Книгата на Великия живот - съборно слово 1932-1934 г.
Оставете децата
Размишление върху стиха: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Ще прочета 18-та глава от Евангелието на Лука, 16-ти стих: „Но Исус ги привика и рече: „Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте, защото на таквиз е Царството Божие“.
Казвате: „Какво представляват децата в живота?“ – Децата са съединителните нишки в живота. Слабото в природата е съединителна нишка. Когато хората казват за нещо, че е маловажно, че нищо не струва, те трябва да знаят, че тъкмо от това слабо, маловажно нещо зависи техният живот. То е съединителната нишка в живота им. Без тази съединителна връзка за големи работи даже не може да се мисли. И тъй, като се говори за децата, мнозина разглеждат този стих буквално. Те взимат външната му страна. Обаче, външно разгледан стиха, той още не обяснява истината. Под думата „деца“ Христос разбира най-малката мисъл, най-малкото чувство и най-малката постъпка, които се зараждат в душата на човека. Повидимому тези най-малки величини са слаби като децата, от тях нищо не може да се очаква; те нямат никакво значение, но всъщност те са важни съединителни връзки в живота. Следователно за тези малки величини в човека е казал Христос: „Оставете малките деца във вас да дохождат при мене, защото на тях принадлежи Царството Божие“. И наистина, не може да влезе в Царството Божие големият човек, със съзнание за своя ум и за своето сърце, който не се интересува от малките величини в себе си. За онези, които се силят да влязат в Царството Божие, казвам: не презирайте малката мисъл, малкото добро, малкото любовно чувство, които се зараждат във вашата душа. Мнозина гледат на малкото любовно чувство с пренебрежение и казват: „Дребна работа е това!“ Те разчитат на големи работи, без да знаят, че големите работи са тежест за човека. Запитайте онзи голям, силен кон какво е придобил, след като е носил цял живот големи, тежки товари? Запитайте крупния търговец какво е придобил, след като цял живот е влизал в големи предприятия? Запитайте видния писател какво е придобил, след като цял живот е писал велики работи? Всички големи животни и всички велики хора в заключение биха казали, както Шекспир е казал някога: „To be or not to be“, т.е. да съм или да не съм. Аз бих превел това изречение в следния смисъл: да съм голям кон и да нося голям товар, или да съм малък кон и да нося малък товар? Да съм голям търговец и да се заемам с големи предприятия, или да съм малък търговец и да се занимавам с малки операции? Да съм велик писател и поет и да пиша само грандиозни работи, или да съм малък писател и поет и да възпявам малкото в живота? Казвам: всичко се състои в приложението. Обикновено човек започва с големи мисли, с велики проекти, но в края на краищата той завършва работите си с малки неща. Съществува закон на единство, според който има тясна връзка между малките и големите неща.
Казано е в Писанието: „Аз съм алфа и омега, начало и край на нещата“. Големите мисли са началото, малките са краят. Ако големите мисли не се свържат с малките, първите няма да се реализират. Следователно човек трябва да примирява в себе си великите пориви с малките. Знае ли как да ги примирява, той ще се ползва и от едните, и от другите при възпитанието си. Понякога един малък порив, или едно малко желание може да направи такава важна връзка, че да спаси човека от голямо нещастие. Какво правят съвременните хора? Те често пренебрегват свои малки пориви, мисли и желания и след всичко това очакват щастие, големи успехи и постижения. Някоя млада мома фантазира, мечтае да дойде отнякъде един царски син, възседнал на кон, и да се ожени за нея. Един ден тя решава да избяга от дома си и отива в гората, с надежда да дойде царският син, да я спаси. Обаче какво излиза в заключение? Тя отива в гората, забърква пътя и дохожда да я спаси не царски син, възседнал на кон, но овчарски син, възседнал на магаре. Момата си казва: „Откъде дойде този овчарски син? Аз очаквах царски син, но останах излъгана“. Тази млада мома се счита нещастна, защото не разбира дълбокия смисъл на нещата. Като не разбира, тя криво го тълкува и с това се натъква на ред нещастия. В случая магарето представлява царския син, когото момата очаква, а