Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ПЕСЕН НА АНГЕЛИТЕ
15.04.1943 година – Изгрева – София.
След два дни, заедно с брат Христо, пак отидохме при Учителя. Тази сутрин трябваше да се явя на оркестровата репетиция на операта „Вълшебната флейта", в ролята на царицата на нощта, на голямата сцена.
Аз се почувствах малко простудена. Снощи намазах гърлото си с едно силно лекарство и тази сутрин не можах да се явя на репетицията. Брат Христо веднага ме заведе при Учителя. Той ми каза:
– Ти никога не трябва да си мажеш гърлото с такива работи, но ще вземеш сурово разбито яйце със захар или мед.
Учителят ми каза още работи, но не ми е позволено да ги напиша. Той ми каза и формули, които да произнасям преди пеенето.
Брат Христо каза:
– Учителю, сега тя трябваше да пее на репетицията с оркестъра и въпреки че я боли гърлото, тя иска да попее на Вас.
Аз изтананиках съвсем тихичко само няколко такта от соловата партия на Деветата симфония от Бетховен. Показах му току-що получената от мен покана – официално писмо от Софийската филхармония, дата – 14.04.1943 година, в което ме канеха да пея соловата партия на Деветата симфония от Бетховен, която щеше да бъде дирижирана от прочутия Виенски диригент Карл Бьом. Писмото от филхармонията ми връчи лично директора на операта, Петко Стайнов. Извика ме в кабинета си и лично ми каза решението на художествения съвет при операта, като ме попита, наемам ли се да науча соловата партия, само за десет дена. Аз го помолих да ме почака два дена за отговор. Сега, ние подадохме писмото на Учителя и го попитах – да приема ли? Учителят внимателно прочете писмото от филхармонията, затвори си очите и след минута попита:
– Ти за колко време научаваш наизуст една роля в операта?
– Имала съм случай да разуча ролята си за 20 дена, Учителю!
– Господ ще ти помогне. Ти отговори на директора, че се наемаш да научиш партията.
Ние ще направим една симфония от „Новото Битие". Тя ще бъде симфонията на Всемирното Бяло Братство, Десетата симфония. Тази симфония ще се пее при изгряването на Слънцето, с певци, хор и оркестър. Ще има и движения.
– Учителю, от песента „В начало бе Словото", може също да се направи една симфония – каза брат Христо.
– И от всичките мистични песни може да се направи една симфония, която да включва всичките Ви песни – добавих аз.
Учителят се вдъхнови и запя: „В начало Бог създаде..." (Първи ден на „Новото битие"). После каза:
– Певците ще се явят един по един на сцената!
Аз попитах:
– Учителю, какъв глас да бъде първият певец?
– Първо ще се яви басът, после ще излезе сопранът. Третият певец ще бъде баритон. Четвъртият певец ще бъде тенор. Петият певец ще бъде алт. Шестият певец ще бъде бас и седмият ще бъде висок колоритен сопран. Възкликнах:
– Радостно ми е, че съм сега при Вас, при Господа!
Учителят изпя една особена песен, като свиреше с цигулката си. Думите бяха:
„Ако бяха вашите уши отворени, щяхте да чуете гласа на Ангелите, които пеят. Те пеят песента на Любовта, те пеят: „Вие человеците, които сте създадени по образ и подобие на Бога, слушайте гласа на вашия Творец. Слушайте гласа на вашия Баща, който днес ви говори, слушайте Го. Слушайте Го вие! И ние също Го слушаме. Вършете волята My! И ние също я вършим. Този е смисъла на живота. Този е смисъла на живота. Смисъла на живота на Безсмъртието. Ето песента на Ангелите, които сега пеят: Слава, слава на нашия Баща, на нашия Велик Баща!"
Учителят пееше на някои места една октава по-ниско, а свиреше октава по-високо. Когато дойде до думите: „Ето песента на ангелите", Той каза:
– Сега, ти ще изпееш песента на Ангелите. Тази песен трябва да бъде с колоритни тонове.
Учителят повтори песента до думите: „Ето песента на ангелите, които сега пеят" и каза:
– Друг път ще продължим песента!
– Учителю, след всяко мое излизане на сцената получавам букети с цветя. Вчера, в неделя, пях на дневно представление. Задният вход на операта беше задръстен от хора. Там ме чакаше брат Христо. След свършване на представлението, един непознат господин се приближи към мен и ми поднесе един голям букет цветя от ранни зюмбюли, лалета и нарциси. Аз се отправих, с букета в ръка, към брат Христо и тъй си извих глезена на левия крак, че едва не извиках от силна болка. Без малко щях да го навехна.
Учителят каза:
– Никога не приемай от никого букети от късани цветя! Помни това!
– Учителю, ако ме питат, какво да им кажа?
– Ще им кажеш: „Цветята са най-красивото украшение на природата. Тя е строга към онези, които ги тъпчат или откъсват техните главички. Когато цветята цъфтят, те пеят и тяхното ухание е хармония." Ти ще им кажеш: „Когато откъснете главичката на едно цвете, вие прекъсвате неговата песен."