се не противим, да знаем закона да спрем колелото. Може цялата фабрика да спреш, трябва да разбираш. Сега изобщо в цялата култура хората имат лутаница. Онези, които ръководят съдбините на човечеството – като кажем съдбините ги ръководят, разбирам най-разумните хора. Но тия, които ръководят съдбините, те не умират. Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали. Може би те ще претърпят една смърт само тогава, когато светът се оправи; тогава ще умрат. Когато хората оживеят, те ще умрат. Докато хората умират, те пазят живота на хората. Един контраст. Една идея да ви остане в ума. Кои са ангелите? Разумни хора, които са живели, добили са много способности, изучили законите на природата, разбират как се добива вечният живот, намерили са го, намерили са основните закони, които свързват всичките работи и работят и свързват цялото човечество. Това е една теория, която приблизително е вярна. Сега религиозните хора ще цитират от Библията: „Така е казано.“ Един стих може да го тълкуваш както искаш.
Сегашните музиканти искат да внесат нещо ново в музиката. Имаме класическа музика, после романтична, поетическа, имаме нова музика джаз бенд. Казвам: Новата музика, това са гадателите, които искат да предскажат какво ще бъде бъдещето в музиката. Новата музика няма да влезе по този начин, по който сегашните музиканти вървят. Най-първо трябва да се определи историята на класическата музика, как е дошла. Тя започва с хармонията. Преди класическата музика имаше ли хармония? Хармонията засега е свързана с класическата музика. Новото в сегашната музика, един преходен период има. Но сега класическата музика трябва да има един музикален коментар. В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини. Там трябва да има нова линия, едно ново парче. Онзи, който свири, трябва да внесе нещо ново. Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар. Туй внася нещо ново. Тогава музиката ще добие едно по-друго съдържание. При това, както класиците, както романтиците, и новите музиканти искат да предадат известни ефекти. Хубав е ефектът, но най-първо музиката трябва да се осмисли.
Ние искаме да предадем ефект на живота. Ние искаме да живеем щастливо. Щастието е ефект. Всеки иска щастлив живот. Щастието после трябва да дойде. Преди да дойде щастието на Земята, ред други условия трябва да дойдат, да подготвят. Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята. Тя е толкова хубаво облечена, ръцете, краката са толкова деликатни, после, лицето. При този живот, който сега живеем, тя няма да стъпи, тя отдалече, от един километър ще гледа отгоре, после пак ще си отиде. Колко сълзи не са пролети, колко книги не са написани, тя гледа и казва: „От вас зависи да дойда или да не дойда.“
Сега вече на вас оставям този въпрос, вие да го разрешите, за музиката. Той е за музиканти. Сега не зная, за коментара не подразбирам. Някои вземат от едно класическо парче нещо, после от друго, да направят един кърпеж като полска китка, българска китка, класическа китка, но това не е коментар на онази класика да стане цел сега. Както храната влиза в човешкия организъм, като расте, допълва онези празнини, така и музиката е жив организъм, който расте. Законът е същият. Нашите мисли, и те растат. Вие мислите, че вашите мисли са разхвърляни. Вие мислите, че едно време както сте мислили и както сега мислите, се различават. Много се лъжете. Силна е думата. Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се. Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек. Вие сте точно това, което сте били като дете. Всичкото противоречие седи в това, че вие искате да се убедите, че не сте това, което искате. Вие ще цитирате апостол Павел: „Когато бях дете, като дете мъдрувах. Като станах възрастен, промених детското.“ Между това мъдруване има известна връзка. Едното не обуславя другото.
Сега, друго изяснение да ви дам. Ако вземем азбуката, това е най-великото в света. По-велика философия от азбуката няма. Втората философия, това са слоговете. Третата философия, това са думите. Четвъртата философия е съединението на буквите, слоговете и думите. Граматиката ще даде правилата. Казвам: Тия фактори зависят от умствения свят. Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя. Вземете българската дума „благость“ (според правописа до 1945 година). Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума. „Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити. Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“. „Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата да растат в света. „Б“-то е семенце. Тази малка опашка показва, че е покълнало, порасло. Има една разумна сила, която [кара] семето да расте. Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила. Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми. „А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение. „Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало. В математиката се употребява този знак. „Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно. „О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени. „С“-то показва големите промени, които стават. „Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии. „Ь“ показва онзи велик закон на равновесие. Първата буква съдържа всичко туй в себе си. Всичките букви са коментар на благостта. Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй. Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах. На нито един от вас не му е идвало на ум. Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта. Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език. Съдържа нещо, което няма двойственост. Не може да мислиш нищо друго.
