Младежки окултен клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)
Отношения към природата
Размишление върху правдата.
Тема за следния път: „Разлика между растителното и животинското царство“.
Упражнение. Ръцете настрана. Леки и бързи движения на ръцете, нагоре и надолу.
Като правите тези движения, спирайте вниманието си върху природните движения. Като изучавате природните движения, ще видите, че повечето са вълнообразни. Рядко ще срещнете в природата право, гладко движение. Каквито движения и да правите, важно е да бъдат те хармонични. Щом са хармонични, те са правилни. Когато движенията на човека са хармонични, това показва, че той има правилни отношения към природата. Докато не хармонизира движенията си с природата, човек всякога ще бъде неразположен. Стане ли сутрин от сън неразположен, още преди започване на каква и да е работа, човек трябва да направи няколко упражнения с ръцете, с краката, да се хармонизира с природата.
Правете по десет пъти на ден упражнението, което ви дадох днес. Ако състоянието ви не се измени, направете го няколко пъти по десет. Ако не правите упражнения за смяна на състоянията си, вие ще се принудите да се скарате с някой от близките си. По какъвто и да е начин, човек трябва да изразходва излишната си енергия. За предпочитане е така да я изразходва, че поне да свърши някаква работа, отколкото да развали отношенията си с някой свой близък. Чрез упражненията човек изправя мисълта си. Защо трябва да мисли човек право? За да бъде здрав. Кривата мисъл влияе върху правилното кръвообращение, а оттам и върху дейността на всички органи.
Изобщо, дали мисли, чувства, или действа, човек трябва да се стреми към правилно изразяване. Ако не можете да свирите или да пеете правилно, дружете с човек, който е музикален. Ако не намерите такъв, правете следното упражнение: турете пръстите на ръцете си на слепите очи и отправете мисълта си към музикалния център. Като правите това упражнение често, вие изпращате кръв към този център и го храните. Който разбира законите на природата, той може да развива своите мозъчни центрове. По същия начин той може да си въздейства, да смекчи известни прояви на своя характер. Когато почувствате в себе си нещо твърдо, вземете следното положение: десния крак малко напред, лявата ръка на хълбока, а дясната – горе, на главата, като че сте се подпрели. Това положение внася известно успокояване и мекота в човека. Понякога човек прави естествени упражнения, без да ги обмисля. Това се дължи на висшето съзнание в човека, което регулира енергиите му. Естествените движения са разумни и красиви. Отклони ли се от естествения живот, човек започва да губи красотата и пластичността на движенията си.
Когато учителят запознава детето с буквите, той пише красиво, отчетливо. Детето копира учителя си, иска да напише буквите също така красиви, но не може. Каквито движения да прави с ръката си, буквите не излизат сполучливи. В случая, причината, която заставя детето да прави движения с ръката си, да подражава на своя учител, е разумна, но движенията му още не са разумни и хармонични. Дълго време трябва детето да се упражнява, докато почне да пише като учителя си. Както детето прави движения, така постъпва и възрастният, но и неговите движения не са всякога хармонични. Някой човек глади веждите си, пипа очите си, прави движения с ръцете си, без да разбира смисъла на своите движения. Ако го питат, защо глади веждите си, той ще каже, че изправя космите им. Това не е истинската причина. Той прави това движение несъзнателно. Всъщност, причината се крие другаде. Много от движенията на човека се дължат на някои остатъци, т. е. наслоявания от минали поколения. За да разбере причините на движенията си, човек трябва да се върне назад, да проследи живота на своите деди и прадеди. В живота на миналите поколения се крият причините за добрите и лоши прояви на човека. Като наблюдавате човека, виждате, колко много движения прави той: ту главата си хваща, ту челото, ту ушите, а от време на време движи и ръцете си. Чрез движенията си човек регулира енергиите на своя организъм. Колкото по-съзнателни са движенията му, толкова по-правилно се регулират енергиите на неговия организъм. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло на човека чрез двойника. Двойникът на човека е антена, чрез която той възприема впечатления от външния свят. Тази е причината, поради която двойникът обвива човешкото тяло и го предпазва от нещастия. Колкото по-добре човек регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатленията от външния свят.
