Крадецът и пастирят, XIII серия, том I (1929)
Пасха Господня
14. Беседа от Учителя, държана на 1 декември, 1929 г. София. – Изгрев.
„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца привечер, Пасха Господня е". (Левит 23:5)
Мъдрецът си представя нещата другояче, не както обикновеният човек. Невежата, обикновеният човек казва: Огън от огън произлиза. – Не, огънят никога не произлиза от огъня. Казва се, че огънят е вечен. И това не е вярно. За да бъде огънят вечен, трябва да го е запалил някой, който е вечен. Това е философски въпрос, както въпросът за време и пространство. Цели томове са писани по този въпрос, но и до днес още не са го разрешили. И след сто хиляди години едва ли ще го разрешат. Обаче, ако влезете в света на мъдреците, там и децата знаят, какво представят времето и пространството.
Пространството се отнася до външния, до обективния свят. Външният свят дава форма, израз на реалността. Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви. Пространството е външно качество на Битието, а времето – вътрешно. Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата. Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно, колко е дълго или късо времето. Това показва, че понятието за време е субективно. Някой може да изпреде един тънък конец и да каже, че го е изпрел за кратко време. Това време може да бъде 30 секунди, 30 минути или един час.
Понятията за време и пространство имат смисъл за необикновените хора. Обикновените хора се чудят, защо трябва да се занимават с тези въпроси. Обаче, ако няма понятие за време и пространство, човек няма да има понятие за живота, защото той се проявява във време и пространство, т.е. външно и вътрешно. Човек може да няма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи те съществуват в неговия ум. Мнозина нямат ясна представа за слънцето, но то съществува за тях като нещо реално. Само онзи учен има истинска представа за слънцето, който е ходил там и се е върнал обратно на земята. Обаче, той нищо не говори за това, което е видял там. Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него. Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул. Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел. Описанието му за Америка е субективно, т.е. според неговото вътрешно разбиране на нещата. Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност. Това зависи от неговите лични впечатления за нещата. Ето защо, когато чете нещо, човек трябва да проверява нещата, да види, доколко те отговарят на действителността. Има автори, които, без да искат, преувеличават фактите. В тях е развита способността да преувеличават нещата.
Следователно, колкото и да се пази човек от тази черта, той винаги преувеличава. Един от проповедниците на Христовото учение имал обичай да преувеличава фактите, вследствие на което сам изпадал в противоречия. Един ден той проповядвал на слушателите си за случая, когато Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба, и, за да ги убеди в този факт, той казал, че хлябовете били големи като могили. Следователно, с такива големи хлябове може да се нахрани не само петхиляден, но и десетхиляден народ. А колкото за големината на хлябовете, да не им се вижда чудно, че могат да съществуват такива хлябове. Когато става въпрос за Бога, няма нещо, което Той не може да направи. За Бога всичко е възможно. Човек не може да прави такива хлябове, но Бог всичко може. Един от слушателите, като си представил големината на хлябовете, казал на проповедника: Мене не ми се вижда чудно, че съществували хлябове големи като могили, но се чудя, какви трябва да са били пещите, в които са пекли тия хлябове. Във възгледите си и досега хората са разделени на две категории: едни се учудват на големината на хлябовете, а други – на големината на пещите.
Съвременните учени разправят, че вътрешността на слънцето била огнена материя. Що се отнася до големината му, те казват, че слънцето било милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Това, което тия учени говорят за слънцето, може да е вярно, а може и да не е вярно. Има учени, които не са съгласни с тия твърдения. Те поддържат, че вътрешността на слънцето не е огнена, вследствие на което там има живот. Външността на слънцето, т. е. неговата фотосфера представя никаква огнена материя, която се предава на другите планети във вид на светлина. И това твърдение може да е вярно, може и да не е вярно. Изобщо, когато се дойде до някой научен въпрос, за който не може да се говори абсолютно точно, хората казват: Това е наука, това е нещо, което бъдещето ще докаже. Както е доказала много въпроси, един ден науката и тези ще докаже.
Какво е доказала науката? Много неща е доказала. За пример, тя е доказала, че квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. И всяка окръжност, вписана в квадрата е по-малка от самия квадрат. Сумата от вътрешните ъгли на триъгълника е равна на два прави ъгли или на 180°. Който разбира дълбокия смисъл на тия научни положения, той ще намери тяхното приложение в механиката. Обаче, механическият живот има свое специфично приложение. Ако от механиката човек вади заключение за разумните същества, които са я създали, това показва, че, наистина, механиката е под опеката на разумността в света. Не може ли да намери влиянието на разумността върху механиката, човек не е попаднал в права насока на мисълта. Това влияние се вижда навсякъде в природата и в живота. За пример, виждате, в природата ред прави и криви линии, разни ъгли и фигури, които спадат към деятелността на разумни същества. Същото се отнася и до живота. Виждате една овчарска колиба. Другаде виждате един мраморен палат. Без да мислите много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие някое малко интелигентно същество. При съграждане на мраморния палат е взело участие по-високо интелигентно същество. В мраморния палат ще видите барометър за определяне на времето, термометър за измерване на температурата. В овчарската колиба ще намерите тояга, с която овчарят опитва гърба на своите овце.
