Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 23 / 2010 г.
Писмо на Михаил Иванов до Боян Боев
26.VIII'39
Париж
Люб. Брат Боев,
Отдавна се каня да Ви пиша и все не ми се отдава. Животът в Париж става все по-интересен и разнообразен. Срещите се увеличават и свободното време намалява. Още не съм си взел ваканция, както мнозина вече направиха, но ще трябва и аз май да прекарам в уединение и чист въздух. Използвам заминаването на Карден утре, за да Ви напиша накратко за изтеклите събития. Няма да Ви пиша за единичните запознанства, които правя в Париж всеки ден, получаването на писма, покани и списания. Измежду тия запознанства, интересно беше посещението, което направихме на най-известния парижки радиестезист Тюрен (приятели бяха ме завели една вечер). Той бе толкова любезен да ми обясни и покаже своята система и своите открития в областта на излъчванията. С един инструмент, открит от него и с махалото, той претендира да може твърде просто и ясно да открива всички болести, кои органи са засегнати, кои храни и пития са полезни и вредни и т.н., да открива изгубени предмети, подземни течения.
Работил е много години по това направление, написал е всички свои открития в една книга, като не разкрива тайната на приготвените материали, които служат за откриване на полезните и вредни храни, на органите и болестите.
Той направи изследвания върху портрет на Учителя и каза, че голяма е силата и светлината, която Учителят излъчва.
Присъединяват се още двама професори към нашето Учение. Единият е от Тулузкия университет „Марсел Кастер", който ми писа във възторжени писма, беседите са го трансформирали и той ги чете заедно с жена си. Другият е професор по химия и физика в Монтобан. Получавам писма от различни градове, които искат да им се изпратят беседите. Интересното е, че мнозина доктори се интересуват и ги четат.
Приятели бяха наредили да имам достъп в някое голямо филмово студио, за да видя как се филмират цветни сцени. И наистина, макар че това не е лесно, мене ме допуснаха. Има близо до нас едно студио в Billancourt. Отидохме там, запознах се с главните, които дирижират, едни от тях се занимават с поставяне на филмите, други с паричната страна, трети с друго и т.н. Да ти описвам това, което става в едно студио, приготовленията , които се правят, разходите, които се правят за най-малки сцени и т.н. ще бъде дълго и безполезно. Всеки случай грамадна и сложна работа. Гледах внимателно операторите, артистите... Гледах как оперират с прожекторите и т.н. и накрая се уморих. Останах с впечатление, че да бъдеш филмов артист, това е трудно и уморително нещо. Колко пъти трябваше да се повтаря една и съща сцена, докато се достигне желания резултат. Измежду многото артисти и артистки беше Даниел Дарио. Пиша ти за тоя случай не от проста забава, но защото един ден ще трябва да се филмират някои сцени от Братството ни, в гората, от упражненията и Паневритмията.
Относително паневритмията, вече много пъти се събирахме няколко братя и сестри, за да я разучиме заедно с Ярмила (сега тя е във ваканция). Паднаха доста песни и добро настроение. Имаше моменти, когато братята и сестрите достигаха на брой 20. Бавно върви паневритмията по много причини - поради големината на града, всеки е зает, но въпреки това все повече и повече расте интереса и желанието да се изучи. Трябват ни музиканти за това! Имаме един проект и дано Бог да ми помогне да се реализира, и той е следният. Ще гледам да намеря цял оркестър, на когото ще платя (още нямам идея за цената), за да може всички упражнения да бъдат зарегистрирани на грамофонни плочи. С тия плочи ще стават чудеса. (Щеше да е добре) Ако това можеше да стане в София с нашия оркестър, защото тук ще трябва да се аранжират всички упражнения за различни инстументи.
Това е трудно. Там Вие имате партитурите за всички инструменти, вече готови, аранжирани.
Сега друго нещо.
Бях получил едно писмо от Графството Люксембург. Матиас Бренер е една интересна личност, бях чувал за него от хора, които го познават. Те ми разказаха, че той е прекарал 25 години в Индия в общение с учителите. Учил при тях 25 години, видял чудеса и като резултат достигнал да лекува най-нелечими болести, да пътува с астралното си тяло и т.н.
Това ми разказаха солидни, образовани хора, негови ученици. И така, тоя Матиас Бренер (който чел някои от беседите, които държах в Париж) ми пише едно възторжено писмо, пълно с любов и топлота, да отида и прекарам в къщата му една седмица. Аз се приготвих и отидох. И наистина, една седмица, но това беше чудесна седмица. Този Матиас Бренер е чудесен човек, весел, жизнерадостен, въпреки че е 64 год., жена му и дъщеря му, предани и мили, го следват в неговия духовен път.
