Утринни слова - Четвърта година (1934-1935)
Положителни качества
Размишление.
6 глава от Йеремия.
В тази глава пророкът се оплаква от бедствията, които сполетяват хората по това време, в което живял. Между миналото и сегашното има известно съвпадение. И тогава хората се оплаквали от страданията и сега се оплакват. Между причините за тогавашните страдания и сегашните пак има нещо общо. Разликата между миналото и настоящето се заключава само в това, че днес злото е по- ограничено, отколкото във времето на пророка. Днес повечето хора са вярващи, минават за християни, за добри хора. Всеки мисли, че по-добър от него няма. Обаче, ако се опитате да предизвикате съвременния човек с нещо, ще видите, че неговата доброта е външна, не е обхванала напълно сърцето му.
Големи са страданията на хората, но въпреки това, всички очакват светли дни. Религиозните се надяват, че религията ще оправи света; учените пък вярват и очакват на науката да оправи света. Христос дойде на земята, но светът не се оправи. Къде е днес римската империя? Къде е еврейският народ? Христос дойде между евреите, които Го очакваха, но не Го познаха и казаха, че не признават никакво учение, освен Мойсеевото. Те признаваха учението на Мойсей, но и него не приложиха. Хората имат много учения, много научни теории, но приложение нямат. Като видят, че не могат да оправят живота си, най-после казват, че Бог ще оправи света. - Кой свят трябва да се оправи? - Човешкият. Обаче, изправянето на човешкия свят е предоставено на хората. Божественият свят, създаден от Бога, е изправен, няма какво да се изправя. Щом е така, хората трябва сами да изправят своя свят, да не очакват на други. Светът няма да се оправи, докато хората не съзнаят своите задължения и отговорности, както към себе си, така и към Цялото.
Един човек употребявал десетки години наред спиртни питиета, поради което станал голям неврастеник. В последните години на живота си ръцете му започнали да треперят толкова много, че не могъл да държи чашата, без да се разлива виното. Той не се стреснал от това, че ръцете му треперят, но се безпокоял, че не може повече да пие. Какво да направи, за да не се разлива виното? Той мислел известно време върху това и най-после дошъл до следната идея: с едно синджирче вързал чашата на ръката си и като вдигал чашата до устата си, синджирчето се опъвало и така поддържало чашата, че капка вино не се изливала.
Мнозина са дошли до положението на стария пияница и мислят, че животът им е оправен. Те казват: Слава Богу, че не сме като другите хора. Вярно е, че всички хора не са в едно и също положение; всички хора не са вързали ръцете си със синджир, да не разливат чашата, от която пият, но повечето хора живеят в човешкия порядък и са съдружници. Каквито загуби и печалби имат, те ги разхвърлят помежду си, поради което нямат никакви дивиденти. Печалби нямат, но недоимък - в изобилие. Недоимъкът се изразява в различни болести, страдания, мъчнотии. Те не се питат, как да си помогнат, но роптаят, защо са ги сполетели нещастията.
Както в миналото, така и днес, светът се намира в безизходно положение. Христос дошъл на земята да извади човечеството от безизходното положение, в което се намира и като единствен метод за изправянето му, Той препоръчва себеотричането. Който иска да оправи своя свят, първо трябва да се отрече от себе си, после от богатството си, след това да вземе кръста си и да последва Онзи, Който се пожертва за него. Много кръстове има днес, но те не са вдигнати, както трябва. Те висят по вратовете на хората, а някои са окачени на гърдите им, но въпреки това, малцина познават самоотричането. Който носи кръст на гърдите си, минава за герой, но това не е още истинско геройство. Много от сегашните герои приличат на онези работници, които носят мотики на раменете си, но не работят. Те казват, че мотиката ще подобри положението на света. Вярно е, че мотиката ще оправи света, но ако се вдига и слага. Ако само се говори, без да се вдига и слага на земята, нищо не може да се постигне. Други пък казват, че кръстът ще победи света. И това е вярно, но само онзи кръст побеждава, който се носи с достойнство. Иначе, да говорите за кръста, а да се страхувате от страданията, с това нищо не се постига. Колко хора днес носят страданието с радост? Като се намерят пред някакво страдание, те пъшкат, недоволни са от него. - Защо? - Сами са го създали. Повечето от страданията на хората са резултат на техния изопачен живот, затова са недоволни от тях. Те се намират в положението на вола, който сам си е създал рога, за да се брани. Въпреки рогата му, хората са го впрегнали на нивата да оре. Сега той мисли, как да махне рогата си, да се освободи от страданията. Ще дойде ден, когато хората ще се освободят от страданията, но докато дойде тази час, те трябва да минат определения път. Като вървят по пътя, все ще вдигат прах, не могат да го избегнат, но за предпочитане е мирно да вървят, отколкото да воюват помежду си. Ако воюват, прахът ще бъде по-голям, а при това, ще има счупени ръце, крака и глави. Когато хората се освободят от страданията, след тях ще се освободят и животните.
