Акордиране на човешката душа - том 2
ПЕСЕНТА „КРАСИВ Е ЖИВОТЪТ”
Към 10 ч. отидохме с Учителя в големия салон, за да упражняваме с помощта на пиано няколко песни, дадени от Него. Едната от тях беше „Химн на Великата Душа“, а другата – „Красив е животът“. След това почна разговор.
Певицата трябва да пее за нещо, което затрогва. Умът ѝ трябва да разбере идеята на песента, а сърцето ѝ да я почувства и чак тогава да пее. Певица, която има дарби, трябва да пее за своя идеал и всички други желания да бъдат на второ място.
Гласът на един певец се разнася по целия свят! За съжаление при сегашните условия няма материя, за да се направи добър ларингс, и затова рядко има добри певци. Певецът пее добре, когато почувства нещо хубаво, и това чувство ще му помогне да вземе добър тон. Трябва да примирите ум и чувства, за да пеете органически; с кисели чувства не може. Човек трябва да има много голяма самоувереност. Това важи не само за пеенето, но и за другите области. Певецът трябва да има Любов и когато обикне, ще се развие гласът му.
Всеки може да се учи да пее – много е лесно, ако вложи Любовта в ума, силата в сърцето и красотата в тялото. Щом имаш Любов, ще имаш желание да я изразиш и ще пееш. Някой мисли, че ще го критикуват, когато пее. Че когато пее хубаво, ще забравят и да го критикуват. Дайте в себе си ход на Божествената музика! Чакате да дойде някой професор, но той е у вас и е похлопал вече, но не го чувате.
В днешната музика има голяма техника и музикални постижения, а и виждаме, че онези, които свирят хубаво, имат Любов. Щом някой има Любов, сила и красота, той свири добре. Певецът не трябва да бъде жаден, гладен, разтревожен. Гладна мечка хоро не играе, но и сита мечка песен не пее. Човек трябва да се спре, да мисли, да възприема и тогава музиката ще дойде по естествен път. Но понеже ние сме в анормални състояния и в безпокойства, лошите условия препятстват на музиката. Хората казват: „Трябва да мислиш за препитание, какво ще пееш? Четири гърла имам, които са гракнали“. Така е, добрите условия за музика изискват дори денят да бъде много ясен, времето да е тихо, да има много малко влага във въздуха. И тогава по-лесно може да се вземе основният тон. А и димът в градовете пречи в това отношение.
Една сестра каза: „Един френски композитор най-първо написвал текста, след това танцувал и го декламирал, докато отвътре му дойде мелодия.”
Може да се употреби и следният метод: направи молитва, за да дойдеш във възприемателно състояние, после прочети текста и след това почакай известно време, за да видиш какво ще ти дойде отвътре. Мелодията ще се оформи.
За да се пази гърлото, не трябват безпокойства, гняв, не бива да се пие студена вода и да се яде люто. Човек, за да пее, трябва да се освободи от стеснението. За да пееш добре, ще организираш себе си, а това значи винаги да държиш връзка с Бога, да знаеш, че си дошъл на Земята да извършиш Волята Божия. Има певци, които щом станат богати, млъкват. Защо? Защото не пеят за Бога. При пеенето трябва да имате вяра. Трябва да пеете за някого – това да ви дава подтик. Срещал съм много хубави гласове – и даровити, и талантливи, и гениални. Но сега трябват учители, които да ви дадат стимул. Щом един човек го обнадеждиш, може да работи.
Човек, когато пее, трябва да мисли. Да мисли и да оценява всеки тон. Музиката е магическа и когато пее и мисли, певецът трябва съвсем да е погълнат и отпосле да забележи, че хората го слушат. Има много песни, в които думите не отговарят на тоновете, защото идеята на тоновете е съвсем различна от тази на думите.
Нека да пеем всяка сутрин песента „Красив е животът“. При пеенето ѝ да мислим за красотата, за Висшите същества. И като мислим върху идеята, вложена в песента, същевременно да съзерцаваме известни образи и да си ги представим живо. Така да се издигнем до онези висши чувства, до Космичната Любов, която представлява едно състояние на висше съзнание или свръхсъзнание. Тогава почваме да даваме и присъстващите се издигат в съзнанието си до висша област и от нас вече излиза сила, която изпълва всички слушатели.
Ще ви дам едно упражнение, което може да ви помогне да пеете с вдъхновение: когато ще пееш, представи си, че при теб стои един музикален гений от Невидимия свят, от Ангелската йерархия. Ти ще го призовеш и ще кажеш, че ще му изпееш няколко песни. И когато пееш, мисли за него, съзнавай, че пееш за него, и тогава ще имаш голямо вдъхновение. Това вдъхновение показва, че си направил връзка с музикалните гении на Невидимия свят и че те присъстват. При такъв опит тяхната музикалност и тяхното вдъхновение ще се предават на теб. Пеем ли, трябва да достигнем до излъчване, за да можем да придадем нещо на другите чрез музиката.
Хората не разбират творчеството на музиката, но тя се взема от висши светове. И един музикант, за да напредва в нея, трябва да спазва следното правило: да има способност да идва във възприемателно състояние, когато слуша някой виден музикант. И слушайки, да остава последен, скромен и смирен, без да критикува, за да бъде възприемчив и да получава вдъхновение. Най-важното е да не изпитва съжаление, че не е като този напреднал музикант, тъй като това чувство е една спънка за постижение. Когато пееш нещо, ти не можеш да придадеш музиката на другите, ако съответно не се намираш в музикално приповдигнато състояние; не преживяваш ли тези музикални състояния, не можеш да ги предадеш на другите.
Мога да направя някоя жена певица, но тя трябва да посвети живота си за служене на човечеството. Трябва да изведем напред от Изгрева някоя голяма певица, някой голям музикант. Има много работи да ви казвам, но по малко.
Езиците са добри за говорене, но за пеене не са така музикални. Има дълбоко в душата един друг музикален език за пеене, който сме подпушили, и като че ли сме с вързани устата, не можем да говорим. Онези, които искат да пеят, трябва да приемат особена храна, да повтарят известни думи, които усилват гласа, да се пазят от думи, които отслабват гласа, и от някои песни, които никой не трябва да пее.
В една публика, на която свириш, има няколко души, които те радват и са кураж, вдъхновение за теб, а другите са като нещо допълнително. Когато ти дойде наум някоя нова мелодия отвътре, запиши я веднага, защото после не ще можеш да я намериш и възпроизведеш. Трябва да се записва всичко, което ти иде отвътре.
Който и да е от вас, ако го поставим в магнетичен сън, ще пее хубаво, както никоя певица не е пяла. Това показва, че има спящи музикални заложби в човека. Никога не казвай, че не можеш да пееш. В музиката човек трябва да забрави своите нещастия; ние страдаме за вятъра, който духа. Всеки трябва да пее, да бъде музикален и да развие талантите си. Трябва да излезете пред света, а вие все по обикновени пътища вървите, чакате да дойде всичко наготово; имате хубави гласове, но не сте се заели да ги развиете.
Мелодията е зов на човешката душа към Бога, а хармонията е отговор на този зов. За всеки грешник, който се покае на Земята, се казва, че има голяма радост на Небето и тя се изразява в песен. След изпяване на мелодията, идва отгоре хармонията като отговор, който причинява радост и веселие в човека. Мелодията е песента на душата, а хармонията е отговор на Бога.
Музиката трябва да бъде една необходимост, както въздуха. Всички ученици в Школата трябва да се учат да пеят и да декламират музикално с всички модулации. И говорът е цяла музика! Няма да говориш по този начин: „Аз ти казвам, че така и така трябва да направиш!“. Модулация трябва да има и с повишение и понижение на тоновете. Трябва да кажеш: „Ще бъдете ли така добри, можете ли да направите една малка услуга?“ и т. н. Човек трябва да има музикално ухо. Не съм виждал хора, които да се занимават с първостепенните работи в музиката, защото и в музиката има неща второстепенни. А музикантът е проводник на Божественото и когато служи, то минава в него. Говорителят, поетът и художникът също са проводници. Казваш: „Защо да свиря?“ Проводник си, тези хора пред теб ще ти се радват. Всички цигулари не може да бъдете, но всички може да пеете, понеже имате по един инструмент и нищо не може да ви извини. Ако почнат да пеят всички, светът ще се оправи. Не обезсърчавай цигуларя, не му казвай: „Какво си се раздрънкал?“ Наслада е, когато слушаш един концерт, премахнал личния елемент и участващ в общата работа; тогава цигуларят, който свири, и публиката, която слуша, са доволни.
Най-първо пейте умствено, после ще дойде физическото. Където и да сте, навсякъде си пейте мислено, така ще се подготвите да пеете и гласно. Може да пееш криво-ляво, но пей и се вслушвай в тези, които пеят; в бъдеще ще си разработиш талантите. Някои от вас трябва да имат глас три и половина, четири октави. Може първо да пеете на дърветата в гората и тогава ще бъдете свободни, няма да се смущавате от никого. И най-лошият певец да изпратя между дърветата, те ще кажат: „Ангелско пеене е това!“. Когато човек пее в гората и мисли, че никой не го слуша, тогава пее много естествено. Първо пей на себе си, защото се стесняваш да не те критикуват хората. След това намери някого, който те обича, и пей пред него; ако по-напред пееш пред тези, които не те обичат, ти ще замръзнеш. Разбира се, при сегашните условия човек не може да отделя много време за музика, но трябва да отделя десет минути всеки ден за пеене. Някой иска изведнъж да стигне върха; не, после голямата музика, а сега работи да имаш постижение в малкото. За да се научите да пеете, трябва да се упражнявате върху звуковете: а, е, и, о, у. Пейте тези букви. Винаги, когато имаш желание да пееш, пей, инак се осакатяваш. Също, когато ти се свири, свири, защото ако не го направиш, се осакатяваш.
Ако ви дам магнетизма на музиката, всеки от вас ще може да пее хубаво.