В умовете на съвременните хора съществуват известни теории, известни вярвания за Бога, за ангелите, за светиите, за мъже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т.н. Обаче, от всички тия теории и вярвания, кои могат да се приложат? Ако вярванията и теориите на хората имат отношение към реалността, те имат отношение и към самия човек. Нямат ли никакво отношение към реалността на нещата, те нямат отношение и към самия човек. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вярване, което ограничава човека? Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че той е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема. Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-низко от друг, който не заема никакво обществено положение. Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.
И тъй, всяка теория, всяко верую, всяко знание, което човек е възприел външно само, не може да се приложи в живота. Ако човек е учил 10 – 20 години, без да приложи своето учение, той не може да се нарече учен. Той е произведен само в чин учен, както полковникът е произведен в чин полковник, без да е всъщност такъв. Докато е в армията и дава заповеди, гласът му се чува като на полковник. Щом го уволнят, той нито може да заповядва, нито гласът му се чува. Ако човек се ползва от знанието си само 20 – 30 години и след това не може да разреши нито един научен въпрос, той е полковник, той е учен човек в запас. Докато ученият разрешава мъчните въпроси на този – на онзи, както и своите, той е учен човек на действителна служба. Щом престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняват от служба и го турят в запас. Кой от вас се е запитал, на действителна служба ли е, или в запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и в запас. За да се справи с вътрешните мъчнотии, човек трябва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или в запас. Някой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получаваш заплата, се оплакваш, какво трябва да прави онзи, който е в запас и без никаква пенсия? Как е възможно ти, който получаваш три хиляди лева месечна заплата, да не можеш да се справяш с положението си, а той, който нищо не получава, се справя с положението си? Всичко зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек, това става. И двамата, обаче, прекарват живота си. И който има, и който няма, по някакъв начин нареждат работите си.
Казвам: Не е лошо, нито срамно, когато човек е беден и не разполага с много средства. Влизате в някое бедно семейство и виждате на трапезата сложена коприва. Те веднага я скриват, считат, че само простите хора ядат коприва. Външно те се стремят да бъдат добре облечени, да минават за благородни хора, за аристократи, а що се отнася до яденето, гледат да мине, както и да е. Хората се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват. Дето трябва да се срамуват, там затварят очите си и вървят по пътя, по който се движат ония, които не мислят много. Виждате пред масата на някоя бирария седят мъж и жена, бедни хора, но заръчали си бира, кебапчета и минават за аристократи. От време на време и мъжът, и жената запалват цигарка, пушат. Жената иска да се представи пред хората за културна, модерна дама. Не е лошо, че пуши човек, бил той мъж или жена, но лошото е в дима, който трови организма. За предпочитане е човек да пуши, но да е жив, отколкото да не пуши и да е мъртъв. И огънят, който домакинята кладе, пуши. В това отношение той представя една голяма цигара. Значи, животът е пълен с цигари, малки и големи, които отделят дим; дето има дим, там никаква култура не съществува. Ще възразите, че на този свят не може без огън. Наистина, без огън в света не може, но никой няма право да сече горите, да сече живите дървета, за да кладе огън. Сечете само сухите дървета, в които няма живот, но не и живите. За да секат горите, хората взимат разрешение от властите на земята, но никога не искат разрешение от властите на невидимия свят. Според мене, човек няма право да сече живи дървета без разрешение на невидимия свят.
Като се говори за изсичане на горите, мнозина считат това за дребна работа. – Не, външните постъпки на човека определят неговия вътрешен живот, неговия вътрешен морал. Една българска поговорка казва: „Напиши два реда, да ти кажа, кой си". Аз казвам: Първата дума, с която посрещаш човека, определя, какъв си. Първата дума на молитвата показва, ще получи ли човек отговор на молитвата си, или не. От първата дума, с която ще искаш пари, служба, или ще търсиш приятел, ще се определи отговорът. Първата дума, която детето е казало на баща си, определя неговата съдба. Много думи още може да каже детето на баща си, но първата дума остава паметна. Първата дума, първата мисъл, първото чувство, които човек възприема сутринта още, определя съдбата му през деня. Първата дума, която човек каже при пробуждане на съзнанието му, определя целия му живот. Първата стъпка, която човек направи при пробуждане на съзнанието си, определя неговия бъдещ живот. Следователно, първата мисъл, която минава през ума на човека при изгряване на слънцето, определя целия ден. Един ден представя един живот. Ако всяка сутрин човек започва деня с една и съща дума или с една и съща мисъл, тя, именно, показва, как ще тече целият му живот. Всяка дума е специална гама. Ако по дадена гама животът на човека не върви добре, той трябва да знае ключовете на гамите, да ги изменя. Ако някой започне деня със съмнение, целият ден ще върви със съмнение: в този ще се съмнява, в онзи ще се съмнява, докато се свърши деня. За да се избави от това състояние, нека завърти този ключ, да дойде на друга положителна гама и целия ден да живее по нея.
