От мен да замине
27 (14) юни 1920 г., неделя, 10 ч. – 11 ч. и 45 мин.
Ще ви прочета една част от 16 глава от Евангелието на Матея. Ще говоря върху 16 стих: „И рече Петър: Ти си Христос, Син на Бога живаго.“
2000 години как се разисква тоя въпрос. Кой е Христос? Да твърдим, че бащата ни е богат, да се хвалим с баща си и да му вършим волята, са две неща различни. Ако осиромашее бащата, ще вярваме ли в него? Ако бащата си изгуби имането, ще вярваш ли в него? В Христос вярваш, защото очакваш от Него да ти даде сто хиляди. Във всички църкви Христос не е разбран. Ако Го бяха разбрали, щяха да приложат Неговото учение. Оня Христос, Който дава живот, Той е друго нещо. Вярата подразбира всяка връзка, съединение с Бога – да имаш контакт с живото слънце. „Ти си Христос, Син на Бога живаго…“ Христос отговаря: „Това человек не ти го е открил, а Бог Отец.“ Онзи, който може да открива кой е Христос, това не може да бъде плът и кръв. Момата като срещне любимия, си казва: „Той е.“ Не са майката и бащата, които са ѝ открили. Това е любов на картошки. На такава кола не се качвам. Какво нещо е Христос? Той е една топлина за развитието на человеческата душа. За да се развива душата, трябва да има светлина и топлина. Христос е носител на Любовта и Мъдростта. Мъдростта е знание. Любовта е отражение на топлината. Щом имаме тия два принципа, ние сме във връзка с Христос и ще Го разберем. Тогава само ще сме свободни. Сега казваме, че сме християни. Що е християнин? Свещеникът казва: „Да отидем в църква, да запалим свещи, да кадим тамян и пр.“ Да сме християни, значи да имаме знания. Да имаме знания, значи да вървим по стъпките на Христа. Майстор е оня, който си умее добре занаята и го изпълнява. Всякой може ли да бъде християнин? – Не. Трябва да има знания, да има дълбоко в себе си законите на природата, да ги спазва и да знае да върви по стъпките на Христа. Например милосърдие е да пожертвува целия си живот за Христа, а не да раздадеш имота си на хората и те помежду си да го изпият и изядат. Милостта е да дадеш имота си като семе за плод и да го оползотворят. Сега в Европа всички са християни, и един малък въпрос не могат да изгладят. Съвременните християни са с разгласени тонове и всеки казва, че цигулката му е нагласена. Някой казва: „Аз съм християнин.“ – С какво си започнал? – „С милосърдието – но не върви; с друга добродетел – но също не върви.“ Християнинът трябва да върви със закона за самопожертвуванието. Християнството не е за светски деца галени, които искат да ядат и пият, но е за големи деца, които искат да работят за Баща си. Самопожертвувание значи да повдигнеш живота си. Христос казва: „Който изгуби живота си за Мене, ще го намери и който го запазва, ще го изгуби.“
Имате жито в хамбара си и друго посято на нивата. От кое се ползувате? – От това, което е посято. Законът за самопожертвуванието не разбира да загубим душата си, а да почерпим сила. Жертва е да заколим едно агне, а самопожертвувание е да дадеш всичко от себе си или най-малко да направиш услуга. Росните капки не се ли самопожертвуват? Те падат като дъжд, роса. Человек я използува и нейните сили влизат в человека. Пътят за Царството Божие е отдолу. От земята стават самопожертвуванията – отдолу нагоре се отива в Царството Божие. Корените на Христа са долу и Христос казва: „Който не слиза при Моите корени, няма дял с Мене.“ Сега хората се отказват от болни души, сиромаси и пр., а това значи, че бягат от Христа и затова са страданията на человеците, че не си помагат. Не говоря само за физически болните и страдащите. Всеки трябва да се качи като разбойника на кръста, а това са страдания, мъки, неволи и пр. в света.
Христос каза на разбойника: „Днес ще бъдеш с Мен в Царството Божие“, а то значи „Ще бъдеш вече днес в Мене – това е Царството Божие.“
Това, което в тоя свят ще извършим, то е за нашето повдигане. Не трябва да имаме никакви сенки над нашата глава – Христос ни учи да живеем на светлина, т.е. с Божията Мъдрост и Любов.
Няма по-добро учение от това да дадем един плод. Това е плод от дървото на живота и той е плод за изцеление.
Разказва Учителят примера за един германски граф годеник, който винаги се хвалел на своята годеница, че е готов да умре за нея. Един ден, когато били на разходка и преминали една река, били нападнати на брега от разбойници. Графът избягал, за да се спаси, а годеницата била спасена от лодкаря, който ги пренесъл през водата.
На другия ден графът отишъл да поздрави годеницата си за избавлението ѝ. Тя му казала: „Вече, господине, да не ти гледам втори път гърба.“ И Христос казва: „Гърба да не ви видя вече, ако не се самопожертвувате.“
„Ти какъв си?“ – Казвам: Никакъв. А то значи да изпълниш волята Божия на земята.
Разказва Учителят примера за двете царства, описан по-рано, за есперзите и мензите. Ако тоя момък мислеше, че е овчар и дали да я спаси или не, щеше да изпадне в грешка. Ако тя също мислеше, той е овчар, да го избави ли – тоже щеше да изпадне в грешка. Тия двама млади са изпълнили Христовия закон. И сега Христос иска да спаси света. Ако жената, която е емблема на любовта, турнеше устата си на дясното рамо, което е емблема на мъдростта – мъжа, не щеше да има разправии във всяка къща. И тия две царства, които постоянно се карали, се примирили и заживели в мир и съгласие.