Срещнах се с негови приятели, които до един ми разказаха с благодарност и любов как Бренер ги е излекувал от различни тежки болести. Други ми разказаха как от далечно разстояние ги е лекувал, като е отивал с астралното си тяло. Мнозина са го видели в това тяло. Други ми разказаха как лекарите са завели процес срещу него, но тия, които са го защитавали (адвокатите) са дали лични доказателства как Бренер ги е излекувал.
Дадоха ми да чета вестници и списания за съдебния процес, за лекуванията му на различни случаи през разстояние. Още първият ден, като пристигнах, получавам писмо от негов ученик, глава на семейство, с което ме моли да прекарам един ден в Тионвил (това е градче във френска територия). Аз отидох и прекарах един ден, вечерта имахме събрание, дойдоха гости, пред които говорих 3 часа. Този господин Пиер Мер, ученик на Бренер, ме заведе самият той в Тионвил с влака. Видях линията Мажино отдалеч, от 250-300 метра, на другия ден пристигаме цяла компания наново в Люксембург и там пред 70 души държах една беседа за Учителя и Братството. Относително тая беседа Бренер беше предизвестил своите хора и те бяха дошли от различни градчета на Графството Люксембург, даже от Тионвил (Франция).
Беседата, изглежда, се бе толкова харесала на всички, тя внесе така импулс и жизненост, та от много места ме поканиха да ги посетя и престоя при тях по 1-2 седмици. Понеже бях дал обещание на парижаните, че на 16 юли ще се съберем в гората Saint Nom la Breteche, не можах да задоволя различните желания, а само на двама, които живееха извън Люксембург. И така, италианецът Кресченини, директор на най-добрите фабрики за макарони в Графството Люксембург, ни заведе с Бренер в своята чудесна кола чак до Мондорф, това е град с лековити бани, прочут град, където много хора отиват да се лекуват. Посетихме парка. Той ми направи силно впечатление. Струва ми се, толкова красив парк не можах да видя даже в Париж. От там отидохме в един друг град Ремиш, на германската граница, само една река разделя Люксембург от Германия. Реката Мозел.
Наблюдавах хората и движението на отвъдния бряг. Каква разлика. Всичко беше празнично, весело, гъмжило от хора в дукството Люксембург, а на другия бряг, тишина, мълчание, и едвам-едвам ще се види някой човек.
На другия ден приех поканата да посетя две семейства в един друг градец - Еш (върху реката Алзет), където има прочутите големи фабрики за желязо. Дойдоха, взеха ме и с влака отидохме в Еш. Посетих парка, и той бе чудесен. На другия ден се върнах в Люксембург. Бренер ме заведе и запозна с главния шеф на управлението, с когото чудно приятелство ни свърза от невиделица. Посетихме най-прочутия адвокат на Люксембург, който гореше от желание да ме заведе из всички градчета на Люксембург с хубав (негов) автомобил. Но аз отказах, защото трябваше да се върна в Париж.
След това трябваше да изпълним желанието на други да им отидем на вечеря. И така, на тия вечери се събраха доста приятели (освен нас четиримата), и то в хубави къщи, като чудни замъчета, които не липсват в Люксембург.
На тия вечери имаше обикновени веселия (шеги от страна на Бренер) и много сериозни разговори върху важни жизнени въпроси.
Люксембург е много, много красив. Построен върху скали и с много красива околност. Някога е представлявал най-непревземаемата крепост. Един приятел ме заведе да видя подземните галерии, работа на 2 столетия. Целият Люксембург е прокопан отдолу с километри.
Относително Бренер проверих, че наистина той имаше тия сили да лекува. Той е известен по това. Разказа ми случай на разговори и лични срещи с Мория, Кут Хуми, Конт дьо сен Жермен.
Видях го фотографиран с Ани Безант, Ледбитер, Кришнамурти и др. Научили се, че той лекува (навремето, когато бившия Папа беше болен преди 2 години). Идват при него доверени лица на Папата, за да го молят да излекува Папата.
Бренер го излекува и той живя още две години. Това бе писано навремето във вестниците. Той пази още писмата на лицата, които е спасил.
Нашата среща беше много приятелска, раздялата ни - трогателна.
Разговорите ни с Бренер бяха много полезни и той беше доволен (цялото им семейство), и аз бях доволен. Говорихме си върху много интересни въпроси.