Съвременните хора се запитват, какво нещо е доброто и какво – злото. Всяко добро нещо, което човек мисли в себе си, а отвън не се решава да го направи, е зло. Всяко добро нещо, което човек отвътре мисли, и отвън може да го направи, е добро. Външният, физическият свят е отражение на Божествения. Ако през ума на човека е минала една Божествена идея, и той не се решава да я реализира, той върши зло. Реализира ли тази идея, той върши добро. Умен и добър човек е онзи, който изпълнява волята Божия отвътре – навън, т.е. от Божествения свят в себе си към външния Божествен свят. Умен и добър човек е онзи, който изпълнява волята Божия отвън навътре, т.е. от външния Божествен свят към вътрешния Божествен свят.
Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Значи, човек живее и се движи в Бога; същевременно и Бог живее в човека, но не така, както вие си представяте. – Къде живее Бог в човека? – В душата му. Обаче, душата на човека не е в тялото му. Той чувства, че извън него има нещо друго, което нито може да го обхване, нито може да определи мястото му. Физическото тяло на човека е станция за неговата душа. Тя от време на време само спира на тази станция и пак заминава. Това показва, че при сегашните условия на живота си – човек не е напълно проявен. Тази е причината, поради която, при сегашните условия човек не може да бъде съвършен. Колкото и да се стреми да се усъвършенства, той все ще остане човек с недъзи. – Защо? – Защото, каквото е семето, такъв ще бъде и плодът. Какъвто е човек в детската си възраст, такъв ще остане и като възрастен и като стар. Каквито способности прояви човек в началото на живота си, със същите ще остане и до края на живота си. Детето е семето, а старият човек – плодът. Семето крие в себе си качествата на плода, а плодът представя развито семе.
Сега, като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че като е създал света и човека, Бог същевременно е дал свобода на човека, да се проявява според своите възможности и условия. Следователно, човек има много възможности да измени живота си, в смисъл да го подобри или влоши. Някое разумно същество може да присади човека с присадка, съвършено различна на неговото първично естество. За пример, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т.н. Следователно, когато човек проявява някакви анормалности в живота си, това показва, че има нещо чуждо в неговото първично естество, т.е. някаква присадка. Който иска да се освободи от тази анормалност, преди всичко, той трябва да се освободи от присадката, която някой е турил на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна от твоето естество, не я хвърляй. За пример, ако ти си трън, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаден трън, последният трябва да се отчупи. – Имам ли право да хвърля тръна навън? – Счупи тръна и го хвърли навън. Трънът се е ползвал много време от твоите сокове, затова ти имаш право вече да се освободиш от него. Присадките са допуснати в природата, но тр се подчиняват на един велик закон в Битието, според който, всичко, което става в света, съдейства за общия ход на живота. Частично, нещо може да не е добро за някое същество, обаче, що се отнася до общия ход на живота, всичко е за добро. Разумният човек всякога може да се освободи от ония условия на живота, които не предвиждат неговото добро.
Когато се натъкват на противоречия и на страдания, хората дохождат до криви заключения и започват да мислят, че са изгубили нещо в живота си. В това отношение те приличат на боговете, които съществували още при създаване на вселената. Когато се създал светът, с всичко велико и красиво в него, спящите до това време богове се събудили и започнали да свирят и пеят, да се веселят. Един от боговете казал: Знаете ли, че една от най-светлите звезди изгасна? Всички спрели песните и свиренето и се запитали помежду си, защо и как е станало това, че най-светлата звезда да изгасне? Като се разговаряли, боговете си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото в себе си. По едно време те чули, как звездите се разговаряли. Една от тях казала: Наистина, най-светлата звезда се изгуби от небесния простор, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби в нея. В този случай, звездите знаят повече, отколкото боговете. И хората, като боговете, мислят, че са изгубили нещо. Някой казва: Имах една светла идея, която изгасна, като звезда. Изгубих тази идея и не мога вече да се върна към нея. Този човек се намира в положението на боговете, които едва са се пробудили и виждат, че им липсва нещо. Липсва им, наистина, нещо, но какво? – Липсва им любов. Те трябва да възлюбят Бога.
Защо човек трябва да люби Бога? – За да бъде свободен. Божията Любов освобождава, а човешката – ограничава. Когато дъщерята излиза някъде, майка й веднага я пита: Къде отиваш? Ако не е съгласна с нейното излизане, майка й ще я ограничи, ще й забрани да излезе. Учителят пита ученика си: Къде отиваш? Ако одобри излизането му, учителят ще го пусне да излезе; ако не го одобри, ще му забрани да излезе. Офицерът пита войника: Къде отиваш? Ако войникът не отговори, както трябва, офицерът дава заповед да го арестуват. Ограниченията, които човек налага на лицето, което обича, се дължат на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на някаква опасност. Божията Любов се отличава с това, именно, че остава човека свободен. И ако хората грешат, това се дължи на факта, че са свободни. Човек е свободен да прави добро, свободен е и да греши, но не е свободен от последствията на своите грехове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар. Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи? – Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него? – Аз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив. Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната. Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото. Като знаете това, за всеки даден случай ще използвате или старото, или новото, но ще знаете, кога, с какъв метод си служите.
