ПОСЛУШАНИЕ
Лекция от Учителя, държана на 24 септември, 1924 г.
Ще се учите на точност. Любовта не страда. Любов като имаш, там влиза и един елемент на мъдрост. Тя обхваща и прилага. Послушание подразбира да слушаш само един мъдър човек, който може да ти предаде нещо. Послушанието се отнася към лицето, което иска да учи. Ученикът може да слуша един мъдрец. Като отиваш при учителя, ти трябва да се установиш и да следваш неговия път. Това подразбира послушанието. Ако искаш, опитай го по-напред - не приемай всичко на вяра. Иди да опиташ, както отиваш при един извор и опитваш каква е водата му. Писанието казва: „Опитай ме, че съм благ.“ Няма да вярваш хората какво казват, но онова, което сам разбереш.
Не се стреми да угодиш на един човек. Да му угодиш, то значи да задоволиш един негов каприз. Защото главата му О е надолу. Значи в послушанието ще се освободиш от непослушанието, ще се изпразниш от всички противоречия. Защото тази буква П е, която обработва, развива нещата. За пример ученикът как добива знание? - Чрез послушание. А послушанието минава през изпълнението. Знание се добива чрез слушане, а послушание - чрез прилагане. Професорът дава един опит в лабораторията. Той казва: „Има един такъв опит, тъй и тъй се прави.“ Но това е само знание. Опитът трябва да се изпълни тъй, както е даден в задачата - това е послушание. Пък ако има погрешки, те ще се коригират постепенно.
Някои хора използуват известни слабости на другите. Казват: „Ти защо не разсъждаваш? Повел си се по ума му!“ Така е, не трябва да се водиш по чужди ум. Но ако той ти говори за принцип, който не е само за един, за два, но за всички умове? Ще знаете, щом прилагате принципите на Мъдростта, Истината, Правдата, Любовта, това е за всички. За пример услужвам на едно дете, което плаче, но не заради плача ще помогна. Плачът е само един сигнал, аз зная, че трябва да приложа принципа. Онова, което ме кара да му обърна внимание, то е онзи принцип - да помогна.
Ученикът трябва да бъде като една пъпка, която чака да се разпукне. Не може да се пукне, но отвътре има напрежение. А щом дойде светлината, тя отваря тази черупка. Отвътре трябва да има напрежение. Но ако светлината не дойде, тя не може да се отвори. Като взривното вещество, то е само едната половина, но трябва и запалка - тогава ще се яви гигантската сила. Пък когато нещо се разтваря, показва, че има хармония в него. Там не може да стане никаква пакост, когато във взрива всякога става пакост. Със взривове си служат само ученици на черната ложа. Светските хора работят чрез внушение, подпушване. Някой каже: „Тъй ако вървиш, ще те убия.“ Това е един маниер на света. След туй дойде другата тактика. Казвате: „Ти си много умен човек.“ И единият, и другият метод имат за цел да те отклонят от пътя. Един казва на друг: „Ела при нас, говори се истината.“ Другият казва: „Не бъди толкова краен.“ Те не знаят, че в истината няма никаква крайност.
Ученикът не може да бъде ученик, ако не е послушен, и то послушен на един мъдър учител. Защото ако той слуша и няма учител, той се излага на опасност.
Послушанието следва слушане. И тогава у ученика има един морален елемент - убедил се е, че туй нещо може да се приложи. Духовен елемент има вече у него.
Послушание: П е закон на разцъфтяване и показва. че вие сте разрешили въпроса, борбата от четирите прави ъгъла е премахната. В П има само два прави ъгъла, долу е отворено, за да може да става изтичане на лошата енергия. О е условие. С е закон за физически промени, въображения, закон на месечината - пълни се и се празни. А е движение нагоре, този ъгъл показва стремеж на силите нагоре. У - това е вече човекът, който трябва да се движи. Ш е материалният свят, значи си послушен; слизаш във физическия свят. А показва интелект, който трябва да се учи от материята, от опитност. В материалния свят няма всякога да бъдем на угодата ти, както ти искаш. Можеш да слушаш неща, които съвсем не ти са приятни, но ще ги изпълниш. Ученикът трябва да слуша, трябва да изпълнява. Това е послушание.
При послушанието започвате от ляво и вървите към дясно.
Послушание, послушание трябва!
Само за Божественото има „сега“. Човешкото няма настояще, там е бъдеще.
Настояще има само у Бога.
„Само Божията Любов носи пълния живот.“
Лекция от Учителя, държана на 24 септември, 1924 г.