Казвам: Постижението в света е: човек винаги трябва да се стреми и никога не трябва да изгубва онзи импулс, никога не трябва да се обезсърчава. Всеки човек трябва да има обект, който може да постигне. Той може да има един краен идеал непостижим, може да го нарича както иска – но този краен идеал е постигнат с един идеал, който е постижим, кратковременен идеал. Те двата са свързани. Трябва да имаш нещо определено в ума си, което искаш да постигнеш. Казваш: „Аз искам да бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено. Доброто не седи в една постъпка. Доброто е плод на Божественото, което работи в тебе. Когато направиш една добра постъпка, тя е плод на Божествената Любов, която работи. Ти не можеш да бъдеш добър. Ти си добър, но още не си добър. Тепърва има да ставаш добър. Сега хората казват: „Аз искам да стана добър.“ За да бъдеш добър, отпосле ще дойде. То е процес. Ти най-първо ще се запознаеш със закона на Любовта. Ти не може да бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта. Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може да станеш. Добрината не е нещо механическо, което отвън може да го придобием. То е един вътрешен процес. Когато дойде в тебе доброто да функционира, ти ще бъдеш организиран. Той не може да бъде човек с недостатъци. Той е организиран във всичките области. Той може да разбира поезия, музика, наука – всичко. Дето да го туриш, той може да се справи с всичките мъчнотии на съвременния живот.
Сега, като говоря така, вие ще кажете: „То е така, [за] който разбира, ами ние, които не разбираме?“ Вие се радвайте, че не разбирате. Радвайте се на вашето невежество. Кой от вас, който се е родил, се е родил учен? Кого не го [е] учила майка му да произнася думите? Най-големият философ, най-големият професор, всички, като деца, в ходенето са правили много погрешки. Най-първо искате да станете като човек, паднете, ходите като животно, пак се изправите. Казвате: „Човек съм.“ Паднеш – „Животно съм.“ После пак се изправите. Паднеш, изправиш се, борба има, докато най-после кажеш на природата: „Човек съм вече, на четири крака не ходя.“
Питам: Ако ти не можеш да се справиш с една мъчнотия в тебе, какво може да станеш? Мъчнотията не е една спънка, тя е едно състояние, тя принадлежи само на тебе. Мъчнотиите едновременно са общо достояние на цялото човечество. Следователно една малка мъчнотия, която разрешаваш, ти вземаш участие в разрешението на една велика задача в света. И може би някой път, ние, като не сме разрешили ония противоречия, които са в нас, мислим, че природата е дисхармонична. Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме. Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно. Илюзията е в неговия език, в неговото състояние. Когато го напусне треската, светът пак се показва приятен. То е вътрешно субективно схващане. Ние се произнасяме някога пресилено. Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може да свиря лошо? Аз не съм лош човек.“ Професорът не свързва лошавината на свиренето с характера. Учителят казва: „Лошо свириш.“ А ученикът казва: „Аз не съм лош човек.“ Какъв е баща ти, не зная, какъв си ти, не зная, но ти лошо свириш. Погрешката е в твоя слух: ти не можеш да определиш онзи интервал музикално и не можеш да дадеш израз на тона. Или като свириш, или като пееш, не можеш да дадеш правилна форма на една своя мисъл, не можеш да дадеш правилна форма на едно свое чувство, не можеш да дадеш правилна форма на една своя постъпка. Всякога тия престъпления правим.
