Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)
ПОВОДИ НА МИСЪЛТА
„Отче наш“
За следния път пишете върху темата: „Отношението на нервната система към човешкия ум“.
Сега, какво разбирате под думите „чистота на човешката мисъл“? Най-простото разбиране какво е? Какво разбирате под думите „чиста мисъл“? Изхождайте от думата „чистота“. В най-простия смисъл под думата „чистота“ какво разбирате? Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са нейните елементи? – Кислород и водород. Щом има други примеси, водата не е чиста. Така е за водата. Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Това е доста дълбок философски въпрос, нали? Поне някой път не сте ли се спирали да помислите какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо? Човешката мисъл слиза от една много висока област – също като времето, когато започнат да се топят снеговете, и от планинските върхове се образува движението на малките ручеи.
Най-първо човек трябва да се научи да мисли. Той не може да мисли, докато няма в себе си самообладание. Правата мисъл изисква самообладание. Когато човек не се самообладава и се страхува от външните условия на Живота, мисълта му не може да бъде права или, другояче казано, мисълта му не може правилно да се развива.
Представете си един богат и един сиромах, поставени при различни условия. При сегашните условия, какво ще мисли един богат човек и какво ще мисли един сиромах? За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са една подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли? Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: „Аз имам всички средства“. Той за какво ще помисли най-първо? Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите? Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли? Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли? Той трябва да хване една права нишка на мисълта си. За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението. На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление. То е третата – мажорна гама. След тази гама има други – миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще започне да мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в Живота? Мнозина тук са музиканти. Я ми кажете коя е най-хубавата песен в Живота?
Ами че, представете си един, който е осъден на смърт някъде и вече е последният му ден, ще го бесят. Той за какво ще мисли? Вие нямате тази опитност, но искам да знаете за какво ще мисли този, когото бесят. Той има едно особено чувстване, една особена мисъл, въпросът остава неразрешен в него. Сега ще ви представя друга картина – този, когото бесят, казва: „То мен ще ме обесят, ще увисна като един плод, а когато узрея, когато се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мен не зная“. Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст. Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане. Падането трябва да разбера“. Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“. Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето? Българинът как е разрешил този въпрос? Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли? Каквото ще правите, правете го, само ме оставете да изям мамалигата, която е приготвила майка ми“. Той мисли за един хубав обяд, хубаво ще се наяде и ще каже: „Без малко щяха да ме лишат от яденето!“ Когато го освободят, ще даде едно хубаво угощение, че се е освободил от въжето. Българинът казва: „Как тъй – човекът ще го бесят!“...
Често вие имате такива психологически състояния: понякога ви дойде наум да си турите въжето на врата и да свършите. Нали има и млади, и стари хора, които се бесят. Не зная дали според сегашния закон биха осъдили един старец на 120 години да бъде обесен. Ако е 120-годишен, няма да го обесят, и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят. Кога ще го обесят, ако направи престъпление? Когато мине 21-годишна възраст, могат да го окачат на въжето.
Сега, вие се възмущавате, че съдбата може да не е справедлива. Но вие с вашата мисъл съдите ли право? Някой път казвате: „Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота“. Има разказ за един, който се обесил, но негов приятел отишъл навреме и го снел от въжето. И той казал: „Втори път вече не се беся! Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си. Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо. Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“. Сега, да оставим подбудителните психологически причини. Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност. Това е един изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите. Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи? Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“. Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите? Значи, ако излезете при нормално състояние, онзи, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде, да поседи малко отгоре ви, за да ви стопли и на 21-я ден туй яйце ще разреши въпроса. При туй напрежение яйцето ще се отвори, затвореният ще излезе навън и ще се освободи. Следователно, човешката мисъл започва при известни условия. Ти не можеш да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние – или някакъв предмет, или някакъв обект трябва да ти даде някакъв повод да мислиш. Някакъв образ трябва да има.