овчарският син представлява малкото, красиво чувство, което е възседнало царския син. Вие можете да сложите един скъпоценен камък в дървена кутия, а едно зрънце от леща в златна кутия. Кое бихте предпочели: скъпоценния камък в дървената кутия или лещеното зрънце в златната кутия? Разбира се, скъпоценният камък струва повече от дървената кутия, както и златната кутия струва повече от лещеното зрънце, но ако преживявате една гладна година, от лещеното зрънце все пак може да сварите нещо, да уталожите глада си, когато златото и скъпоценният камък не могат да ви помогнат. Лещеното зрънце може да се посади и в няколко месеца ще даде плод, който ще ви спаси от глад в гладна година, а златната кутия и скъпоценният камък никой не иска да купи. От златната кутия можете да направите пръстени, обици и други украшения, но кой ще ги купи тогава? В природата съществува закон на единство, който се потвърждава навсякъде в живота, в науката, в изкуствата. За пример, ако разгледаме знанието, ще забележим, че между всички негови части пак съществува единство. В такъв случай истинското знание е това, което може да бъде украшение, помощ, светлина на човека. Знание, което не е нито украшение, нито светлина, нито помощ за човека, то е бреме – нищо повече. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и слънцето, и човекът. Мощни сили крие слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека. Човек казва: „Какво мога да направя аз? Къде стои моята цена?“ – Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш. Човешкият ум може да направи връзка между слънцето и земята. Хората са дошли на земята, именно, затова, да направят тази връзка. Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец. Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките. Той пренебрегва децата, т.е. малките работи. Бог слага тия големи хора някъде в пространството, да се въртят като колела. Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли. В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал да ожени за млад, красив овчар. Тя казала: „Господи, аз не искам да се оженя за такъв простак. Аз мечтая за нещо велико, за велики светове. Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“. Бог се съгласил да изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син. Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници. Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери. Тя съзнала положението си и често си казвала: „Да бях се оженила за овчарския син! С него поне нямаше да имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“. Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше да направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но да донесе щастие за целия дом“. И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в себе си, отколкото царският син, който носи нещастието. Сега, това са иносказания, върху които трябва да се размишлява. Човек се отказва от малките идеи, които Бог е вложил в него, за сметка на големите, които възприема отвън. Той иска да стане цар, да бъде красив, богат, силен. И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството. Да бъдеш цар, това още не е щастие; да бъдеш красив, това не е щастие. Когато момата е красива, всички я желаят. Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие. В такъв случай красивият човек трябва да застане с нож срещу хората, да се брани, да устоява своята собственост. Та съществената мисъл е, че човек не трябва да влиза в противоречие със своите възгледи и да казва: „Напразно прекарах живота си. Толкова години изгубих, без да придобия нещо“. Така не се говори. Бих желал да зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например? В една година земята се завъртва един път около слънцето. Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек. Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл да научи урока, който му бил преподаден. Ако беше научил урока си, той щеше да изпълни волята Божия и да получи едно малко благо. Една изгубена година представлява една малка мисъл, една връзка, която човек е пренебрегнал. Щом е така, човек лесно може да спечели тази година. Как ще я спечели? – Като направи тази малка връзка, т.е. като не отхвърля малката мисъл. Малките мисли изправят погрешките, а не големите.
Затова, сгрешите ли нещо, идете при малкото, там ще го изправите; изгубите ли нещо, идете при малкото, там ще го намерите. Ето защо майката намира при детето си това, което тя е изгубила. Какво е изгубила майката? – Любовта си. Всяка жена, която е изгубила любовта си, трябва да стане майка, да роди дете, за да намери изгубената си любов. Защо се раждат децата? – Да донесат изгубената любов на майка си. Защо идат малките мисли у човека? – Да му донесат изгубената любов. Малката мисъл е малката светлинка, която проблясва тук-там в тъмна и непрогледна нощ. Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал си пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч. Този лъч предизвиква радост в тебе, че си намерил пътя. Една малка свещ в тъмнината носи голяма радост. Сега, ние трябва да благодарим на Бога за малките неща, които служат на големите. Малките мисли, чувство и постъпки, т.е. малките деца са малките ангели, които слизат на земята да спасяват хората. Вземете, за пример, голям човек ли беше Христос? Цар ли беше Той? Имаше ли войска на разположение? Наричаха го Цар Юдейски, че е дошъл да спаси еврейския народ, но първосвещениците, както и книжниците и фарисеите, казваха: „Не искаме този човек. Махнете го, да си върви Той! От Него нищо не може да се очаква. Той не може да бъде Месия“. Така е, хората имат особени идеи. Те очакват благата да дойдат оттам, откъдето нищо не може да дойде. Аз съм наблюдавал как постъпва някоя мома, когато хвърли око на някой левент момък. Тя го поглежда оттук-оттам, гледа ръцете, краката му и си казва: „Силен е този момък. Той може да ми бъде подкрепа в живота“. Тя си мисли това, което не може да бъде. Аз мълча, нищо не ѝ казвам, но се усмихвам и си мисля: какво дърво ще ядеш ти от този здрав и силен момък! Първа ти ще опиташ неговите здрави, мускулести ръце. След една година срещам същата мома, вече женена за този млад човек, и ми казва: „Ах, много се излъгах в този човек! Преди да се оженим, той ми се виждаше добър човек, а какво излезе? Много лошо бие – бие и не мисли, че боли. Да знаех, че бил такъв, не бих го взела“.
Казвам: хубаво е великото, но е страшно. Малкото, слабото няма да си позволи да те бие, но голямото, силното и по три пъти на ден може да те бие. И когато някой пита кой е пътят, по който можем да служим на Бога, отговарям: Любовта е единственият път, по който човек може правилно да служи на Бога. Любовта е единствената Божествена сила, която се занимава с най-малките величини в света. При това Любовта е онази мощна сила, която се занимава с дреболиите, на които никой не обръща внимание. В малките величини стои развръзката на всички трудни задачи; в тях се крият тайните на живота. Дойде ли Любовта, тя носи в себе си всички изгубени неща. И тъй, искате ли да бъдете силни, свържете приятелство с малките, със слабите; после разработете идеята за Любовта и я приложете в живота си. Срещате едно малко дете, или един малоумен човек – не ги презирайте. Вижте най-напред от какво се нуждаят те и веднага им се притечете в услуга. Не презирайте малкото, слабото в себе си. Дойде ли в ума ви една малка мисъл, или в сърцето ви едно нежно чувство, дайте им път, реализирайте ги. За в бъдеще те ще ви донесат голямо благо. Мнозина искат да знаят, ще бъдат ли щастливи, или не, как ще свършат децата им училище, ще се наредят ли добре в живота и т.н. За тази цел, щом чуят, че някъде се явил гадател, те веднага отиват при него да им предскаже нещо. Той я ще им каже нещо, я не, но първо ще им поиска пари. Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората – никой друг. При това, съдбата на хората не е нещо фатално. Тя се определя според техните мисли, чувства и постъпки.
Следователно никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който може да му помогне, това е той сам. Как? – Като измени направлението на своите мисли, чувства и постъпки. Щом измени мислите, чувствата и постъпките си, едновременно с това и Бог ще измени своите решения към него. Обаче човек иска да станат нещата според неговите желания, без той да направи някаква жертва от себе си. Не, ако човек измени своите мисли, чувства и постъпки в прав смисъл, и Бог ще измени решенията си към него. В Стария Завет е казано: „Според вашите мисли, чувства и постъпки вечно ще ви отхвърля от лицето си“. След това евреите съзнали своите погрешки и се разкаяли. Бог им казал: „Щом се разкайвате, обърнете се към мене, и аз ще залича греховете ви“. И обърнаха се те, а Бог стана милостив и благоутробен към тях. Питам: могат ли да се простят греховете на човек, който никога не се разкайва? С други думи казано: може ли човек да яде в гостилница, където се готви най-лошо месо? – Не може. Тъй щото, добрите мисли, чувства и постъпки са най-великото нещо, което човек може да направи и да даде. За тази цел човек трябва да подхранва в себе си абсолютно чисти мисли, без никаква корист. Нека той направи една маневра в себе си, да си представи, че жертва всичкото си имане за Господа, без да очаква нещо. Или, нека някой цар се опита да се откаже от короната си и да тръгне да проповядва за Господа. Колко пъти този цар ще решава и ще отлага и, в края на краищата, може да го направи, може и да не го направи. Това е положението, в което се намират всички хора. Лесно е да се откаже човек от короната, ако той съзнава, че и без корона пак е цар. Всеки човек е цар за себе си, а има някои хора, които и външно заемат положение на цар. Обаче трябва да се има предвид, че където има царуване, там има и задължения. Не е лесно положението на царя. Ако си цар на един народ и можеш да му покажеш пътя на Истината, ти ще бъдеш запалена свещ за него. Докато не беше запалена свещ за своя народ, никой не те виждаше, но щом стана запалена свещ, всеки те вижда. Тогава и най-малката ти погрешка ще бъде забелязана от всички. Когато човек направи някакво добро или само намисли да го направи, той веднага бива поставен на изпитания. Например, някой човек иска да го обичат хората, и той да ги обича. Но веднага ще го поставят на изпитание, заслужава ли той да го обичат и да обича. Всеки е имал подобни опитности. Обичате един ваш приятел, и той ви обича. След няколко години той намира някакъв дефект във вас и ви отхвърля – търси си друг приятел. Защо? Всеки човек търси нещо съвършено в живота. Единственото нещо, което човек не може да отхвърли в живота си, това са малките неща – децата. Майката, например, никога не може да отхвърли децата си. Отхвърли ли децата си, тя заличава своето майчинство – нищо повече. Ако човек отхвърли Любовта от себе си, в каквато форма и да е тя, той се лишава от радостта, от щастието, от благата, които може да придобие. Всички тия неща едно по едно го напущат. Който отхвърля Любовта в себе си, той се излага на най-големи страдания: животът му се обезсмисля, той става недоволен, тъжен, мрачен. Някой казва: „Не зная защо съм толкова тъжен“. – Тъжен си, защото си презрял, защото си отхвърлил едно от малките деца на Любовта. Отхвърлиш ли едно от нейните деца, тя казва: „Щом се отказваш от моето дете, и аз се отказвам от тебе“. Любовта минава и заминава покрай тебе, отива си, а ти оставаш със своите велики мисли и чувства. След всичко това ти ще разправяш, че служиш на Бога, но хората не те обичат, не те разбират и т.н. И това е възможно, но ако ти действително си в съгласие с великия Божи закон – с Любовта – ти не би се тревожил от това, дали хората те обичат, или не. Обаче, ако не си в съгласие с великия закон на Любовта, и да те обичат хората, и да те уважават, ти ще изпитваш вътрешна тревога. Сега аз имам предвид вътрешните състояния и отношения на хората, а не външните, защото последните почиват на правила, съвсем различни от тия, на които почиват вътрешните. Силата на човека се състои във вътрешното единство, което той може да създаде в себе си. Към това единство, именно, той трябва да се стреми. Това единство може да се постигне само чрез приложение на малките величини в живота. Дадете някому едно малко упражнение, но той казва: „Какво ще постигна с това малко упражнение? Какво от това, ако простра ръката си напред или настрана?“ Ако писателят вземе перото в ръка и каже, че нищо не може да напише с това малко перце, наистина, той нищо няма да направи. Обаче постоянства ли, перото ще изпише цели редове и страници, ще създаде нещо хубаво. Ако писателят иска изведнъж да създаде нещо грандиозно, той нищо няма да напише. Вижте, например, какво върши човешкият език в света. Най-хубавите работи са казани все с този малък орган. Спасението на света зависи също така от този малък орган. Започне ли да се движи този орган, колкото малък да е, той върши велики работи. Той смекчава, укротява, урежда ред работи. Не по-малка работа вършат и клепачите. Гледате ги, две малки органчета, но без тях е невъзможно. На глед те нищо не вършат, само се отварят и затварят. Те са пазители на очите, предпазват ги от прах, от мушици, от какви ли не повреди. Малки органи са клепачите, но важни. Хората не им обръщат внимание, обаче те не се докачат и мълчаливо вършат работата си, вардят очите.