Като знаете това, често трябва да регулирате антената си. Щом антената ви е в изправност, чувствата и мислите ви ще бъдат правилни. Не регулирате ли антената си, каквито движения да правите, мъчно можете да си помогнете. Как може да си помогне човек, ако не знае причината на нещата? Радиото, с което съвременните хора си служат, е направено въз основа на законите, по които е построен човешкият организъм. Ако радиото минава за сложен апарат и само специалисти могат да го пипат, колко повече може да се каже това за човешкия организъм. Той е апарат, хиляди пъти по-сложен от радиото.
Следователно, задачата на човек, който иска да работи за самовъзпитанието си, се свежда към изучаване на своето тяло. Човек трябва да знае предназначението на всички удове на своя организъм, за да разбира състоянието, в което те се намират. Например, ако ръката му е чрезмерно суха, той трябва да й предаде малко влага. Как се постига това? Ще вземе една влажна кърпа и ще я прекара няколко пъти по дължината на ръцете си. Ако пък ръката му е много влажна, нека я изтрие няколко пъти със суха кърпа. Голямата сухота и голямата влага не са за предпочитане. Ако се потите много, изтривайте тялото си с влажна кърпа. Човек трябва да мие лицето, ръцете си по няколко пъти на ден с чиста вода. Също така трябва да мие и ушите си. Ухото е приемник на звуковите вълни, вследствие на което трябва добре да се измива, да не остава никакъв прах по него, нито в гънките му. Ако ухото ви е запушено, вие не можете да възприемате здравословните течения на природата.
Някой се оплаква, че косата му е много суха, често се разбърква и стърчи нагоре. Това се дължи на голямото количество електричество, което се събрало в главата му. За да се освободи от това електричество, той трябва да хармонизира мислите си, да регулира теченията на електричеството и магнетизма в мозъка си. Това се постига по външен и по вътрешен път. Вътрешният път е по-мъчен. Външно всеки може да си въздейства: ще мокри косата си по няколко пъти на ден и добре ще я разчесва. Ако навреме не освободи мозъка си от излишното електричество, човек изпитва голямо напрежение в областта на слепите очи. За да се освободи от това напрежение и от болките в главата, добре е да туря на главата си тънко нарязани филийки от картофи. Те извличат излишното електричество от мозъка. Ако не си помогне на време, електричеството се предава на целия организъм, и човек заболява сериозно. Понякога малки причини произвеждат големи последствия. Като се намери в затруднение, човек търси помощта на лекарите. И това е добре, но понякога и лекарите не могат да помогнат.
Натъкне ли се на известна дисхармония, човек трябва да вземе мерки навреме, да възстанови хармонията си с природата. Всяко нарушаване на хармонията в човешкия организъм е в зависимост от нарушаване законите на разумната природа. Всяка дисхармония в човешкия организъм показва, че той не може правилно да възприема енергиите на природата и, вместо да се ползва от тях, става известно сблъскване и сътресение в него. Всяка дисхармония действа разрушително. Често една дума е в състояние да произведе пертурбация в организма на човека, особено ако той е чувствителен.
Като ученици, вие трябва да се самообладавате, да следите за мислите, чувствата и постъпките си. Намерите ли нещо неправилно в тях, веднага се коригирайте. Разумният човек сам се изправя. Той знае, какво да говори и с какви думи да си служи. Както радиото има ключове, които се завъртват и отвъртват навреме, така и човек има ключове, с които си служи. Всеки ключ трябва да се отваря навреме. Има дни и часове, когато атмосферата е силно развълнувана. Ако през това време отворите радиото, звуковете не са ясни и се чува голям шум. Същото се отнася и до човека. Той не може през всяко време да се прояви по един и същ начин.
Следователно, иска ли да се прояви правилно, човек трябва да се съобразява със своята природа. Като познава природата си, той може да използва благоприятните условия за своето проявление. Мнозина не успяват в живота си, защото живеят като рентиери, като клиенти на някоя гостилница. Рентиерът не се интересува, отде идат парите и как са спечелени. Той знае само едно нещо, а именно, че му трябват пари. Посетителят на гостилницата се интересува само от яденето. Той влиза в една гостилница, сяда на стол и чака да му донесат ядене. Като се нахрани, взима си шапката, плаща на гостилничаря и излиза навън. Кой ще мие чинията му, кой ще събере трохите, това не го интересува. Така е на земята, между хората. Обаче, ако влезете в природата, между разумните същества, там не се позволява това. Като се нахраните, сам ще вдигнете трапезата, ще измиете чинията си и ще изчистите мястото, дето сте се хранили. Не постъпите ли по този начин, няма да ви пуснат да си отидете.