Царството на мензите – царството на Мъдростта = Христос – прободоха Го с копието и изтече кръв и вода. Ние трябва да изсмучем тая отрова от раната.
Христос не е отвлечено същество. Той е същество, което влиза с всякого във връзка и всякой человек ще влезе с Него във връзка с ума и сърцето си. Казва Христос: „Ще живея във вас и още тия – Любовта и Мъдростта – ще живеят във вас“, и ще се изяви кой? – Истината. Тя е изявената Божествена Любов. Тя е плодът, който носи съвременният живот. Та всички вие трябва да дойдете в съприкосновение с Христа. Сега се печете на огъня, а ще дойде ден, става ви студено. Хората трябва да бъдат във връзка с вечната светлина, с вечното слънце, а то е онова, което има да дойде в света. Да познаем Христос, значи да изучаваме, да се запознаем с Неговото учение, а то е да сме свободни.
Един Христос не може да се подчинява на други освен на Бога. Но щели сме да умрем! Всеки човек е умрял от глад. Също и баща ти, и майка ти – все от глад умират. Докато хората не възприемат учението Христово, не ще ликвидират със смъртта. Трябва да ликвидирате със смъртта и тогава ще бъдете истински господари-християни. Истинският християнин е господар на смъртта. Нему не са потребни свещи, попове, кадилници… Те са за световните хора. Истинският християнин не признава смъртта, преминал е от смъртта към живот, а старите евреи казват: „Заспа и отиде при отците си.“
„И ще ги възкреси в последния ден“ – казва Писанието. Кой е последният ден? Той е денят, в който ти си станал истински християнин. „Свещи палете“ – дайте на бедни и нуждаещи се.
Да си християнин, трябва да си герой. „Който не напусне баща, майка, мъж, жена, дом, имот, не е Мой ученик и нищо не ще получи.“ Един кафеджия чукал кафе в една чутура и на всеки удар казвал: „Хххъ!“ Минавал един човек и му казал: „Да станем ортаци, но наполовина – ти ще чукаш, аз ще казвам „хххъ!“ Продавали кафето. Когато да делят, кафеджията отказал да даде половината. Отишли при съдията. Кадията отсъдил: „Да вземат парите, ще ги пускат на синия (тава бакърена) и кафеджията ще вземе монетата, а ортакът му – звънтенето.“
И сега, когато ние работим, не трябва никой да ни спъва, ни деца, ни внуци, за да изпълните Христовото учение. Бащата всякога трябва да бъде честен, добър, справедлив, умен.
Смисълът на живота е бащата и майката да имат синове и дъщери, които да ги обичат.
Не може да е за всички благоприятно време, то е днес за Царството Божие, така казва Христос.
Някои чакат да дойде Христос в света, но аз казвам, че Той е в света. Това, което става сега в света, е под ръководството на Христа. Той ликвидира всичко. Вече е късно да се спечели нещо с измама. За в бъдеще условия да живеят имат само честните, справедливи хора. Лошите хора ще изчезнат както предпотопните животни. Животът има смисъл да сме във връзка с Източника, от Който сме излезли – с нашия Баща, Който ни пази и винаги е в нас. Онези, които Го слушат, ще ги благослови; онези, които не Го слушат, ще ги прати на изпитание. Дал е право на хората да правят каквото искат и е запазил в Себе Си правото да дава всекиму заслуженото. Новата култура е такава, каквато светът не е виждал. „Ами може ли без пари?“ – На майката колко ѝ плащате? А на бащата? Когато ние почнем да живеем като майката и като бащата, светът ще се оправи.
Всички хора не са доволни. Защо? Защото Христос работи. Хората понеже чувствуват, че имат болки, то е добър признак. Лошо е, когато човек боледува и не чувствува болката – в него Христос не работи.
Сега Христос кани клосните, хромите, слепите и те са тия, които не могат да крадат, да лъжат. Сега Господ не иска да се доказва Неговото съществувание. Да се отрича, то значи, че Той не е в нас, а вътре в нас е, когато казваме, че има Господ. Следователно за едни хора Господ е вътре в тях, а за други е вън от тях. Във всякой случай и единият, и другият са под влиянието на Господа.
Трябва да работите, за да стоите всякога във връзка с Христа. Той е в растенията и в овощията, и в цветята. Те говорят. На практика се доказва – идете под една круша узряла, обичате я, порадвате ѝ се, след десет минути ще почнат да падат круши. Това показва, че и тя ви изказва обичта си.
Цветята са много чувствителни към обичта. Извадете едно цвете, което сте обичали, от стаята си, то ще изсъхне. Научете децата си да не късат главите на мухите, буболечиците, защото, ако днес детето убие муха, утре това дете ще убие и човек. Всяко зло, което правим, ще се възвърне върху нас.
Оформявам моето учение така: спазарявате една кола дърва. Всякоя от спазаряващите страни казва: „От теб да замине.“ Новото учение казва: „От мен да замине.“
Щом жената казва: „От мен да замине“, братът – „От мен да замине“, сестрата – „От мен да замине“ и т.н., тогава всички ще са разбрали, че са в свръзка с Христа и са разбрали Христовото учение. Това е новото учение, новата култура, с което можем да бъдем братя. В новото учение ще има правда, любов, добродетел и, истина, а това е да прилагаме Христовото учение – „От мен да замине.“ Като ти откраднат хиляда лева, ще казваш: „Благодаря Ти, Господи, че от мен замина. Съжалявам, че е дошъл до мен и труд си е правил да дойде.“
27 (14) юни 1920 г., неделя, 10 ч. – 11 ч. и 45 мин.
Бургас, в дома, в салона на долния етаж, на Д. Цанев