„В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца, привечер, Пасха Господня е". Пасхата Господня представя излизането на евреите от Египет. И досега още те празнуват излизането си от Египет, т.е. освобождаването си от Египетското робство. И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество. – Това не е ново. Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството. Кое е новото днес в света? Новото е светлината. Новото е свободата. Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня. Ако сегашните хора, които са излезли вече от Египет, се намират в по-голямо робство, къде остана тяхното освобождаване? Ако вярващият постоянно се тревожи и не е свободен, къде остана неговото освобождаване? Казвате, че сте се освободили от заблужденията на света. – От едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други. Чувате, за пример, ученият да казва, че корените на знанието били горчиви, а плодовете – сладки. – На човешкото, на преходното знание корените са горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и корените, и плодовете са сладки. Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората. Истинското знание има предвид доброто на човечеството. Всяко знание, на което корените са горчиви, носи лоши последствия за цялото човечество. Като се намерят в известни затруднения, хората казват, че Господ е милостив, ще прости греховете им. – Бог е милостив, наистина, но човек не може да бъде простен, докато не понесе последствията на своите грешки и престъпления. Като знае това, човек трябва да бъде герой. Да бъде герой, това значи, да признае истината в себе си. От човека зависи, какви ще бъдат корените на неговото знание. Има учени хора, на които корените на тяхното знание са горчиви, а плодовете им сладки. Има учени, на които, корените на знанието им са сладки, а плодовете горчиви. Най-после, има и трета категория учени, на които и корените, и плодовете на тяхното знание са сладки. За да дойде до знание, на което и корените, и плодовете са сладки, човек трябва да дойде до нови, правилни разбирания за живота.
Мнозина казват: Какви са разбиранията на човека за живота, не е важно. Важно е човек да живее. – Да, но ако човек разполага с такава наука, на която корените са горчиви, няма да мине много време, и плодовете на неговата наука ща станат горчиви. Щом плодовете на човешката наука са горчиви, те ще вгорчат и живота на човека и ще го уморят. Покажете един човек в света, който, след като е имал някакви тревоги – било на службата си, било в семейството си, или където и да е, да е свършил живота си добре. Колкото малки и да са тревогите на човека, те представят киселини, които са в сила да го уморят, да свърши живота си със скръб и страдания. Не е ли по-добре човек да става сутрин с една светла мисъл в ума си и да гледа на всичко с радост. Дето върви този човек, навсякъде ще го придружават разумни, светли същества. Ангели с мечовете си ще го пазят. Кой ще смее да посегне на него? За всеки човек, който вярва в Бога и Го люби, казано е в Писанието, че косъм няма да падне от главата му без волята Божия. Вярата, за която говоря, подразбира онази абсолютна вяра, която носи в себе си безсмъртие, която разполага с истинско знание.
Съвременните хора се нуждаят от истинско знание, което освобождава човека, а не го ограничава. Това знание възкресява човека, но не го умъртвява. Знанието на сегашните хора е само средство към постигане на нещо, но то не може да го подигне. За да дойде до истинското знание, човек трябва да се вглъби в себе си, да развие дарбите и способностите, които са вложени в него. Не се ли вглъбява в себе си, да познае, какво се крие в него, човек всякога ще изпада в крайности: някога ще мисли за себе си, че е божество, а никога ще мисли, че е животно. Ако човек не е използувал благоприятните условия на живота, за да развие онова, което Бог е вложил в него, той е прав в заключенията си. Наистина, той е подобен на животно, което мисли само за ядене. Но ако под думата „животно" разбира, че не е надарен, че няма никакви способности, той мисли криво. Ако човек мисли за себе си, че без да е работил, наготово му са дадени дарбите и способностите, той е на крив път. Всичко, което човек днес носи в себе си, е резултат на усилена работа. Справедлив е Бог. Неговото око зорко бди и възнаграждава всеки, който работи усърдно. Бог е велик, от нищо не се нуждае, но възнаграждава всеки, който прави усилия да се подигне. Той пръв е възлюбил човека, пръв е изявил любовта си към него. Следователно, на човека не остава нищо друго, освен да отговори на Бога с любовта, която е приел от Него. Само при това положение животът има смисъл. Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на пророците и апостолите, все ще ви липсва нещо. Тези книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи. Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам. Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от възвишения свят и така написал Стария Завет. Но какво е било преди Мойсея? Какви книги са ръководили Аврама, Иеремия и другите пророци? Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога. Аврам носеше в сърцето си книга, неписана от човек. Всеки, който носи тази книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога. Мнозина говорят за тази свещена книга, без да са я чели. Не говорете за неща, които не сте чели. Аз не обичам да говоря за неща, които не съм чел и не познавам. Затова, именно, аз говоря всякога за неща, които съм чел и познавам. Ако не сте чели цялата книга, а само няколко страници от нея, говорете върху това, което сте прочели вече. Всяка книга се познава, само когато се прочете. Препоръчат ли ви някаква книга, прочетете я, да видите, на какъв език е написана.
