Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ПАНЕВРИТМИЯ
За Паневритмията Учителя казва: „Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдеще ще се изучава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито при изгрева на Слънцето са Паневритмични упражнения, които са подготовка за Паневритмията.“
Паневритмията се основава на:
1. Взаимодействие между природата и човека.
2. Зависимостта между физиологичните и психологичните процеси в човека.
3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл.
4. Всички упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието към съвършенство.
5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за великото, вечното, разумното.
6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата.
Паневритмията носи хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота.
В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята, за да работят в хармония.
Ние правим тези упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия.
Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати.
Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде концентрирана. При упражненията прекарвате мисълта през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участие на ума. Съзнанието привлича енергиите.
Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл от 45 градуса. При този ъгъл положението е най-хармонично. Също така и за ръката, която е назад - наклонът трябва да бъде 45 градуса. При играенето се стъпва първо на пръсти, а после на пети. Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък.
За Паневритмията Учителя също е казал: „Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен.“ Както се разбира, Учителя е смятал, че това прилагане на Паневритмията ще стане най-добре, като се въведе в училищата. Проводници на тази идея стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев.
Милка Периклиева беше една от изтъкнатите учителки в детските градини на София. В педагогическите среди тя се ползваше със значителна известност, тъй като бе издала в тази област „Възпитанието и заниманието на децата в предучилищна възраст“. През летните месеци я назначават и за учителка на детска градина при Близкоизточната фондация.
Към Паневритмията Милка прояваше особен интерес, тъй като упражнения от такъв род, са в най-голяма близост с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движения с музика.
Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и инженерните войски. Още като такъв е слушал беседите на Учителя и е бил запознат с идеите на новото, което се изнася в тях. По изява беше един честолюбив и амбициозен човек. Много начетен и със задълбочена мисъл. В 1926 година, вече пенсионер, иска среща с цар Борис и я получава. В разговор при тази среща Лулчев между другото казал на Борис: „Вие не сте цар за мен. Щом сте цар на българите, защо убивате комунистите? И те са българи“.
Адютант на цар Фердинанд, а по-късно и на Борис, е бил генерал Алекси Стоянов. Жената на генерала е била последователка на Учителя. Лулчев е бил близък на семейство Стоянови и често е посещавал техния дом. При тези си посещения, той водел разговори по най-различни въпроси. Като много начетен човек, със задълбочена мисъл и опит, той им правел силно впечатление със своите знания и трезви изводи по всички въпроси. Много след първата среща на царя с Лулчев, Стоянова, която често е ходила в двореца, го препоръчала на Борис като човек с ценни качества. Наистина царят, припомнил си вече за Лулчев, приема нова среща с него. Лулчев успява да спечели доверието и разположението на царя и той го привлича за свой съветник.
Когато срещите между царя и Лулчев започнали да стават по-редовни, една близка на Лулчев, също последователка на Учителя, го запитва: „Ти за това нещо попита ли Учителя? Лулчев отговорил: „Да, за това нещо казах на Учителя.“ Учителя му отговорил: „Не те съветвам. Той ще те послуша толкова, колкото баща му послуша мен. Аз знам колко струват Кобургите.“ Близката на Лулчев му казала: „Тогава ти с кой акъл отиваш там?“ А Лулчев отговорил: „Аз искам да опитам.“ Опитът му струваше живота. След 9 Септември 1944 година Лулчев бе осъден на смърт от тъй чения Народен съд и убит като царски съветник, заедно с много други още.
Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 година Учителя праща генерал Стоянов при Фердинанд, за да му каже да не отваря в никой случай война на сърбите. Фердинанд отговорил: „Аз не слушам и не вярвам на ясновидци.“ Когато Фердинанд искал да тласне България в Първата световна война, се срещнал с Учителя В разговор с Него по този въпрос, Учителя му казал, че България трябва да остане неутрална. В отговор на това Фердинанд си обърнал гърба и се потупал по дирника. След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, какво сега да прави. Учителя му казал: „Стягай си куфарите и бягай“. Този път Фердинанд го послушал.
Любомир Лулчев живееше скромно, като пенсионер в една малка дървена къщичка в покрайнините на Изгрева Явно беше, че с връзките си с царя, нито е имал, нито е търсил материални изгоди. Беше човек с достойнство и без корист. Той седеше някак си по-настрана от братските среди на Изгрева. Някаква гордост, честолюбие, като че ли не му позволяваха да се влее в общата маса от братя и сестри. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си групичка от почитатели.
При отиването и връщането си от срещите си с царя. вероятно не всякога, Лулчев отиваше при Учителя - навярно да се посъветва и сподели впечатленията си.
По-късно чух един път в клас по този повод Учителя да казва: „Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха не ги изпълняваха точно!“