Сега, вие казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма – най-отвлечената мисъл ми дайте. Например, имате отношението А : В; имате А и В. Какво представлява „А“? Това „А“, като символ у египтяните, минавало за натоварена камила. „А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно. Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е. това е движение на две противоположни сили. При „А“ имате движение нагоре и надолу. Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“. Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има. Кой може да го освободи? Един може да го освободи – сиромахът. Когато намери богатия, той какво трябва да направи? Трябва да го извади от положението, в което се намира. Ако успее да го размрази, може да се образува една връзка между богатия и сиромаха. Богатият ще каже: „Ти спаси живота ми, сърцето ми е отворено за теб, готов съм да направя каквото искаш от мен“.
Та сега на вас, младите, ще ви кажа как да поправите вашето положение. Вие сте закъсали като беден човек и казвате: „С тази сиромашия не се живее в света!“ Прави сте, не се живее. Да носиш в живота си едно празно шише, да го държиш и да мислиш, че в него седи твоето щастие, това е само една възможност. Откъде ще го напълниш? Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот. Ще гледаш да намериш един замръзнал богат. Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин. Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса. Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака. Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил. Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него. Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал. Студентът използвал тази погрешка и наместил крака. Оттам насетне професорът бил много разположен и студентът завършил много добре. Вие, които не разбирате, какво ще кажете? – „Да пострада този професор, хак му е!“ Това не е разрешение на въпроса. Случаят е една възможност за вас.
Сега, представете си друго положение: имате един приятел и хвърлят една бомба, която всеки момент ще се взриви (сегашните бомби се взривяват, щом ги удариш, а при старите бомби, след като се запали фитилът, минават десет-двадесет-тридесет секунди, докато гръмнат, и онзи, който знае това, веднага отрязва фитила). Когато видите някъде бомба със запален фитил, какво трябва да правите? Или трябва да бягате преди да се е взривила, или трябва да отрежете фитила. Сегашните бомби на хората в Умствения свят са все със запалени фитили. Запалил го, гледаш – дими, дими и щом дойде до края, избухва тази бомба. Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте? Забелязва се, че в лицето се явява известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богатия; бедният казва: „Няма да ти платя“. У този, който има да взема, започва едно движение. Той е малко бабанко и си мисли: „Няма да взема, още малко остава...“ После казва на бедния: „Аз ще те накарам да ми дадеш!“ Бедният поглежда, разсъждава и казва: „Не ще ти платя по този начин“. Но щом вижда движението по лицето на богатия, той се приближава и казва: „За да те опитам, ти казах, че няма да ти платя. Ще ти платя всичко с лихвите. Само исках да те опитам какво ще си помислиш“. Следователно, богатият, който има да взема, мисли сериозно и поради тази сериозна мисъл сиромахът плаща. Сега, професорът беше богат, а студентът – сиромах. Професорът си изкълчи крака, а студентът го намести. Такъв е законът. Понякога и богатият намества изкълчения крак на сиромаха.
Сега, трябва да разбирате вътрешните отношения. Да кажем, че отнякъде във вас има една неканена мисъл, на която не знаете произхода. Вие трябва да знаете какво отношение има тя към вас. Трябва да знаете пътя на всяка мисъл, която е във вашия свят, както съвременните астрономи искат да знаят защо една комета в е дошла Слънчевата система. Те знаят, че тя отива към главния център, т. е. ще се завърти, ще се завърти и след това взема друго направление. Астрономите вземат всички данни – откъде иде, след колко време ще се върне и според ъгъла, който прави тя в този завой, те заключават по елипса ли се движи, по парабола ли, по хипербола ли. Ако се движи, например, по параболична или хиперболична линия, много време ще й трябва, докато се завърти.
Сега, вие разрешавате въпроса, но един главен въпрос не сте разрешили. В Живота най-главният въпрос е човек да знае как да се освободи. Първото нещо: когато влизаш в някоя къща, спри се при вратата, помисли ще можеш ли да излезеш навън и ако не може да излезеш, не влизай. Един много смел учен ходил да изследва действащите вулкани. Спущат го с едно телено въже, за да види какво има в кратера и го изваждат примрял. После той разправял за знанието, което придобил. Докато имал съзнание, помнел какво е видял, но след като изгубил съзнание, оттам насетне нищо не е видял, т. е. там има знание, което няма да го ползва. И вие, когато изгубите съзнание, казвате: „Не искам да мисля“. Вие сте като онзи професор, който е спуснат вътре в кратера, но когато те извадят навън, ще започнеш да мислиш. Някой казва: „Аз не искам да мисля“. Какво подразбира туй? – Че си турен в кратер и въглената киселина е играла роля във вас. Има две положения: ти доброволно ли влезе в този кратер или те спуснаха вътре не по твоя воля? Какво трябва да правиш тогава? Ако доброволно влизаш, трябва да вземеш всички предпазни мерки, та онези, които те спущат, да могат те извадят отвътре. Ако други те спущат, без ти да искаш, какво трябва да правиш тогава? Тогава...