„Ако говоря на человечески и на ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка. Любовта дълготърпи, благосклонна е, никому не завижда, не дири своето си"... Който има любов, той има търпение. Да търпи човек, това не значи, като го занимават с глупостите и с блудкавостите на хората, да слуша с голямо внимание. Това не е търпение. Тъй пише в Свещената книга, която всеки носи в сърцето си. Да търпи човек, това значи, да изслуша с внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва. Да търпи човек, това значи, да слуша с велико внимание, как свири някой гениален музикант. В живота на светията има плодове, които заслужават внимание. В свиренето на гениалния музикант също има плодове, които трябва да се изучават. Бог е дълготърпелив, понеже очаква да проявим доброто в пълнотата си. Тъкмо разправяш на Бога историята на своя живот, но направиш някакво престъпление и прекъснеш разказването. Тук се явява злото. И Бог седи, чака, търпи, да продължиш разказа си. Така пише за търпението в Свещената книга, която аз съм чел.
Някой мъж се оплаква от жена си, казва, че не може да я търпи. Кой мъж е показал дълготърпение към жена си? И коя жена е показала дълготърпение към мъжа си, като му говори лоши думи? Той не трябва да търпи, но трябва да превежда всичко, което тя му говори. Тя му казва: Ти си първокласен глупак, будала, простак. Виж другите мъже, от нищо и никакво си създадоха положение: къщи си направиха, облякоха се добре, изучиха децата си. Докато имаш този ум, гол и бос ще ходиш! Като я слуша така да говори, мъжът трябва да прави превод на думите й и да си каже: Права е жена ми. Толкова години живея на земята, но още не съм си съградил къщата. Сега я градя. Един ден все ще имам и аз нова солидна къща. Днес още не съм човек, както трябва, но един ден ще стана човек. Че съм гол и бос, окъсан, права е жена ми. Досега ядох и пих само, но отсега нататък ще се прибера у дома си, ще се вглъбя в себе си и ще почна да пестя. Един ден ще си направя такъв костюм, така ще се облека, че всички хора ще се учудят. Превежда ли така думите на жена си, този мъж има търпение. Обаче, ако слуша думите й, казани на земен език, и не ги превежда, той нищо не придобива. Жената укорява мъжа си от любов, тя иска да му въздейства по някакъв начин. Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли са някакъв ефект върху него, или не. Професорка е тази жена. Тя преподава лекции на мъжа си. Колко лекции трябва да държи жената на мъжа си по един и същ предмет? – Само една лекция. Втория път тя трябва да му държи лекция по друг предмет. Разнообразие трябва да има в темите й. Ако два пъти повтори един и същ предмет, тя не е учена жена, не е добра професорка. Една от темите на жената е следната: Квадратът, вписан в окръжността, е по-малък от самата окръжност. Втората тема: Квадратът, описан около окръжността, е по-голям от самата окръжност. Това трябва да говори жената на мъжа си, и той трябва да я разбере.
Съвременните хора се интересуват от стари теории, от стари истини. Коя истина наричаме стара? Старата истина е същевременно и нова истина. Всяка истина, която е минала през процеса на растенето, цъфтенето и узряването, е стара истина. И в науката има стари теории, стари истини, но старото не внася живот в човека. Само новото е в състояние да подмлади човека. Учените казват, че науката е открила нови методи, нови теории, с които може да подмлади човека? За пример, чрез внасяне на някакви жлези в организма човек се подмладява. Същевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мястото на някои пострадали удове от организма нови, здрави части. Ако носът на някой човек е пострадал, отрязват здраво парче месо от тялото и го поставят на болното място. Това не е ново нещо. Това е присаждане, което науката отдавна познава. Ново нещо би било, ако учените изнамерят серум, в който да се развиват такива клетки, каквито са нужни за целта. За пример, ако е нужно парче кожа, да се присади на някое болно място, да не режат от здраво място, но изкуствено да произведат кожа. Това значи наука. Един ден и това ще се постигне. Като изучават състава, образуването и рода на клетките, учените ще дойдат до положение, да различават мъжките клетки от женските, благородните от неблагородните и т.н. Същевременно има клетки смъртни и безсмъртни. Безсмъртните клетки носят в себе си безсмъртие. Изобщо, онзи, който култивира клетките, трябва да знае времето, определено за тяхното култивиране. За всеки вид клетки се изисква специално време и специални условия. Ако в организма на някой престъпник се вмъкнат клетки на безсмъртието, това ще му причини голямо нещастие. Това значи, да му се даде възможност да прави повече престъпления.
Сегашните хора не са дошли и не могат да дойдат още до новата, до истинската наука. Те не са готови още за нея. Поради невежеството си в известни области, вместо да направят добро, те ще направят зло. Истински ученият знае, че не само клетките биват смъртни и безсмъртни, но мислите и чувствата на човека също така са смъртни и безсмъртни. Безсмъртните мисли и чувства идват в човека на своето време. Изпусне ли този момент, с него заедно човек изпуща и благото, което тия мисли и чувства носят със себе си. Нещастието на съвременните хора се дължи, именно, на това, че когато доброто минава покрай тях, те затварят очите си. Щом злото мине покрай тях, те веднага се стряскат, отварят очите си и го приемат. Тази е причината, поради която хората виждат повече лошото в човека, отколкото доброто. Жената ходи подир мъжа си, дебне го, да улови нещо лошо в него. Мъжът пък дебне жена си като детектив. Учителите следят учениците си, да ги уловят в незнание. Учениците следят учителите си, да ги уловят в несправедливост. Изобщо, всички хора се, следят едни-други, никой не дава на ближния си да излезе над него. Всеки се страхува да не го засенчи някой. И затова, като видят, че някой показал главата си над другите, веднага гледат по някакъв начин да го снишат, да не стърчи над тях. Това е една аномалия в живота на хората.
Въпреки тази аномалия, хората очакват нещо ново. Те търсят начин да оправят живота си и казват: Ако на земята не можем да оправим живота си, на онзи свят поне ще го оправим. Те не подозират даже, че този и онзи свят са едно и също нещо, вследствие на което живеят едновременно и в двата свята. Физическият свят е стомахът на човека, който е съставен от три области: ад – дебелите черва, чистилище – тънките черва и рай – самият стомах. Духовният свят, това е белият дроб, съставен от две крила: дясно, през което доброто минава, и ляво, през което злото минава. Дясното крило на белия дроб представя рай, а лявото – ад. Главата на човека, в която се вмества мозъкът, представя Божествения свят. Предната част на главата – челото и горната част представят доброто, рая в човека. Задната част на главата е адът в човека. Значи, човек живее едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят.
Днес всички хора се оплакват от ада на своя живот, без да знаят, че те сами са причина за съществуването на този ад. Трябва ли да се оплаквате от миризмата на човешкия и на животинския тор, когато вие сами го поставяте на нивите си? Изчистете нивите си от всякакъв тор и оставете ги свободно да се развиват. Лошите и отрицателни мисли и чувства в човека са подобни на тия торове. Иска ли да живее чист и спокоен живот, човек не трябва да допуща в ума и в сърцето си мисли и чувства, които гният и развиват лоша миризма. Щом казвате, че Бог живее в сърцата на хората, защо ги съдите? Има кой да ги съди. Вие не трябва да се интересувате от интимния живот на хората. – Лош е светът. – В какво седи лошавината, злото на света? Ако е въпрос за злото, знайте, че ние наричаме зло всяко нереализирано добро на външния Божествен свят в нашия вътрешен свят. Когато доброто на вътрешния Божествен свят не се реализира в нашия външен, обективен свят, ние също го наричаме зло. Следователно, искате ли да се освободите от злото, реализирайте доброто на Божествения свят във вашия. Направете усилие в това направление и ще видите, какво нещо е доброто. Живейте само един ден в любовта, за да я разберете. Това не значи, че не сте живели в любовта, но тя има степени, през които трябва да се мине. За пример, любовта на мравката, на пчелата, на гълъба не може да се сравни с човешката, но и човешката любов не може да се сравни с ангелската. Само едно вътрешно, дълбоко разбиране на нещата дава идея за любовта. Любовта не е нито настроение, нито чувство. Любовта се разглежда като вътрешен подтик, като вътрешна, мощна сила в човека, която има отношение не само към неговия личен живот, бил той сърдечен, умствен и духовен, но и към цялата човешка и ангелска култура, към цялото Битие, в което тя непрестанно се проявява. Когато човек се свърже с всички разумни сили в природата, и т започнат да текат в неговия живот, тогава само ще разбере, той, какво нещо е любовта. Със стремежа на човека, да се свърже с разумните сили в природата се обяснява желанието му да бъде обичан. Да те обича някой, това значи, постоянно да отправя мисълта си към тебе. Щом отправя мисълта си към тебе, като сила, той ще те насърчава, въодушевява и подига. Всеки добър, любещ човек, който отправя мисълта си към тебе, може да ти помага. От човека се иска едно: правилно да използва тази мисъл. Не я ли използва правилно, тя ще се отбие от него, както водата се отбива от пътя си, и ще отиде да напоява друга градина. Положението на този човек е подобно на пустиня без вода. Всяко цветенце в него е осъдено на изсъхване.
И тъй, да познае човек любовта, това значи да се е домогнал до Божествената наука. Който е придобил тази наука, той е дошъл до вътрешно познаване на нещата, до истинското знание. Който носи тази наука в себе си, той не седи по цели дни по пазарите, да чака да го потърси някой за работа, но туря мотиката си на рамо и направо отива в онзи дом, при онзи господар, който го очаква. Той отива на нивата на този господар, копае, оре, и вечерта, като свърши работата си, връща се при господаря си, доволен, че е свършил нещо. Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него. Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва. – Защо? – Защото е отишъл да работи там, дето не трябва. Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот. Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н. Човек трябва да знае, защо се е родил. Той трябва да знае програмата за днешния си ден. Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос. Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден. Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра. Който разполага с Божествената наука, той взима участие в реализиране на великия Божествен план. Желанието на Бога седи, именно, в това – всички хора да взимат участие в Неговия план. Това трябва да съзнава всеки човек. Щом го съзнава, той всякога ще има готовността да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човек волята Божия, това значи, да е влязъл подготвен в училището и разумно да се ползува от уроците, които му се преподават. Не е ли подготвен за училището, той ще излезе от него такъв, какъвто е влязъл.
Великият въпрос, който седи днес на дневен ред пред цялото човечество, е въпросът за изпълнение на волята Божия. Всички учени хора се стремят към изясняване на този въпрос, как да се служи на Бога, как да се изпълни волята Му. Всички учени, проповедници казват, че трябва да се живее добре. Да се живее добре, това е волята Божия. – Защо хората не живеят добре? – Защото имат различни разбирания: едни разбират живота по един начин, други – по друг начин. Малцина могат да кажат истината на хората. – Защо? – Нямат смелост. Смелите пък внасят известни примеси в истината, вследствие което не могат да бъдат полезни на човечеството. Някои хора мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене. Те са подобни на абонатите на гостилниците. Те отиват в някоя гостилница и се интересуват само от това, как и какво е приготвил гостилничарят. Последният пък се интересува от клиента си, кога и как ще му плати. Учителят се интересува от това, доколко учениците му го разбират, и дали в края на месеца държавата или общината ще му плати. Проповедникът се интересува от това, дали го разбират слушателите му и редовно ли го посещават. – Не, човек трябва да има по-дълбок интерес за нещата. Като проповядва, или като учи учениците си, човек трябва да е убеден във всичко, което говори. Мнозина говорят за онзи свят, но колцина са ходили там? Хората не познават онзи свят, но и себе си малко познават.
Някой се оглежда в огледалото и намира, че е красив. Това не е достатъчно. Външността не определя целия човек. Вътре в човека има нещо, което той трябва да познава. Това са неговите мисли и чувства – един красив свят, който показва, какво е придобил той във вековете. Те представят истинския човек. Един човек се молил дълго време на Бога, да му представи по някакъв начин бъдещето му положение в онзи свят. Най-после молбата му била чута. Една вечер той сънувал, че среща един красив, богат, учен човек и започнал да се разговаря с него. Той се влюбил в него, защото намерил известна прилика със себе си. Както се разговарял с него, чул един глас: Този човек си ти самият. Един ден ти ще стигнеш до това положение и ще излезеш от своята бедна хижа, в която днес живееш. – Какво показва това? – Че на земята човек не е напълно проявен.
Съвременните хора се запитват, какво трябва да направят, за да се проявят. – Малко нещо се иска от човека, но той трябва да знае, как да го направи. Христофор Колумб откри Америка, защото знаеше, как да закрепи яйцето на върха му. Много философи мислеха по този въпрос, но никой не се сети, какво да направи. Колумб удари яйцето, сплесна върха му и го закрепи. Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи. Щом това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си. Ако можете да се справите с условията на живота, вие можете да се проявите, както искате. Докато не се чукне яйцето, докато не се сплесне, пилето не може да се излюпи. Така трябва да мислите, за да дойдете до пълния, проявен живот на човека.
И тъй, човек трябва да има конкретна идея за нещата. Той трябва да знае, какво нещо представя човекът, семейството, народа, човечеството. Той трябва да знае, какви са правилните отношения между хората. Няма ли ясна представа за нещата, човек лесно се произнася, че без това може, без онова не може; че това е важно, онова не е важно и т.н. Има неща, без които може. Обаче, има неща, без които по никой начин не може. За пример, без слънце не може. При това, слънцето трябва да изгрява и да залязва. Само едно слънце трябва да има в нашата система, а не две. Само една месечина трябва да има, а не две. Това показва, че човек трябва да има само една съществена идея в живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на съществената, подобна на месечината. Има ли две съществени идеи, човек няма да постигне нито едната. Който няма слънце в живота си и не знае, как да оре и да сее на неговата светлина, той нищо не може да постигне. Всичко в света се дължи на слънцето. От слънцето произтича и огънят, и електрическото осветление. Ако слънцето измени отношенията си към земята, и съществата, които живеят на нея, ще изменят отношенията си. Тази е причината, поради която казваме: Един Бог, едно слънце.
Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, благодарение на кривите им идеи за Бога. За пример, те казват, че един Бог съществува на небето и на земята. Ако синът почита баща си, той трябва да знае, че на земята съществува само един баща. Синът прилича на баща си, докато той още не е станал баща. В който момент стане баща, синът вече не прилича на баща си. От този момент отношенията между бащата и сина се изменят. Тъй щото, когато човек помисли за себе си, че е станал баща, че е родил синове и дъщери, той вече няма нищо общо с Бога и не може да влезе в Царството Божие. Кой човек може да каже, че е направил земята? Кой може да каже, че е вдъхнал живот в своите синове и дъщери? Синовете и дъщерите, които хората раждат, не са създадени от тях. Привидно, те минават за техни бащи и майки, но всъщност не са. Един е бащата на всички хора. Всички останали бащи са пастроци на хората. Всеки човек трябва да търси своя Баща. Щом Го намери, животът му коренно ще се измени.
Днес всички хора страдат, понеже не се разбират. Щом не се разбират, те не могат да си помагат. Когато някой излезе на сцената да свири, изслушайте го докрай. Имайте търпение да чуете, как свири. Изслушайте го, както себе си бихте слушали. Това, което този човек ви дава, е най-хубавото за него. Отдайте му нужното уважение, за да се насърчи. Във втора глава на Откровението се говори за разумността, към която човек трябва да се стреми. Няма човек в света, който да не се стреми към вътрешно разбиране на нещата. Това разбиране иде по естествен начин, а не чрез външно, механическо налагане. Чрез налагане човек не може да бъде нито добър, нито любещ. Който е дал път на любовта в себе си, той е силен човек. Само любовта може да произведе преврат в човека. Ако някой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любов е истинска. Мощна, велика сила е любовта! В каквато форма и да се прояви, любовта е за предпочитане пред най-невинния грях. Понякога любовта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане пред любовта на някой човек, който има пред вид да те изнуди и обере. Котката се отличава с голяма външна чистота. Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства. Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза. В това отношение тя превъзхожда някои хора. Има хора, които влизат в къщата си с кални, нечисти обуща. Те не искат да знаят, че вътре е чисто, измито. Това показва, че тия хора нямат усет към външна чистота.
„Ще излея Духа си". Присъствието на Духа Божий в човека е великото, възвишеното, към което той се стреми. Духът Божий свързва всички хора в едно цяло, да могат заедно да градят, да приемат великото Откровение на живота. Без това Откровение те нищо няма да разберат. За тях нещата ще останат винаги запечатани. Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал? Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа? Мнозина се заемат да тълкуват тия символи, но не попадат в истинския им смисъл. Да разбереш смисъла на някой символ, това значи, веднага да се осветиш. Говорите за Стария и за Новия Завет, без да знаете, какво означават те. Старият Завет е заветът на стария човек. Новият Завет е заветът на новия човек. Това, което се даде преди две хиляди години от Христа, беше предговор към новото. В Откровението, за пример, се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа си. Той праща велики хора в света, носители на новото, на истинската култура. Вие ще бъдете свидетели на тези времена: ще заминавате от земята, пак ще идвате, но в края на краищата ще се убедите в това, което днес говоря. Новата култура изисква хора с дълбоко, вътрешно разбиране. Те трябва да поставят любовта за основа на своя живот. Физическият и умственият свят, в които хората живеят, са изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което любовта е останала назад от хората. Любовта трябва да се проявява в мислите, в чувствата и в постъпките на хората, за да могат правилно да се развиват, да се справят със страданията и противоречията в живота си. Само любовта е в състояние да смекчи човешкото сърце, да уреди обърканите им работи. Във физическо и в умствено отношение хората са отишли много напред, но в духовно и в Божествено отношение са изостанали назад.
Съвременните хора се намират пред голям изпит, и те трябва да го издържат. За да издържат изпита си, те трябва да дадат ход на Божественото в себе си. Божественото ще укрепи вярата на човека, ще внесе нова мисъл в него. В това отношение човек трябва да бъде носител на новата мисъл в света. Всяка Божествена мисъл е трен, с който трябва да пропътувате света. 3найте, че светът ще се оправи. Дръжте непрекъснато тази мисъл в ума си. Как ще се оправи светът, това е въпрос за учените хора. Учените могат да предскажат, кога и как ще се оправи светът, но предсказанията подразбират знания. Учените могат да предскажат, коя нива, колко жито ще роди, но те трябва да знаят условията, при които житото е посято. Тъкачът може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трябва да знае, какви материали ще му се дадат. Всеки човек може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа се иска за това. Да предсказва човек, това е изкуство, наука. Това не е нещо съществено.
Като сте дошли на земята, вие трябва да се запитате, какви трябва да бъдат отношенията ви към Първата Причина и какво е предназначението ви на земята. Да мислите за Бога, за отношенията си към Него, това значи, да мислите и за всички хора. Не мислите ли за Бога, няма да мислите и за хората. Да мислите за Бога и да изпълнявате волята Му, това значи, да бъдете извор, който постоянно блика и далеч разнася водите си; да бъдете въздух, който постоянно се движи; да бъдете слънце, което осветява цялата вселена.
Сега, желая ви да видите себе си в лицето на онзи красив човек и тихо да ви се пошепне: Това си ти.
14. Беседа от Учителя, държана на 1 декември, 1929 г. София. – Изгрев.