Като ученици, вие не трябва да се интересувате от въпроса, кога ще се оправи светът. За всеки човек е важно да живее добре, а кога ще се оправи светът, това не е негова работа. - Страшни времена идват, война ще има. - Вярно е, че война ще има, че ще убият хиляди и милиони хора, но поне ще бъдат изпитани. Няма да остане човек или народ, които да не бъдат изпитани. Така ще се познае, какво е християнството на съвременните хора, защото все християни ще се бият. Страшна ще бъде предстоящата война, защото няма да има място, където хората могат да се крият. Чрез тази война ще се опита мисълта на човека, сам да види, доколко мисли право. Правата мисъл абсолютно изключва лъжата. Не е позволено човек да лъже, но още по-страшно е, ако лъже себе си. По отношение на себе си, никаква лъжа не се позволява. Ученикът прочете урока си само един път и казва, че го е научил. Учителят го вдига на урок и се оказва, че нищо не знае. - Четох урока си. - Чел си го, но само веднъж, не си го запомнил. Не лъжи себе си. Ако паметта на ученика е силна, само с едно прочитане, той може да научи урока си наизуст. Ако паметта му не е силна, няколко пъти трябва да го прочете. Какво ще бъде положението на сегашните духовни и религиозни, ако им се каже, че само онзи може да влезе в Царството Божие, който знае цялата Библия или само Новия Завет наизуст? Колко души ще влязат в Царството Божие? Има някои, които знаят наизуст всички стихове от Стария и Новия Завет, но те са малко. Не е лесно да знае човек толкова стихове наизуст.
Да се казва на човека да не лъже себе си, това значи, да забраните на младата, красива мома да се облича хубаво. Днес това е невъзможно. Момата иска да се жени, търси си момък, а вие ще и говорите да не се облича хубаво. Като се облича с хубави дрехи, като си туря различни украшения, тя иска да излъже някой момък, да я хареса. Преди да излъже момъка, тя лъже себе си. Не може да харесаш човек само за красивите му дрехи и да му останеш верен. Докато не възлюбиш душата на човека, не можеш да говориш за вярност в любовта. Момата иска да се ожени, да намери някой слуга. И момъкът иска да намери слугиня, да му работи. И двамата са на крив път. Те сами себе си лъжат. Никой не може да ти слугува, освен ти сам. Никой не може да ти бъде господар, освен ти сам. Най-добрият слуга на човека е самият той; и най-добрият му господар е пак той. Докато човек не бъде най-добър слуга и най-добър господар на себе си, никога не може да оправи живота си.
Какви са качествата на добрия слуга и на добрия господар? Добрият слуга е умен и досетлив. Той не чака господаря му да дава разпорежданията си и тогава да работи. Преди още господарят му да каже, какво трябва да се направи, слугата е свършил работата си. И добрият господар не очаква на слугата си. Когато трябва да свърши някаква работа, той сам се заема за нея. Ако трябва да разправя на слугата си, как да я свърши, той ще изгуби повече време, отколкото сам да си я направи. Той цени времето си. Наистина, понякога една минута има голямо значение в живота на човека. Представете си, че вие трябва да се явите в определен час при отваряне на завещанието, оставено от дядо ви, а закъснеете една минута. Не е голямо закъснението, но не сте присъствали при отваряне на завещанието и разпределяне на наследството. Една минута закъснение ви лишава от една хубава мисъл или от едно хубаво чувство. Мисълта е хвръкнала вече в пространството, не можеш да я стигнеш. Има неща, които веднъж пропуснати, втори път не се връщат. Това не е за обезсърчаване, но трябва да бъдете будни, да не пропускате нещата. Това, което сте пропуснали, пропуснато е вече; гледайте да не пропуснете новото, което идва сега.
Добрите условия, които хората са пропуснали да използват, представляват тяхната карма. Искат ли не искат, те ще плащат за всичко, което са пропуснали в миналото си. Никой не може да плати дълговете им, освен те сами. Христос дойде на земята, да помогне на човечеството, да вдигне кармата си. Тя беше толкова тежка, че хората се простряха на земята. Ще кажете, че Христос пое кармата на хората. Той не я пое, но им помогна да станат, да стъпят на краката си и да продължат своя път. Като вдигна чувалите на гърба им, Той каза: Не се претоварвайте, не пълнете чувалите си, за да можете свободно да се движите. По-добре по-малко, отколкото всичко изведнъж и да изнемогнете. Следователно, изнемогването се дължи на лакомството в човека. На това чувство се дължи многоженството, както и чрезмерното размножаване на хората. - Колко деца трябва да има човек? - Едно дете - един син. И Бог имаше само един Син, Когото нарече свой единороден Син.
Сегашните хора са осиновени от Бога, по наследство само те минават за Негови синове. Те не могат още да се нарекат истински синове Божии, защото нямат любов към Него, не са готови на всички жертви. Бог изпрати своя единороден Син на земята, да изпита любовта Му. За тази цел Той му даде задача, да помогне на страдащите и да им покаже пътя към спасението. Христос изпълни Божията воля, пожертва се и доказа любовта си към своя Баща. Можете ли и вие да направите същото? Вие искате да бъдете Синове Божии, с единствената цел да имате по-голям кредит, да ядете и да пиете повече. Това не са Синове Божии. Който иска да бъде Син Божи, трябва да признава закона за единството: една воля, една мисъл, едно чувство. Той трябва да изпълнява само Божията воля, а не своята; трябва да признава една мисъл - Божията. Има ли особено мнение за нещата, той не може да бъде Син Божи. Особеното мнение не разрешава въпросите. То не може да оправи света. Човек трябва да мисли като Бога, ако иска да оправи своя свят. Още днес може да го оправи. Ще кажете, че това е работа на Христа. В това отношение всеки може да бъде Христос на своя свят. Всеки може да бъде разпнат като Христа и след три дни да възкръсне. Ако не сте готови за това, не можете да оправите света, в който живеете, не можете да оправите и своя малък свят. Който иска да бъде Син Божи, трябва да следва Христа. - Аз съм християнин. - Ако си наистина такъв, всички въпроси щяха да бъдат разрешени за тебе. Както виждам, вие още не сте разрешили въпросите си, следователно, не сте още истински християни. По име можете да се наречете християни, но по дела, още сте далеч от Христа.
И досега още хората се съмняват, подозират се, гневят се, а при това искат да минат за християни. Докато служи на отрицателните мисли и чувства, човек не може да бъде християнин. Докато преувеличава и намалява нещата, това показва, че няма ясна представа за тях. Истинският християнин нито преувеличава, нито намалява нещата. В преувеличаването и в намаляването се крие известна лъжа. Когато искате да усилите нещата, казвате, че даден човек е много добър. Доброто е само добро, нито е по-добро, нито най-добро. Турите ли доброто в сравнителна или в превъзходна степен, вие влизате в човешкия порядък на нещата. Само там има добри, по-добри и най-добри неща. Влезете ли в Божествения порядък, там нещата са абсолютни, завършени процеси. Само по себе си доброто е сила. Който притежава тази сила, той е силен човек. Поставите ли доброто като основа на живота си, никой не може да ви поклати оттам. Доброто е сила Божия. Затова е казано: "Побеждавайте злото чрез доброто". Който е победил злото в себе си, той е щастлив човек. Страданията се дължат на това, именно, че злото още царува в света. В който ден доброто победи злото, страданията ще изчезнат. Когато доброто и злото воюват, човек трябва да стои настрана и оттам да наблюдава, без да взима участие. Намеси ли се в борбата им, ще опита ударите на злото. Не е лесно човек сам да се справя със злото. Ето защо, той не трябва нито сам да се бори със злото, нито да помага на доброто в борбата му със злото.
Основната мисъл на днешната лекция е да се освободите от лъжата: да не лъжете себе си, да не лъжете и другите. Някой иска да бъде свободен, да мисли и да постъпва, както намира за добре, а при това да бъде щастлив. Това е невъзможно. - Вярващ съм. - И това не може да те спаси. Преди всичко, ти сам себе си лъжеш. Ти живееш в човешкия порядък, а искаш да бъдеш щастлив. Живееш в човешкия порядък, а се самоизлъгваш, че живееш в Божествения. Не туряйте фалшива основа на живота си. Турете настрана човешкия порядък, заместете го с Божествения порядък и градете нагоре. Значи, основата на вашия живот трябва да бъде Божественият порядък, а за градиво нагоре - човешкият порядък. Само при това положение къщата ви може да устои на бури и ветрове. Никакви бури, никакви водни течения не могат да я подронят. Турите ли човешкия порядък за основа, а Божествения за градиво, къщата ви е поставена на пясък. Следователно, докато поставяте Божествените разбирания за основа, а човешките - за градивен материал, вие ще имате добри резултати.
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
39. Утринно Слово от Учителя, държано на 28 юли 1935 г.
София – Изгрев