Това наричат индусите закон за карма, или закон за причини и последствия. Според този закон, кой каквото е направил, сам ще го изправи. Ако е направил нещо лошо, пръв той ще понесе последствията и сам ще се изправи; ако е направил нещо добро, пръв той ще се ползва от благата на направеното добро. Докато живее на земята, между обикновените хора, човек се натъква на погрешки, на престъпления, на кражби. Обаче, като отиде между разумните същества, той ще бъде свободен от грешки и престъпления, от кражби и насилия. В разумния свят кражби не стават. Дето оставите нещата си, там ще ги намерите, и то така запазени, както сте ги оставили. От вас се иска само едно: да помните, къде сте ги оставили. Дръжте тази идея в ума си, за да се ползвате от нея. Не казвайте, че природата не ви е надарила. Природата е надарила всички хора, но те не знаят, как да се ползват от своите дарби.
Човек трябва да знае законите, с които природата работи. Ако спазва законите й, той може правилно да развива дарбите си. Всяка дарба се развива правилно, ако се работи навреме. Изпусне ли човек времето за работа, дарбата остава в своето потенциално състояние. Той трябва да чака дълго време, да попадне при нови благоприятни условия. Някой иска да стане поет. Той има вътрешни условия в себе си да стане поет, но външни условия няма – не е дошло още времето му. За всеки човек е определено специфично време и специфични условия да прояви една от своите дарби. Той трябва да бъде разумен, да използва своето време и условия, а не да прави усилия, да се вмъкне в чужди условия. Затова, именно, ние казваме, че за всяка епоха е точно определено, колко истински учени, поети, музиканти, художници, философи трябва да се проявят. Като не знаят това, мнозина се силят да се проявят, да заемат по-високо положение, да бъдат почитани и уважавани от хората. Така е за всички, които търсят човешка слава, но не и за онези, които живеят според законите на разумната природа.
В разумния свят отдават по-голяма почит и уважение на по-долните служби, отколкото на по-горните. Там на слугата се отдава по-голяма почит, отколкото на господаря. Защо? За да се установи нужното равновесие. Господарят съзнава това и е доволен от положението си. Ако господарят пожелае по-големи почести, отколкото му се дават, ще му предложат да заеме положението на слуга. И ако слугата не иска големи почести, ще го заставят да вземе положението на господар. В разумния свят въпросите лесно се решават. Докато е на земята, всеки човек желае да стане цар. Обаче, в разумния свят нито царят желае да стане слуга, нито слугата – да стане цар. Там всеки е доволен от положението, което заема. Не е въпрос за външното положение, което хората заемат, но за вътрешното състояние на човека. Царят всякога ще си остане цар, а слугата – слуга. Царят се ползва от външно почитание, а слугата – от вътрешно. Всеки има достойнство и се ползва от почитта на хората, когато е на своето място.
Колкото и да се различават отношенията на хората и тия на разумните същества, все пак някъде има нещо общо. Ако наблюдавате философа на земята, или на небето, той се отличава с едни и същи качества. Външно той е деликатен, с нежен организъм, но главата му е добре развита – мисли право. Като ходи, той върви леко, като че не стъпва на земята. Вземе ли перо в ръката си, там показва всичкото си изкуство. Ако го сравните с някой юнак, той веднага отстъпва пред него, дава му първо място. Юнакът е силен на физическия свят. Той е с широки гърди, със здрави мускули. Каквото хване с ръцете си, счупва го. Обаче, като срещне философа, и види, как перото лети под ръката му, юнакът веднага отстъпва. Силата на философа е в неговата глава, а силата на юнака – в неговите мускули. Философът е силен в умствения свят, а юнакът – на физическия. Това, което философът може да направи, юнакът не може. И обратно: това, което юнакът може да направи на земята със своята сила, философът не може. Каквито усилия да прави, философът не може да стане атлет. Ако прави усилия да се прояви като юнак, той изменя своето естество и се ръководи от тщеславието. Той не прави безполезни опити. И философът може да стане силен, но не чрез физически усилия. Той е силен в мисълта си, в самообладанието. Да прави безполезни опити, това значи, да изразходва напразно енергията си. Чрез самообладанието, чрез мисълта си той може да постигне това, което атлетът постига с физическата си сила. Ако философът използва енергията си, да стане физически силен, той ще изгуби умствената си сила. И ако юнакът приложи физическата си сила за умствена работа, в скоро време ще я изгуби. Всеки човек трябва да се прояви на своето място и всяка енергия – за своето предназначение.