Събранието, което имахме в гората Марли, бе едно от най-знаменателните. Още сутринта небето предсказваше, че ще вали. И колко бе интересно, когато на срещата дойдоха 150 души! Макар че времето бе застрашително, макар че мнозина бяха заминали във ваканция, въпреки всичко това, имаше цяла тълпа. Направихме гимнастическите упражнения при най-добро настроение. Тоя ден Жаан филмира пристигането на влака на гарата, слизането на братята и сестрите, упражненията в гората и някои отделни моменти от разговорите. След обеда заваля силен дъжд. Настроението беше весело като никога. За първи път видях парижаните да проявяват сила на характера под дъжда. Говорих им една малка беседа под дъжда. Никога не бяха слушали така внимателно, с разположение. И най-после, за да видят, че песните имат голяма сила, накарах ги да пеят, пяхме песните на Братството около 20 минути.Дъждът престана. Слънцето пекна с такава сила, че изсуши за няколко минути всички. Това беше чудесно и възхитително.
Решихме да отидем в един ресторант, разположен в гората и понеже бяхме много, нямаше места вътре, разположихме се отвън, под сайванта, четох им мисли от Учителя.
Тълкувах им ги. Пях им „Ние сме славейчета горски" и им преведох думите. Пяхме всички до един. Като гръмна оня ми ти импровизиран хор, заедно с една цигулка, надойдоха всички посетители из другите стаи, служащи и господари на ресторанта. Та всички се чудеха, особено когато им показах упражнението на гласните „а, о, у е, и". Братството хареса извънредно много това упражнение. Никога те не са пяли така свободно, радостно и без стеснение, както тоя ден.
След като огласихме околността с „а, о, у, е, и", показах им упражнението на дишането, заедно с движението на ръцете ( упражнението от Паневритмията, последното). Те също го харесаха много. То им подейства просто магически. След това им държах една малка беседа. До късно вечерта, никой не искаше да си отиде. Ето един ден, толкова светъл, толкова красив за мене и за другите, който остави особени следи в душата ми и в душите на всички братя, това се виждаше, това се чувстваше. Направените снимки показваха присъствието на много същества от невидимия свят, заедно с нас и около нас.
Бяха дошли, заедно с една моя приятелка, англичанка, в гората и още един англичанин, и един холандец, които направиха снимки по време на гимнастиките.
Англичанинът ме покани да го посетя в Оксфорд и даже да държа беседа в Университета, той щял да нареди.
Този ден тичахме с Карден из цял Париж с автомобил да намерим хубава палатка. Никъде нямаше хубава палатка за Учителя. Всички бяха малки, тънки, за полето, а не за планината. Навсякъде из планината има хотели и никой не е на палатка. Дебелите палатки се поръчват. Поръчахме една със здрава и солидна материя. Тя ще бъде приготвена след няколко деня. Палатката ще бъде интересна.
Вземахме един плат за Учителя (за пелерина или пардесю) от вълнен плат с камилска вълна заедно. Цвят разкошен, бял с черти. Намерихме шапка панама, но трябва да ми пишете за номера, за да я изпратим по Лионската група.
Купихме също едно (липсва дума и в оригиналния текст е оставено празно място) от добро качество, против дъжда. Всички тия неща са купени с парите, които отделни братя и сестри пожелаха да дадат за една палатка за Учителя. Всички, кой повече, кой по-малко, участваха с голяма радост.
Отговори ми веднага за номера на шапката. И, ако трябва още нещо, пиши ми веднага, ще преобърнем Париж, но пак ще го намерим.
Пиши ми, също, адресите на приятелите на Братството в Швейцария, приятелите в Италия. Твърде е възможно да отида в Италия.
Пиши ми също за Алмозлимо. Нека ми изпрати от своето лекарство против треската. Ще направим опит с един, който е болен от треска и след сполучливия резултат, ще наредим всичко необходимо за изкарване на патента, за предложение до министерството и всичко останало, относително разпространението на лекарството, даже Алмозлимо ще бъде поканен тука.
Ако Алмозлимо има доверие в мен, че нищо не ще направя, за да открия тайната му, никаква анализа не ще се направи на това, което ще ми изпрати. Сам аз ще бдя, и сам аз ще му дам необходимите дози (на болния) и след добрия резултат, всичко ще се нареди.
Ако Учителят намери за добре това, нека ми отговори. Ще направя само това, което е за доброто и успеха на Учението.
Наскоро ще ти изпратя снимка.
Бързам да завърша писмото, макар че, има още много интересни неща, за да ти разкажа.
Радвам се, че братята французи ще Ви гостуват!
Има още 5 пъти по толкоз, които жадуват да видят Учителя, но мнозина не могат, по много причини. Ето напр. Морис Бек от Марсилия, който пожела тия дни да тръгне, изпрати паспорта си тука, но, като чиновник, не му дават разрешение и колко други, така също.
Изпращам Ви моите братски поздрави на всички Ви.
А на Учителя - моята пълна преданост.