Ще ви приведа един пример из българския живот: един баща от Варненско се разгневил на сина си, който бил на 10-12 години и не слушал съветите на бащата. Той го хванал, вързал го с едно въже и го спуснал в кладенеца. Синът казва: „Татко, не ми е жал, че умирам, но имам четири сестри и когато ти умреш, кой ще ги гледа?“ Като чува това, бащата си казва: „Хайде да го извадя“. Значи, братът не мисли, че ще умре, но му е жал за сестричетата. Бащата разбира, че той е умен син, изважда го и казва: „Ти отсега нататък ще станеш човек“. Питам: ако бащата те спуща в кладенеца, ти за какво трябва да мислиш? Ако мислиш, че баща ти е жесток, той ще те спусне в кладенеца; ако мислиш за своите сестри, той ще те извади навън. Вие всинца сте спуснати в кладенеца – вашият Баща ви е спуснал и казвате, че светът е лош, че въпросите не се разрешават. Законът за ближния е този, който разрешава въпроса. Спуснат си в кладенеца – ще започнеш да мислиш за ближните си, ще изпълниш закона. Когато започнеш да мислиш за ближните си, ти ще излезеш от всичките мъчнотии. Мъчнотиите не са само до него, те са до всички. Една велика задача има, която всеки трябва да разреши. Много лесна е тази задача – много лесна е, ако знаеш; ако не знаеш, работите не стават.
Сега ще ви приведа друг пример (това е един анекдот, един мит, но и българите го привеждат): един млад българин тръгнал да се учи на занаят. Най-първо минал покрай орачи, които орат ниви, и покрай лозари, които режат пръчки, и казал: „Много мъчна е тази работа“. После минал покрай един грънчар и вижда как той върти върху едно колело малко кал и прави стомни и гърнета. Българинът си казва: „Лесна работа, ето един хубав занаят“. Пита грънчаря: „Аз искам да се науча на този занаят, вземаш ли ме да уча при теб?“ Започнал майсторът да го учи как да приготвя калта, как да върти колелото. Три години той се учил и когато научил как да прави гърнета и как да ги пече, най-после казал на майстора: „Три години те слушах, искам да стана самостоятелен, да се замогна“. Майсторът го потупал по гърба, платил му и той отворил работилница. Започнал да върти сам стомни и гърнета, натурил ги в пещта, но когато ги извадил, всичките били напукани. Отива при грънчаря и казва: „Майсторе, всички стомни и гърнета ми се напукаха“. – „Ще дойдеш още три години да ми служиш, за да те науча на тайната да не се пукат гърнетата“. Започнал той пак да върти колелото, напалил пещта, турил гърнетата вътре, опекли се и видял, че майсторът, още като ги вади, духва вътре в тях: „Ху“. – „Брей – казва си младият българин, – за едно „ху“ три години трябваше да работя!“
Човек трябва да се научи да мисли. Това „ху“ не е лесна работа – трябва да духаш в гърнето, когато го изваждаш. Ако духаш, когато го туряш в пещта или ако духаш, когато изстине, не духаш навреме. Ако духаш, когато го изваждаш от пещта, навреме духаш – това значи да мислиш. Туй се отнася до човешката мисъл: нещо в човека, което се пече, трябва да го туриш на работа, когато го извадиш от себе си. Например, в Англия нещата, които са предвидени за продан, първо трябва да се турят на опит и тогава държавата дава позволително – поставят марка, че е позволено да се продават. Всяка мисъл, която излиза от човешкия ум, трябва да има печата на държавата, на Божественото. Туй значи, че всичко, което човекът твори, трябва да има печата на Божественото. Ако вашите работи не вървят, държавен печат нямат, изнасяте ги контрабанда. Сега, може да ви се стори малко обидно. Вие предполагате, че може да мислите каквото искате. Съгласен съм, може да мислите каквото искате, но не може да продавате каквото искате, ако нямате държавни печати. В какво седи свободната мисъл? Мисълта, която няма зад себе си подбудителна причина на Любовта, няма да се реализира. Само ония мисли имат бъдеще, на които подбудителната причина е Любовта. Всяка мисъл, зад която не седи като подбудителна причина Любовта, не може да се реализира, тя ще остане чужда за вас.