Не е лесна работа да живееш на Земята и да бъдеш ти сам доволен. Представете си: ние, съвременните хора, искаме да живеем добре. Някой казва: „Искам да ми дадеш мнението, я покажи как се дава критика, човекът свири ли добре или не.“ Аз съм първокласен музикант, седна, дава се изпит, свиря едно парче и гледам лицата на тези, които слушат. Ако започнат да си свиват веждите, да се мръщят, малко да са неспокойни, след като изляза, казвам: „Много зле свирих.“ Кажи нещо хубаво. Всички тия хора, които слушаха, са неблагодарни. Аз една дума да кажа, другите ще кажат, и те го знаят. Когато лицата просветват на тия, учените хора, казвам: „Много хубаво свиря.“ Туй значи да кажеш истината. По някой път вие свирите и казвате: „Как мислиш, аз свиря ли добре?“ Когато гледам лицата на светиите се мръщят, когато гледам лицата на добрите хора се мръщят, аз прилагам закона еднакво за всички, всички засяга еднакво, и за мене, и за вас – навсякъде законът е същият. Даже, аз като свиря, ще кажа: „Втори път ще се приготвя да свиря по-хубаво.“ Тогава на тия учени хора ще кажа: „Ще ме извините, малко ви причиних неприятност, но втори път като свиря, мисля десет пъти да свиря по-хубаво, отколкото сега свиря.“ Ще има едно вътрешно снизхождение, за да ви помогнат.
Казвам: Постижението в света зависи от един закон. Много автори може да четете. Някои поставят, че човек всичко може да постигне. Но знаете ли какво нещо е човек? Трябва да се определи какво нещо е човек. Този, съвременният човек, със своите сегашни разбирания много малко ще постигне от своите копнежи. Онзи човек, който може всичко да постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее. Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички. Тогава такъв един човек може всичко да постигне. Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете. Защото коопериране има. Туй го зная навсякъде. Когато един говорител или музикант свири, зависи от публиката неговият успех. Ако има една публика, която е под негова идея, кооперира се, веднага му дава вдъхновение, той изкарва добре. Но ако те са недоволни, веднага го скъсват.
Следователно природата ли трябва да се съгласи с нас или ние трябва да се съгласим с нея? Цялото ли трябва да се координира с частите или всичките части ще трябва да се координират с цялото тяло? Под думата „тяло“ разбирам онова разумното, което държи всичките части и ги туря в действие. Сега, апостол Павел казва: „Тия ако не останат, кой трябва да остане?“ Онези, които бягаха от този кораб, ако те напуснат кораба, всички ще загинат; ако те останат на кораба, нито един няма да загине. Никой не трябва да бяга, всички трябва да останат.
На този кораб, на който ние се возим, Разумното не трябва да ни напуска, Любовта не трябва да ни напуска, Вярата не трябва да ни напуска, Волята не трябва да ни напуска. Сега, съвременните хора, ние уповаваме, ние искаме другите да свършат за нас повече отколкото ние вършим. Следователно ние вървим в един път, в който няма никакво постижение.
Някой път ще дойдат да ни предсказват. Може да се предскаже на един човек, но най-хубавото предсказание е само от настоящето: на човека може да предскажеш какво може да стане от него. Вземеш едно зърно, виждаш в туй състояние какво се крие в зърното. Туй, което е вложено, то ще излезе; нищо ново не може да се придаде. Новите условия може да придадат като условия, но да се усилят заложбите, дарбите, които има в семето; в човека нищо ново не може да се създаде. Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може да се определи каква ще бъде съдбата на това дете. Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може да знаете какво ще стане. Ако е чернозем, ще стане хубаво жито, ако е белозем или слаба земя, житото слабо ще бъде. Сега всичките земеделци знаят тия тайни. Вие искате поет да станете. Че, за да станете поет, трябва особена храна, за да се развият в него тия дарби. Той може да бъде поет, но трябва храна. Може да има философски дарби, може да е религиозен, но и за религията трябва храна. Тя не е нещо, което може да се добие отвън. Аз най-първо трябва да имам обикновени постижения в света. Не трябва да търсим далечното.
Най-първо религията, която има, човек трябва да се спре да има грижа за тялото. Не да го направи идол, но да разбира детайлно добрите и лошите страни. Да знае всяко помещение на тялото за какво служи. Защо е неговата глава, каква функция изпълнява неговото сърце, каква функция изпълнява стомахът, каква функция изпълняват червата, после, костите каква функция изпълняват, гръбначният мозък, нервната система, симпатичната нервна система, каква функция изпълняват пръстите, ноктите, неговият нос, очите, езикът, ушите – всичко туй подробно трябва да знае. Не само тъй, да има анатомическо, физиологическо понятие, но трябва да разбира ония функции, които съставят. Много важно е.
Ние казваме: „Душата е, която управлява човека.“ Хубаво, ако душата управлява, ти кой си тогава? Ти отделяш душата като нещо друго от тебе. Ти си човек, казваш: „Душата знае.“ Добре, ако знае тази душа, защо твоите работи криво вървят? Душата живее в тялото. Тази душа, която всичко знае, всичко нарежда, казва: „Аз Духа Божи имам“. Много хубаво. Духът Божи като живее в тебе, защо твоите работи не вървят както трябва? Има нещо неопределено. Така не се говори. Когато Божият Дух дойде в съприкосновение с тялото, има нещо разумно, погрешка не прави. Когато умът дойде в съприкосновение с човешкия мозък, този мозък не прави погрешки. Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може да разбира нещата. Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората играят във времето на хазартна игра и мислят, че късмет ги очаква. Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини. Може да кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос. Разумен е младият човек, който е приготвил условия за разумен живот на старини. При всичките тия мъчнотии, трябва да приготвите условия за старини. Глупавият постоянно се безпокои и чака, че в старини ще бъде още по-добре, а той повече загазва.
Не смесвайте мъчнотиите и страданията като противодействие на съдбата, като че нещо ви гони. Единственият човек, който ви гони, то сте вие самият. Някой път само една дума е достатъчна, за да се оправи целият ви живот. Много християни мъченици във времето на Нерона, на които казваха да кажат само, че не са християни и ще ги пуснат, няма да им секвестират имота. Идея има човекът. От една дума зависи. И в природата е същото. Ако на природата пришепнеш само една дума и кажеш: „Ще изпълня всичкия закон без никакво противоречие“, от него ден всичко ще се обърне, всичката ти съдба ще се измени, всичко ще се обърне за твоя полза. Ти седиш и казваш: „Аз ли съм най-големият грешник? Този изедник, този учен човек какво знае повече?“ Този учен не е най-щастлив. Този богатият не е най-щастлив.
Ти не разбираш кои хора са богати, кои – сиромаси. Истинското богатство се намира в сиромашията и истинската сиромашия се намира в богатството. Богатство, което не носи сиромашия в себе си, не е богатство. И сиромашия, която не носи богатство в себе си, не е сиромашия. В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича. Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича. Тогава ще чуете Неговия глас. И Писанието казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, ще чуете гласа Ми и Аз ще ви помогна. Тогава ще познаете, че Аз се интересувам от вашия живот.“ Не казва Господ: „Потърсете Ме, когато сте учени, когато сте силни“. Няма защо на богатия да му говори Господ, той има това благо. Но онзи, бедният, на него трябва да му се говори, че неговото положение ще се подобри.
Сега, изводът. Аз не искам вие да се самокритикувате. Аз съм против всяко самокритикуване. В дадения случай не трябва да се критикувате, но само трябва да признаем един факт. Пишеш писмо, направиш една погрешка, зачеркнеш думата. Напиши го правилно, препиши писмото. И три, и четири пъти препиши писмото, напиши го правилно. Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш да създадеш един характер. Никога не заминавай погрешките си. Съвършеният Божествен свят – Бог се нуждае от същества, които да са съвършени. Понеже в природата има място, приготвено за вас и ако вие не сте съвършени, ако вие нямате туй ценното, ще направите хиляди погрешки, от които милиони хора ще пострадат, вследствие на това не може да ви назначат на служба. Ще бъде един ден. Но засега ще се задоволите да станете учени, съвършени, че вие да сте доволни да разбирате тази работа както трябва.
Казвам сега: Трябва да разбираме онова реалното, с което ние разполагаме. Ние най-първо разполагаме с нашето тяло. След това ние не сме уверени, искаме да знаем дали Господ ще ни помага или не. Ние не сме уверени дали нашите ближни ще ни помагат. Първо трябва да разбираш себе си, трябва да любиш своите ближни. Ако с окръжаващите хора, които са около тебе, не може да живееш добре, как ще живееш с Бога? Ако ти с тях не си добре – те са чада на Бога, ако ти със своите си не живееш добре, как ще живееш с другите? Ако един баща има десетина синове и дъщери и един от братята обича да побийва другите братя и сестри, мислите ли, че баща му ще гледа благосклонно към него? Той ще каже: „Не ми се харесваш, грубиянин си.“ Ако е внимателен към братята, услужва, той трябваше да вземе последно място. Тогава бащата казва: „Много умен е този мой син.“ В ума на бащата ще се зароди идеята да го постави на първо място, да ръководи всичките работи.
Вие някой път дойдете някъде и не знаете как да кажете истината. Запример попитат ви: „Ти вярваш ли в Бога или не?“ Какъв отговор ще дадеш? „Вярвам.“ – това е най-лошият отговор, който може да дадете. Ще кажа: „Братко, ти може да ми предадеш нещо ново как да се вярва в Бога. Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как да вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога?“ Той няма разбиране. Аз нося написано на мене дали вярвам или не. Чудно ще бъде да питаш един човек дали вярва или не. Смешно е да питаш една свещ, която гори, дали гори или не. Тя нищо няма да ти каже. Вярата у човека се определя с една строга черта. От всеки човек, който вярва, особен лъч излиза от него, специфичен лъч излиза. Онзи човек, който е разумен, специфичен лъч на разумността излиза от него. Всяка една добродетел има специфичен лъч. Всяко верую в човека има специфичен лъч. Когато го има, излиза този лъч, няма какво да питаш. От разумния човек излиза един лъч на разумност. От честния човек излиза също лъч, може да проверите. Такъв човек постави в дома си, отвори всички каси и той няма да вземе една монета. Той ще мине, замине, ще затвори вратата. Ще каже: „Намерих отворено и затворих“. Той няма да вземе нито една монета. Този човек е по-богат. Той не може да се изкушава с вашето богатство. Той казва: Аз имам по-много. Той е хиляди пъти по-богат, отколкото сте вие. Какво има да вземе?
Та, казвам: Ние, съвременните хора, сме изложени на големи изкушения. Искаме от богатството, което е изровено от Земята, да си турим известна тежест. Да кажем: „Този е богат“. И заради богатството, което има, иска да го уважаваме и почитаме. Това богатство натрупано, което той има, хиляди хора са работили за него преди него. В това богатство влизат милиони кожи, които са одрани от гърбовете на млекопитаещите. В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували. Аз намирам това крайно неразумно. Някой човек седи с благоговение към богатия човек. Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви. Когато богатият човек започне да мисли, той ще знае как да го употреби. Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той да започне да мисли и да благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене. Когато дойде богатството в света, да се не опетни. То е онзи великият закон в света. Това – който разбира.
Ония противоречия, които се влагат в нашия живот, те са изпитания на разумността, която работи в нас, за да ни подига. Бог не обича да губим благата, които Той ни е дал. Най-голямата неприятност, която можем да Му причиним, то е да изгубим едно благо, което Той ни е дал. Досега Той никому не е позволил да изгубят неговите блага. Няма в аналите на небесната история, нито на небето, нито на Земята, дето едно Божествено благо да се е изгубило. Много блага има спрени, но да се изгуби – никога! Следователно ние никога не трябва да губим Божествените блага, които Той е вложил, всяка дарба, всяка добродетел, която Той е вложил.
Сега ви говоря от човешко гледище. Философски може да се говори малко по-другояче. Човек не трябва да занемарява, не трябва да губи тия дарби. Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа. Човешката мисъл в туй отношение е велика сила. Наблюдавайте в себе си: всичко, каквото сте казали, то става. Някой път ви сполети голяма беда. Една мисъл ви мине през ума и казва: „Ще мине туй“. Не се мине ден–два или месец, и мине. Като сте подкрепили тази истина, ще мине и минава. Болен сте, казвате: „Ще оздравея!“ – и оздравявате. Някой път казвате „Няма да оздравея“ и така става, не оздравявате. Чудите се защо не оздравявате. Защото вие поддържате една отрицателна мисъл. Бог не ви е направил да бъдете инвалид. То не е нещо за славата Божия, когато сте инвалид. Когато оздравявате, е за слава Божия. Когато си умен, когато си здрав, то е за слава Божия. Когато си глупав, когато си инвалид, каква слава ще има? Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва да направите, което зависи от вас. Може да сте до границата на една невъзможност да подобрите вашето положение. (Ние вземаме това само за изяснение.) Вие се намирате в едно критическо положение – в една болест. Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем да Ви помогнем. Според нашия начин, който знаем, ще си заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват. Ти казваш: „Аз няма да си замина! Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма да кажеш: „Мене ми се иска да живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и да стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас. Този човек възкръсне. То е Божественото във вас, Което заговаря. Когато този глас заговори, ще оздравееш. На първия човек Бог каза. То е Божественият глас.
Когато Господ говори, слушайте Го, защото в човека има два гласа. Засега вие сте се научили да познавате другия глас – на изкусителя, на черния адепт. Дойде Господ и казва: „Бъди честен, справедлив!“ Казваш: „Трудна работа.“ Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткрадни, лесно ще си уредиш. После ще правиш добрини, ти човек ще станеш.“ Ти откраднеш, но веднага намериш затвора. Законът казва: „Няма да убиваш, понеже всички неща Аз съм създал.“ Дойде изкусителят, казва: „Колкото повече хора убиеш, толкоз по-добре. Ще ти турят кръст. Ще идеш на войната, ще станеш генерал.“ Ти идеш на война и там намериш своята смърт. След туй ще ти турят паметник и ще пишат: „Тук почива един голям генерал.“
Голямо изпитание беше, когато Господ на добрия човек каза: „В който ден ядеш, ще умреш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, като Бога ще станеш.“ Но ето, от 8000 години станахме ли като Бога? Буболечици станахме, страдание след страдание. Научете се най-първо на онова положителното. Бог каза на първия човек закона. Сега ви казвам: Бог ни изпитва по два начина. Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е да не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма да ядем“ – обратното. Казваме: „Защо трябва да любим Бога?“ – Понеже първия път си Го мразил. Моисей е казал да мразиш врага си, пък аз ви казвам: Любете враговете си. Ти няма да мразиш себе си, в душата си няма да мразиш. Казваш: „Какъв човек съм?“ Няма да говориш така. Защото така като говориш, ти се произнасяш като критик за онези дела, които Бог е създал, [че] нищо не струват. Ако ти се произнасяш за своите постъпки, то е друг въпрос, имаш право. Но за себе си, че не си одарен, че някак несправедливо са постъпили спрямо тебе...
Ако искате да подобрите вашето положение, вие казвате: „Ние сме религиозни хора, ние вярваме в Христа.“ Нищо няма да ви ползува, няма да ви помогне туй верую. Силата, която децата имат, ако остане и като станат възрастни, те ще бъдат хилави. Тази сила трябва най-малко десет пъти да се усили на младини до пълната възраст и после у стария човек отслабне. Ние като остареем, станем като малките деца. Малките деца и старият си приличат. Малките деца и старите искат да им се помага, да им се услужи. Той върви с тояжката, разказва своята история, иска да му донесат вода. Той да каже: „О, дядовото, остаряхме вече.“ След това той да разказва своята история: „Не сте вие патили като мене.“ Че, какво е патил? Какво ще разправя този дядо? Ще ми разправя как е тропал на хорото до някоя мома, как е ходил, как се е оженил, колко деца е имал.
Та, наскоро разправям, че човек няколко пъти се жени в живота си и няколко пъти умира. Като го хване треска, той е годен. Като го хване тежка болест, той е женен. Други болести като дойдат, народят му се деца. Започва да ги кръщава с едно име, второ, трето. След туй напуснат го болестите – развенчае се, и годеж, всичко разваля, и децата изпъди, пак е готов за нови. Някой път се разболее наново – промяна на състоянието.
Що е женитбата? Ти вземеш една жена и мислиш, че си женен. В какво седи женитбата? Казваш: „Оженен съм.“ Туй ли е женитба? Жената казва: „Слушай, досега ти си ходил с други жени, [вече] няма да ходиш, само мене ще гледаш. Вечерно време преди до десет не си се прибирал. Ако си човек, след 6 часа да си тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора? Казват му: „В 6 часа в затвора ще бъдеш, ако не, втори път не те пущаме!“ Каква разлика има туй ограничение? Най-първо, за такава жена аз няма да имам високо мнение. Защото, ако аз съм безчестен човек, който не живее добре, и най-добрата жена да взема, пак няма да живея добре; ако съм честен, нямам нужда от контрол. Законът е все същият.
Ние някой път контролираме Божествените постъпки: де Господ е направил право и де Господ не е направил право, дали отиваме право. Нямаме право ни най-малко и си изгубваме мира. Не искам да хвърлям упрек на вашите възгледи ни най-малко, но има известни възгледи в живота, които не носят никаква критика, те носят големи пакости. Те са атавизъм, това е атавизъм на цялото човечество. Те са недъзи, от които трябва да се освободи цялото човечество. Вземете недъга подозрението, ревността – как ще се освободите? Имаш слуга, изгуби се нещо вкъщи и веднага казваш: „Слугата е!“ Намериш изгубеното, казваш: „Направих погрешка.“ Изгуби се друго, пак хванеш слугата. Питам: Де е това да зная, че моят слуга не може да краде, да зная, че тази вещ не може да се изгуби? Ако си в Европа и минаваш границата, ще ти отворят куфарите, да не би да носиш нещо забранено. Формалности са това.
Казвам: Не сме дошли до онова положение ние да се познаваме. Познаването в света е най-хубавото нещо. Ние сега се опознаваме. Държим в ума си най-лошите работи. Ние бягаме от обществото. Ако ще имаш приятел, който ще бъде спънка, няма смисъл. Трябва да зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот. Много хора срещаме и не обръщаме внимание. Срещнеш един човек, може веднъж да го срещнеш, той оказва известно влияние върху вашия живот, не е нещо случайно. Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло. Това е Божествен език, това е помощта, с която невидимият свят, или разумният свят, помага на слабите в света. Колкото повече помощници имате в света, вие ще бъдете силни.
Туй е същият закон: когато целият човешки мозък функционира правилно, всички чувствува и способности са нормални. Но когато някои способности са в бездействие, а само някои работят, този човек е неразумен. Казвам: Не трябва да се хвалим с нашите добродетели. Когато човек се хвали в света, той трябва да има всичките добродетели в себе си. И има ги човек. Трябва да започне с оная дарба, която има. Всеки от вас трябва да има на физическото поле една дарба, която да развие.
С религиозните работи много хора се спъват. Религиозният живот в едно отношение помага. Когато се молят, хората принасят полза, но някои хора от сутрин до вечер се молят само за себе си. Такава молитва няма сила. Това не е живот. Ония молитви са в света, когато ние работим за общото добро, за доброто, което Бог е направил, работим едно с Бога. Или казано в кратък смисъл: Да се изпълнява волята Божия. Не тъй, както е писано в книгите, но има един закон, по който може да се изпълнява волята Божия.
Сега да ви приведа един пример, за да ви обясня мисълта си. Считам, в света има три занятия, на трите свята. Най-първо да бъдеш каменар, на физическия свят да бъдеш градин и да правиш прозорци. Това са най-хубавите занятия, с които човек може да оправи живота си. Като ти дотегне макенарството, промеждутъчно изкуство е керемидчилъка, да правиш керемиди. Всеки човек има отвращение от калта. Всеки, който донася кал, сърдиш се. Казвам: Трябва да правиш керемиди, да не се сърдиш. Един ден видиш калта, от която може да се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш да правиш керемиди. Опечеш ги и след туй искаш да станеш щедър, търсиш мущерии. Тия хора взимат твоите керемиди, покриват си къщите. След туй пречупят се и започне да тече къщата. Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна да тече.“ Започнеш да мислиш какво подобрение може да направиш. Казваш: „Чакай да направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата, да не се счупят!“ Това е безкористие в тебе, то е подобрение. Казвам: Ако нашите керемиди, които сме направили на физическото поле, с които хората си покриват къщите, почнат да текат, питам: какъв спомен ще оставим? Ще оставим само един гроб с надпис, че тук почива еди-кой си верующ православен или евангелист, или окултист, или теософ, или учен човек, или поет и т.н. или млад, или стар. Това е човешката страна.
В нас трябва да се пробуди съзнанието. Ние седим пред вратата на великия свят, толкоз велик, че този живот, който сега имаме, ще се струва крайно нищожен. Ако дойдем до този, новия живот, казваме: „Как сме живели?“ Ние се чудим как сме живели. Светът мяза на болница с най-лоши болести. Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват! Не съм срещал едно лице спокойно, тихо да гледа. Тези, които идат, те са хора пак на света. Знаете по какво се отличават? Аз ще ви ги опиша. Един ден и вие ще бъдете такива. Аз ги наричам: това са съвършените хора на Земята. Ти като идеш, той те пита какво искаш. – „Глава ме боли.“ Той махне с ръка и главоболието изчезне. – „Беден съм.“ – „Какво искаш?“ – „Пари.“ Той има и веднага даде. Каквото искаш, дава. Всичко се урежда. Ако влезете в този свят, от какво ще се оплаквате? Една съвременна жена се оплаква от мъжа си. А той е цял светия. Някоя майка се оплаква от сина си, от дъщеря си. Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка си. Някой учител загазил с учениците си. Като се върне, всички ученици го посрещат. Това са съвършените хора. Вие ще кажете: „Защо не го правят сега?“ Защото не сте отишли при тях. Всички трябва да отидете. Кажете: „Моля да ви представя моя мъж.“ – „Защо?“ – „Да стане като тебе.“
Казва Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Казвате: „Всичко може, но съвършени като Бога, то е невъзможно за нас. То е голямо нещо.“ Бог е, който дава малките работи на всички. Той е внимателен, услужва. Съвършен ще бъдеш, ще внимаваш, ще се справяш с всичките мъчнотии. Казвате: „Какво трябва да правим на Земята?“ Какво трябва да се прави сега? Остава само едно нещо. Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може да ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение. Без ядене и пиене не може да стане. Но аз ще ви го кажа отчасти: Да обикнете тези, които Бог обича. Тази мисъл да седи в ума ви. Да обичате тъй, както Бог обича. Дръжте тази мисъл, каквото и да е. Ще намерите по-голям смисъл да се окуражите, да се добие един вътрешен характер, да добием нещо положително. Защото засега нямаме нещо положително на Земята. Не че нямаме положително. Христос учи много положителни неща, но не Го разбраха. Моисей учи, светиите учиха. Който и да дойде, все остава нещо неразбрано. Нека остане неразбрано. Майката е неразбрана, учителят е неразбран, съдията е неразбран, подсъдимият е неразбран, всички. Ние се намираме в един свят, дето хората не са разбрани. Онези, които са разбрани, те са щастливи. Тебе те разбират. Ако ти си разбран, ти ще бъдеш щастлив.
Но най-първо ти трябва да разбираш Бога, да познаваш гласа. Като го чуеш, веднага да се спреш. Вървиш из пътя, имаш една мисъл, чуеш гласа Му. – „Адаме?“ – „Слушам, Господи!“ Говори, а ти се скриеш под някой храсталак. Всеки в себе си да слуша! Не може ли да слушаме, не може да имаме никакво съгласие. Докато не можем да слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява. Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва да се научите да я махате. Тази ваша магическа пръчица знаете ли къде е? Езикът! „Кости няма, кости троши.“ Да кажеш сладка дума навреме! Трябва да знаеш, че сладката дума, която казваш на друг, ще се върне и горчивата дума, която кажеш на другите, ще се върне при тебе. Всяко нещо, и добро и зло, се връща при онзи, от когото е излязло. Тъй да бъдем с нашата магическа пръчица – като махнем, да знаем, че всичко ще се върне при нас.
Ще изучавате себе си, ще изучавате онзи глас, който говори. Два гласа са ясни: единият внася размирие, другият внася мир, внася растеж, здравина, сила, богатство. Другият внася обратното – сиромашия. На Божественото се дължат всички хубави работи. Всички лоши работи в нас се дължат на другия глас.
„Благословен Господ Бог наш“
„Отче наш“
1-ва неделна беседа, държана от Учителя на 1.X.1933 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.