Често съвременните хора се ръководят от амбиции и казват, че те могат да тълкуват разни стихове от Евангелието. И духовните хора претендират за същото. Казвам, обаче: от тълкуване до тълкуване има разлика. Има само един прав начин на тълкуване. Ако е въпрос за обикновено тълкуване, това всеки може, както всеки може да каже, че 2х2=4. И философът казва, че 2х2=4, и малкото дете казва, че 2х2=4. И двамата получават един и същ резултат, но има разлика в разрешението на тази задача. Разликата се състои в следното. Ако влезете в една градина с философа и с детето, философът ще каже, че 2х2=4 и ще ви даде четири малки ябълки. И детето ще каже, че 2х2=4, но то ще ви даде четири големи и хубави ябълки. Кой от двамата бихте желали да ви разреши въпроса: философът, който решава задачата буквално и ви дава четири малки ябълки, или детето, което ще ви даде четири големи, хубави ябълки? Двама души спорят кой има повече обич в сърцето си. И единият обича, и другият обича, но повече обич има онзи, който, като е сметнал, че 2х2=4, същевременно е дал четири хубави, зрели ябълки. Той смята по-добре от първия. И тъй, силата, величието на човека се състои в приложението на Божия закон. Според този закон човек трябва да постъпва спрямо другите хора така, както постъпва спрямо себе си. Обаче, най-съвършена постъпка е тази, когато човек постъпва спрямо другите хора така, както Бог постъпва спрямо тях, т.е. както Бог ги държи в ума си. В ума на Бога всеки човек заема определено място. И най-малкото същество заема високо място в ума на Бога. И каквото поиска то от Бога, молбата му се чува. Казва някой: „Всеки ден се моля на Бога, но ни глас, ни услишание. Защо?“ – Защото този човек или не знае как да се моли, или е прекъснал връзката на съобщение с Бога. Дванадесет души владици се събрали в една гора да се помолят за него. Дълго време се молили, но никакъв отговор не получили. В това време покрай тях минал един прост, благочестив селянин, който карал дърва с магарето си за продан. Те го спрели и му казали: „Слушай, моля ти се, помоли се на Бога за уреждане на една важна работа“. Той усърдно се помолил на Бога и работата се наредила, както трябва. Значи молитвата на простия човек била приета. След това владиците се похвалили, че работата им се уредила благодарение на тяхната молитва. Втори път те пак се събрали да се помолят за нещо, но молитвата им пак не била приета. Този път дърварят не дошъл при тях, и работата им не се уредила. Колко пъти дърварят се молил на Бога, всякога получавал отговор на молитвата си. Колкото пъти владиците се молили на Бога, ни глас, ни услишание.
Казвам: няма по-велико нещо за човека от това, да съзнава, че той заема в ума на Бога едно почетно място. Съзнава ли това, щом се обърне към Бога с молба за нещо, молитвата му ще бъде приета. Ето защо, всички трябва да се стремите към това, да бъдете благоугодни на Бога и да заемате в ума Му едно високо място. Този трябва да бъде идеалът на всяка душа. Той не може да се постигне с плач и сълзи. Бог не се нуждае от човешките сълзи и плачове. Искате ли да постигнете своя идеал, занимавайте се с най-малките величини, от които Бог е създал света. За тази цел вие трябва свещено да държите в душата си идеята за Бога. Никаква отрицателна мисъл за Бога! Никакво отрицателно чувство към Бога! Всичко, което Бог е направил, не търпи никакво изменение, никаква критика. Дойдете ли до Божественото, дали го разбирате, или не, то всякога е право. Дойдете ли до Божественото, там първо се действа, а после се мисли. Ти искаш да служиш на Бога, но започваш да мислиш какво ще стане с тебе, ако тръгнеш в този път. Решиш ли веднъж да служиш на Бога, повече не мисли; ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли – за нищо не мисли. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не са виждали. Ако Христос се боеше, Той не би дошъл до възкресението. Той беше прикован на кръста, където получи най-големите поругания, подигравки, че бил Син Божи, че искал да спаси света. Казваха му: „Ако наистина си Син Божи, слез от кръста, докажи това, за да ти повярваме“. Христос понесе всичко с най-голямо смирение и любов. И в последния час въздъхна дълбоко и каза: „Отче, на Тебе предавам Духа си. Да бъде волята Ти!“ Христос понесе на кръста най-големите поругания, за което биде въздигнат: даде Му се всяка власт и на земята, и на небето. С Него се извърши това, което дотогава не бе ставало – Той възкръсна. Сега много хора искат да вървят в Божествения път, но ако нямат пред себе си живота на Христа, те не биха могли да Го следват. Казвате, че искате да живеете за Бога, за ближните си. Можете да живеете и за Бога, и за ближните си, но трябва да знаете, че ще дойдат поруганията, гоненията, подигравките. Вие трябва да сте готови да посрещнете тия изпитания. Така ли е днес? Срещате някой Христов последовател, вдигнал шум, тревога, че му казали една обидна дума, че го засегнали с нещо. Той казва: „Не зная какво да правя вече. Станах негоден за нищо, никой не ме уважава, никой не иска да ме знае“. – Ако си дошъл на земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже своята Любов към тебе. И Христос е казал: „Както ме Отец ми възлюби, така и аз ще ви възлюбих“. Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и любовта на хората. Ще дойдат съмнения, колебания, ред заблуждения, вследствие на което малко ще научите, а много време ще изгубите. Едно трябва да се има предвид: за разбиране на една велика истина винаги трябва да търсите най-краткият път. Като казвам най-краткия път, подразбирам правия път за постижение.
Следователно, искате ли да се спасите, търсете правия път. Казвате: „Силни искаме да бъдем“. Искате ли да бъдете силни, дайте възможност на Божията Любов да се изяви чрез вас. Проявите ли Божията Любов, и животът ще се прояви. Докато животът още не е проявен, вие не знаете какво може да излезе от вас. Що се отнася до въпроса, какво ще стане с вас, оставете го други да го решават. Щом посадите житното зърно в земята, то пита ли какво ще стане с него? То предоставя този въпрос на слънцето. Едно дете носи желъд в ръката си и го пита: „Какво може да излезе от тебе?“ Желъдът му отговаря: „Ти ме посади в земята и ме остави спокоен, а слънцето ще каже какво може да излезе от мене. След сто години ела на това място и ще видиш какво е излязло от мене“. Един Бог знае какво може да излезе от тебе. Ти си едно малко семенце, което Бог посажда в земята. След време ти сам ще видиш какво е излязло от тебе. Оставиш ли се на хората, те ще те пренасят от ръка на ръка, като малко дете, но от тебе нищо няма да излезе. Най-после Бог, чрез малкото дете, ще те посади в земята, където на следната година ще израснеш, ще цъфнеш и плод ще вържеш. Щом е така, дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви. Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате да имате Божието благословение. Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но за вашите мисли, чувства и постъпки. При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, потаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за потаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие сте получили вече заплатата си. Сега, желая на всички да възкръснете, както Христос възкръсна. Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички да бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган. Желая на всички да бъдете разпнати на кръста и да кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Ако не е възможно, да бъде Твоята воля!“ Без страдания, възкресение не може да дойде. Христос мина през страдания, и хората ще минат. Ако майката страда, и децата ще страдат. Ако децата страдат, и майката ще страда. Аз не съм за страданията, но има страдания неизбежни. Има неща, които могат да се отменят, но има неща, които не могат да се отменят.
Ще дойде ден, когато всички мъчения, страдания ще изчезнат. Апостол Павел казва: „Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава за онези, които любят Бога“. Мнозина казват: „Кой знае, дали е така, ами ние да си поживеем“. – Къде са всички ония, които са мислили само да си поживеят? – На гробищата. Там ще намерите паметници на учени и прости, на богати и бедни, на млади и стари, които са си поживели, както са разбирали. Там са отишли всички велики хора, които са били почитани и уважавани. И тъй, отхранвайте малките деца, които Бог е възлюбил, ако искате пътищата ви да бъдат благоприятни и благоугодни на Господа.
Беседа от Учителя, държана на 14 август 1932 г., 5 ч. сутрин.