Сега, вие често разрешавате много странични въпроси, но има един въпрос, който е важен. В сегашния живот човек трябва да знае как да сменя душевните състояния. Например, имате едно неразположение и търсите начин как да се смени. Но човек трябва да знае как да сменя едно неразположение. Представете си, че сте се изгорили някъде. Ако знаете, ще намерите лек, за да намалите болката от изгарянето; ако не знаете, ще оставите нещата произволно. А сега при изгаряне вие какво правите, как се лекувате? Някои от вас, може би, знаят, че има няколко начина. Не е лошо, че не знаете, не сте лекари; лекарите знаят как се лекува изгаряне. Трябва ви известно вещество, което да отнеме излишната горещина и да успокои организма. Понякога турят дървено масло или кисело мляко, по някой път турят каймак. А пък аз съм срещал в живота някой да казва: „Изгори ме този човек!“ или казват за някого: „Колко души е изгорил той досега така!“ В моя ум остава мисълта: „На тоя човек му трябва зехтин или кисело мляко“. Гледам – вървят две млади моми и едната казва: „Изгори ме!“; търговецът и той казва: „Изгори ме!“ И на двамата трябва дървено масло. По-нататък гледам млад момък, и той казва: „Изгори ме!“ – Дървено масло! В мен въпросът лесно се разрешава, но сега те ме викат да ги лекувам. По-добре е вие да бъдете лекар на себе си. Това са посторонни въпроси, но не мислете, че всичко в живота ще ви бъде гладко. Щом сте дошли на Земята, ще имате много големи противоречия. Някои от вас ще имат много големи противоречия.
Да кажем, че във вас Луната не е представена в добър аспект, Венера не е представена в добър аспект, Марс не представен в добър аспект, Сатурн – също не е представен, т. е. съществува едно неблагоприятно астрологично съчетание. Луната ще ви даде разположение да фантазирате за неща, които никога няма да станат. Венера ще ви даде подбуждение, че всичко можете да вкусите и ще ви подбуди да имате разположение за неща, които никога не можете да вкусите. Сатурн ще ви накара, когото видите, все да го критикувате, и когото видите, все да мислите, че е измамник, крадец, разбойник, да мислите, че вие сте единственият добър човек, останал в света. Казвате: „Тогава какъв е церът?“ Ще намажеш Сатурн с дървено масло, ще намажеш Месечината с кисело мляко, ще намажеш с каймак Венера. Това са думи, които ще преведете. Туй значи да се говори сладко.
