Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ПАНЕВРИТМИЯ
За Паневритмията Учителя казва: "Паневритмията е юппфна наука и велико изкуство, което за в бъдеще ще се ШЕЯчава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега из¬вършваме от 22 март на открито при изгрева на Слънцето а Ланевритмични упражнения, които са подготовка за Па-«яюнтмията." Паневритмията се основава на: 1. Взаимодействие между природата и човека. 191
2. Зависимостта между физиологичните и психолог** ни процеси в човека. 3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката * движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен сне¬ съл. 4. Всички упражнения представят един непрекъски процес на съзнанието към съвършенство. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнание¬ то ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за великото, вечното, разумното. 6. Нейните опорни точки са: природата, изгрявашст; слънце, пробуждането на душата. Паневритмията носи хармония и възпитание. С нег постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята, за да работят в хармония. Ние правим тези упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражне¬нията, тогава няма никакъв контакт със силите на природа¬та. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде кон¬центрирана. При упражненията прекарвате мисълта през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участие на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл от 45 градуса. При този ъгъл положението е най-хармо¬нично. Също така и за ръката, която е назад - наклонът трябва да бъде 45 градуса. При играенето се стъпва първо на пръсти, а после на пети. Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък. За Паневритмията Учителя също е казал: "Ако българ¬ският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спа¬сен." Както се разбира, Учителя е смятал, че това прилагане на Паневритмията ще стане най-добре, като се въведе в учи¬лищата. Проводници на тази идея стават Милка Периклие-ва и Любомир Лулчев. Милка Периклиева беше една от изтъкнатите учителки в детските градини на София. В педагогическите среди тя се 192
ползваше със значителна известност, тъй като бе издала в тази област "Възпитанието и заниманието на децата в пре¬дучилищна възраст". През летните месеци я назначават и за учителка на детска градина при Близкоизточната фондация. Към Паневритмията Милка прояваше особен интерес, тъй като упражнения от такъв род, са в най-голяма близост с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движения с музика. Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и инженерните войски. Още като такъв е слушал беседите на Учителя и е бил запознат с идеите на новото, което се изна¬ся в тях. По изява беше един честолюбив и амбициозен чо¬век. Много начетен и със задълбочена мисъл. В 1926 година, вече пенсионер, иска среща с цар Борис и я получава. В раз¬говор при тази среща Лулчев между другото казал на Борис: "Вие не сте цар за мен. Щом сте цар на българите, защо убивате комунистите? И те са българи". Адютант на цар Фердинанд, а по-късно и на Борис, е бил генерал Алекси Стоянов. Жената на генерала е била аоследователка на Учителя. Лулчев е бил близък на семейс¬тво Стоянови и често е посещавал техния дом. При тези си гюсещения, той водел разговори по най-различни въпроси. Като много начетен човек, със задълбочена мисъл и опит, гой им правел силно впечатление със своите знания и трез-зя изводи по всички въпроси. Много след първата среща на щ>я с Лулчев, Стоянова, която често е ходила в двореца, го ; препоръчала на Борис като човек с ценни качества. Наис-~жна царят, припомнил си вече за Лулчев, приема нова сре¬жа с него. Лулчев успява да спечели доверието и разполо¬жението на царя и той го привлича за свой съветник. Когато срещите между царя и Лулчев започнали да ста-зат по-редовни, една близка на Лулчев, също последовател-«1 за Учителя, го запитва: "Ти за това нещо попита ли Учи-"Еда?~ Лулчев отговорил: "Да, за това нещо казах на Учите¬ли' Учителя му отговорил: "Не те съветвам. Той ще те пос-ирпа толкова, колкото баща му послуша мен. Аз знам кол¬иш гтруват Кобургите." Близката на Лулчев му казала: "То-тяш. ти с кой акъл отиваш там?" А Лулчев отговорил: "Аз •ос» да опитам." Опитът му струваше живота. След 9 Сеп- 193
тември 1944 година Лулчев бе осъден на смърт от тъй чения Народен съд и убит като царски съветник, заедн: ,: много други още. Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал : Него. В 1913 година Учителя праща генерал Стоянов ш? Фердинанд, за да му каже да не отваря в никой случай ю§ на на сърбите. Фердинанд отговорил: "Аз не слушам и ЛЕ вярвам на ясновидци." Когато Фердинанд искал да тласне България в Първата световна война, се срещнал с Учителя В разговор с Него по този въпрос, Учителя му казал, че България трябва да остане неутрална. В отговор на товь. Фердинанд си обърнал гърба и се потупал по дирника. Сла катастрофата при Добро поле, където войниците напускгт фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съ¬вета на Учителя, какво сега да прави. Учителя му казан "Стягай си куфарите и бягай". Този път Фердинанд го пос¬лушал. Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер. ~-една малка дървена къщичка в покрайнините на Изгрева Явно беше, че с връзките си с царя, нито е имал, нито е тър¬сил материални изгоди. Беше човек с достойнство и без ко-рист. Той седеше някак си по-настрана от братските среди на Изгрева. Някаква гордост, честолюбие, като че ли не му позволяваха да се влее в общата маса от братя и сестри. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си групичка от почитатели. При отиването и връщането си от срещите си с царя. вероятно не всякога, Лулчев отиваше при Учителя - навяр¬но да се посъветва и сподели впечатленията си. По-късно чух един път в клас по този повод Учителя да казва: "Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха не ги изпълняваха точно!" 194