Следователно, каквито усилия да прави човек, каквито желания да има, той не може да се прояви във всички направления. Човек живее едновременно в четири свята. За да изучи законите на тия светове и да ги приложи, нужно е много време. Достатъчно е всеки човек да развие по една дарба в живота си, както трябва. По този начин хората могат взаимно да си помагат и да се допълват. Между работника и философа съществуват отношения, благодарение на нуждата, която имат един от друг. Работникът помага на философа в грубите, физически работи, а философът помага на работника в неговото умствено развитие. Въз основа на закона за взаимопомощта, уважавайте всеки човек, без оглед на работата, която той извършва. И най-малките същества са в състояние да дадат урок на човека.
Представете си, че в двора ви има един мравуняк. Вие поглеждате към него и се готвите да го унищожите. Дойде ли тази мисъл в ума ви, спрете се за момент и помислете, защо са дошли мравките в двора ви. Ще кажете, че те са дошли случайно. Няма случайности в природата. Мравките са символ на алчност, и на краен материализъм. Следователно, явяването на мравките в двора ви има за цел да обърне вниманието ви върху алчността на човека. Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си. Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си. Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо. Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък. Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете. Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи. Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава. Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си. Ще кажете, че краката на този човек са болни. Той може да се движи и с болни крака. Достатъчно е да употреби воля, всеки ден да се упражнява, да ходи по малко. Няма да мине много време, краката му ще се усилят, и той ще започне свободно да се движи.
Като ученици, вие трябва да спрете вниманието си и върху най-малките цветя и животни, защото те представят език на природата. В това отношение поетът е буден. Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува. В тях той вижда идеята, която природата е вложила. Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които природата си служи. В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език. Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той. Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество. Виждането се дължи на неговата интуиция. Значи, истинският поет тълкува символите на природата по вътрешен път. За това казват, че поетът е израз на човешката душа. Философът, музикантът също трябва да бъдат изразители на човешката душа.
Пишете върху темата: „Най-добрият български поет“.
И тъй, искате ли да се развивате правилно, влезте във връзка с природата. Тя е крайно взискателна, но справедлива. Тя помага на всеки, който съгласува своите действия с нейните. Не може ли човек да влезе в съгласие с действията на природата, тя отказва да му помага. Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената. В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора. Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне. Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всякога изпълнявайте нейните съвети. Природата започва от малките работи. Като знаете това, и вие не трябва да пренебрегвате малките работи. Стане ли въпрос за упражнения, не ги пренебрегвайте. В тях се крие нещо мощно. Те каляват волята на човека. Наистина, не е лесно човек да постоянства в правене на малки, привидно безполезни упражнения. Човек може да се освободи от упражненията толкова, колкото поетът и писателят от буквите. Те си служат с тях постоянно, заради което трябва да пишат ясно, отчетливо и красиво, да не бързат. Природата не е против бързането, но казва на човека, че и като бърза, пак трябва да бъде спокоен. Ако искате да реализирате своя идеал, да сте щастливи, бъдете еднакво бързи и в мислите и в чувствата си. Ако сте бързи в мислите си, а бавни в чувствата, или бързи в чувствата и бавни в мислите си, и в двата случая ще бъдете нещастни.
Коя е основната мисъл на днешната лекция? Главната мисъл беше: „Правилни отношения към природата“. Тези отношения се изразяват и в най-малките движения. Достатъчно е човек да направи едно неправилно, дисхармонично движение, за да развали своето добро разположение, както и това на своя ближен. Бъдете внимателни в движенията си, да не направите някое малко движение, с което да изразите пренебрежение към малките същества. Човешкият характер зависи от неговото правилно и неправилно отношение към природата, изразено в мислите, чувствата и постъпките му. Като знаете вече цената на правилните отношения към природата, никога не пренебрегвайте своите малки прояви към Великото в света. Това е истинското отношение на малкото към голямото и на голямото към малкото. Проявите ли най-малкото пренебрежение към кое и да е живо същество, вие си създавате кармични отношения с него. След това трябва да минат много години, да прекарате големи страдания, за да изправите погрeшката си. Има ли желание да изправи погрешките си, човек е на прав път. По-лесно е човек да прави погрешки, отколкото да ги изправя.
— Бог е Любов , Бог е Мъдрост, Бог е Истина.
— Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина да пребъдват в нас.
3. Лекция от Учителя, държана на 13 септември, 1929 г. София – Изгрев.