Никога не туряйте в ума си излишна мисъл. Всяка една мисъл може да се реализира само при известни условия. Всичко в света има закон и за всички неща в света има един последователен път. В пътя на човешкото развитие има един процес. Всеки един от вас трябва да знае кое може да се постигне и кое не. Музикант за една година не можеш да станеш. Казваш: „Че какво мога да постигна?“ Каквото помислиш, става, но не знаеш колко време ще мине. Художник за една година не можеш да станеш, философ за една година не можеш да станеш и най-богат човек за една година не можеш да станеш – нищо не става за една година. Това са изключителни условия, които стават само насън. Насън работите лесно стават, но когато се събудиш, казваш: „Това е илюзия!“ И когато някой път казват, че каквото помислиш, може да стане, какво ти пречи да седнеш и да мислиш, че си цар, че имаш голяма държава, голяма войска. Цар си, но щом дойдеш до действителния живот, събуждаш се – не си цар, а един обикновен човек. Също можеш да мислиш, че си философ, че си написал няколко книги, разрешил си всички въпроси, но идваш до обикновените въпроси на живота, събуждаш се и виждаш, че тази философия не издържа. Може да мислиш каквото искаш, но помни, че онова, което мислиш и искаш, вече е станало. Каквото мислиш, става – ако мислиш, че си цар, някой вече е станал цар; ако мислиш, че ти си философ, някой вече е философ. Вярно е, че каквото мислиш, става, но не за теб, за други е станало. Следователно, каквото помислиш за другите, става и каквото другите помислят за теб, то ще стане за теб. Бащата казва: „Моето дете философ ще стане“ и то става философ. Ако баща ти каже, че философ няма да станеш, ти няма да станеш. Тогава казвам тъй: законът е верен. Онова, което Природата ще каже за нас, то ще стане, а не това, което ние казваме. Което ние казваме да стане, за нас няма да стане, то ще стане за другите. Каквото вие казвате, е хубаво, не се отказвайте. Можеш да кажеш: „Аз помислих да стана цар“; и той става цар. Можеш да кажеш: „Аз помислих богат да стана“; и той става богат. Може да си праведен, може да си философ, но ще се намериш в голямото противоречие на онзи Ангел, когото изпратили от Невидимия свят на Земята, за да донесе всичките благословения на хората. До известно време той ги носил хубаво в една голяма торба. Когато идва на Земята, гледа една царска дъщеря в едно езеро – толкова хубава, че като я видял, се захласнал още отдалеч и си казал: „Как е възможно на Земята да има такава красота!“ В Ангелския свят не бил виждал такава. В захласа му торбата се обърнала надолу и благословенията започнали да падат. По едно време му дошло на ум за тях и като погледнал – всички пакети били изпопадали от торбата и хората ги разграбили. Тогава вижда, че е останал само един пакет – на вярата. След като всички разграбили пакетите, Ангелът видял, че един беден човек идва и казва: „Няма ли едно пакетче за мен?“ – „Един пакет е останал, но той не е за Земята, той е за Небето“. Последният, който взел този пакет, станал поет. Когато няма вече какво да правиш на Земята, поет ще станеш, ще започнеш да пишеш.
Сега, две мисли да останат у вас: всичко онова, което вие мислите, то ще стане за другите; и онова, което другите мислят за вас, ще стане за вас. Кои хора мислят за вас? Затова ние искаме да имаме доброто мнение на нашите ближни. Онова, което твоите ближни мислят за теб, то ще стане; каквото и ти мислиш за другите, и то ще стане – това е онзи вътрешен закон. Помнете хубаво: мислете хубаво, понеже вашите мисли ще се реализират не само за вас. Вие искате мекота, искате да бъдете учени, да станете добри. Когато мислите да станете добри, другите ще станат добри, вие няма да станете. Когато мислите лоши да станете, вие няма да станете лоши, другите лоши ще станат. Затуй за всяка ваша мисъл ще ви държат отговорни. Когато намерят всичките престъпници, вас ще хванат за причина. Причината я търсят от Невидимия свят и ще намерят, че ти си мислил. Например, казваш: „С добро не става, а с лошо“. Ти лош няма да станеш, но ти вече си причина всичките хора лоши да станат. И затова на теб работите не ти вървят. Затова човек всякога трябва да мисли добре – за да бъдат окръжаващите хора добри. Това е закон, аз така го обяснявам: каквото ти помислиш, при теб ще се върне. Доброто, което другите хора реализират, то ще се върне при теб. Те ще започнат да мислят за теб и тогава твоето положение ще се подобри. Това е Божествен закон. Затова в Писанието е казано, че човек трябва да се отрече от себе си. Благото ще го пратиш на твоите ближни и твоите ближни, когато опитат от това благо, ще го пратят при теб. Така работи законът. Тогава ще се образува крива линия и всяко нещо ще се върне оттам, отдето е излязло.
Та сега, погрешката е във вас – мнозина искат туй, което мислят, за тях да стане. Не, то ще стане за другите. Бих ви привел много примери, за да ви покажа, че в Природата туй е вярно, но ще го оставим за друга лекция.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.
8-ма лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас 22 януари 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев